HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Страшна гавра с паметта на милиони убити: в Русия ...

HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Страшна гавра с паметта на милиони убити: в Русия ...: Сегодня в России действительно отмечают День Чекиста, который сейчас называется "День работника органов безопасности". Представляе...

Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени | Национална мрежа за децата

Червеното и черното – или защо шестобалната система на оценяване трябва да се промени | Национална мрежа за децата

МОН: ПРОМЕНЯМЕ ПРОМЕНИТЕ

РАБОТНА ГРУПА ЩЕ ОТГОВАРЯ НА ЗАПИТВАНИЯ ПО НОВИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ И ПРОГРАМИ

13 ноември 2015 г.

Какво правим?

С приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) се реформира образователната система, в образователната структура (основно образование се завършва вече след VII клас, а гимназиалната степен се дели на два етапа), се предефинират видовете училищна подготовка, актуализират се целите на образованието, а с тях – и очакваните резултати от обучението. За привеждането на законовите текстове в действие следва да се разработи изцяло нова подзаконова нормативна уредба. С оповестените на електронната страница на МОН проекти на наредби, които определят държавните образователни стандарти (ДОС) - за учебния план, за общообразователната подготовка и за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, правим първата крачка в тази посока.

Защо го правим сега?

Срокът за утвърждаване на тези нови наредби е зададен в самия ЗПУО - в едномесечен срок от обнародването му в Държавен вестник, и в изпълнение на този срок проектите им са оповестени за обществено обсъждане.

Работата по проектите на наредби тече усилено в продължение на месеци, в нея са включени представители на всички заинтересовани страни – учители, директори, социални партньори, представители на висши училища и на неправителствени организации, но финализирането на проектите и публикуването им за обществено обсъждане не е възможно преди окончателното приемане и обнародване на гласуваните от народните представители текстове.

При разработването на проектите на учебни планове, стандартите по предмети и на учебните програми работните групи са се водили от няколко основни принципа:

• В центъра на промените да стоят интересът и нуждите на учениците;

• Да се запазят българските национални традиции;
• Да се отговори на съвременните изисквания към образованието в европейски и световен план;

• Да се отчетат променените условия и промененият профил на ученика в XXI век;

• Учебното знание да се разграничи от научното знание, като се отдели повече място за  упражнения, за практическо прилагане на знанията и за обобщение; Обучението да не е тясно предметно, а да насочва към придобиване на ключовите компетентности, затова ключова дума е интеграцията;

• Присъствието на отделни учебни предмети в учебния план да не е самоцелно, а да е подчинено на придобиването на ключовите компетентности (това предопределя новите учебни предмети (компютърно моделиране, технологии и предприемачество) или промяната на учебни предмети не толкова като заглавие, а като съдържание (технологии и предприемачество вместо труд и техника).

Какви са основните нови моменти в проектите?

1. Увеличени са учебните седмици за I, IV и VII клас, съответно на 32, 34 и 36, като увеличението е плавно и дава възможност както за по-успешна адаптация на учениците в последния клас от всеки образователен етап към следващия, така и за по-спокойна подготовка за традиционните национални външни оценявания в края на всеки етап. С тази стъпка скъсяваме поне малко голямата разлика между продължителността на учебното време в България и в останалите страни членки на ЕС.

2. Подготвените проекти са подчинени на нова образователна философия, в съответствие с която до Х клас вкл. приключва изучаването на основни общообразователни предмети  с малки изключения (БЕЛ, математика, чужд език, физическо възпитание и спорт и гражданско образование), за да се освободи място във втория гимназиален етап за целенасочена предуниверситетска подготовка (чрез профилираната подготовка, която по закон може да се осъществява само в ХI и в ХII клас) или за придобиване степен на професионална квалификация (чрез професионалната подготовка, която по закон започва с малък брой часове още в първи гимназиален етап, но същността й е разположена в ХI и в ХII клас, където може да се съчетава и с дуална система на обучение). Това не значи обаче намаляване на общия брой часове по общообразователните предмети, които се изучават до Х клас. Напротив - часовете им се запазват, дори в отделни случаи се увеличават незначително.

3. Наред с това е осигурена възможност за разширяване и задълбочаване на обучението по различни учебни предмети чрез избираемите учебни часове, които всяко училище има автономия да разпределя според възможностите и интересите на учениците си, т.е. всеки един от учебните предмети, изучавани в задължителните часове, може да получи допълнителни часове, като учебната програма за обучението ще бъде разработена според профила и възможностите на учениците в класа.

4. Съществен елемент от новата образователна философия е възможността училищата да избират от различни – 24 рамкови учебни планове, които отговарят на облика на тяхното училище.

Какви промени внасяме в резултат на получените становища и мнения?

В резултат  на оповестените проекти на наредби в определения законов срок в МОН се получиха над 250 становища и мнения, главно по ДОС за учебния план, част от които са в резултат на неразбиране на новата философия на ЗПУО, други  - с конкретни искания за увеличаване на часовете по почти всички общообразователни учебни предмети.

След като се запознахме с аргументите, като институция, която е отворена към диалога, и с вярата, че всяка промяна е възможна, когато е обществено приемлива и широко споделена, предлагаме следните промени в проектите на рамковите учебни планове в ДОС за учебния план:

1. Възстановяваме броя часове, с който учебният предмет философия (психология, логика, етика, право, философия) се изучава в гимназиалната степен към настоящия момент (предложението за намаляване на този брой беше породено от идеята учебният предмет гражданско образование да се обособи още в първи гимназиален етап, като отнеме част от темите и проблемите, изучавани през философския цикъл). Така гражданското образование като нов предмет ще се появи само в ХI и в ХII клас;
2. Възстановяваме броя часове, с който учебният предмет физическо възпитание и спорт се изучава във всеки от класовете към настоящия момент (предложението за намаляване на този брой с по 0,5 часа седмично беше предизвикано от свръхпредставянето на учебния предмет в националния учебен план в съпоставка с изучаването на предмета в другите страни членки на ЕС);
3. Увеличаваме броя часове, с който учебният предмет чужд език се изучава в задължителните учебни часове в IХ клас в училищата с интензивно изучаване на език спрямо първоначалния проект (предложението за залагане на по-малък брой часове беше породено от възможността всяко училище да разполага с тези часове като избираеми). Така към момента т. нар. езикови гимназии в курса на обучение от VIII до ХII клас биха могли да осъществяват обучението си по два чужди езика с хорариум, по-висок и от настоящия в задължителните и в избираемите часове.
4. Предлагаме нов допълнителен рамков учебен план за разширено изучаване на чужд език, в който в VIII клас чуждият език ще се изучава с достатъчно голям хорариум, като същевременно в учебния план ще присъстват и учебните предмети история и цивилизации, география и икономика, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование.

В заключение, бихме искали да използваме възможността да се обърнем към всички заинтересовани страни и да им припомним, че все още тече срокът за обществено обсъждане на учебните програми за I и за V клас, въз основа на които ще бъдат разработени и новите учебници.

Сега е моментът, когато обществото ни трябва да се обедини около компетентностите, които са необходими на бъдещите млади хора. Затова е важно и разговорите да вървят не по посока на какво се учи и какво “отпада” в сравнение с настоящите учебни програми, а на това какво искаме да знаят и умеят децата ни. И можем да го направим заедно.

В МОН е създадена специална работна група, която ще отговаря на запитвания от различни заинтересовани страни на e-mail:

schoolplans@mon.bg;

ЗА ФИЛОСОФИЯТА КАТО ЛИЧНО ОСМИСЛЯНЕ

ЗА ФИЛОСОФИЯТА КАТО ЛИЧНО ОСМИСЛЯНЕ

/отговор на въпросителните в отговорите на историка Емил Джасим/

            Проблемите в новите учебни планове и по-конкретно относно намалените учебни часове по философия, както и за преместването на предмета "Философия" от етапа на 11 и 12 клас в етапа на 8, 9 и 10 клас предизвика дискусия в "Педагози", в която се включи активно и Емил Джасим, историк. В предишната публикация "Прагматизмът" изрита философията от средното образование" оспорвах неговите становища, не защото е историк, а защото аргументите му, в подкрепа на промените са неоснователни. Длъжен съм да отговоря и на въпросителните, които той задава в последващите два текста от "Педагози". Ето ги тези два текста:

 "Emil Jassim

Странно, Райчо!

Толнова емоционална реакция на мнение, че "Етика и право" е маргинализиран от учениците предмет.

Впрочем, философията е чудесен предмет, който позволява на хората да осъзнават своето учудване от света. Напомням само, че thaumazein (да се учудиш), а оттам и разсъждаване върху каквото и да било, e възможно едва, когато се отдалечиш. А ти с тази емоционална реакция хич показваш, че хич не си се отдалечил.

И съм изненадан от слабата ти аргументация, базираща се на аргументи "ти не можеш да говориш по този въпрос, защото не си философ", "що не пробваш с историята същото", или пък лежат на невярно твърдение, защото попитах колко помнят учениците от предмета "Етика и право".

Дори не знам дали да коментирам очевидното противоречие на съпротивата да има гражданско образование, но пълното приемане да се изучава право, като се има предвид, че в основата на новия предмет ще бъде именно то. smile emoticon"

"Emil Jassim

Що, бе, Райчо?

Свободата не е ли хем философска, хем гражданска категория?

А иначе е факт, че подготовката ми по философия е ограничена. Помня само оригиналите на Платон и Аристотел на старогръцки, но не от часовете по философия, а от часовете по гръцки. Немската класическа ми е мъгла, а Ницше е нацист.

Извън шегата (то пък колко да е шега), странно е, че аргументът ти е ad hominem за моята подготовка, а не е върху мнението ми.

Та свободата е ли философска категория, както и гражданска? А добродетелта? А не са ли разсъждавали великите умове на философията върху тези проблеми? Или Аристотел Стагирит няма цял трактат, посветен на атинската полИтейя?

Ех, Райчо! smile emoticon"

    Емил,
    Отговарям накратко:
    1. Философията задава /определя/ същностните характеристики в съдържанието на категорията „свобода“, а тяхното конкретно измерение като „гражданска категория“ и др.п. е нещо по-различно и не е случайно, че философите са разсъждавали и за свободата като гражданска категория. Философите са разсъждавали и за красивото момиче, момче, кон и др.п., но са търсили най-общите характеристики на красотата, за да определят съдържанието на понятието /категорията/ красота.
    2. Изисквал съм от учениците не да научават наизуст схващанията на философите, още повече „оригиналите на Платон и Аристотел на старогръцки“/макар, че и това е нещо/, а да резберат, да осмислят, в границите на собствената си способност за това, техните идеи и схващания и по един или друг начин да ги включат в своето мислене. В подготовката се включва не само знаенето, но и отношението и личното осмисляне.Човек, който е осмислил за себе си схващанията на Платон и Аристотел през призмата на съвременните разбирания за света и човека, за философията, не би поискал да се сведе философията до „простички неща“ като „гражданските права и отговорности, ... свободата и липсата й“ в битността им на гражданско образование.
    3.В първоначалния ти текст не пишеш за „Етика и право“, а за „Философия“. Не подменяй предпоставките и не въвеждай читателите в заблуждение.
    4. Съдя и се аргументирам на основата на твоето мнение, в което откривам липсата на тази част от философската подготовка, за която говоря в т.2. Мнението ти съдържа много повече, отколкото може би си мислиш.
    5. Не разбирам как и къде откри в гилдията на философите „съпротивата да има гражданско образование“. Напротив: Асоциацията на преподавателите по философия, а предполагам и колегите извън нея, винаги е отстоявала, че е необходимо гражданското образование на българското образование. Дискусията е за формата на неговата реализация. Така, че няма противоречие у философите по тази тема.
    6. Вярно е, че „философията ... позволява на хората да осъзнават своето учудване от света“, ако под „позволява“ се разбира „осигурява възможност“, задава пътят, по който да си отговорим на много от въпросите, породени в нашето учудване, и не само в учудването, а и във всяко рационално питане за същественото и да „видим“ невидимото във видимото, общото в отделното, необходимото в случайното, възможното в действителното и др.п. Важно е не само да се отдалечим, но и как ще се отдалечим в учудването и питането и как ще ги съхраним в процеса на отговарянето.
    7. Опитай се да откриеш рационалното в т.н. от теб моя „емоционална реакция“. МОН откри рационалното в емоционалната реакция на общественото мнение за предмета „Философия“ и го реабилитира. 
    8.И друго: отдавам на младостта ти високомерното в началото „Що, бе, Райчо?“ и снизходителното накрая „Ех, Райчо!“ Не претендирам за твоята ерудиция, а още повече за съвършенство, пък и съм на прага на друг свят и тщеславието отдавна ми е чуждо.

След като МОН реабилитира философията, предлагам да спрем тази дискусия.
Райчо Радев

ФИЛОСОФИЯТА- РЕАБИЛИТИРАНА

ФИЛОСОФИЯТА- РЕАБИЛИТИРАНА  

Добра вест от МОН:

„Какви промени внасяме в резултат на получените становища и мнения?

....

Възстановяваме броя часове, с който учебният предмет философия (психология, логика, етика, право, философия) се изучава в гимназиалната степен към настоящия момент (предложението за намаляване на този брой беше породено от идеята учебният предмет гражданско образование да се обособи още в първи гимназиален етап, като отнеме част от темите и проблемите, изучавани през философския цикъл). Така гражданското образование като нов предмет ще се появи само в ХI и в ХII клас;“