ОБЩЕСТВЕНИЯТ СЪВЕТ Е УЗАКОНЕН КАТО КАЗИОНЕН
На сайта на МОМН е публикувана заповед и правила за Обществения съвет към МОМН.
Публекуваната заповед и правила на обществения съвет показват, че той е 100% казионен. Защо му е на министъра да има разширен състав на тристранния съвет? За пореден път МОМН успешно налага заблудата за демократичност и наличие на гражданско общество в българското образование. Лъжа и измама.
Е, нека ни е!!!!!!
Марияна Банчева,
Не е вярно твърдението Ви, че временното правителство не маже да направи повече. !!!!! Можехте да зададете модела на гражданското общество, който да се следва от следващите правителства.
Райчо Радев
Моето мислене по проблеми на човека: философия, етика, естетика, социология, образование, възпитание, методика на взаимодействие с учениците, актуални събития, осмисляне на нашето съвремие и др.п.
Показват се публикациите с етикет образование. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет образование. Показване на всички публикации
четвъртък, 9 май 2013 г.
вторник, 25 януари 2011 г.
Самостоятелна форма на обучение
Самостоятелна форма на обучение
Публикувам статия, която излезе във в. Азбуки, бр. 31/2008 г. под заглавие „Формата на обучение”. Поводът за написването и бе следната забрана от страна на експерт от МОМН, формулирана на съвещание на директорите на спортни училища /СУ/: да не се използва самостоятелна форма на обучение по предмета „Спортна подготовка” в СУ, ако ученикът се обучава в дневна форма. За неизпълнението на това изискване и други подобни, преди това съвещание, директорът на 57 СУ бе отстранен от работа. Спецификата на работата в СУ и непрецизната нормативна база определят потребността от ползването на самостоятелната форма на обучение по спортна подготовка в СУ.
Публикувам статия, която излезе във в. Азбуки, бр. 31/2008 г. под заглавие „Формата на обучение”. Поводът за написването и бе следната забрана от страна на експерт от МОМН, формулирана на съвещание на директорите на спортни училища /СУ/: да не се използва самостоятелна форма на обучение по предмета „Спортна подготовка” в СУ, ако ученикът се обучава в дневна форма. За неизпълнението на това изискване и други подобни, преди това съвещание, директорът на 57 СУ бе отстранен от работа. Спецификата на работата в СУ и непрецизната нормативна база определят потребността от ползването на самостоятелната форма на обучение по спортна подготовка в СУ.
Самостоятелна форма на обучение
Възможно ли е да се осъществява самостоятелна форма на обучение по един предмет? Самостоятелна форма на обучение по един предмет от учебния план /спортна подготовка/ буди недоумение в управляващите образованието, но е законна. Обучението по един предмет в самостоятелна форма не противоречи на нормативната база на българското образование.
Понятието “форма на обучение” по своето съдържание е съвкупност от характеристики на начина на обучение по учебен предмет, а обемът му включва учебните предмети, при които обучението има тези характеристики. В обема на това понятие не се включва класът и степента на образование, защото завършването на клас и степен на образование не е зависимо от формата на обучение, съгласно чл. 87 /ППЗНП/, където е записано
“Завършването на клас и степен на образование ... в различните форми на обучение ... се удостоверяват с едни и същи по вид документи”. Завършването на клас не е обвързано с формата на обучение по предметите, предвидени по учебен план за този клас, както и с условието ”обучението по всички предмети от този клас да бъде с една и съща форма”. За завършването на клас е важно успешното обучение по предмета, т.е. оценката по предмет да е различна от Слаб /2, а не начинът /формата/ на това обучение.
Случаи от практиката
Самостоятелна форма на обучение по един предмет от учебния план се практикува в българското образование във всеки случай, когато броят на обучаваните по даден предмет ученици е недостатъчен за формиране на група – най-често по чужди езици, която обикновено не се нарича самостоятелна форма на обучение. Не е случаен следният факт: ученик, преминал от дневна в самостоятелна форма на обучение след първия срок и има оценка по предмет, който се изучава само първия срок същата оценка може да се оформи като годишна и не е необходимо да се явява на изпит по същия предмет в самостоятелна форма.
Нормативната база
Определението за дневна форма на обучение е дадено в ППЗНП чл. 80: “Дневната форма е присъствена форма, която се провежда между 7 и 19 часа в учебните дни”. Определението за самостоятелна форма на обучение е дадено в ППЗНП чл. 84 ал.1: “Самостоятелната форма на обучение е неприсъствена форма, при която учениците се подготвят самостоятелно и се явяват на ИЗПИТИ по ПРЕДМЕТИ съгласно училищният учебен план”. Съществените характеристики, съставящи съдържанието на термина “форма на обучение” са: начин на взаимодействие на ученика с учебния материал и учителя, времето на това взаимодействие и начинът на оценяване на резултата от това взаимодействие. 1. При дневната форма взаимодействието на ученика с учителя е задължително, ежеседмично, съобразно учебния план и седмичното разписание на часовете, взаимодействието на ученика с учебния материал се осъществява в училището, при съдействието на учител, по време на всеки учебен час през срока и годината, а оценяването на резултата от това взаимодействие е многократно, чрез текущи срочни и годишни оценки. 2. При самостоятелната форма взаимодействието на ученика с учителя е в периода на сесии и то само на консултации, а взаимодействието на ученика с учебния материал се осъществява извън училището, самостоятелно /без задължително съдействие на учител/, а оценяването на резултата от това взаимодействие е еднократно, чрез изпити в сесии. Всяка форма на обучение, която съдържа характеристиките от т.1 е дневна, а всяка форма на обучение, която съдържа характеристиките от т.2 е самостоятелна, независимо дали е наречена така или не е. От цитираният чл.84 ал.1 НЕ СЛЕДВА, че самостоятелна е само тази форма на обучение при която ученикът задължително се явява на изпити ПО ВСИЧКИ ПРЕДМЕТИ, определени в училищния учебен план. Не следва също така, че ученикът НЕ МОЖЕ да се обучава в самостоятелна форма само по един предмет.
Не съществува специален текст, който да забранява самостоятелната форма на обучение по един предмет. Не съществува и текст, който имплицитно да съдържа тази забрана. Това не е случайно, защото обучението и оценяването на учениците по общообразователен предмет, за който не е сформирана група /традиционно по чужд език/ би станало незаконно, а то е типична самостоятелна форма на обучение по един предмет.
Не е важно какво е искал да определи законодателят, а е важно какво е определил и как се вписва това определение в цялата нормативна база, свързана с него, от което следва, че не е важно какво желаят изпълнителите на правилата, а как могат нещата да битуват според правилата.
РАЙЧО РАДЕВ ДИРЕКТОР НА СПОРТНО УЧИЛИЩЕ “ОЛИМПИЕЦ” ПЕРНИК
вторник, 18 януари 2011 г.
ЗА ДОКУМЕНТИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО
Предпоставки за систематизиране на документацията в училище. Публикувано в бр. 10, 2008 г. на в. "Азбуки", под заглавие"Направи система - улесни работата".
Направи система - улесни работата
Директорите с дългогодишен опит съветват “Направи си система и ще си улесниш работата”, а социологията и науките за управление доказват, че единствената възможност да се отървеш от възможния хаос е да създадеш вътрешна система, която да вкарва информацията в направлявани потоци, документите в определени за целта места, а субектите на дейност да знаят и изпълняват своята дейност на точното място и в точното време.
Системата се изгражда или подобрява в началото на учебната година.
Първо: Структуриране на дейностите: Основни характеристики на основната, структуроопределяща дейност са: относителна самостоятелност, функционална значимост, ценност за училището, обемност, необходимост от специализиран субект за осъществяването й и др. п. Основните дейности в училището могат да бъдат: база, щат и финансиране; ученици - прием и движение; учебна дейност; спортна подготовка; обучение по КОО /МО хуманитарни предмети, МО природоматематически предмети/; професионално обучение, възпитание – класни ръководители; възпитание - комисия за индивидуална работа и борба с противообществените прояви; общежитие; транспорт; хранене; вътрешен трудов ред и дисциплина /за персонал и ученици/; квалификация; празници и градски изяви; управление и контрол; настоятелство; проекти и др. п. Стремежът е да се включат в системата всички дейности в училището.
Второ: Определяне времето и главните измерения на основната дейност:
Периодът, в който се постига обособеност и завършеност на основната дейност в училище е учебната година. Главните измерения на основната дейност са определени от структурата на човешката дейност – субект на дейността, предмет на дейността, планиране на дейността, определяне на правила за осъществяване на дейността, правила за контрол по изпълнението й и осмисляне на нейната реализация. Информацията за и от всяко измерение на дейността се подрежда в отделен документ: планирането на дейността – в плана на училището, правилата за дейността – в правилника на училището, контролирането на дейността – в правилника за контрол в училището, осмислянето на реализацията на дейността – в доклада на училището.
Трето: Определяне на документите за едногодишна работа:
Събраната информация за всяко едно от главните измерения на всички /основни/ дейности в училище съставя съответния училищен документ. Това са:1.план за дейност, вкл. и субектите, и предмета на дейност 2.правилник за дейността, 3.правилник за контрол на дейността, вкл. специализирани книги за контролна дейност на директора и ръководния екип. 4.доклад за дейността.
Четвърто: Структуриране на четирите документа за едногодишна работа:
Всеки един от документите за едногодишна работа включва всички основни дейности, В резултат от това, всеки един от изброените 4 документа има толкова и такива части колкото и каквито са основните дейности. Частите /дейностите/ са подредени в такъв ред, какъвто избере ръководството на училището – по степен на важност, по обем на работата, по функционална зависимост и др. п. Адекватна е подредеността по функционална зависимост.
Пето: Определяне на субектите на дейност /комисия, екип или длъжностно лице/:
За всяка основна дейност се определя субект /комисия, екип или длъжностно лице/, които я реализира. Определя се и представляващ този субект –председател, ръководител или определеното длъжностно лице
Шесто: Изготвяне на четирите документа за едногодишна работа:
Всеки един от субектите на съответната основна дейност изготвя своята част от четирите документа или предлага промени в нея. В отделните части са включени всички дейности - както нетрадиционните за съответната учебна година, така и традиционните за училището Директорът и ръководният екип събират предложените части, обединяват ги и правят необходимите промени и допълнения.
Докладът за дейността се изготвя и приема в същия ред, но в края на учебната година.
Седмо: изработване на форми за вписване на информация от изпълнението на дейността /ФВИИД/:
За всяка част /дейност/ от четирите документа за годишна работа се изработват форми за вписване на информация от изпълнението на дейността /ФВИИД/. ФВИИД традиционно са различни за училищата, но някои от тях могат и да се стандартизират. Лесно могат да се изготвят ФВИИД за плана и правилника, когато те са изработени в табличен вид – преструктурира се таблицата като се запазва текста, а срещу него се правят графи за изпълнение и подпис на субекта на дейността.
Изработват се специализирани форми за срочни и годишни отчети.
Създават се и специализирани форми за вписване на информация от контролната дейност /ФВИКД/ в училището – от директора и ръководния екип като: за отсъствията, за оценките, за материалната книга, за дневниците, за личните картони, за посещение в учебен час, за активността в спортната подготовка, за участие в състезания, за общежитието, за автобуса, за стола за хранене, за активността на персонала и др. п., които съставят книгите за контролна дейност.
Осмо: Институционализиране на документите за едногодишна работа:
Процедурата по институционализиране на тези документи е определена в нормативната база на МОН и други горестоящи институции. Тази процедура се конкретизира в правилника на училището. Тя включва: изготвяне на проект на документите /обикновено на база миналогодишните/; обсъждане и коригиране на съдържанието на едногодишните документи от субектите на основните дейности; обсъждане от органите на управление в училището – оперативно ръководство, педагогически съвет; предложение за утвърждаване от директора или горестояща институция; утвърждаване по правомощия – от директора /със заповед/, от РИО, МОН и други. Докладът се изготвя и приема в края на учебната година.
Девето: Организиране на отчета по изпълнението на основните дейности:
1. Отделните части /основни дейности/ от четирите документа се комплектуват в отделни свитъци, /класьори, папки и др. п./. т.е. едноименните части от четирите документа се събират в самостоятелни свитъци Правят се толкова свитъци, колкото са основните дейности.
Забележка: в свитъка се включва частта от миналогодишния доклад.
2. Свитъците /класьорите/ се подреждат и съхраняват в учителската стая по подобие на дневниците
3. До свитъците имат достъп всички учители за запознаване и внасяне на свои предложения
4. Във ФВИИД се вписва текст само от лицето представляващо субекта на съответната дейност /председател на комисия, ръководител на екип или длъжностно лице, което е определено за това или упълномощени от тях лица/
5. Докладът се изготвя и приема на базата на срочни и годишни специализирани форми за отчет.
Десето: Възлагане на изпълнението и изпълнение на основните дейности:
Директорът връчва свитъка и заповед за изпълнението на дейностите на лицето представляващо субекта на съответната дейност /председател, ръководител или длъжностно лице, което е определено за това/.
Субектът на дейност организира изпълнението и отчитането на дейността
Докладът се изготвя от субектите на отделните части /дейности/ и се приема в края на учебната година.
Предимства и възможности на тази система в училище:
Системата за планиране, изпълнение по правилата, контролът и осмислянето не пропускат никоя от дейностите в училище
Подредеността на дейностите определя подредеността на документацията в училище и тя е идентична за цялото училище - в дирекцията, в архива, в учителската стая, в класьорите на длъжностните лица и т. н.
Персоналът знае какво трябва да прави и как да го прави
Създава усещане за стабилност, ред и дисциплина в училище
Създава възможност за по-цялостен и по-точен поглед и оценка за работата на всеки работещ в училището.
15.02.2008 г.
РАЙЧО РАДЕВ
Директор на спортно училище
“Олимпиец” Перник
Предпоставки за систематизиране на документацията в училище. Публикувано в бр. 10, 2008 г. на в. "Азбуки", под заглавие"Направи система - улесни работата".
Направи система - улесни работата
Директорите с дългогодишен опит съветват “Направи си система и ще си улесниш работата”, а социологията и науките за управление доказват, че единствената възможност да се отървеш от възможния хаос е да създадеш вътрешна система, която да вкарва информацията в направлявани потоци, документите в определени за целта места, а субектите на дейност да знаят и изпълняват своята дейност на точното място и в точното време.
Системата се изгражда или подобрява в началото на учебната година.
Първо: Структуриране на дейностите: Основни характеристики на основната, структуроопределяща дейност са: относителна самостоятелност, функционална значимост, ценност за училището, обемност, необходимост от специализиран субект за осъществяването й и др. п. Основните дейности в училището могат да бъдат: база, щат и финансиране; ученици - прием и движение; учебна дейност; спортна подготовка; обучение по КОО /МО хуманитарни предмети, МО природоматематически предмети/; професионално обучение, възпитание – класни ръководители; възпитание - комисия за индивидуална работа и борба с противообществените прояви; общежитие; транспорт; хранене; вътрешен трудов ред и дисциплина /за персонал и ученици/; квалификация; празници и градски изяви; управление и контрол; настоятелство; проекти и др. п. Стремежът е да се включат в системата всички дейности в училището.
Второ: Определяне времето и главните измерения на основната дейност:
Периодът, в който се постига обособеност и завършеност на основната дейност в училище е учебната година. Главните измерения на основната дейност са определени от структурата на човешката дейност – субект на дейността, предмет на дейността, планиране на дейността, определяне на правила за осъществяване на дейността, правила за контрол по изпълнението й и осмисляне на нейната реализация. Информацията за и от всяко измерение на дейността се подрежда в отделен документ: планирането на дейността – в плана на училището, правилата за дейността – в правилника на училището, контролирането на дейността – в правилника за контрол в училището, осмислянето на реализацията на дейността – в доклада на училището.
Трето: Определяне на документите за едногодишна работа:
Събраната информация за всяко едно от главните измерения на всички /основни/ дейности в училище съставя съответния училищен документ. Това са:1.план за дейност, вкл. и субектите, и предмета на дейност 2.правилник за дейността, 3.правилник за контрол на дейността, вкл. специализирани книги за контролна дейност на директора и ръководния екип. 4.доклад за дейността.
Четвърто: Структуриране на четирите документа за едногодишна работа:
Всеки един от документите за едногодишна работа включва всички основни дейности, В резултат от това, всеки един от изброените 4 документа има толкова и такива части колкото и каквито са основните дейности. Частите /дейностите/ са подредени в такъв ред, какъвто избере ръководството на училището – по степен на важност, по обем на работата, по функционална зависимост и др. п. Адекватна е подредеността по функционална зависимост.
Пето: Определяне на субектите на дейност /комисия, екип или длъжностно лице/:
За всяка основна дейност се определя субект /комисия, екип или длъжностно лице/, които я реализира. Определя се и представляващ този субект –председател, ръководител или определеното длъжностно лице
Шесто: Изготвяне на четирите документа за едногодишна работа:
Всеки един от субектите на съответната основна дейност изготвя своята част от четирите документа или предлага промени в нея. В отделните части са включени всички дейности - както нетрадиционните за съответната учебна година, така и традиционните за училището Директорът и ръководният екип събират предложените части, обединяват ги и правят необходимите промени и допълнения.
Докладът за дейността се изготвя и приема в същия ред, но в края на учебната година.
Седмо: изработване на форми за вписване на информация от изпълнението на дейността /ФВИИД/:
За всяка част /дейност/ от четирите документа за годишна работа се изработват форми за вписване на информация от изпълнението на дейността /ФВИИД/. ФВИИД традиционно са различни за училищата, но някои от тях могат и да се стандартизират. Лесно могат да се изготвят ФВИИД за плана и правилника, когато те са изработени в табличен вид – преструктурира се таблицата като се запазва текста, а срещу него се правят графи за изпълнение и подпис на субекта на дейността.
Изработват се специализирани форми за срочни и годишни отчети.
Създават се и специализирани форми за вписване на информация от контролната дейност /ФВИКД/ в училището – от директора и ръководния екип като: за отсъствията, за оценките, за материалната книга, за дневниците, за личните картони, за посещение в учебен час, за активността в спортната подготовка, за участие в състезания, за общежитието, за автобуса, за стола за хранене, за активността на персонала и др. п., които съставят книгите за контролна дейност.
Осмо: Институционализиране на документите за едногодишна работа:
Процедурата по институционализиране на тези документи е определена в нормативната база на МОН и други горестоящи институции. Тази процедура се конкретизира в правилника на училището. Тя включва: изготвяне на проект на документите /обикновено на база миналогодишните/; обсъждане и коригиране на съдържанието на едногодишните документи от субектите на основните дейности; обсъждане от органите на управление в училището – оперативно ръководство, педагогически съвет; предложение за утвърждаване от директора или горестояща институция; утвърждаване по правомощия – от директора /със заповед/, от РИО, МОН и други. Докладът се изготвя и приема в края на учебната година.
Девето: Организиране на отчета по изпълнението на основните дейности:
1. Отделните части /основни дейности/ от четирите документа се комплектуват в отделни свитъци, /класьори, папки и др. п./. т.е. едноименните части от четирите документа се събират в самостоятелни свитъци Правят се толкова свитъци, колкото са основните дейности.
Забележка: в свитъка се включва частта от миналогодишния доклад.
2. Свитъците /класьорите/ се подреждат и съхраняват в учителската стая по подобие на дневниците
3. До свитъците имат достъп всички учители за запознаване и внасяне на свои предложения
4. Във ФВИИД се вписва текст само от лицето представляващо субекта на съответната дейност /председател на комисия, ръководител на екип или длъжностно лице, което е определено за това или упълномощени от тях лица/
5. Докладът се изготвя и приема на базата на срочни и годишни специализирани форми за отчет.
Десето: Възлагане на изпълнението и изпълнение на основните дейности:
Директорът връчва свитъка и заповед за изпълнението на дейностите на лицето представляващо субекта на съответната дейност /председател, ръководител или длъжностно лице, което е определено за това/.
Субектът на дейност организира изпълнението и отчитането на дейността
Докладът се изготвя от субектите на отделните части /дейности/ и се приема в края на учебната година.
Предимства и възможности на тази система в училище:
Системата за планиране, изпълнение по правилата, контролът и осмислянето не пропускат никоя от дейностите в училище
Подредеността на дейностите определя подредеността на документацията в училище и тя е идентична за цялото училище - в дирекцията, в архива, в учителската стая, в класьорите на длъжностните лица и т. н.
Персоналът знае какво трябва да прави и как да го прави
Създава усещане за стабилност, ред и дисциплина в училище
Създава възможност за по-цялостен и по-точен поглед и оценка за работата на всеки работещ в училището.
15.02.2008 г.
РАЙЧО РАДЕВ
Директор на спортно училище
“Олимпиец” Перник
петък, 14 януари 2011 г.
КОДЕКС НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Предлагам текст, който публикувах в "Азбуки", бр. 47, 26.11.2008 г., а реакцията на управляващите беше, че няма време за изработването и приемането на такъв кодекс на образованието, но не отхвърлиха идеята ми /необходим, но е невъзможно да се изработи и приеме, според работещи в МОМН, защото времето от един мандат е недостатъчно/.
Предлагам текст, който публикувах в "Азбуки", бр. 47, 26.11.2008 г., а реакцията на управляващите беше, че няма време за изработването и приемането на такъв кодекс на образованието, но не отхвърлиха идеята ми /необходим, но е невъзможно да се изработи и приеме, според работещи в МОМН, защото времето от един мандат е недостатъчно/.
КОДЕКС НА ОБРАЗОВАНИЕТО,
а не закон за образованието
В работна група и в пленарно заседание на националната конференция на СРСНПБ /11-13.11.2008 г./, с участието на г-н Кирчо Атанасов, зам. министър на образованието и науката обосновах и бе приета от конференцията идеята за създаване на кодекс на образованието, който да включва правно регламентиране на всички образователни дейности в България.
Принципът “конкретизация на парче” не отговаря на ролята и значението на образованието
Принципът “конкретизация на парче” при изграждане на нормативната база на образованието не отговаря на обема, ролята и значението на образованието в България. Огромната нормативна база на образованието е сътворена в резултат от прилагането на принципа на конкретизирането на законите чрез подзаконови актове, създавани в определени случаи и по повод конкретни проблеми. Съществуват няколко закона, които се конкретизират с правилници, наредби, инструкции и др. п. Пряка или опосредена нормативна роля само в системата на народната просвета /посочени в сборника на СД “Спаркс”/ имат 2 кодекса, 15 закона, 13 постановления на МС, 9 правилника, 35 наредби, 8 инструкции, 1 тарифа, 4 правила, 9 писма, 3 указания, 4 заповеди, 1 изискване и 9 текста за длъжностните характеристики. Общо 113 документа определят норми за системата на образование, като обхващат само образованието до края на средната степен на образование.
Противоречивост в нормативната база
Огромната нормативна база, разпиляна в множество документи създава проблеми не само за практическата и употреба, но и относно основното изискване за непротиворечивост на нормите, които правно регулират една социална сфера. Съществуват противоречия в поднормативни документи един спрямо друг или спрямо съответните закони, които се установяват в контролната практика на РИО и съдебната практика. Част от делата срещу наказания се печелят от директори, основавайки се на тази противоречивост на нормативната база. Преди години аз спечелих дело и бе отменено наказанието ми, защото в нормативната уредба за матурите съществуваше противоречивост.
Непълнота в нормативната база
Принципът “конкретизация на парче” води до липсата на строга системност и последователност, поради което са налице и непълноти в нормирането на определени дейности в образованието. Конкретни примери мога да посоча за спортните училища, свързани със спортната подготовка, отношенията между училището, спортния клуб и общината, между МОН и ДАМС и др. п. Такива примери могат да се намерят и в други случаи.
Мащабност и значимост на социалната сфера
Социалната сфера на образованието, включва субектите, дейностите и отношенията, които по своя обем и значимост не отстъпват на другите социални сфери, които се регламентират чрез кодекс. Кодексът на труда, кодексът за социалното осигуряване и наказателният кодекс регламентират субекти, дейности и отношения, които по своя обем и социална значимост не са по-големи от образованието.
Създаването на един, единен и непротиворечив нормативен документ ще улесни работата на всички субекти на дейност в образованието, ще създаде предпоставки за пълнота и изчерпателност и най-важното ще осигури най-малка степен на противоречивост на нормите. Такъв документ може да бъде само кодекса на образованието.
Кодекс на образованието, а не закон
Кодексът е нормативноправен акт, който регламентира отношенията в определена социална сфера - в нейната цялост, каквато е образованието, а законът регламентира отделни части, елементи на отношенията в тази сфера. Създаването на нов закон за образованието и предучилищното възпитание и подготовка, в който ще бъдат обединени само ЗНП, ЗСООМУП /не са включени законите за професионално и висше образование/ и няколко поднормативни актове запазва стария принцип на нормотворчество за социална сфера, която засяга живота на всички граждани в страната ни.
Съществено подобряване на нормативната уредба на образованието в България може да се постигне само чрез кодекс на образованието.
Райчо радев
Абонамент за:
Публикации (Atom)