РАЙЧО РАДЕВ

РЕШАВАЩО ЗА ПРОМЕНИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО
Въпрос от конференцията на Института за прогресивно образование „Образование за бъдещето“:
Коя от следващите формули е адекватна?
1.Решаващи за развитието на образованието са хората /кадрите/, които работят в образованието. Виновни за проблемите в образованието са хората. Да променим хората /кадрите/.
2.Решаващи за развитието на образованието са правилата /закона/, които определят поведението на хората, работещи в образованието. Виновни за проблемите в образованието са провилата /закона/. Да променим правилата /закона/.

В Педагози се разви следната дискусия:

Райчо Радев

8 април в 09:17 · Pernik

Въпрос от конференцията на Института за прогресивно образование „Образование за бъдещето“:
Коя от следващите формули е адекватна?
1.Решаващи за развитието на образованието са хората /кадрите/, които работят в образованието. Виновни за проблемите в образованието са хората. Да променим хората /кадрите/.
2.Решаващи за развитието на образованието са правилата /закона/, които определят поведението на хората, работещи в образованието. Виновни за проблемите в образованието са провилата /закона/. Да променим правилата /закона/.

Харесвам · Коментар

Мария Николова и 8 други харесват това.
Margarita Ilcheva Е, разбира се, че и хората, и правилата са важни.

8 април в 09:18 · Харесвам · 1
Margarita Ilcheva А какъв отговор получи?

8 април в 09:19 · Харесвам
Emil Jassim Райчо, докато говорим за кадри, работата няма да стане.

8 април в 09:20 · Харесвам · 2
Райчо Радев Прав си. И аз така мисля, но какво да се прави, в посттоталитарното мислене са ниезбежни реминисценциите от миналото.

8 април в 13:43 · Променено · Харесвам
Emil Jassim За мен и по-младите от мен колеги са избежни.
Вярвам, че и за теб са.

8 април в 09:38 · Харесвам · 1
Райчо Радев Да.

8 април в 09:39 · Харесвам · 1
Margarita Ilcheva " Кадрите" са хората, учителите

8 април в 09:43 · Харесвам
Emil Jassim Кадрите решават всичко, нали, Маргарита?

8 април в 09:47 · Харесвам · 2
Margarita Ilcheva Хората решават всичко!

8 април в 09:47 · Харесвам
Райчо Радев Формалните и неформалните правила определят поведението на учителите и директорите. От нас зависи само формата на тяхното реализиране. Не можем да ги пренебрегнем, ако не напуснем системата.

8 април в 09:51 · Харесвам
Kina Kotlarska Да кажа и аз нещо - важни са нормите, разбира се. Но законите се провеждат в практиката от хората. Аз бих попитала така: кое е по-доброто - лош закон с добри кадри или добър закон с лоши кадри?! Малко като яйцето и кокошката...И все пак. И в момента на различните места нещата изглеждат различно. Понеже хората са различни. За мен ключова е фигурата на учителя. Другото е после.

8 април в 09:52 · Харесвам · 8
Borjana Tomova Необходимото условие да има добра образователна система в една държава е добър закон за образование , а достатъчното условие е - добри кадри. Едното не може без другото и не го изключва, нито го компенсира, нито може да го замени. Когато нещо от тези два компонента не е наред, системата куца, ако и двата компонента не са наред , системата се влачи.Позната картинка.

8 април в 10:09 · Харесвам · 6
Emil Jassim Кадри?

8 април в 10:13 · Харесвам
Margarita Ilcheva Всеки учител си е закон в часа си. Даже го пише в ППЗНП в едно изречение с други думи, разбира се.

8 април в 10:22 · Харесвам
Emil Jassim Чл. 127 не казва точно това, но да, дава известна свобода.

8 април в 10:24 · Харесвам · 2
Milena Lessova Е, Емиле, не се "хващайте" за думата ... В съзнанието на по-голямата част на хората от по-старото поколение тя все още означава "отлично подготвени специалисти" и няма отрицателно звучене

8 април в 11:04 · Променено · Харесвам · 3
Emil Jassim Хващам се, хващам се...
За по-младото поколение има. Кой с кого трябва да се съобрази? М? Питам, не твърдя.

8 април в 10:32 · Харесвам · 2
Kina Kotlarska Емо, моля, моля! Може да има значение САМО за по-младите и по-интелигентни историци. И толкоз

8 април в 10:51 · Харесвам · 2
Emil Jassim Кина!
(Да ти отговоря съвременно пиктографски.)

8 април в 11:04 · Харесвам · 2
Rumi Neznakomova Известна свобода? Не съм съгласна. Противоречивите текстове в ПЗПУО ограничават свободата на децата, родителите и учителите. 1) От една страна училището трябва така да е организирано, че максимално да се приспособява към личностната и социална индивидуалност на детето. От друга страна, училището трябва да осигурява максимални възможности за развитие на всяко дете. 2) В обучението трябва да се прилагат "иновативни" методи за учене и решаване на проблеми, независимо от учебното съдържание, за да се оптимизира ученическата мотивация и участие. В същото време, трябва да се стандартизира учебното съдържание, за да готви учениците за определени работни места с определени умения. 3) Училището трябва да е съсредоточено изключително върху детето, а не върху учебния план. От друга страна, училището е зад учебния план, тъй като обучението е неговата основна функция, нормативите на учителите зависят от учебния план, докато за индивидуалното развитие на детето имат отговорност преди всичко родителите. 4) Училището трябва с всички сили и средства да развива свободата на словото, мисълта и избора. От друга страна, училището трябва да развива по всякакъв начин дисциплината и критиката по възможно най-високите интелектуални стандарти.
Съществуването на тези противоречия прави образованието трудно и отблъкващо. Много често проблемите са решавани алтернативно, както и чрез компромис. Конфликтите в образованието са неизбежни, при това на различни нива между администратори, родители и ученици. ПЗПУО дава прехода от аномия към автономия в "разумни" граници. Тук скрита стои тезата на Хегел и Хербарт - този, който не е бил послушен и управляван, не може да управлява след това себе си и другите! Затова и аз мисля, че този закон ще предизвика катострофа. Много готови рецепти има в него и индиректно се разбира, че в училищата ще продължи да е на почит традиционната нормативна педагогика. На почит ще останат и властните отношения в училище... и традиционните идентичности, доколкото са формирани около категориите раса, пол, класа и етническа принадлежност.

8 април в 11:49 · Променено · Харесвам · 2
Emil Jassim Ами тогава, по добре без него, а? Настоящият от 1991 г. си е супер, поне си го познаваме, нали?

8 април в 11:14 · Харесвам · 1
Rumi Neznakomova Не, по-добре да сбъркаш, отколкото да си нерешителен. Не знам кое е по-добре - лош стар или лош нов закон. Лошото е, че няма конструктивни критики, а основен двигател за приемането на ПЗПУО е, че сме критикувани от ЕС и че се бавим с реформите.

8 април в 11:37 · Харесвам · 1
Emil Jassim Последно - старият или новият закон? Иначе знаем какво се случва с Буридановото магаре.
Та?

8 април в 11:38 · Харесвам
Rumi Neznakomova Закон за свободно развитие на образованието

8 април в 11:42 · Харесвам
TyRex Dino Кое е по-добро: вкисната бира или вкисната бира?

8 април в 11:44 · Харесвам · 2
Rumi Neznakomova Със сигурност вкисната бира на квадрат!

8 април в 11:45 · Харесвам
Emil Jassim Значи да си стоим със стария, щото според вас новият не е по-различен?

8 април в 11:50 · Харесвам
TyRex Dino Това е липса на позиция, това което е внесено на всяка цена да се приеме. А защо да не се поправя с експертните забележки от гилдията? Без да теглим към личните си интереси( това не се отнася лично към участниците в дискусията).

8 април в 11:55 · Променено · Харесвам · 3
Emil Jassim Е, има опит за това, но уж коалиционните партньори имат други представи.
Та настоящият и предлобеният са еднакво злен затова да си стоим с настоящия ли?

8 април в 11:57 · Променено · Харесвам
TyRex Dino И тогава какъде е правото ни на избор? От две некачествени стоки, коя да изберем? По-малко некачествената ще ни удоволетвори ли?

8 април в 12:02 · Харесвам · 2
Milena Lessova Е, не да си стоим с настоящия, а новият да бъде наистина НОВ, а не новият да бъде пак старият, но с няколко напосоки хвърлени нови идеи, без реална представа дали и как могат да се осъществят

8 април в 12:09 · Харесвам · 4
TyRex Dino Емо, да знаеш проектозакона дали има оценка на въздействието?

8 април в 12:13 · Харесвам · 2
Явор Ганчев Не. Фалшива дихотомия. Все едно е. Ако настъпи промяна, тя няма да е поради закона, защото в реалния живот работещият закон отразява реалните отношения, не е обратното (животът не се води от закона). Закон, който не отразява реалните отношения, а се опитва да конструира нови, просто не работи. Щеше да е добре, като говорим за законодателство, да има процес на отхвърляне на регулациите, които пречат и които противоречат на конституцията. Без замяната им с нови регулации. Самата дерегулация е стъпка към автономия.

Отделен е въпросът, че прогресивният образователен елит, към който не се числя, понеже съм дилетант (държа така да си остане), можеше да не си прави тънки сметки с Милена Дамянова. Ум царува, ум робува, ум патки пасе.

8 април в 12:19 · Харесвам · 1
Иван Миронов А за Ученика стана ли дума или само за закони и кадри?!

8 април в 12:27 · Харесвам · 2
Явор Ганчев Ученикът е материал.

8 април в 12:27 · Променено · Харесвам
Rumi Neznakomova Именно, Иван. Изборът тук не трябва да се ограничава само със съществуващите закони. И двата закона имат формата на опакована, готова за употреба стока, планирана и насочена към определени цели. Детето не е в центъра, а е суровината, която става зависима от професионалните производители на знания, а това води до парализа на нравственото и политическо въображение.

8 април в 12:28 · Променено · Харесвам · 2
TyRex Dino И какво излиза според някои от групата - в дискусията не трябва да участват професионалистите?

8 април в 12:30 · Харесвам · 3
Emil Jassim Значи си оставаме със стария?
Иначе, Яворе, факт е, че в областта на.музиката и поромоутърската деймост си професионалист, и то сред май-добрите, но в областта на образованието не знам да имаш... опит? Това, че не знам, не значи, че нямаш. Просто аз не знам.

Дино, не мисля, че има оценка на въздействието.

8 април в 12:30 · Харесвам
Rumi Neznakomova Опитът на родителите и учениците не може да се игнорира, ако се очаква от тях да играят активна роля в строителството на тяхното бъдеще Взаимодействието експерт-неексперт
трябва да е диалог, в който има взаимно влияние, а не просто предаване на опит от единия към другия. Ако министри и председатели на комисии могат да са експерти без никакъв опит, то какво е да имаш опит?

8 април в 12:44 · Харесвам · 2
Rumi Neznakomova А, да, Янка Такева има опит.

8 април в 12:46 · Променено · Харесвам · 2
Мария Тодорова-Сандева Е, не ми разваляйте сега настроението с опита на Янка Такева, брутално е!

8 април в 12:48 · Променено · Харесвам · 3
TyRex Dino Руми, точно диалог трябва! Трябва да се разчита на професионализма и на мнението на заинтересованите страни. Експертноста на МОН-ските служители с право е под съмнение. Но в образователната система читавите хора все още са повече от некадърниците. Да не се опитваме и тях да ги омаскарим, защото последствията отново са за сметка на децата.

8 април в 12:51 · Харесвам · 5
Мария Тодорова-Сандева В новия закон има неща, които отвързват ръцете и на моралните и на неморалните... Но истината е по средата. Аз съм за новия закон с всичките му несъвършенства. Знам, че 2 милиона засегнати ще извадят 4 милиона "за" и "против", но който иска по-добър закон, да седне и да си го напише, да му намери партийна и намкваси още подкрепа и да действа. ЗНП достатъчно вече отесня.

8 април в 12:54 · Променено · Харесвам · 3
Райчо Радев Яворе, ако изхвърлим всички закони и оставим най-общия /конституцията/ и всеки тълкува по свой начин нейните членове и алинеи, какво ще настопи? - същински ред, свободен рай, анархия или хаос в социума. 5 години съм даскалувал и 15 години съм управляв...Вижте още

8 април в 12:56 · Харесвам · 4
Явор Ганчев Значи от гледна точка на икономиката, където си мисля, че може би имам някаква експертиза, е много просто - когато има монопол, което значи сигурни клиенти, клиентът е дойна крава, въпреки че в рекламните брошури може да е описан като любимата от Песен на песните. Мислете си за топлофикация, електрото, дори телефоните, нищо че има няколко оператора. Когато няма монопол и всички се конкурират за едни и същи клиенти, тогава добиват истинска чувствителност за нуждите на клиента.

Отнесено към образованието - проектозаконът съхранява монопола; отнесен към трите варианта за "дейности, целящи да предотвратят промяната" (по Хехт), той е ангажиране на енергията в области, които не застрашават статуквото и не носят опасност от промяна. Свидетели сме на някаква форма на Перестройка (което е признак, че Партията е наясно, че краят на монопола иде и трябва да се вземат мерки); очевидно е, че врим и кипим в Гласност (понеже вече опозицията не може да бъде игнорирана, по-добре да бъде контролирана с гласовити дисиденти на заплата в милицията); определено нашият проектозакон е нещо като указ 56 - квазипазарно балонче вътре в плановата икономика. В проектозакона може да се прочете как ученикът е в центъра, а рекламните клипове показват актьори, които казват, че това е един "детелюбив и учениколюбив" закон. Но това не прави от този скапан боклук нещо повече от рекламна брошура на монополист. А ние знаем, че каквото и да пише в рекламната брошура, монополистът не се интересува от клиентите си. Защо? Защото няма къде да избягат. Услугата ще продължи да бъде лоша, администрацията на монополиста - раздута, а основната икономическа цел - кражба. Кога ученикът ще е в центъра - когато изчезне монополът. Толкова е просто, че чак е смешно да гледаш как иначе умни хора, събрани да обсъждат образованието, с мъка се провират покрай слона в тясната стая и говорят за всичко друго, но не и за него.

8 април в 12:59 · Харесвам · 1
Milena Lessova Мария, то така е най-лесно:"който иска по-добър закон, да седне и да си го напише". Е, не може всички да пишем закони, но можем, в една демократична държава, да очакваме и други мнения, освен тези на парламентарната група, предлагаща закона, да бъдат ч...Вижте още

8 април в 14:04 · Променено · Харесвам · 2
Мария Тодорова-Сандева Яворе, "когато станем милиони, ще посадим гора"... сега, само ще си пишем, както казваш ти - разчекнати, щото сме 500 ... 1500... колко всъщност? Кой чува?

8 април в 13:03 · Харесвам
Райчо Радев Какво предлагаш, Яворе? И, не става дума за монопола на държавата, а за определена подреденост в социума, респ. в образованието. Изместваш темата.

8 април в 13:04 · Харесвам · 1
Мария Тодорова-Сандева Милена, ама и не може всяка коза за своя крак... в постдебилна държава няма кой да каже отгоре - "искате плурализъм, искате самоуправление, искате да няма администрация, ... ма моля ви се - всичко, което искате ще го получите" ...когато цъфнат налъмите, обаче.

8 април в 13:08 · Променено · Харесвам · 1
Явор Ганчев Мария, трябва ли да броя слушателите, за да говоря истината?

Райчо, казал съм го - и на теб лично в очите много пъти - автономия означава "сам си пише правилата". Автономия НЕ означава "без правила и всеки си прави каквото си иска". Означава че този, който учи (триъгълникът ученик, родител, учител) си поставя целите и си ги постига, по най-добрия начин, на който е способен, и (в идеалния случай) подпомогнат от институциите, за да стигне, където иска, по-бързо. А тези, които не могат и не искат да се занимават с това, те си имат настоящата система, която никой няма да им я взема. Ако ти не можеш да си представиш ред в социума, който не произтича от централната власт, моите уважения, но това не значи, че това е невъзможно и че не съществува по света; значи единствено, че ти не можеш да си го представиш

8 април в 13:11 · Харесвам
Явор Ганчев Мария, не е вярно, че никой никога няма да каже отгоре "на ви свобода" - вярно е само, че няма да го направи . Ето сега ни заливат с реклама как новият закон "дава автономия" - не е ли същото?

8 април в 13:14 · Харесвам
Emil Jassim Яворе, "автономия" не означава просто "всеки сам си пише правилата", а "всеки сам си пише правилата в рамките на едни други правила".
Това, за което говориш ти не е просто αὐτονομία, а си е направо независимост, която в контекста на съвремието ни, си е направо сепаратизъм.
Но, няма спор, че може да има много широка автономия. Нека има място за всичко това, м?

8 април в 13:19 · Харесвам · 2
Мария Тодорова-Сандева Не, не трябва да броиш слушателите, а адептите. Не знам, аз съм ужасена, не ме слушай мен.
Слушах есента министър от Полша, вчера слушах министър от Финландия... все хубавини говореха хората, а не да кажеш да не са регулирали нещата отгоре...

8 април в 13:21 · Харесвам · 1
Milena Lessova Да имаш свободата да избереш най-подходящата форма за образование на децата си не е сепаратизъм, това е свобода по право, гарантирано от Конституцията ..., но това изобщо няма допирна точка с обсъждането на "новия" закон и неговите "правила"

8 април в 13:53 · Променено · Харесвам · 3
Райчо Радев Напротив. Представям си ред, който не произтича от централната власт. Какъвто и да е този ред /признаваш необходимостта от ред/, подреденост на нещо, за да е ред някакъв е необходимо да има връзки, зависимости между подреденото, ситуираното в този ред. За да има ред се предполага елементите чрез връзките си да образуват структура, компонентите да образуват система, частите да образуват цялото.... Само при такава подреденост /не е задължително да е централизирана власт/ е възможно съществуването на институциите /които все пак признаваш/ и посоченият от теб триъгълник, както и е възможно твоето: "този, който учи (триъгълникът ученик, родител, учител) си поставя целите и си ги постига, по най-добрия начин, на който е способен, и (в идеалния случай) подпомогнат от институциите."

8 април в 13:54 · Променено · Харесвам · 2
Явор Ганчев Емо, за пореден път ми приписваш неща, които не са мое мнение и изказване. Никога не съм отричал рамките на едни други правила, на всичкото отгоре непрекъснато призовавам за придържане към тях. Явно наистина не се разбираме.

8 април в 13:44 · Харесвам · 1
Emil Jassim Затова си говорим, Яворе, за да се разберем.
Кажи кое не съм разбрал правилно?

8 април в 13:50 · Харесвам
Явор Ганчев Не го ли казах? "Никога не съм отричал рамките на едни други правила, на всичкото отгоре непрекъснато призовавам за придържане към тях".

8 април в 13:51 · Харесвам
Явор Ганчев Сегашната регулация И проектът за нова регулация противоречат на гарантираните в конституцията свободно развитие на образованието и право на родителите да определят образованието за децата си. Това са най-общите рамки, които имат дълбок философски И правен смисъл. Каквото и да градиш в нарушение на тези рамки, не говориш за правна система, а за правилник за вътрешния ред на авторитарна структура.

8 април в 13:58 · Харесвам
Райчо Радев Напротив. Тази свобода на детето и родителя трябва да бъде защитена не само в конституцията, но и в закона за образованието. Не мислиш ли, ако тази свобода не е защитена и от закона, че трябва да съдим държавата???!!!

8 април в 14:04 · Харесвам
Явор Ганчев Не. Първо, нямаме работеща съдебна система, второ, нямаме достатъчно хора, които да отстояват организирано свободата си. Ще опрем до съд, когато хората, упражняващи свободно правата си, бъдат атакувани от институциите. И това ще стане като му дойде времето.

8 април в 14:07 · Харесвам
Явор Ганчев Нямам нищо против свободата да бъде гарантирана И от закона за образованието. Достатъчно е регулациите, които въвежда, да не противоречат на Конституцията. Много е просто.

8 април в 14:08 · Харесвам
Златка Димова Предлагам съвсем нова формулировка: Решаващи за развитието на България са политиците и техните закони. Виновни за проблемите в страната са политиците и нескопосните закони. Тогава да изгоним некадърните политици и да променим законите!!!!!!!!!!!!

8 април в 18:28 · Харесвам · 2
Райчо Радев Хайде, де!!! Ама не!!! Откога го иска народа и все за тях гласува!!!???

8 април в 18:38 · Харесвам · 2
Златка Димова И аз за същото се чудя - мазохисти ли сме или какво???

8 април в 18:56 · Харесвам · 2