петък, 1 юли 2011 г.

БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПРОИЗВЕЖДА СЛУГИНАЖ ЗА ЕВРОПА И СВЕТА

БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПРОИЗВЕЖДА СЛУГИНАЖ ЗА ЕВРОПА И СВЕТА
ЗА СТРУКТУРАТА НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ в концепцията на момн

Преди конкретния анализ на съдържанието на текста в концепцията на МОМН за структурата на училищното образование е наложително да се осмисли идеята за завършване на основно образование в 7 клас и да се раздели средното образование на два етапа - първи от 8 до 10 клас и втори включващ 11 и 12 клас. Мотивите за първото нововъведение е лаконично подхвърленото, без необходимия анализ: „дебалансиране на модела на образователната система чрез прием след VІІ и прием след VІІІ клас. Неединен преход на учениците от прогимназиален към гимназиален етап”. /Анализ на неоснователността на този мотив виж в текста „Концепцията” на МОМН – проблеми и недомислия”/ За второто нововъведение не са посочени мотиви.В Националната програма за развитие на училищното образование.../2006/ тези две идеи са основополагащи, но никога не е късно да се преосмислят, защото с времето е натрупан опит и са демонстрирани определени несъвършенства в реализацията на част от нейните идеи. 
Търсейки съдържателните мотиви за тези две нововъведения / в концепцията такива съдържателни мотиви липсват/ попаднах на текстове, които анализират структурите на образователните системи в Европа, Китай, СЬЩ, Канада и др. както и на информациите на Международната стандартна класификация на образованието към ЮНЕСКО и в тези на Мрежата за информация и анализи „Евридика” към Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура в ЕС
Информацията публикувана от Евридика в текста The structure of the European education systems 2010/11: schematic diagrams”, /Структурата на европейските образователни системи 2010/11: схематични диаграми/ изведена в съпоставителна таблица, относно образователните структури в 27 страни от европейския съюз представлява интерес за концепцията за нов закон за образованието в България. Концепцията на МОМН създава впечатлението, че авторите и въобще не са осмислили това което подсказва Евридика, защото те са включили идеи, които  са в противоречие с тенденциите и структурните особености на образованието в Европа, а и по нищо не личи, че те са съобразили тази информация.
Анализ на информацията за продължителността на основното образование.
Характеристиките, които са предмет на съпоставка са: 1. продължителност на основното образование в години / начално и прогимназиално/; 2. възраст при постъпване в първи клас; 3. възраст на задължителното образование. Информацията за България е съобразно идеите, залегнали в концепцията.
Обсъждането на тази съпоставка има изключително значение, защото образователната структура определя продължителността на обучението по етапи и степени и възможностите за включване на учебно съдържание, адекватно на социалните и културни особености на съответната страна и възрастовата специфика на учениците и тяхната способност да овладяват знания, умения и компетенции.





Държави от ЕС
Задалжителна възраст за участие в образование
Възраст на постъпване в 1 –ви клас
Продължителност на основното образование в години
1
България (според «концепцията»)

7-16

7

7 (4+3)
2
Белгия
6-15
6
9 (5+4)
3
Чехия
6-16
6
9 (5+4)
4
Дания
6-16
7
9 (5+4)
5
Германия
6-16
6
10 (4+6)
6
Естония
7-16
7
9 (6+3)
7
Ирландия
6-16
6
9 (6+3)
8
Гърция
5-15
6
9 (6+3)
9
Испания
6-16
6
10 (6+4)
10
Франция
6-16
6
9 (5+4)
11
Италия
6-16
6
8 (5+3)
12
Кипър
5-15
6
9 (6+3)
13
Латвия
5-16
7
9 (6+3)
14
Литва
7-16
7
10 (4+6)
15
Люксембург
4-15
6
9 (6+3)
16
Унгария
5-18
6
8 (4+4)
17
Малта
5-16
6
10 (5+5)
18
Холандия
5-18
6
9 (6+3)
19
Австрия
5-16
6
8 (4+4)
20
Полша
6-16
7
9 (6+3)
21
Португалия
6-18
6
9 (6+3)
22
Румъния
6-16
6
10 (4+6)
23
Словения
6-15
6
9 (6+3)
24
Словакия
6-16
6
9 (4+5)
25
Финландия
7-16
7
9 (6+3)
26
Швеция
7-16
7
9 (6+3)
27
Обединено кралство Великобритания

5-16

5

9 (6+3)

От анализа на еврапейските системи става ясно следното:

1. Само в България основното образование ще бъде с продължителност 7 години:  4 - начално и 3 - прогимназиално /така е заложено в концепцията/. Концепцията не дава отговор на въпроса: Коя е причината да бъдем единствени в ЕС. Вероятно авторите на концепцията са приели, че българските деца са много по способни от европейските си връстници и успяват за 7 години да овладеят необходимите за основно образование знания, умения и компетенции. Моделът на езиковите/профилираните гимназии /обучение в училище за средно образование след 7 клас/ е неприложим за другите училища. Преструктурирането на обучението в профилираните гимназии е определено от спецификата на учебния план и нивото на подготвеност на учениците постъпващи в тях. Предложението на концепцията това преструктуриране да се наложи на другите училища е неадекватно на условията за тяхната работа. Може би нашата държава има значително по-занижени изисквания към основното образование или иска да спести пари за сметка на необходимата подготвеност на завършващите основно образование на тези ученици, които се отказват от училище след този етап. Натрапчива става асоциацията с теориите за целеположено затъпяване на българската нация.
2. Продължителността на основното образование в страните от ЕС е както следва: 9 години – в 17 от 27 страни; 8 години в 4 страни /Белгия, Италия, Унгария и Австрия/, както е сега  в България; 10 години в 5 страни /Германия, Испания, Литва, Малта и Румъния/. На фона на тези данни е странно предложението в концепцията, а и от преди нея, продължителността на основното образование в България да бъде 7 години. Липсата на мотивация за тази уникалност на нашата образователна система буди съмнения, относно необходимостта и съответната адекватност на това предложение.
3. Продължителността на началното образование в България и още 6 страни е 4 години, в 4 страни е 5 години, в 16 страни е 6 години. Наличието на 6 годишно обучение в начален етап в значително мнозинство от страните в ЕС е провокиращо мисленето на българските образователни институции, на работещите в МОМН, а в определена степен и за целия български народ. При тези данни е нормално в България да се мисли за начално обучение 5 години, прогимназиално обучение 4 години и общо 9 години овладяване на знания, умения и компетенции в основно образование. Така можем да се придвижим към Европа. Възможни са и други варианти на разпределение на годините в начално и прогимназиално образование, но всяка промяна в основното образование, /и в средното/ трябва да бъде съобразено със съдържателни, същностни основания, а не с конюнктурата на приема в по-горен етап или нещо подобно.
Свалянето на продължителността на основно образование от 8 на 7 години не само, че не е необходима, но в определен смисъл ще е престъпление спрямо развитието на националния интелектуален потенциал и осакатяване на духовния свят на завършилите основно образование в България. Цяла Европа дава на децата си повече години за обучение в основно образование. Това не е случайно. В Международната стандартна класификация на образованието /известна като ISCED 1997 г., одобрена от Генералната конференция на ЮНЕСКО на своята 29-та сесия през ноември 1997 година/ е записано, че основното образование в първия /началния/ етап трябва да даде на учениците „стабилно основно образование по четене, писане и математика, заедно с елементарно разбиране по други предмети като история, география, естествени науки, социални науки, изкуство и музика.”, а вторият /прогимназиалният/ етап „в много, ако не и повечето страни, образователна цел е да се положат основите за учене през целия живот и човешкото развитие, … края на това ниво често съвпада с края на задължителното образование, където то съществува.” Такава е и целта на основното образование в България, но държавата на Бай Ганьо решава да съкрати „седенето” на българските деца в училище и да се обучават не 10, не 9, не 8, а само 7 години, т.е. до 7 клас. „Това го нема у Европата, ама ние нали требе да сме уникални.” Много от родителите биха се израдвали, защото детето им ще учи 1 година по-малко, което прави разходите по-малко. А дали и държавата ни не се радва на това???!!!.
Съпоставяйки продължителността на основното образование в другите европейски страни и имайки предвид, че те едва ли са по-глупави от нас, както и децата спрямо нашите, оптималният вариант за овладяване на основните знания, умения и компетенции от духовнопрактическата съкровищницата на човешката цивилизация  и адаптирането към условията на съвременния живот определят, че продължителността на основното образование за страната ни трябва да бъде 9 години. Продължителността от 9 години на основното образование, при започване на първи клас в годината на навършване на 7 годишна възраст ще  постигне съвпадение на теоретичната възраст за завършване на основно образование и горната граница на задължителното обучение – 16 години. Другият възможен вариант е да не се променя тази продължителност и тя да остане 8 години.
4. Възрастта за постъпване в първи клас е различна в страните от ЕС. Сега в България постъпването в първи клас е в годината на навършване на 6 или 7 годишна възраст. В 18 от 27 страни в ЕС тази възраст е 6 години, в 8 страни тя е 7 години /вкл. България – ще бъде/ и в 1 страна е 5 години. Много са аргументите в полза на започването на първи клас в България в годината на навършване на 7 годишна възраст. По-голяма част от децата, не само в България, но и в другите европейски страни, имат нужда от по-продължително предучилищна образование. Близо една пета от децата, непринадлежащи към българската етническа група се нуждаят от по-продължително предучилищно обучение по български език. В бъдеще европейските младежи, вкл.и българските ще се нуждаят от висше образование не като престижно постижение, а като жизнена потребност за нормалното човешко, професионално и семейно-битово битие. Част от европейските страни /7, вкл. Финландия и Швеция/ доказват, че когато децата започват училище на 7 години, успеваемостта във висшето образование е по-голяма – в тези страни е най-висок процентът на завършилите висше образование във възрастовата група 25-64 години
            Ще добавя следното: вероятно в мотивите на авторите на концепцията се включва сегашната занижена мотивираност на учениците в България за учене след основно образование, но това е породено от временната „преходна” ситуация в страната ни. Много са причините, поради които родителите приемат тези мотиви на децата си като нормални, но за децата на техните деца тези причини няма да съществуват и нормалното им човешко битие ще бъде сериозна затруднено.

Анализ на информацията за етапите в средното образование.
Съществува ли в Европа разделение на средното образование на етапи? Отговорът на този въпрос е недвусмислен: само в Обединеното кралство Великобритания има ясно разделение на гимназиалната степен на два етапа, а в другите страни са налице известни особености, но в нито една от тях няма делене на средното образование на два етапа. Този факт подсказва, че концеп;цията се нуждае от сериозно и задълбочено аргументиране на предложеното делене на средното образование на два етапа в България, което се среща само в една европейска страна.
Вероятно в мотивите на авторите на концепцията се включва сегашната занижена мотивираност на учениците в България за учене след основно образование и след 10 клас. Факт е, че учениците обикновено  прекратяват образованието си след завършване на определен етап. Конституирането на първи етап на средно образование предполага с много висока степен на сигурност, че учениците, които учат в средната степен на образование масово ще прекратят образованието си след този етап. България ще стане „развъдник” на неквалифицирани работници, които няма да си намират работа в бъдеще – у нас и в другите страни.
Лесно е да се оправдаем в сегашните условия, а особено в условията на икономическа криза, че с намаляването на обучението на всички деца с една година в основното образование и обучението на огромна част от младите хора с две години в средното образование е икономически изгодно за бюджета България и бюджета на семействата. Това, обаче, става инструмент за създаване на неграмотна нация, на нация, чиито граждани няма да отговарят на изискванията на настоящата програма Европа 2020 и на следващите, а най-вече на Европейската квалификационна рамка. Породеното от временната „преходна” ситуация решение с дългосрочно значение ще бъде пагубно за страната ни. Много са причините, поради които родителите ще приемат тези мотиви като нормални, а те лесно стават и мотиви на децата, но за децата на техните деца тези причини няма да съществуват и нормалното им човешко съществуване, особено  при галопиращото усъвършенстване на технологиите, ще бъде сериозна затруднено и обречено на мизерия, слугинаж и безработица. В „белите” страни и слуга да си е необходимо да си грамотен и образован.
Фактът, че в другите европейски страни такова делене на средното образование не съществува, при наличието на основателните директиви на стратегията на Европа 2020 и изразената политическа вола на България за равноправно включване в семейството на ЕС, доказва, че деленето на средното образование не само не е мотивирано, но може да се окаже безотговорно и престъпно решение спрямо бъдещето на нашите деца и тяхното европейско битие. В тази посока са и резултати от изследванията в цитираните по-горе текстове за европейската квалификационна рамка.