ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ

Колеги,

 Предлагам един възможен вариант на обществен съвет за образование и възпитание и моето обяснение за него. Важното за тизи съвет е не броя регистрирани членове, а начинът на работа.

 Райчо Радев

 НАЦИОНАЛЕН ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ

 Специфика

 НАЦИОНАЛНИЯТ ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ /НОСОВ/ е свободна, отворена гражданска структура, съставена от НПО и лица, които работят или са работили в сферата на образованието и възпитанието.

 Цел и функция

 НАЦИОНАЛНИЯТ ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ /НОСОВ/ генерира идеи, инициира нормативни и/или конкретни промени в дейността на държавните институции /органи/ в системата на образование и възпитание в България, за постигане на тяхната адекватност на съвременните изисквания.

 Членство

 Членове на НОСОВ са всички НПО пожелали да са членове на този обществен съвет, както и лица, работили или работещи професионално в сферата на образованието и възпитанието, пожелали да станат членове на този съвет. Основно условие за членство е писмено заявената воля за членство, устно изявена на заседание на НОСОВ и отразена в протокола от това заседание. НПО представят копие от съдебна регистрация, а индивидуалните членове представят документ, че са работили или работят в сферата на образованието и възпитанието. Членовете на НОСОВ се вписват от секретаря на НОСОВ в регистър за членство, а за НПО се вписват и имената на официалните представители.

 Събрание

 Събранието на НОСОВ се състои от участниците в съответното тематично определено заседание на НОСОВ. Съставът на събранието на НОСОВ е определен от присъстващите на заседанието, а не от списъчния състав на членовете на НОСОВ /или списъчния състав на някаква секция, част, звено на НОСОВ /

 Темата, времето и мястото на провеждане на учредителното, организационното и на всяко друго заседание на обществения съвет се обявява публично /интернет и медии/ така, че тези, които споделят желание за участие в това тематично определено заседание на обществения съвет да получат необходимата информация. В заседанието участват желаещите да участват в така определеното тематично заседание, т.е. тези които имат интерес от предложенията на НОСОВ относно обявената тема. Водеща е предметната определеност на заседанията на НОСОВ, а не формалното членство. Съвкупността от участниците в заседанието е необходимият и достатъчен състав на Обществения съвет по съответната тема. На заседанията се канят за експертно учестие специалисти и/или представители на държавните институции /органи/.

 Решения

 На заседанията на Обществения съвет се вземат решения за предложения пред държавните институции /органи/ относно образованието и възпитанието в България /по обявената тема/. Решенията се вземат с обикновенно мнозинство от присъстващите и минимум един час след обявеното начало на заседанието на ОС. Лицето и начинът на представяне на решението по темата от това заседание пред държавните институции /органи/, медиите и интернет се определя от същото заседанието на ОС, а ако такова определение липсва, решението се представя от председателя, а в негово отсъствие от секретаря

 Управление

 Председателят и секретарят се избират на организационно заседание на ОС. Функцията на председател може да се осъществява от двама съпредседатели, единият от които да бъде държавен служител /министър, зам. министър или др./. Функцията на секретар може да се изпълнява от няколко лица, но минимум едно лице е назначено на щат.

 Председателят на ОС осъществява представителна функция на ОС, а секретарят изпълнява деловодителската функция на ОС и организира заседанията на ОС.

 Регистрация

 Общественият съвет се регистрира по ЗЮЛНЦ от председателя.

 Моето обяснение /методология/

 на предложения модел на НОСОВ,

 който се различава съществено

 от предложеният от МОМН

 и Правителството

 НАЦИОНАЛНИЯТ ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ /НОСОВ/ не е казионна организация, не е подчинен на МОМН, не е структура на МОМН и не е към МОМН. Той е национална гражданска структура, която се позиционира като гражданското друго на държавнната структура за управление на образованието и възпитанието в България. НОСОВ със своите цели не е противопоставен на МОМН, но е социален субект, разположен в позицията на стоящ спрямо МОМН. НОСОВ в качеството му на гражданското общество /недържавата/ стои спрямо МОМН като негово относимо в отношението „държава-гражданско общество“, и в тозисмисъл той е гражданското друго на МОМН /държавата/. НОСОВ предлага на държавата варианти за решение на проблеми, но решенията на НОСОВ нямат качеството на държавни управленски решения, каквото качество придобиват решенията на тристранните съвети.

 По същество идеята в предложените проекти от МОМН /представен от зам. министър Мариана Банчева/, а вероятно и идеята на правителството за обществените съвети е ръководството на НОСОВ и другите обществени съвети да „обрастне“ с предсавители на държавата и конкретно на МОМН: за председател на обществения съвет е посочен министъра на образованието, а за секретар – държавен служител. Такъв е принципът на ръководствата на обществените съвети към правителството и другите министерство. От тези идеи в проекта става ясно, че държавата има за цел да подчини и контролира дейността на обществените съвети, т.е. да се създаде нещо по български „полу-полу“, наподобяващо държавно-общественото начало от недалечното минало. Целта на този подход е да се „отпуши парата“ на народното недоволство и да се отстрани възможността от създаване на неконтролирани от държавата граждански структури – държавата и диригентите на държавата са уплашени от протестите.

 В съвременното демократично общество е нормално да са дистанцирани институциите /органите/ на държавата и структурите на гражданското общество. Ако не се запази тази дистанция на НОСОВ спрямо МОМН, на обществените съвети спрямо държавата, ще се изгуби спецификата на общественият съвет, респ. НОСОВ като гражданска структура и ще се превърне в придатък на държавата, в своеобразна структура на МОМН, т.е. на държавата. Това е пагубно за гражданското общество. Тази намеса на държавата в гражданските структури е основната причина да не е изградено и да не функционира нормално гражданско общество в България. Така държавата задушава гражданското общество в България.

 Протестите в страната ни показаха, че е необходимо реално дейстащо гражданско общество и държавата ще „спечели“, ако не се меси в структурите на гражданското общество, защото то е извор на идеи и контръльор на неадекватни решения на държавата. В диспозицията от една страна на реални, независими граждански структури, изградени и функциониращи съобразно конституцията и законите и от друга страна на държавни институции /органи/ на управление се корени прогресът на демократичното общество. В пазарното общество „дружното прегръщане“ е в борбата на различията и движение от проблем към решаването на проблем, чрез създаването на нов проблем на друго ниво в системата.

Проф. Николай Василев за Държавна сигурност

Публикувано от Румен Дечев на страницата "Ние подкрепяме Райчо Радев!"

Проф. Николай Василев за Държавна сигурност
„Самоотвержената” и красиво „жертвоготовна” борба на запенените „неодемократи” с ченгета, досиета, комунета и прочие „ментета” в действителност се оказва (като изключвам, разбира се, масата почтени, но заблудени в своя автентичен антитоталитарен патос и наивно подведени от „кукловодите” на прехода хора) борба за безнаказано ограбване на народа и автокриминализирано осигуряване на личния и семейния просперитет.
В противовес на доминиралите досега мафиотски интереси, България се нуждае от възраждане и стабилизиране на органите за сигурност и обществен ред. Такива структури неизбежно разгръща и задължително поддържа всяка държава по света – независимо дали тоталитарна или демократична, древна или модерна, примитивна или цивилизована.
Длъжни сме да заглушим невежествените криминофилски крясъци на национални предатели, „демократични” престъпници, „преходни” мошеници и вечни далавераджии, залегнали зад паравана на псевдоидеологическата „лустрация” и фалшифицирания „антикомунизъм”.
България се нуждае от тези органи:
- първо, за да гарантира националната сигурност и държавния суверенитет;
- второ, за да защити ефективно живота, здравето, честта и имуществото на своите граждани;
- трето, за да осигури провеждането на неизбежните за всяка политико-икономическа общност разузнавателни и контраразузнавателни мисии;
- четвърто (което е от особено, не само конюнктурно, но и принципно значение!), за да разследва детайлно криминалната активност на кряскащите корумпирани властници и да събере достатъчно убедителни доказателства за законовото им ориентиране (при реформирана и обективна съдебна система) към килиите на Централния софийски затвор.

"За злото и манихейството" - проф. Калин Янакиев

КОНФЕРЕНЦИЯ "ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ"

Здравейте колеги,
Изпращам Ви поканата от Департамента по философия и социология при НБУ за нов съвместен семинар, в който ще се дискутира отново гражданското ни образование. Подробностите са в прикачения файл. Този път организаторите са поканили други авторитетни личности и обещават да поемат разходите на колегите от страната, ако такива бъдат одобрени. Препращам Ви и писмото на доц. Д. Вацов:

Драги колеги,

На онези, с които не съм се видял и чул този месец, желая една много успешна година!

С проф. Христо Тодоров, в качеството му на ръководител на проект "Какво значат думите в България?", Ви предлагаме една нова идея за семинар на нашия клуб, с която вече да си направим традиция. Надявам се като съучредители на Клуба да ни подкрепите и да реализираме още едно пълноценно и може би още по-качествено обсъждане на съвместните ни проблеми.

Предлагаме ви семинарът да бъде на тема "Какво значи гражданско образование? Основни проблеми и понятия" и да се проведе в НБУ на 23-24 февруари 2013 г. ;(събота и неделя). Надявам се да участвате и да разпространите информацията до всички заинтересовани наши колеги. Вижте Анонса в прикачения файл.

Този път е добре лекторите да са различни и затова поканихме за доклади членове на екипа на проекта ни, които са се занимавали с гражданско образование, както и неколцина колеги, които са водили и провели цялостни изследвания по проблема.

Надявам се да харесате идеята. Очаквам Вашите съдържателни оценки и предложения.

Най-сърдечно,
Димитър Вацов



Поздрав и от мен: Лилия Ж.

С Е М И Н А Р

„Какво значи гражданско образование?

Основни проблеми и понятия“

23-24 февруари 2013 г.

409 зала, І корпус (следва да бъде потвърдено),

Нов български университет

Семинарът е инициатива на Клуба на учителите по „Обществени науки и гражданско образование“ към Департамент „Философия и социология“ на Нов български университет и се провежда в рамките на изследователски проект Какво значат думите в България? В търсене на интегрален философски и социологически подход към езика с ръководител проф. д-р Христо Тодоров (Департамент „Философия и социология”, НБУ). Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания”.

АНОТАЦИЯ:

Актуална ситуация:

В момента на второ четене н Народното събрание тече приемане на новия Закон за предучилищното и училищното образование, работни групи към МОНМ вече са изработили нови ДОИ и учебни програми към него, без те все още да са обнародвани. Гражданското образование е основен приоритет и в новия Закон. Въпреки че обществени дискусии се състояха около приемането на Закона, в тях на фокус бе преди всичко общата нормативна рамка, но не и съдържанието на училищното образование. Гражданското образование не прави изключение. Както като предметен цикъл „Обществени науки и гражданско образование”, така и като самостоятелен предмет (досега „Свят и личност”, а вероятно самостоен предмет според новите стандарти), в съдържателен план то не е подлагано на широк обществен дебат, основан върху сериозни изследвания. Оттук и следната констатация: в българското общество липсва консенсус относно целите и конкретните задачи на гражданското образование. В публичното пространство и в нормативните документи целите на гражданското образование влизат като общи клиширани фрази, докато начинът на конкретизация на общите цели в учебните програми и в учебната практика не е подложен на внимателна критическа преценка. Сериозни критични изследвания на гражданското образование впрочем вече са налице. Но направените досега изследвания не успяват да надскочат ограниченията на академичните среди и да получат видимост и подкрепа от преките участници в образователния процес (учители и ученици), нито от администрацията на Министерството. Затова настоящият семинар следва да се фокусира върху това: Какво в съдържателен план значи гражданско образование? Какви са основните проблеми и понятия, които влизат или трябва да влязат в учебните програми, и как те да станат действителен граждански ресурс за учениците?

Цели:

Семинарът си поставя две взаимосвързани цели: 1. Важна цел е да се направи диагностика на общото състояние на гражданското образование в момента (на базата на вече проведени изследвания и преподавателски опит). 2. Друга важна цел е да се посочат конкретните проблеми, с които се сблъскват в училище преподавателите по „Свят и личност” по отделните теми на учебната програма. Само при засрещането на тези две перспективи – към общото и към конкретното – е възможно семинарът да породи продуктивни идеи както за нормативното рамкиране на гражданското образование в България, така и за конкретните начини на преподаване в училище.

С оглед на формулираните две цели са предвидени и два формата за участие – тридесет минутен доклад по общите проблеми и петнадесетминутна презентация по една от осемте теми на сегашната учебна програма по „Свят и личност”.

В случай, че към датата на провеждане на семинара новите Държавни образователни изисквания и учебните програми към новия Закон бъдат обнародвани, те следва да бъдат използвани за първоначален сравнителен анализ от всички участници.

Поканени и потвърдили участие с доклади:

Проф. Кольо Коев, д.с.н., Департамент „Философия и социология”, Нов български университет;

Доц. д-р Ясен Захариев, Департамент „Философия и социология”, Нов български университет;

Доц. д-р Светла Колева, Институт за изследване на обществата и знанието;

Доц. д-р Петя Кабакчиева, Катедра „Социология”, Софийски университет;

Проф. Албена Хранова, д.ф.н., Катедра „Философия”, ПУ „Паисий Хилендарски”;

Доц. д-р Тодор Христов, Катедра „Теория на литературата”, Софийски университет;

Доц. д-р Веселин Методиев, Департамент „История”, Нов български университет;

Конкурс за презентации:

            Департамент „Философия и социология” обявява конкурс за 12 (дванадесет) петнадесетминутни презентации на учители по „Свят и личност”, които да бъдат включени в програмата на семинара. Постъпилите презентации ще бъдат оценявани от жури в състав: проф. д-р Христо Тодоров (ръководител на проекта Какво значат думите в България?), доц. д-р Димитър Вацов (ръководител на Департамент „Философия и социология”) и доц. д-р Ясен Захариев (Департамент „Философия и социология”).

            Всяка презентация следва да покаже авторски прочит на това: какви са основните проблеми и понятия, с които учениците трябва да бъдат запознати по една (по избор) от общо осемте основни теми от учебната програма на „Свят и личност” – приоритет се дава на авторския избор и подход към конкретно учебно съдържание, в критичен дух към нормативните изисквания и наличните учебници и учебни помагала.

            Департамент „Философия и социология” ще поеме всички разходи (пътни, настаняване, дневни) на одобрените дванадесет участника.

            Кандидатите следва да изпратят анотация (до 20 реда) и/или презентация по една от темите на „Свят и личност” на електронния адрес на секретаря на Департамент „Философия и социология” Евгени Шиков (e.shikov@nbu.bg). Заявки се подават до 18 февруари 2013 г.

София,                                                            С уважение:

28 януари 2013 г.                                                      доц. д-р Димитър Вацов,

                                                                                    Ръководител на

 Департамент „Философия и социология“

Александр Дугин - Философия Нового времени