ОБРАЗОВАНИЕ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ Райчо Радев

Фондация Миню Балкански

  Национален Институт за Oбразование

Национален Институт за Младежта

ПРОГРАМА

Национална Конференция

МОРАЛ, ЕТИКА И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

ОТВОРЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ВЪЗПИТАНИЕ И САМООБРАЗОВАНИЕ

15-16 Юни, 2013 

Национален Институт за Образование

Село Оряховица 6061, община Стара Загора

Неделя, 16 юни

10.00 – 10.30

ОБРАЗОВАНИЕ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ

Райчо Радев - директор на СУ "Олимпиец" Перник, учител по философия

ОБРАЗОВАНИЕ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ

Райчо Радев - директор на СУ "Олимпиец" Перник,

учител по философия

Що е то гражданска активност?

Активност е насочеността на действията на човека и включването им в дадена дейност, за постигането на дадена цел.

Гражданска активност е насоченост на действията на човека, пряко или непряко, ориентирани към държавата или към структури на обществото, в защита или подпомагане на интересите на гражданина.

Гражданската активност в сферата на образованието, реализирана в профенионалната и непрофесионалната дейност на работещите в нея, предполага определена степен на рационална и емоционална обвързаност, съпреживяване и действие за решаване на проблемите на друг гражданин, група от хора, социална структура, институция, организация или кауза в образованието - предполага определена степен на лична ангажираност с решаване на проблемите в образованието.

Когато посадиш и отглеждаш цвете в къщи, задоволяваш личните си естетически потребности и това не е гражданска активност, но когато подариш това цвете на училището, за да задоволява естетическите потребности на учениците и работещите в училище, този акт придобива характеристиките на гражданска активност.

Възниква въпросът: гражданска активност ли е, когато задоволяваш потребностите на другите чрез бизнеса си, или когато го правиш от определен личен материален интерес.

Цел на гражданската активност, включително и в образованието е промяна или запазване на социалното битие, на компоненти в социалното битие, чрез действие и резултат от това действие, което има повече или по-малко публично значение и съдейства задоволяването на потребностите на другите граждани на държавата.

Мотивацията за гражданска активност

Свободата като мотивация

В основата на гражданската активност е разбирането за свободата и най-вече силата на личното желание да останеш верен на това свое разбиране, да го отстояваш. Свободата разбирана като дейност, действие (определена само от предмета на тази дейност). Това разбиране за свободата, превърнато във висша ценност на твоето съществуване, в смисъл на твоето лично битие, определя и твоето схващане за моралните категории – добро и зло, критерия за правилно и неправилно и става основен твой мотив за гражданска активност в борбата срещу всички форми на несвобода на гражданина. Мотивация за гражданска активност чрез това разбиране на свободата е нетрадиционна, не се радва на масово одобрение и влиза в противоречие със статуквото.

          Несвободата (отчуждението) като мотивация

          В основата на гражданската активност е битуването в несвободата и най-вече породеният от несвободата страх. Несвободата  е дейност, която е определена от външни за предмета на дейност фактори (пазар-пари, началници, контролиращи и др.п.). Това усещане за несвободата, тази подчиненост, потъване в отчуждението, превърнато в основание за твоето съществуване, в смисъл на твоето лично битие, определя и твоето специфично, „обърнато“ схващане за моралните категории – добро и зло, критерия за правилно и неправилно. Така несвободата се представя за мотив за включване в социалното битие във формата на съобразена с принуждаващият фактор гражданска активност, която в определени случаи преминава в борба срещу свободата. Несвободата като мотивация за гражданска активност е традиционна, радва се на масово одобрение и води до укрепване на статуквото.

          Тези два типа мотивация за гражданска активност определят и битуването на съответни два типа учители и служители в образованието: привърженици на свободата и крепители на статуквото.

Образованието в контекста на настоящия доклад е система, структура в обществото, организация за обучение и удостоверяване на резултата от това обучение (от държавата) и даваща право на обучавания за включване в определена трудова дейност. Институционалното обучение се осъществава с присъствие на обучавания в образователна институция (детска градина, училище) - организирана и структурирана среда с учебни цели, време, ресурси и правила, със систематизирано овладяване на част от културата на човешката цивилизация, чрез учебен план и учебни програми и постигане на определени знания, умения и компетенции. Самостоятелното обучение се осъществява при същите условия с изключение на това, че обучаваният не присъства в образователната институция.

Предмет на настоящия доклад е гражданскта активност в институционалното образование и по конкретно в системата на средното образование и свързаните с него държавни и граждански организации.

Образованието е сферата, в кято не само се формират качествата на активния гражданин, но е сфера която създава всички прадпоставки за реализация на гражданска активност на работещите и обучаващите се в нея.

Характеристиките на системата на образованието, които благоприятстват изявата и формирането на гражданска активност са: висока степен на публичност на личностната изява и влияние; събиране на много хора на едно място с трайна периодичност и предвидимост; взаимодействието между хората е подредено чрез правила, конституирани в закон и подзаконови актове; гражданската ангажираност и активност са заложени в предмета на дейност в образованието – професионална дейност за развитие на другите, творене на духовност, изграждане на личности с определено богатство от знания, умения и компетенции, съдействие за формиане на морални добродетели и гражданска ангажираност.

          Гражданската актиност на работещите и ангажираните в/със системата на образованието има различни форми на изява, но биха могли да се подредят в две основни групи, по един формален, но не безсмислен признак,: изяви вътре в системата (образователните институции и тяхното управление) и изяви извън системата (национални изяви, относно политиките в образованието и приоритетите на неговото управление и развитие).

          В системата на средното образование, формите на изява на гражданската активност на ниво училище и на национално ниво се различават съществено по своята цел и мащаб, но са и взаимно определени.

ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ НА НИВО УЧИЛИЩЕ

          В училище изявите на гражданската активност се осъществяват във взаимодейстието както между основните субекти, включени в него (ученици, учители, родители, директор), така и във взаимодействието между субектите в училище и тези, които имат управленска (РИО, Община, ОбС) или друга ангажираност с училището (НПО, Синдикати, Училища, .......). Твърде често гражданската активност се осъществява и в прякото взаимодействие между субектите в училище и субектите в националните структури: свързано с упраравление на училището (МОМН, НС, МС, Министерства) или с  ангажираност с училището (НПО, Синдикати, Омбудсман).

          Гражданската активност на ниво училище се осъществява в динамиката на отношенията в училището, в средата от твърде разнородни нравствени и професионални представи за добро и зло, за правилно и неправилно, с духовно своеобразие, формирано извън училището и огромна палитра от „разноцветни“ психични феномени на човешкия социум. Това определя и спецификата на формите на изява на гражданската активност и ангажираност в училище, различната насоченост на действията в полза на другите.

Гражданската активност на учителя /педагога

          Предметът на дейност на учителя предпоставя гражданската активност като основна характеристика на личностната му специфика и професионална работа. Съдействието за формиране на духовното богатство на младия човек и изграждането му като личност с активно гражданско съзнание и поведение не би могло да се осъществи от учител с ограничени духовни интереси, пасивно гражданско самосъзнание и апатия към проблемите на социалното ни битие. Гражданската активност на учителя/педагога в училището предполага съзнание за професионалната отговорност и гражданското значение на дейностите, които реализира в училището и активно участие в неговия живот, в неговата учебна и извънучебна дейност, както и активно взаимодействие с учениците с целия си професионален и личностен потенциал.

Част от поколението учители и директори, които са утъпкали в съзнанието си коловозите на тоталитарното мислене и представи реализират гражданската си активност като еднопосочно въздействие – от учителя към ученика, от директора към учителя, без да зачитат гражданската активност на другия. Гражданската активност в съвременното българско училище, мотивирана от грижата за бъдещето на младия човек в демократично общество, предполага взаимодействие, а не еднопосочно въздействие. Определено това е по-трудно за постигане.

Типология на гражданската активност на учителите

В зависимост от гражданската активност на учителите, мотивацията и включването им в живота на училището и грижата за развитието на учениците могат де се обособят няколко типа учителско поведение:

1. Формално-изпълнителният тип поведение: този тип поведение не е чужд на част от учителите. Този тип поведение понякога се реализира за част от дейностите в училище или за отделни периоди в рамките на учебната година, срока или седмицата. Специфичните за този тип поведение е занижена степен на гражданска ангажираност и активност, формалното (не присърце) изпълняване на основните задължения.

2. Оправдателно-претенциозният тип поведение търси вината за неуспехите в работата си само извън себе си и не пропуска да критикува “отстрани”.

3. Грижовно-ангажиранният тип поведение: грижа за учениците в учебната, спортната и житейско-битовата сфери, за тяхното личностно развитие и реална успеваемост; учителят,  както в ролята на преподавател по определен предмет, така и като класен ръководител, взаимодейства с родителите, треньорите и другите учители с намерението да съдейства реалното интелектуално, морално, психическо – общодуховно развитие на ученика, формиране адекватни на съвремието норми и ценностни ориентации

4. Рефлексно-конфронтационен тип поведение. Характерни са конфликтите с ученици, родители както и инцидентни и твърде често необосновани противоречия с директори. Присъща е висока степен на гражданска ангажираност и активност, не е насочено към позитивно решение на проблемите, но може да ориентира към проблемите.

5. Творческо-иновационно поведение. Търсене на нови методи в учебната и възпитателната дейност. Гражданската активност на учителите-творци е ориентирана към позитивно решаване на проблемите. Често не са добре приети, главно от учители с по-пасивно поведение.

Характерни изяви на гражданската активност на учителите и другите педагогически специалисти. Тази активност се повиши с проекта УСПЕХ.

1.                 в учебната дейност

2.                 в училищните изяви

3.                 в извънучилищни изяви

4.                 в НПО

          Гражданската активност на ученика

Гражданската активност на ученика е в пряка зависимост от неговото рационално и емоционално светоотношение, критериите за допустимо и недопустимо, неговите ценностни ориентации, неговото духовно богатство и степента на развитие на неговите знания, умения и компетенции в различните сфери на дейност и самодейност, от структурата и приоритетите в неговата мотивация, формирана в семейството, основно от родителите като негови главни авторитети

Характерни изяви на гражданската активност на учениците

1.     в учебната дейност

2.     в училищните изяви

3.     в извънучилищни изяви

4.     в ученически организации

Гражданската активност на непедагогическия персонал

Общуването на учениците с непедагогическия персонал определя и значителна педагогическа функция и на непедагогическия персонал в училище.

Характерни изяви на гражданската активност на непедагогическия персонал

1.       оказване на битова помощ на учениците или потребна информация

2.       съвети за личната хигиената на учениците

3.       провеждане на нравствен разговор и даване на съвет

4.       взискателност към поведението на учениците, дисциплинираност

          Гражданската активност на директора

          Формите и съдържанието на гражданската активност на директора определя стилът на управление и успехът в работата на училището.

Примери на изяви на гражданската активност на директора от моя опит

1.За подобряване на материалната база.

Сам, с мои инструменти и с подръчни материали ремонтирах тоалетните на училищато.

С мое участие и на част от колегите, включително и на доброволеца от корпуса на мира, преустроихме едно от мазетата в училище във фитнес зала.

2.За подобряване на нормативната база.

Написах проект на предложение до комисията по образование в НС за промени в ЗФВС чл. 23, съгласувах го мнагократно по интернет с колегите, те ми изпратиха пълномощно да ги представлявам в дебатите, участвах в дебатите на няколко заседания на комисията, написах едно обръщение до депутатите, връчих им нашия проект за наредба за спортната подготовка и текст за проблемите на спортните училища, убедих председателя на комисията и по-голямата част от депутатите в нашата професионална правота и комисията прие, а по-късно и НС, по-голямата част от нашите предложения, едни, които ние искахме а МФВС не искаше (за наредба за спортната подготовка и др.), други не прие, които МФВС искаше, а ние не искахме (да бъдат освободени от длъжност настоящите директори чрез закона и да бъдат назначавани за директори на СУ само завършили НСА/ВИФ и др.п.).

3.За защита на директорите.

Същинската среда за гражданската активност в образованието са неправителствените организации. За да бъдат защитавани интересите на директорите на училища, на основание на ЗЮЛНЦ създадох сдружението „Клуб 147 – директори на училища“.

4.За промени в образованието.

За да отстоявам професионалните си интереси и идеи станах член на Съюза на работодателите, на АПФ, на Диалог за бъдещето, на МЕГО и на Новото образование.

ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ

В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ ЗА УЧИЛИЩЕТО

          Гражданската активност на работещите в училището постига своята най-висока степен в критични ситуации за училището. Такива са ситуациите при преобразуване на училището, при застрашаване на училището от закриване, при оптимизация на училището (сливане с друго училище, промяна в щатното разписание), при нулев прием, при промяна в управлението на училището и др.п.

          Примери от историята на СУ „Олимпиец“ Перник

1.     За преобразуването на училището От 1998г. до 2000 г. оцеляването на спортното училище в Перник беше проява на моята и на целия персонал в училището гражданска активност. Преобразуването от СОУ Спортен профил в Спортно училище бе задължително - не само щеше да бъде закрито, но градът ни щеше да се лиши от определени възможности за развитие на спорта. Експертите в МОН и началникът на РИО Перник твъдяха, че няма необходимите предпоставки за неговото преобразуване и запазване. Гражданската ни активност се изрази в проучване на документацията, запознаване с нормативните документи, активиране на спортната общественост, организиране на няколко срещи при областния управител, написване на изискващите се документи, и посещение на управляващите институции. През 2000 г. училището бе преобразувано и съхранено за поколенията.

2.     За уволнението на директора В началото на 2012 г. Началникът на РИО Перник предприе акция за моето отстраняване от длъжност за да назначи човек от ГЕРБ. В тази акция, със съдействието на 3 души от непедагогическия персонал и на СО на СБУ бе инициирана гражданската активност на целия персонал на училището за моето уволнение. След отказа ми по свое желание да стана пом. директор, а човекът от ГЕРБ да стане директор, бяха предприети масирани проверки (27 на брой за периода от февруари 2012 до февруари 2013 г.). Разбирайки че това е акция за политическо уволнение, проведох през лятото 40 дневна гладна стачка-протест срещу политическите уволнения и за спиране на акцията на началника. Намеси се омбудсманът и акцията за моето уволнение бе прекратена. Тази моя гражданска активност намери подкрепа от МЕГО и проф. Балкански, от АПФ и най-много от клуб „Първи ноември“ и проф. Николай Василев.

ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ В ОБРАЗОВАНИЕТО

НА НАЦИОНАЛНО НИВО.

          На национално ниво гражданската активност се осъществява във взаимодействието между структурите на гражданското общество в образованието (НПО, Синдикати) и институциите на държавата (МОМН, ВС, МС, Министерства). Формите и начините на взаимодействие, както и резултатите от взаимодействието между структурите на гражданското общество в образованието и институциите на държавата имат измеренията, които са присъщи на взаимодействието на гражданското общество и държавата в страната ни. Затова тук съм включил извадки от оценките и изводите на изследване за гражданското общество в България, базирано на три количествени признака– представителност, организираност и експертност и проведено 2008–2010 и публикувано 2011 г. Това изследване е направено от българския екип на „Индекс на гражданското общество“, международен изследователски проект, с цел идентифициране на силните и слабите страни в развитието на гражданското общество в световен мащаб и обхваща повече от 40 страни.

Посочените силни и слаби страни на нашето гражданско общество не са се променили съществено в последните две години, а почти всички посочени характеристики са присъщи и на структурите на гражданското общество в образованието у нас.

„Гражданското участие в България е с най-ниски стойности... Дистанцираността на гражданите и ниските нива на участие в структурите на гражданския сектор са основни характеристики на измерението. Неучастието, неангажираността и затвореността в рамките на семейния кръг и близките предпоставят невъзможността за създаване на общност. Социалните връзки между отделните индивиди са слаби и неустойчиви, доверието в институциите на представителната демокрация и в гражданските организации е ниско. Тези тенденции пораждат апатичност сред гражданите относно дейностите на различните граждански организации. Интересна тенденция, която се наблюдава в настоящото изследване, е потенциалът за мобилизиране на гражданска енергия с организирането на неформални структури за отстояване на права и интереси. ...

1.         СИЛНИ СТРАНИ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

● Сравнително добре развита организационна структура, обучен персонал

● Капацитет и експертност за управление на проекти и предоставяне на услуги

● Добро ниво на информираност сред заетите в сектора и възможност за предоставяне на качествена информация и консултации

● Потенциал за оказване на влияние върху обществените процеси и организиране на застъпнически кампании, особено в социалната сфера

● Осъзнаване на важността и необходимостта от коалиране и работа в мрежи

● Сравнително добра правна рамка

● Подобряване на връзките с бизнеса и развитие на корпоративно-социална отговорност

● Добро разбиране и осъзнаване на необходимостта от споделени ценности като прозрачност, демократично управление, доброволчество, дарителство и толерантност

● Зелената кауза и опазването на околната среда се доказват като успешен модел за гражданска мобилизация

● Осъзната е необходимостта от осъществяване на устойчив диалог и партньорство с държавните институции, като се инициират различни проекти и програми и се търси подкрепа от страна на институциите

● Идентифицирани са тенденции за самоорганизиране на самите граждански организации с цел оказване на влияние в отделни сектори на публичните политики

2.         СЛАБИ СТРАНИ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

● Финансова неустойчивост и нестабилност на човешките ресурси в сектора и в областта на трудовите права

● Продължаваща тенденция за неучастие на гражданите в различни форми на обществена и политическа дейност

● Ниски нива на доверие в институциите на представителната демокрация и липса на устойчиви социални връзки, които да изградят основите на общност и гражданско общество

● Съмнения за корупция, която се е превърнала в механизъм на действие, завладяла е публичното пространство и препятства развитието на гражданско общество, проблематизирайки целите, мисията и дейностите на гражданските организации

● Гражданските организации не се разпознават като легитимния представител на интересите на гражданите

● Ограничени възможности за оказване на влияние върху формирането на политики и необходимост от изграждане на устойчиви отношения държава – гражданско общество

● Невъзможност на гражданското общество да превърне ценностите в начин на работа и практика

● Липса на обща регулационна рамка и механизъм за осъществяване на процесите на консултация, партньорство и работа между гражданското общество и държавата

● Липса на устойчиви контакти и работа в мрежа между различните граждански организации в отделни сектори с цел упражняване на влияние и застъпничество

● Проблеми с представителността и легитимността на гражданските организации

● Липса на международни контакти и активност на европейско ниво, което води до маргинално влияние върху процеса на вземане на решения в ЕС и до изолация на българските граждански организации“

          Най-значимите изяви на НПО в образованието

          Най-значимите изяви на гражданска активност в образованието, осъществени от НПО-та във или свързани с образованието в България е съдействието им за успешния избор за Зам. министър на МОМН във временното правителство на Марияна Банчева и създаването на Обществен съвет по образованието, които по същество са свързани помежду си.

          Тези изяви и най-вече създававнето на Обществен съвет са белязани с 4 от характеристиките на посочените по-горе слаби страни на българското гражданско общество. Участниците в срещите и дискусиите в интернет могат да преценят присъствието на следните недостатъци:

1.      Министърът на образованието младежта и науката утвърди своя и пренебрегна одобреният от НПО-та проект на правила за работата на Обществения съвет по образование, които съществено се различават по своята организация и функциониране. Това е показателно, че са ограничени възможностите на гражданските организации за оказване на влияние върху формирането на политики в образованието и невъзможност изграждане на реални и устойчиви отношения държава – гражданско общество

2.      Посоченото в т.1 е показател, че е невъзможно да съществува адекватна обща регулационна рамка и механизъм за осъществяване на процесите на консултация, партньорство и работа между гражданското общество и държавата

3.      НПО-та в образованието нямат готовност и не успяха да създадат устойчиви контакти и работа в мрежа между различните граждански организации с цел упражняване на влияние и застъпничество

4.      По време на срещите и дискусиите стана ясно, че съществуват проблеми с представителността и легитимността на гражданските организации и не успяха да намерят форма за общо, национално представителство и легитимност. Може би тук попречи и традиционното заболяване на българската демокрация от „лидеромания”.

Най-съществените недостатъци на утвърденият от министъра Обществен съвет към МОМН са два: първо - липсва необходимата, реална общественост на този обществен съвет (изборът!!! и одобряването !!! на участващите в съвета НПО-та реално ще става от държавата, от участващите в съвета представители на МОМН); второ – общественият съвет по образование не е структура на гражданското общество, която да взаимодейства с държавата (МОМН), а е стуктура към МОМН, т.е. мимикрираща структура на държавата, която в опредена степен се явява разширена форма на тристранния съвет.

Премиерът на временното правителство „спусна“ общ, примерен проект-образец на правила за обществените съвети в България, с който бяхме запознати от Марияна Банчева и с който трябваше да се съобразяваме в предложенията си. Това е проект на правила за обществен съвет, който привидно внедрява общественото начало в управлението и е параван за успокоение на протестиращите. По подобие на този образец Министърът на образованието създаде свой, казионен обществен съвет.

          Нашият проект, който беше обсъден и одобрен в интернет от участници в срещите, представители на НПО и бе внесен от Явор Джонев в МОМН при зам. министър Банчева, не бе одобрен от Министъра, за което Марияна Банчева ни си извини, като каза, че не може да се направи това което ние искахме. А ние предложихме следното: Общественият съвет да бъде независима от МОМН, национална гражданска структура, съставена от представители на НПО-та, като в него да не се включват организациите, които са в тристранния съвет. Общественият съвет да избере свои представители, които да участват в срещи с представители на МОМН. Представителите на Обществения съвет и предсавителите на МОМН съставляват Консултативен съвет, в които постъпват теми за обсъждане и се изработват предложения за решения на съответните проблеми. Предвиждахме равнопоставеност и равна разпределеност в Косултативния съвет на представителите на МОМН и представителите на Обществения съвет по образованието. Критично мислещи приятели не вярваха, че нашият проект ще бъде одобрен от министъра и се оказаха прави. Разочарованието ни бе голямо, защото имахме вяра, оказала се илюзорна, че временното правителство и подкрепящите ни в ръководството на МОМН ще направи пробив към реално демократизиране на системата.

Характерни изяви на гражданската активност

          Ако си постигнал съзнанието, че твоите идеи за промени в образованието имат важно значение и са необходими за България ще реализираш своята гражданска активност в образованието в различни форми на изява, без да си институционално принуден за това:

1.     Ще напишеш книга/и/ и ще ги разпространиш в страната – Ангел Грънчаров, Анна Ананиева

2.     Ще създадеш блог и ще дискутираш в интернет по проблемите на образаванието – Ангел Грънчаров, Явор Джонев,

3.     Ще създадеш национален институт по образованието и ще провеждаш различни форми на обучение, конфериране, публикуване по проблемите на образованието – проф. Минко Балкански, Явор Джонев

4.     Ще създадеш Форум на образованието, Диалог за бъдещето или Център за развитие на личността, ще организираш среща на различни образователни институциии на национално изложение, ще провеждаш обучение на учители по нова методика на обучение и ще я внедряваш в училище, ще съдействаш личностното развитие на учениците и утвърждаването на възприемането им като личности в процеса на обучение др.п. – Юри Анджекарски, Явор Джонев, Ангел Грънчаров ...

5.     Ще инициираш създаването на НПО и чрез него ще въздействаш на държавните институции за адекватни промени в образованието, ще популяризираш своите идеи – „Новото образование“ на Павел Лазаров, „Заедно в час“ и мн. мн. други.

6.     Ще се включиш в НПО и ще съдействаш за реализиране на твоите идеи, с каквито мотиви сме се включили в НПО по-голямата част от техните членове.

7.     Ще се включиш в дискусиите за изработване и приемане от НС на нов закон за образованието – написах 60 страници критика на концепцията за новия закон, а в сайтовете и блоговете се съдържат хилади страници с мнения за този закон на колеги, борещите се  за по-добро образование в България.

8.     Ще се включиш в активно гражданско действие за промяна на закона да образованието или на друг закон, или нормативен документ свързан с него. Във връзка с промените в ЗФВС инициирах предложение и след като получих одобрение от директорите на спортни училища участвах в обсъжданията и създадох необходимите и възможни предпоставки да бъдат приети промени в ЗФВС, които се оказаха полезни, въпреки че не бяха желани от МОМН и МФВС.

Три подхода за промени в образованието

Гражданската активност на битуващите в публичното пространсто радетели за същностни, адекватни промени в образованието открои три подхода в борбата за промени в образованието: първо – бавно и полека да се наложи нова методика на обучение и организация на образователните институции, а след това бюрократичната машина на МОМН да инициира съответни промени в закона; второ – осмисляне от депутатите в Комисията по образование в НС на необходимостта от съществена промяна в образованието и формулиране и приемане на тези промени в закона за образованието, който да регламентира след това промени в системата; трето – осъществяване на промените чрез комбиниране на първите два подхода.

          Привърженик съм на втория подход, защото образованието по-бързо ще излезе от мъртвата точка, в която се намира, но ми се струва по-реалистичен третият подход, който е по бавен от втория, но е по-бърз от първия.

ОБЩЕСТВЕНИЯТ СЪВЕТ Е УЗАКОНЕН КАТО КАЗИОНЕН

ОБЩЕСТВЕНИЯТ СЪВЕТ Е УЗАКОНЕН КАТО КАЗИОНЕН
На сайта на МОМН е публикувана заповед и правила за Обществения съвет към МОМН.

  Публекуваната заповед и правила на обществения съвет показват, че той е 100% казионен. Защо му е на министъра да има разширен състав на тристранния съвет? За пореден път МОМН успешно налага заблудата за демократичност и наличие на гражданско общество в българското образование. Лъжа и измама.
Е, нека ни е!!!!!!
Марияна Банчева,
 Не е вярно твърдението Ви, че временното правителство не маже да направи повече. !!!!! Можехте да зададете модела на гражданското общество, който да се следва от следващите правителства.
Райчо Радев

Б Ъ Л Г А Р С К А Т А Г О Л Г О Т А Проф. Николай Василев

Проф. Николай Василев

Б Ъ Л Г А Р С К А Т А       Г О Л Г О Т А

          В средата на страстната седмица ме заляха религиозни асоциации. На Велика Сряда Иуда предава (фактически продава) Иисус Христос. Кои са днес Иудите и кога е тяхната „Велика Сряда”? На Велики Четвъртък е тайната вечеря, на която Иуда е вперил верноподанически взор в своя любим патрон, стискайки в ръка кесията с тридесет сребърника – пазарната цена на Сина Божи. Какво са продали днешните нашенски Иуди и за колко ли сребърника?

          България върви към своята Голгота, превита под тежестта на своя кръст, сподиряна от хиленията и хулите на своите еднокръвни душмани. Като Иисус. По лингвистично-етимологични приближения Голгота е „лобно място” (иврит), идващо от „череп” (арамейски). Така е наименуван хълм, кръгъл като череп, разположен северозападно от стените на Йерусалим. Там, според вярванията, бил погребан Адам. Стичайки се по хълма (по черепа Адамов), кръвта Иисусова измива телесно първия човек, а в негово лице – цялото човечество, от греха. Кръвта на България няма да очисти греха нито на Иудите, нито на загърбилите законите Божии; тя ще измие мимикрията им, ще свали маските им, ще оголи грозната им същност.

          Бедността е вековната прокоба на родината. Не е толкова трудно да прозрем религиозната символика в житейското всекидневие. В Евангелие от Матея 5:3 е казано: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно”. В предни варианти е „нищите духом”, но и в двата случая термините носят два смисъла: скромни и праведни, съзнаващи и приемащи, че техният дух е по-низш от Божия дух; буквално бедни, прибававащи в мизерия, в нищета. Пасивността и покорството владеят масите; малцина са непримиримите, които, едновременно спазвайки и човешките, и Божиите закони (Матей 5:8 „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”), не желаят да очакват с послушен трепет блаженствата на царството небесно, а воюват за блаженствата на земното царство.

          Бедността е нелечимата болест на отечеството. Защо сме бедни? Заслужено ли сме бедни? Кое е предопределило нашата участ?

          Националните мошеници залъгват националните наивници – нямали сме били основания за хленч, сами сме си били виновни, малко сме били работели, малко сме били произвеждали, затова сме били получавали малко.

          Грандиозна лъжа. Гигантска фалшификация. В Гърция, примерно, минималната пенсия е 920 евро – 15 пъти по-голяма от нашата минимална пенсия. Нека никой от нахалните национални мошеници не опитва да ме убеди, че българите работят 15 пъти по-малко от гръцките търтеи, та справедливо получават 15 пъти по-малко от тях. Нищо подобно, разбира се!

          Българите работят точно толкова, колкото и другите, богатите народи (във всеки случай не 15 пъти по-малко и 15 пъти по-некачествено от тях). Произвеждат достатъчно. Но произведеното от тях изтича, изчезва, анихилира. Къде?

          Всъщност всички знаем къде. „Тайната” е неопровержимо явна. Вече повече от век политиците предават и продават България. Вече повече от век продължава българската „тайна вечеря”, на която дванадесетима (зад чиито гърбове надзъртат хиляди) Иуди плюскат блажено и гледат нагло и безсрамно продадения български народ, стискайки в ръце кесии с милиарди сребърници. Те са благородни – осъждайки народа си да тъне в нищета, те му осигуряват царството небесно, а за себе си скромно запазват „суетата сует и всяческаята суета” (Еклисиаст 1:2) на преходния земен разкош и тленния лукс.

          Като резултат от труда на сънародниците, но и не задължително, като следствие от Божията милост, но и не само, България може (има всички, че и повече от необходимите, условия) да бъде богата и просперираща. Може, ако не хрантутеше толкова време толкова алчни и безхаберни политици.

          По мнението на сериозни икономисти и финансисти, приватизацията на държавните активи на стойност 30 милиарда лева след 1989, например, носи печалба от 3 милиарда (и още 3 в джобовете на политиците). Така, вместо 30 милиарда да отидат в ръцете на хората, създателите на тези активи (който малко работели?), те фактически се изпаряват. И отново гигантските фалшификации на разбогателите мошеници – ама те не стрували толкова, ама били амортизирани,

стари, нискокачествени, евтини, социалистически! Глупости на търкалета. Те просто бяха целенасочено доведени до изкуствен фалит и джиросани за жълти стотинки (плюс щедри комисиони и подкупи) на международните мошеници. Така реално произведеното от „мързеливия” българин богатство бе обезценено и пропиляно в интерес на заграбилите малка част от него мафиоти.

          Преди 1989 впрочем най-малко 5-6 милиарда бяха укрити в задгранични смесени дружества от висшата червена номенклатура.

          В земята ни има редки метали от почти цялата Менделеева таблица. Само златните залежи са 20 000 тона на стойност 1 трилион и 100 милиарда долара. Продажните политици не дремят. Находището в Челопеч, да кажем, е харизано на канадската фирма „Дънди Прешъс”, която подхвърля на просяка България около 50 (според някои – даже само 6) милиона срещу годишна печалба от над 2 милиарда долара. В българската акватория на Черно море наскоро бе открит метан, от който може да се добива природен газ за следващите 400 години при сегашното потребление. Няма страшно, политиците няма да позволят на българина да живее човешки, пак ще ги подарят на чужди концесионери.

          Изобщо около 20 милиарда лева (произведени от „ленивите” българи) всяка година изтичат от страната, за да пълнят джобовете на международни бандити (енергоразпределителна мрежа, концесии за добив на редки метали и водоснабдяване, банки и застрахователни дружества и какви ли още не), които от своя страна пълнят джобовете на нашенските бандити.

          Автоинициативното (без решение на ЕК) затваряне на технологически годните – доказано от 13 международни проверки и тестове – ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй” е причинило загуба от над 30 милиарда лева за БВП.

          И накрая, дори само умелата експлоатация на природните „бонуси” – минералната вода („течното злато” на ХХІ век), билките (уникални), пчелния мед (най-добрия в света), продуктите на Лактобацилус Булгарикус (жив единствено у нас), четирисезонния туризъм и пр. е напълно достатъчна, за да бъдем една от най-богатите държави в света. Политиците обаче не дават. Концесионери точат водата. „Шеврон” напира да я замърси во веки веков. Пестицидите унищожават билките и пчелите. Чужди и наши перачи на пари бетонираха китните курорти и заляха с мрамори, гипс и асфалт природните красоти. Няма спасение.

          Какъв е изходът от вековната мизерия? Подсказан е в Светото писание, в заръките как да предотвратим неизпълнението, неподчинението на Божиите закони. Да вземем седмата („Не прелюбодействай”) от десетте Божи заповеди. „И ако дясното око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си, защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото тяло да бъде хвърлено в геената огнена”, Матей 5:29. „И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си, защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената”, Матей 5:30 („уд”, употребявано до ХІХ век, означава част от тялото; „геена” е долината на Еном, южно от Йерусалим, където хвърляли отпадъците и труповете на животни – символ на Страшния съд в Юдаизма).

          Преведено на всекидневен отечествен език, сурово наказание трябва да следва неизпълнението, неподчинението на човешките закони. Ако висш политик (президент, премиер, министър, депутат) е корумпиран национален предател, мафиот, мутра, престъпник, спасението е в отстраняването му, в отсичането му и хвърлянето му в килията (по-цивилизовано от далеч по-ефективния разстрел в Китай), за да се запази здравето на тялото, живота на останалите части.

          Ами ако всички висши политици са корумпирани! Ако всички удове са за кълцане! Възможно ли е родните Авгиеви обори да бъдат отмити от бурната река на възмездието и историческата справедливост? Не знам. Едва ли.

          Особено когато народът също продава себе си и предава своите идеали.

          Би било вдъхващо оптимизъм, ако България наистина е понесла своя кръст към своята Голгота. Дано да е така! Защото след падението трябва да дойде възземане. Защото след смъртта на Иисус идва неговото възкресение.

          Време е да възкръснем! Во истине!

ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ ПО ОБРАЗОВАНИЕ - ДИСКУСИЯТА ПРОДЪЛЖАВА

ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ ПО ОБРАЗОВАНИЕ - ДИСКУСИЯТА ПРОДЪЛЖАВА

Колеги,
Публикувам моите бележки към проекта на правила за Консултативен съвет по образование. Трябва да бъдем благодарни, че Явор Джонев /НПО "Диалог за бъдещето", Институт за прогресивно образование/ работи активно по този проект и води активен диалог по него с Мариана Банчева, зам. министър в МОМН. Групата, която помага на Явор е от представители на НПО-та. По предложение на Павел Лазаров /НПО "Новото образование"/ публикувам моите бележки към дискутирания текст, защото по-голямата публичност може би ще помогне на изработването на адекватен и работещ нормативен документ, които да ни позволи да пробием МОМН с нови идеи.


Моите бележки са означени с РР

П Р А В И Л А

ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА

ОБЩЕСТВЕНИЯ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ КЪМ МОМН

І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Тези правила уреждат функциите, състава и организацията на дейността на Обществения консултативен съвет по образованието, младежта и науката (Съвета).

РР: Наименованието „Консултативен Съвет по Образованието“ КСО/ е много по близко да неговото съдържание и предназначение. Консултативният съвет по образование е съвет, орган на две успоредни, независими социални структури: МОМН и ОСО /министерство на образованието, младежта и науката и обществен съвет за образование/. Не е нужно и не е правилно /терминологично/ той да се нарича обществен, доколкото в това понятие се включва характеристиката недържавно, неправителствено. Този съвет е Консултативен съвет, съвет за консултиране между обществена и държавна структура по проблемите на определена социална сструктура, система, сфера. Консултативният съвет по образование е орган за осъществяване на контакт, взаимно информиране, обсъждане на предложения и варианти за решение между две различни структури, едната от които е държавна /държава/, а другата е недържавна /недържава, неправителствена/.

2. Съветът е консултативен орган за диалог и сътрудничество към Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) за: формиране на позиции по важни въпроси; разработка на насоки, стратегии и планове за развитие; определяне, провеждане, оценка и управление на публичните политики; оценка на въздействието и развитие на нормативната уредба в образованието.

РР: Този съвет не е „към МОМН“. Този косултативен съвет е орган за консултиране межу ОСО и МОМН и затова той не е не само „към МОМН“, но той не е и „към ОСО“. Той е консултанивен съвет на, между МОМН и ОСО. Излишно е изброяването на темите на неговото предназначение, защото темите ще се определят от живия живот на образованието и възпитанието в България, както и от конкретната проблематика инициирана от НПО. Изброяването ограничава

3. Образованието се разглежда във взаимовръзка с всички социални, културни и икономически области на обществения живот през целия жизнен цикъл на човека.

РР: Т. 3 и т. 5 са принципи, а не правила. Правило е т.4 и др. Методологическите принципи, на които ще подчинят работата си двете структури би могло да се обособят в отделен документ /меморандум/ подписан от двете страни. В този меморандум ще се формулират потребностите, които определят необходимостта от съществуването на КСО, принципите на които се основава създаването на КСО и се конституират неговите участници, начинът на утвърждаване на КСО, на представителството в него и др.п.

4. Съветът включва представители на МОМН и представители на групи от сдружения с нестопанска цел за осъществяване на дейност обществена полза, работещи в сферите на предучилищното, училищното и висшето образование, младежките политики и науката.

РР: Консултативният съвет включва представители на МОМН и представители на ОСО. Какви са сдруженията включени в ОСО, кои са неговите представители и как се формира това представителство, как се формират предложенията на ОСО и как ще се определеи тематично специализираното представителство на ОСО е предмет на правила /устав/на работа на ОСО, а не на КСО /консултативния съвет по образованието

5. Съветът се ръководи равнопоставено от представители на държавата и обществото.

РР: Това е общ принцип, а не правило. Ако се посочат конкретните измерения на този принцип, относно КСО, МОМН, ОСО, то тогава това съждение, изречение би могло да придобие статута на правило.

6. Съветът, съвместно с представените групи от сдружения и други заинтересовани страни, сформира или се присъединява към работни групи по определени теми. Резултатите от работните групи се внасят в Съвета за разглеждане.

РР: Това правило /в качеството му на правило/ е твърде неясно и объркано. Представителството и отстояването на позициите пред КСО на „Групите от сдружения и други заинтересовани страни“, като участници в ОСО, се осъществява от, чрез ОСО т.е. тези представители се явяват представители на ОСО в КСО. Конкретните представители могат да бъдат както от преки представители на сдруженията, заинтересувани от темата така и от други представители на ОСО. ОСО или МОМН предлага на КСО да се сформира работна група по определена тема и КСО утвърждава, определя, регламентира ... тази работна група /съставена от представители на МОМН и ОСО/, с което тя, т.к се институционализира /чрез одобрението на МОМН и ОСО/.

7. Съветът не взима решения по въпроси, които са отговорност на МОМН. Представените от Съвета мнения, оценки и препоръки могат да съдържат алтернативни гледни точки и аргументи с цел по-обхватен и по-задълбочен анализ и по-добро вземане на решения от страна на МОМН.

РР: КСО взема решения по всички внесени предложения, напрравени на основата на резултатите от работата на работните групи от ОСО и МОМН, независимо дали са отговорност или не са отговорност на МОМН. Тази точка-правило е излишна или е най-малкото неточна и уклончива, защото 1. нейното съдържание се изчерпва по добре от други точки-правила и 2. „вкарването“ на условни понятия и определения като „могат“, „по-обхватен“, „по-задълбочен“ „по-добро“ правят този текст-правило неадекватно на изискванията към нормативен документ, няма я необходимата императивност.

IІ. ОСНОВНИ ЦЕЛИ, ФУНКЦИИ И ТЕМИ

8. Основните цели на Съвета са:

РР: Чакайте!!! За кой съвет става дума: за ОСО или за КСО. Стува ми се, че става дума за цели на ОСО, а не на КСО. Важно е да се уточни на кой съвет са тези „основни цели“ – на Обществения съвет по образование, в който не е включено МОМН или на Консултативния съвет по образование, в който участват представители на МОМН. Основна цел и функция на КСО е да организира контакта, срещата, взаимодействието на гражданската сдружение /ОСО/ и държавната институция /МОМН/, а това ще определи промяна на текстовете в подточките.

a) да осъществява конструктивен диалог между различните заинтересовани страни на обществото с изпълнителната власт по ключови въпроси, свързани с развитието на образованието;

РР: Кои са тези страни и коя институция, орган на изпълнителната власт? Спокойно може да се посочи ОСО /с включените в нега НПО и др./ и МОМН



b) да подпомага изпълнителната власт в създаването на образователни политики и стратегии още от концептуалното им начало, да оценява тяхното изпълнение, ефективност, резултати и въздействие и да дава насоки и препоръки за тяхното подобряване;

РР: ОСО, както и КСО не се създава за да подпомага МОМН и неговата администрация, а за да поставя на дневен ред и търси и намира адекватни решения на проблеме в областта на образованието и възпитанието в България. Гражданските структури и органите за контакт с държавата се създават за да решават социални праблеми, а не да подпомага когото и да било. Чиновниците на МОМН нямат нужда от помагане и подобно твърдение е обидно за тях. Гражданското сдружение е предназначено да предложи решения относно конкретни факти и събития или относно тенденции в образованието и възпитанието, относно необходими промени в нормативната база на МОМН, които не са видяни от МОМН, пренебрегнати са от МОМН или поради някакви интереси МОМН не е взело необходимите мерки.

c) да допринася за осигуряване на прозрачност и адекватна информираност на обществото за всички аспекти на образователната система и тяхната динамика;

РР: Това е задача на по-скоро на ОСО, а не на КСО, защото МОМН няма интерес да бъде критикувано за нерешени проблеми.

d) да съдейства за организиране на широк обществен диалог за реформата на образователната система с оглед определяне на визия, ценности, цели, изисквания и показатели за изпълнение. В последствие да взаимодейства активно за осъществяване на последващите фази на реформата.

РР: Съгласен съм с бележката на Илко и ще добавя, че реформата трябва да бъде адекватна на основните тенденции на нашето съвремие в развитието на социума, а не да се представят за прогресивни идеи, които дърпат образованието към предходни векове.

9. Основните функции/дейности на Обществения съвет са:

РР: Отново: Чакайте!!! За кой съвет става дума: за ОСО или за КСО. Стува ми се, че става дума за функции на ОСО, а не на КСО. Важно е да се уточни на кой съвет са тези „основни функции“ – на Обществения съвет по образование, в който не е включено МОМН или на Консултативния съвет по образование, в който участват представители на МОМН. Основна цел и функция на КСО е да организира контакта, срещата, взаимодействието на гражданската сдружение /ОСО/ и държавната институция /МОМН/, а това ще определи промяна на текстовете в подточките.

a) обсъжда и дава мнения по важни въпроси от обществена или административна значимост;

b) обсъжда и дава мнения по проекти на нормативи актове и решения на МОМН при определянето и провеждането на публични политики;

c) дава мнения по оценка на ефектите от нормативни и структурни промени;

d) идентифицира и анализира проблеми и предлага възможни решения на стратегическо равнище;

e) изработва и предлага конкретни инициативи за развитие на публични политики, вкл. приема становища и дава препоръки;

f) разработва насоки, стратегии и планове за развитие;

g) наблюдава изпълнението на предприетите от МОМН действия, засягащи един или повече от един сектори за развитие на образователните политики, обсъжда постигнатите резултати и предлага мерки за оптимизирането на осъществяваните действия;

h) подпомага комуникацията на различните заинтересовани страни в областта на образованието, младежките дейности и науката;

i) предлага сътрудничество със сходни организации и осъществяване на обмени на добри практики и научени уроци.

10. Основните вертикални направления на Съвета са:

РР: Отново: Чакайте!!! За кой съвет става дума: за ОСО или за КСО. Важно е да се уточни на кой съвет са тези „основни вертикални направления“ – на Обществения съвет по образование, в който не е включено МОМН или на Консултативния съвет по образование, в който участват представители на МОМН. Основна цел и функция на КСО е да организира контакта, срещата, взаимодействието на гражданската сдружение /ОСО/ и държавната институция /МОМН/, а това ще определи промяна на текстовете в подточките.

a) предучилищно, училищно и професионално образование;

b) висше образование и наука;

c) иновации и учене през целия живот.

РР: Относно т.11

Отново: Чакайте!!! За кой съвет става дума: за ОСО или за КСО. Важно е да се уточни на кой съвет са тези „основни хоризонтални теми“ – на Обществения съвет по образование, в който не е включено МОМН или на Консултативния съвет по образование, в който участват представители на МОМН. Основна цел и функция на КСО е да организира контакта, срещата, взаимодействието на гражданската сдружение /ОСО/ и държавната институция /МОМН/, а това ще определи промяна на текстовете в подточките.

11. Основните хоризонтални теми на Обществения съвет са:

a) ценности и нагласи;

b) качество на образованието;

c) достъп до образование;

d) показатели и измерване;

e) финансиране и разпределение на ресурсите;

f) образователна среда и инфраструктура;

g) интеграция на етническите малцинства, мигранти и бежанци;

h) интеграция на хора със специални образователни потребности;

i) квалификация и развитие на преподавателите;

j) квалификация на мениджърите на образователни институции;

k) организация и развитие на образователните институции;

l) баланс между централизация и автономия;

m) взаимовръзка с бизнеса;

n) неформално образование и продължаващо учене;

o) взаимовръзка с общностите;

p) взаимовръзка с културната и социална среда;

q) инвестиране на средства от европейски фондове;

r) изследователски подход;

s) педагогически практики и научно-развойни педагогически програми;

t) международно сътрудничество и добри практики.



Целите, функциите, дейностите, направленията и темите се актуализират и допълват от Съвета.

ІІ. СЪСТАВ И УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ

РР: Отново: Чакайте!!! За кой съвет става дума: за ОСО или за КСО. Важно е да се уточни на кой съвет е този „състав и управление“ – на Обществения съвет по образование, в който не е включено МОМН или на Консултативния съвет по образование, в който участват представители на МОМН. От написаното тук става ясно, че се говори за ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ. Случайна промяна на термините или съзнателна подмяна на термините с цел заблуда на някого!????? Основна цел и функция на КСО е да организира контакта, срещата, взаимодействието на гражданската сдружение /ОСО/ и държавната институция /МОМН/, а написаното по-долу недвусмислено показва, че са определени правилата на КСО, а не на ОСО

12. Съветът се състои от двама съпредседатели, двама заместник-председатели, секретар и членове – представители на МОМН и обществени представители, както следва:

a) единият съпредседател на Съвета е министърът на образованието, младежта и науката; другият съпредседател е обществен представител, които се избира от обществените представители в Съвета;

b) единият заместник-председател е заместник-министър, определен от министъра на образованието, младежта и науката; другият зам. председател е обществен представител, който се избира от обществените представители в Съвета;

c) секретар на Съвета е държавен служител, който се избира от съпредседателите.

a) представителите на ключови дирекции на МОМН в Съвета се определят със заповед на министъра на образованието, младежта и науката поименно за срок от 2 години;

b) обществените представители в Съвета се приемат съгласно Методика за ....................................

13. Секретарят на Съвета:

a) осигурява дейността на Съвета в информационно, аналитично, административно и техническо отношение;

b) организира подготовката и провеждането на заседанията на Съвета;

c) изготвя протоколите от заседанията на Съвета;

d) води отчетност за становищата и решенията на Съветa;

РР: Не съм съгласен с бележката на Илко, защото и КСО и ОСО може да взема решения на съответния съвет за предлагане на варианти за решения на проблеми, но държавната институция - МОМН избира от предложените варианти за решения и утвърждава /взема/ едно от тях, а може и да не утвърди нито едно..

e) организира и координира изпълнението на решенията на Съвета и необходимия обмен на информация между заинтересуваните страни;

f) съхранява документацията на Съвета;

g) изготвя и публикува резюметата от протоколите на заседанията на Съвета;

h) организира и подпомага работните групи;

i) подпомага съпредседателите на Съвета в тяхната работа.

IV. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА

РР: Задължително е да се уточни, че става дума за „организация на дейността“ на КСО, а не на ОСО.

14. Съпредседателите свикват Съвета най-малко веднъж на два месеца, ръководят неговата дейност и внасят за разглеждане в МОМН материали, предложения и становища на Съвета и работните групи.

15. Писмени материали за заседание на Съвета се депозират десет дни предварително.

16. Членовете на Съвета се уведомяват писмено за мястото, деня, часа и дневния ред на зеседанието най-малко 5 дни преди неговото провеждане. Поканата се придружава с всички материали по дневния ред.

17. (а) Заседанията се считат за редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете на Съвета. (b) В случай на невъзможност на член на Съвета да участва в сесия на Съвета, в нея взема участие номинираният негов заместник.

18. При невъзможност да участва в заседание всеки член на Обществения съвет може да внесе писмено становище по всяка точка от дневния ред, което се огласява при обсъждането.

19. За всяко заседание на Обществения съвет се води протокол, който съдържа:

а) датата на провеждане на заседанието;

б) имената на присъстващите и отсъстващите членове;

в) дневния ред;

г) приетите решения и мнения.

20. До 5 работни дни след провеждане на заседанието, Секретарят изготвя проект на протокол, който се изпраща на всички членове на Съвета. Окончателен вариант на протокола се изготвя до 2 седмици след провеждането на заседанието и се подписва от председателя на Съвета и публикува на интернет-страницата на МОМН не по-късно от 3 седмици след провеждане на заседанието.

21. Оригиналните протоколи и материалите към тях се съхраняват от секретаря на Съвета.

22. По разглежданите въпроси Съвета приема решения за предложения до министъра на образованието, младежта и науката.

23. Съветът сформира или се присъединява към работни групи за изпълнение на определени задачи и разглеждане на въпроси, които включват представители на всички заинтересовани страни по съответната тема – представители и експерти от министерства и държавни организации; независими експерти, експерти от неправителствени организации, научни институти, дружества и др.; представители на граждански организации и общности, браншови организации, образователни институции, професионални сдружения и др.

24. Резултатите от дейността на работните групи се докладват на заседание на Съвета.

25. (a) Решенията и препоръките на Съвета се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите. (b) Всеки член на Съвета има право на един глас. (c) Допускат се особени мнения и алтернативни предложения от всеки член на Съвета.

26. Извънредни заседания на Съвета могат да се провеждат по писмено предложение на 1/3 от членовете или по предложение на някой от съпредседателите.

27. Съветът изготвя годишен доклад за дейността си в срок не по-късно от 3 месеца от края на годината.

28. Участието в заседанията на Съвета е доброволно и безвъзмездно. МОМН осигурява за провеждането им зала, топли напитки и вода.

29. МОМН осигурява финансиране на работните групи по определен годишен бюджет за разходи за експертни консултации и анализи, модератори на срещи и дискусии, зали за срещи, разходи за комуникация и пътувания.

V. КОНТРОЛ ВЪРХУ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРЕПОРЪКИТЕ

РР: Задължително е да се уточни, че става дума за „организация на дейността“ на КСО, а не на ОСО.

30. (а) Всяко решение и препоръка на Съвета задължително включва отговорник за обратна връзка по изпълнение на препоръките и срок. Ако отговорник не е изрично посочен, за такива се приемат солидарно съпредседателите на Съвета.

(b) Отговорникът изготвя отчет до Съвета за обратна връзка по препоръките и реализирания напредък по изпълнение им.

31. Председателят включва в дневния ред на всяко редовно заседание кратък отчет по препоръките от предходни заседания.

32. При всеки случай на неприемане, несъгласие или неизпълнение на препоръки на Съвета, МОМН предоставя аргументирано обяснение.

33. В годишния доклад за дейността се включва задължително отчет на изпълнението/неизпълнението на препоръките на Съвета с аргументирано обяснение на причините.

VІ. ПУБЛИЧНОСТ НА РАБОТАТА

РР: Задължително е да се уточни, че става дума за „организация на дейността“ на КСО, а не на ОСО.

34. Съветът публикува в интернет страницата на МОМН всички документи и материали за дейността си, включително:

- Акт за създаване и правилник за дейността;

- Състав на Съвета;

- Предварителен график с индикативни дати за провеждане на редовните заседания;

- Резюме от протоколите от заседанията;

- Годишен доклад за дейността;

- Всички доклади, решения, препоръки и мнения, включително особените и алтернативните;

- Обратната връзка от МОМН за приемане/неприемане на препоръките със съответните аргументи;

- Статус на изпълнение на препоръките и/или алтернативните решения на МОМН.

31. Съветът поддържа архив, който е публичен при условията и по реда на Закона за достъп до обществената информация.

32. Работните групи поддържат собствени интернет пространства за сътрудничество, комуникация и публичност.

32. Тези правила се утвърждават на основание Заповед №РД ………………….. на министъра на образованието, младежта и науката.

РР: Принципът на НЕЗАВИСИМОСТ на двете институции, които съставляват КСО определя необходимостта от равнопоставеност при одобряването и съответно утдърждаването на правилата на КСО. По отношение на ОСО утвърждаването на правилата за неговата организация и дейност се произнася общото му събрание чрез устава, който се узаконява от регистрацията на ОСО. Тези правила не се утвърждават от министъра на образованието, но е задължително той да бъде запознат с тях, предварително или по време на преговарянето за създаването на КСО, с което ще се установи правото на ОСО да представлява НПО на национално ниво. Возможно е да се появят няколко ОСО-та, поради традиционното за България заболяване със сидрома на лидерството, но едно от тях би трябвало да има право на участие в КСО. Предлагам: Правилата за организацията и дейността на КСО да се одобрят с подписите на съпредседателите на КСО /от една страна министърът на образованието и от друга председател на ОСО/, а след това министърът да утвърди със своя заповед тези одобрени правила. Така ще се спази правото на независимост на двете институции. Актът на утвърждаване на Правилата от министъра на образованието може да създаде проблем при промяна на Правилата, когато тази промяна е желана само от ОСО.

УТВЪРЖДАВАМ:

ЧЛ.-КОР. НИКОЛАЙ МИЛОШЕВ

МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО,

МЛАДЕЖТА И НАУКАТА



тел: Ilko Jordanov <i.jordanov@osi.bg> добави в адреси

До: 'Yavor Djonev' <yavor.djonev@progresivno.org>, <howtoeat@gmail.com>, <a.angelov@cct.bg>, <cls@cls-sofia.org>, 'denitsa alexandrova' <denitsa_green@yahoo.com>, <ekkostova@abv.bg>, 'Ig... още

Относно: RE: Консултативен съвет

Дата: Вторник, 2013, Април 9 01:01:31 EEST

Файлове: (1) Прикрепен файл

Здравейте, уважаеми колеги!

Поздравления за постигнатия напредък по проекта!

Прилагам кратки бележки!

Поздрави, успехи и до скоро,

Илко



Подател: Yavor Djonev <yavor.djonev@progresivno.org> добави в адреси

До: Raicho Radev <raicho.radev@abv.bg>

Относно: Re: RE: Консултативен съвет

Дата: Вторник, 2013, Април 9 20:44:24 EEST



Благодаря, Райчо!

Сега ще направя корекции по твоите коментари - с много от тях съм съгласен. Все пак, колкото и добре да са написани правилата, зависи от хората в консултативния съвет, които ще му дадат смисъл.

Поздрави,

Явор

2013/4/9 Raicho Radev <raicho.radev@abv.bg>

Колеги,

Вписах моето мнение в текста, който ми изпрати Илко.

Райчо





Съхрани публикацията