Самостоятелна форма на обучение

Самостоятелна форма на обучение
Публикувам статия, която излезе във в. Азбуки, бр. 31/2008 г. под заглавие „Формата на обучение”. Поводът за написването и бе следната забрана от страна на експерт от МОМН, формулирана на съвещание на директорите на спортни училища /СУ/: да не се използва самостоятелна форма на обучение по предмета „Спортна подготовка” в СУ, ако ученикът се обучава в дневна форма. За неизпълнението на това изискване и други подобни, преди това съвещание, директорът на 57 СУ бе отстранен от работа. Спецификата на работата в СУ и непрецизната нормативна база определят потребността от ползването на самостоятелната форма на обучение по спортна подготовка в СУ.

Самостоятелна форма на обучение

Възможно ли е да се осъществява самостоятелна форма на обучение по един предмет? Самостоятелна форма на обучение по един предмет от учебния план /спортна подготовка/ буди недоумение в управляващите образованието, но е законна. Обучението по един предмет в самостоятелна форма не противоречи на нормативната база на българското образование.

Понятието “форма на обучение” по своето съдържание е съвкупност от характеристики на начина на обучение по учебен предмет, а обемът му включва учебните предмети, при които обучението има тези характеристики. В обема на това понятие не се включва класът и степента на образование, защото завършването на клас и степен на образование не е зависимо от формата на обучение, съгласно чл. 87 /ППЗНП/, където е записано

“Завършването на клас и степен на образование ... в различните форми на обучение ... се удостоверяват с едни и същи по вид документи”. Завършването на клас не е обвързано с формата на обучение по предметите, предвидени по учебен план за този клас, както и с условието ”обучението по всички предмети от този клас да бъде с една и съща форма”. За завършването на клас е важно успешното обучение по предмета, т.е. оценката по предмет да е различна от Слаб /2, а не начинът /формата/ на това обучение.

Случаи от практиката

Самостоятелна форма на обучение по един предмет от учебния план се практикува в българското образование във всеки случай, когато броят на обучаваните по даден предмет ученици е недостатъчен за формиране на група – най-често по чужди езици, която обикновено не се нарича самостоятелна форма на обучение. Не е случаен следният факт: ученик, преминал от дневна в самостоятелна форма на обучение след първия срок и има оценка по предмет, който се изучава само първия срок същата оценка може да се оформи като годишна и не е необходимо да се явява на изпит по същия предмет в самостоятелна форма.

Нормативната база

Определението за дневна форма на обучение е дадено в ППЗНП чл. 80: “Дневната форма е присъствена форма, която се провежда между 7 и 19 часа в учебните дни”. Определението за самостоятелна форма на обучение е дадено в ППЗНП чл. 84 ал.1: “Самостоятелната форма на обучение е неприсъствена форма, при която учениците се подготвят самостоятелно и се явяват на ИЗПИТИ по ПРЕДМЕТИ съгласно училищният учебен план”. Съществените характеристики, съставящи съдържанието на термина “форма на обучение” са: начин на взаимодействие на ученика с учебния материал и учителя, времето на това взаимодействие и начинът на оценяване на резултата от това взаимодействие. 1. При дневната форма взаимодействието на ученика с учителя е задължително, ежеседмично, съобразно учебния план и седмичното разписание на часовете, взаимодействието на ученика с учебния материал се осъществява в училището, при съдействието на учител, по време на всеки учебен час през срока и годината, а оценяването на резултата от това взаимодействие е многократно, чрез текущи срочни и годишни оценки. 2. При самостоятелната форма взаимодействието на ученика с учителя е в периода на сесии и то само на консултации, а взаимодействието на ученика с учебния материал се осъществява извън училището, самостоятелно /без задължително съдействие на учител/, а оценяването на резултата от това взаимодействие е еднократно, чрез изпити в сесии. Всяка форма на обучение, която съдържа характеристиките от т.1 е дневна, а всяка форма на обучение, която съдържа характеристиките от т.2 е самостоятелна, независимо дали е наречена така или не е. От цитираният чл.84 ал.1 НЕ СЛЕДВА, че самостоятелна е само тази форма на обучение при която ученикът задължително се явява на изпити ПО ВСИЧКИ ПРЕДМЕТИ, определени в училищния учебен план. Не следва също така, че ученикът НЕ МОЖЕ да се обучава в самостоятелна форма само по един предмет.

Не съществува специален текст, който да забранява самостоятелната форма на обучение по един предмет. Не съществува и текст, който имплицитно да съдържа тази забрана. Това не е случайно, защото обучението и оценяването на учениците по общообразователен предмет, за който не е сформирана група /традиционно по чужд език/ би станало незаконно, а то е типична самостоятелна форма на обучение по един предмет.

Не е важно какво е искал да определи законодателят, а е важно какво е определил и как се вписва това определение в цялата нормативна база, свързана с него, от което следва, че не е важно какво желаят изпълнителите на правилата, а как могат нещата да битуват според правилата.

РАЙЧО РАДЕВ ДИРЕКТОР НА СПОРТНО УЧИЛИЩЕ “ОЛИМПИЕЦ” ПЕРНИК

ЗА ДОКУМЕНТИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО
Предпоставки за систематизиране на документацията в училище. Публикувано в бр. 10, 2008 г. на в. "Азбуки", под заглавие"Направи система - улесни работата".


Направи система - улесни работата
Директорите с дългогодишен опит съветват “Направи си система и ще си улесниш работата”, а социологията и науките за управление доказват, че единствената възможност да се отървеш от възможния хаос е да създадеш вътрешна система, която да вкарва информацията в направлявани потоци, документите в определени за целта места, а субектите на дейност да знаят и изпълняват своята дейност на точното място и в точното време.
Системата се изгражда или подобрява в началото на учебната година.
Първо: Структуриране на дейностите: Основни характеристики на основната, структуроопределяща дейност са: относителна самостоятелност, функционална значимост, ценност за училището, обемност, необходимост от специализиран субект за осъществяването й и др. п. Основните дейности в училището могат да бъдат: база, щат и финансиране; ученици - прием и движение; учебна дейност; спортна подготовка; обучение по КОО /МО хуманитарни предмети, МО природоматематически предмети/; професионално обучение, възпитание – класни ръководители; възпитание - комисия за индивидуална работа и борба с противообществените прояви; общежитие; транспорт; хранене; вътрешен трудов ред и дисциплина /за персонал и ученици/; квалификация; празници и градски изяви; управление и контрол; настоятелство; проекти и др. п. Стремежът е да се включат в системата всички дейности в училището.
Второ: Определяне времето и главните измерения на основната дейност:
Периодът, в който се постига обособеност и завършеност на основната дейност в училище е учебната година. Главните измерения на основната дейност са определени от структурата на човешката дейност – субект на дейността, предмет на дейността, планиране на дейността, определяне на правила за осъществяване на дейността, правила за контрол по изпълнението й и осмисляне на нейната реализация. Информацията за и от всяко измерение на дейността се подрежда в отделен документ: планирането на дейността – в плана на училището, правилата за дейността – в правилника на училището, контролирането на дейността – в правилника за контрол в училището, осмислянето на реализацията на дейността – в доклада на училището.
Трето: Определяне на документите за едногодишна работа:
Събраната информация за всяко едно от главните измерения на всички /основни/ дейности в училище съставя съответния училищен документ. Това са:1.план за дейност, вкл. и субектите, и предмета на дейност 2.правилник за дейността, 3.правилник за контрол на дейността, вкл. специализирани книги за контролна дейност на директора и ръководния екип. 4.доклад за дейността.
Четвърто: Структуриране на четирите документа за едногодишна работа:
Всеки един от документите за едногодишна работа включва всички основни дейности, В резултат от това, всеки един от изброените 4 документа има толкова и такива части колкото и каквито са основните дейности. Частите /дейностите/ са подредени в такъв ред, какъвто избере ръководството на училището – по степен на важност, по обем на работата, по функционална зависимост и др. п. Адекватна е подредеността по функционална зависимост.
Пето: Определяне на субектите на дейност /комисия, екип или длъжностно лице/:
За всяка основна дейност се определя субект /комисия, екип или длъжностно лице/, които я реализира. Определя се и представляващ този субект –председател, ръководител или определеното длъжностно лице
Шесто: Изготвяне на четирите документа за едногодишна работа:
Всеки един от субектите на съответната основна дейност изготвя своята част от четирите документа или предлага промени в нея. В отделните части са включени всички дейности - както нетрадиционните за съответната учебна година, така и традиционните за училището Директорът и ръководният екип събират предложените части, обединяват ги и правят необходимите промени и допълнения.
Докладът за дейността се изготвя и приема в същия ред, но в края на учебната година.
Седмо: изработване на форми за вписване на информация от изпълнението на дейността /ФВИИД/:
За всяка част /дейност/ от четирите документа за годишна работа се изработват форми за вписване на информация от изпълнението на дейността /ФВИИД/. ФВИИД традиционно са различни за училищата, но някои от тях могат и да се стандартизират. Лесно могат да се изготвят ФВИИД за плана и правилника, когато те са изработени в табличен вид – преструктурира се таблицата като се запазва текста, а срещу него се правят графи за изпълнение и подпис на субекта на дейността.
Изработват се специализирани форми за срочни и годишни отчети.
Създават се и специализирани форми за вписване на информация от контролната дейност /ФВИКД/ в училището – от директора и ръководния екип като: за отсъствията, за оценките, за материалната книга, за дневниците, за личните картони, за посещение в учебен час, за активността в спортната подготовка, за участие в състезания, за общежитието, за автобуса, за стола за хранене, за активността на персонала и др. п., които съставят книгите за контролна дейност.
Осмо: Институционализиране на документите за едногодишна работа:
Процедурата по институционализиране на тези документи е определена в нормативната база на МОН и други горестоящи институции. Тази процедура се конкретизира в правилника на училището. Тя включва: изготвяне на проект на документите /обикновено на база миналогодишните/; обсъждане и коригиране на съдържанието на едногодишните документи от субектите на основните дейности; обсъждане от органите на управление в училището – оперативно ръководство, педагогически съвет; предложение за утвърждаване от директора или горестояща институция; утвърждаване по правомощия – от директора /със заповед/, от РИО, МОН и други. Докладът се изготвя и приема в края на учебната година.
Девето: Организиране на отчета по изпълнението на основните дейности:
1. Отделните части /основни дейности/ от четирите документа се комплектуват в отделни свитъци, /класьори, папки и др. п./. т.е. едноименните части от четирите документа се събират в самостоятелни свитъци Правят се толкова свитъци, колкото са основните дейности.
Забележка: в свитъка се включва частта от миналогодишния доклад.
2. Свитъците /класьорите/ се подреждат и съхраняват в учителската стая по подобие на дневниците
3. До свитъците имат достъп всички учители за запознаване и внасяне на свои предложения
4. Във ФВИИД се вписва текст само от лицето представляващо субекта на съответната дейност /председател на комисия, ръководител на екип или длъжностно лице, което е определено за това или упълномощени от тях лица/
5. Докладът се изготвя и приема на базата на срочни и годишни специализирани форми за отчет.
Десето: Възлагане на изпълнението и изпълнение на основните дейности:
Директорът връчва свитъка и заповед за изпълнението на дейностите на лицето представляващо субекта на съответната дейност /председател, ръководител или длъжностно лице, което е определено за това/.
Субектът на дейност организира изпълнението и отчитането на дейността
Докладът се изготвя от субектите на отделните части /дейности/ и се приема в края на учебната година.
Предимства и възможности на тази система в училище:
Системата за планиране, изпълнение по правилата, контролът и осмислянето не пропускат никоя от дейностите в училище
Подредеността на дейностите определя подредеността на документацията в училище и тя е идентична за цялото училище - в дирекцията, в архива, в учителската стая, в класьорите на длъжностните лица и т. н.
Персоналът знае какво трябва да прави и как да го прави
Създава усещане за стабилност, ред и дисциплина в училище
Създава възможност за по-цялостен и по-точен поглед и оценка за работата на всеки работещ в училището.

15.02.2008 г.
РАЙЧО РАДЕВ
Директор на спортно училище
“Олимпиец” Перник

КОДЕКС НА ОБРАЗОВАНИЕТО


Предлагам текст, който публикувах в "Азбуки", бр. 47, 26.11.2008 г., а реакцията на управляващите  беше, че няма време за изработването и приемането на такъв кодекс на образованието, но не отхвърлиха идеята ми /необходим, но е невъзможно да се изработи и приеме, според работещи в МОМН, защото времето от един мандат е недостатъчно/.

КОДЕКС НА ОБРАЗОВАНИЕТО,

а не закон за образованието

В работна група и в пленарно заседание на националната конференция на СРСНПБ /11-13.11.2008 г./, с участието на г-н Кирчо Атанасов, зам. министър на образованието и науката обосновах и бе приета от конференцията идеята за създаване на кодекс на образованието, който да включва правно регламентиране на всички образователни дейности в България.

Принципът “конкретизация на парче” не отговаря на ролята и значението на образованието

Принципът “конкретизация на парче” при изграждане на нормативната база на образованието не отговаря на обема, ролята и значението на образованието в България. Огромната нормативна база на образованието е сътворена в резултат от прилагането на принципа на конкретизирането на законите чрез подзаконови актове, създавани в определени случаи и по повод конкретни проблеми. Съществуват няколко закона, които се конкретизират с правилници, наредби, инструкции и др. п. Пряка или опосредена нормативна роля само в системата на народната просвета /посочени в сборника на СД “Спаркс”/ имат 2 кодекса, 15 закона, 13 постановления на МС, 9 правилника, 35 наредби, 8 инструкции, 1 тарифа, 4 правила, 9 писма, 3 указания, 4 заповеди, 1 изискване и 9 текста за длъжностните характеристики. Общо 113 документа определят норми за системата на образование, като обхващат само образованието до края на средната степен на образование.

Противоречивост в нормативната база

Огромната нормативна база, разпиляна в множество документи създава проблеми не само за практическата и употреба, но и относно основното изискване за непротиворечивост на нормите, които правно регулират една социална сфера. Съществуват противоречия в поднормативни документи един спрямо друг или спрямо съответните закони, които се установяват в контролната практика на РИО и съдебната практика. Част от делата срещу наказания се печелят от директори, основавайки се на тази противоречивост на нормативната база. Преди години аз спечелих дело и бе отменено наказанието ми, защото в нормативната уредба за матурите съществуваше противоречивост.

Непълнота в нормативната база

Принципът “конкретизация на парче” води до липсата на строга системност и последователност, поради което са налице и непълноти в нормирането на определени дейности в образованието. Конкретни примери мога да посоча за спортните училища, свързани със спортната подготовка, отношенията между училището, спортния клуб и общината, между МОН и ДАМС и др. п. Такива примери могат да се намерят и в други случаи.

Мащабност и значимост на социалната сфера

Социалната сфера на образованието, включва субектите, дейностите и отношенията, които по своя обем и значимост не отстъпват на другите социални сфери, които се регламентират чрез кодекс. Кодексът на труда, кодексът за социалното осигуряване и наказателният кодекс регламентират субекти, дейности и отношения, които по своя обем и социална значимост не са по-големи от образованието.

Създаването на един, единен и непротиворечив нормативен документ ще улесни работата на всички субекти на дейност в образованието, ще създаде предпоставки за пълнота и изчерпателност и най-важното ще осигури най-малка степен на противоречивост на нормите. Такъв документ може да бъде само кодекса на образованието.

Кодекс на образованието, а не закон

Кодексът е нормативноправен акт, който регламентира отношенията в определена социална сфера - в нейната цялост, каквато е образованието, а законът регламентира отделни части, елементи на отношенията в тази сфера. Създаването на нов закон за образованието и предучилищното възпитание и подготовка, в който ще бъдат обединени само ЗНП, ЗСООМУП /не са включени законите за професионално и висше образование/ и няколко поднормативни актове запазва стария принцип на нормотворчество за социална сфера, която засяга живота на всички граждани в страната ни.

Съществено подобряване на нормативната уредба на образованието в България може да се постигне само чрез кодекс на образованието.

                                                                                                           Райчо радев