неделя, 22 декември 2013 г.

ДА СПАСИМ УЧИТЕЛЯ ПО ФИЛОСОФИЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ОТ ПЛОВДИВ

ОБРЪЩЕНИЕ-ПРИЗИВ:
ДА СПАСИМ УЧИТЕЛЯ ПО ФИЛОСОФИЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ОТ ПЛОВДИВ,
НЕОБХОДИМ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

Обръщам се към МОН и персонално към министъра на образованието и науката, към НПО–та, свързани с образованието и персонално към техните председатели, към Омбудсмана на Република България, към Президента на Република България, към гражданите и медиите в страната ни и ги призовавам:
1. Предприемете действия за спасяването на учителя, човека, професионалиста, новатора, твореца Ангел Грънчаров от Пловдив;
2. Направете нужното, според пълномощията и влиянието си, да бъде преустановена кампанията на директора на ПГЕЕ-Пловдив за дискредитирането и уволнението на Ангел Грънчаров, да спре недостойния административен тормоз спрямо него, провеждан в последните две години;
3. Узаконете творческата и иновативна работа на Ангел Грънчаров под формата на преподавателски експеримент.
Защо трябва да защитим Ангел Грънчаров и да го съхраним за образованието в България?
1. Предан е до себеотрицание на работата си като преподавател по философия;
2. Подчинява работата си като учител и живота си на безкористни мотиви в полза на прогресивното, отговарящото на нуждите на съвременността образование и възпитание, на духовния и личностния напредък на българската младеж - бъдещето на България;
3. Той е непреклонен борец за утвърждаването на нова философия и стратегия на образованието в България и на нова нормативна база на неговото функциониране, с оглед разгръщане на личностния потенциал на младежта;
4. Педагогическото му взаимодействие не е формализирано единствено в рамките на училищното образование, а се мотивира и осмисля от по-дълбоки ценностни, идейни и духовни предпоставки, с оглед да предизвиква у учениците мотивация и осмисляне на живота и на процесите също така и извън училището;
5. Не само теоретично и идейно разработва и заявява необходимостта от нова философия на образованието, от нова стратегия и от нова организация и методика, както го правят много НПО-та и техни активисти, но подчинява конкретната си работа на действителното, на практическото налагане на основните и съществени принципи на тази философия, стратегия и методика; прилагайки на практика тези нови методи, той обаче влиза в неизбежно противоречие със старата, ретроградна и несъвременна нормативна база на МОН, поради което е уязвим за тесногръдото и късогледо управленско-административно и бюрократично войнство в България;
6. Изработва, прилага и теоретично обосновава нови, иновативни и перспективни методи на обучение, отговарящи на коренните образователни и личностно-духовни нужди на съвременните млади хора;
7. Изработва и творчески прилага свои учебни помагала по преподаваните в гимназиалната степен философски дисциплини, съобразени с ДОИ, създадени на основата на прекия му и дългогодишен преподавателски опит, някои от тях одобрени, други неодобрени от МОН, но винаги влизащи в дълбоко противоречие с официално налаганите стереотипи и с господстващия анахроничен манталитет в рамките на бюрократично-административната, командна образователна система, което именно и поражда конфликти;
8. Неговата борба съвпада с формално декларираните идеи и цели на образователните чиновници (вж. министерската Концепция за нов закон за образованието), но за разлика от тях той ги е приел и ги реализира като свое вътрешно верую, като своя практическа и действена кауза;
9. Осмисля социалните, политическите, икономическите, педагогическите, образователните и други подобни проблеми на България и опредметява своето мислене в поредица от книги за проблемите на образованието, които остават неоценим източник за бъдещите изследователи на нашето съвремие, а именно книгите:
http://humaig.blogspot.com/2010/07/blog-post_09.html Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България (пълен вариант), съществува и съкратен, издаден на хартия вариант в две издания вече;
http://humanus-fen.blogspot.com/2012/08/blog-post.html Ние не сме тухли в стената! Есета за освобождаващото образование)
http://aig-humanus.blogspot.com/2013/03/blog-post_3346.html Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО
http://aig-humanus.blogspot.com/2013/03/blog-post_3327.html Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА
http://humanus-fen.blogspot.com/2012/05/blog-post.html ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (виж и http://aig-humanus.blogspot.com/2012/05/blog-post_2225.html ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-(Приложения), издадена и в две хартиени издания
Автор е и на много други учебни, методични, теоретични, практическо-приложни и прочие материали, книги, лекционни курсове, семинари, учебни помагала по философските предмети, монографии и т.н., съвсем свободно достъпни в интернет, в неговите образователни блогове, за ползване от ученици, студенти, млади хора и от всички интересуващи се. Всичкото това богатство може да се намери ето ТУК http://humaig.blogspot.com/2009/08/blog-post_30.html.
10. Внася съществена дан като обем и като съдържание в критичното осмисляне в книгите си и най-вече в блога си и така стимулира активността на много граждани и млади хора както в страната, така и по света;
11. Готов е да приема аргументирана и неголословна критика и да коригира грешките си, стига да е убеден че греши; особено в случаите на прибързана и импулсивна емоционална реакция;
12. Той е един от малкото хора, които са готови да следват примера на Сократ, именно да изпива ежедневно по горчива глътка от чашата с антидуховна отрова на болния обществен организъм;
13. Вярва в Бога, в Неговата справедливост, Истина и Свобода и то с една дълбоко осмислена, проникновена до основанията, философска, човечна и разумна вяра; не са много духовните учители в посттоталитарна България, не са много и хората с такава искрена и чиста вяра, не бива да допускаме точно те да бъдат мачкани, гонени, дори убивани;
14. Готов е да пожертва приятелството, любимата си работа, здравето си, а дори и живота си в името на истината, което определя крайната му неотстъпчивост - когато е убеден в правотата си, в потребността от защита на ония свещени принципи, за разпространението на които в съзнанията на съвременниците философът е длъжен да работи неуморно;
15. Участва активно в осмислянето на социалните събития и процеси в страната ни, в осмислянето на националните, европейските и световните цивилизационни процеси, с което допринася за гражданското образование и пробуждане - и то не само на младите хора, на учещите, но и на всички останали;
16. Доказано е личностното му присъствие в духовното пространство на образованието, политическия анализ и коментар, културата; той е един от най-активно пишещите блогъри на страната - неговият блог HUMANUS” е един от най-посещаваните в страната;
17. С присъствието си стимулира гражданската активност на своите ученици и колеги, на блогърите, на граждански ангажираните българи, на критично мислещите българи в страната и по света;
Нека да подкрепим един човек, който милее, влага ум и сърце и работи всеотдайно за образованието и доброто бъдеще на страната ни - чрез активиране на нейния човешки, духовен и личностен потенциал!
Призовавам да подкрепят това мое обръщение за солидарност и подкрепа всички ония, които искрено вярват във възможностите за утвърждаване на ново образование и перспективно бъдеще на младите в България! Моля, който споделя моята позиция и иска да се присъедини към моя призив, да подкрепи апела ми към ИНСТИТУЦИИТЕ ДА СЕ НАМЕСЯТ И ДА СПРАТ АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И ПСИХИЧЕСКИ ТОРМОЗ СПРЯМО ТОЗИ УЧИТЕЛ!
Нека всеки, ако желае и ако съвестта му го налага, да се подпише под този текст, под формата на коментар или по друг начин, като разпространи това обръщение сред своите съмишленици, приятели, познати и колеги.
Да съхраним творческото начало в българското образование!

22 декември 2013 г.

РАЙЧО РАДЕВ
учител по философия,
пенсиониран директор
на Спортно училище
„Олимпиец“ Перник

сряда, 11 декември 2013 г.

HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Животът при нас е изключително интересен и динамич...

HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Животът при нас е изключително интересен и динамич...: Да напиша и тази сутрин нещичко в своето дневниче - има за какво. Вчера пак се случиха някои интересни неща от невероятната по своя размах...

HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Дали няма да бъда убит от някой инфаркт още преди ...

HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Дали няма да бъда убит от някой инфаркт още преди ...: Я пак да напиша нещичко в своето дневниче - не обичам да правя пропуски, щото движението по "горещите следи" си има своето преди...

HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Любопитно писмо-отговор от МОН

HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Любопитно писмо-отговор от МОН: Нашата родна бюрокрация и нейните епични подвизи... :-) Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА ...

HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Вдъхновява ме идеята да бъдем най-напред и преди в...

HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Вдъхновява ме идеята да бъдем най-напред и преди в...: Вчера, бързайки необичайно за работа (имах първи час) все пак успях да напиша един импровизиран текст, който даже не можах да прегледам за п...

HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Любопитно писмо-отговор от МОН

HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Любопитно писмо-отговор от МОН: Нашата родна бюрокрация и нейните епични подвизи... :-) Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА ...

петък, 6 декември 2013 г.

ХЕЙТЪР


Аз съм хейтърче, „обичам”...или що е то хейтър субкултурата?
За понятието „хейтър” чух за първи път, когато попаднах на настоящото си работно място. Беше слънчев есенен ден, но аз не бях в настроение и се възмущавах от всичко и всички. Тогава една колежка ме попита защо съм в хейтър настроение. Е, тогава за първи път чух за това понятие и разбрах какво означава. Разбира се, далеч не съм хейтър, и по-долу ще стане ясно какво точно представлява тази субкултура. На всеки човек обаче се случва понякога да прояви черти от характера на типичния хейтър. Ето как можем да го разпознаем и къде да го открием.
Как можем да разпознаем хейтъра?
Както може би се досещате „хейтър” идва от думата „hate”, която в превод от английски означава „мразя”. Според Urban Dictionary понятието „хейтър” означава „човек, който не може да бъде щастлив от успехите на другите”. Вместо да се радват на постиженията на хората, те изтъкват тъкмо най-големите им пропуски. Но да не бъркаме понятията. Хейтърите съвсем не са ревнивци. Хейтърът не иска да е като лицето, което той хейтва. Той иска само и единствено да критикува злобно. Друго определение за хейтъра е „човек, чието обичайно състояние на душата е да изпитва омраза/неприязън към заобикалящата го действителност”.
Онлайн деформацията „хейтър” е субектът, който изпълнява действието “hate speech”. Това е непровокирана омраза, изразена чрез словесна агресия. Днес думата „хейтър” е широко използвана от много млади хора, които обаче не си дават сметка какво се крие зад понятието и кои всъщност са истинските хейтъри.
Къде можем да открием хейтъра?
Всъщност хейтърите се раждат във виртуалното пространство. И там виреят най-добре. Защо? Защото в Интернет човек стига да иска може да бъде анонимен. А те точно това и търсят.
Днес почти всеки един от нас има блог, сайт или участва в някоя от социалните мрежи. И неизбежно всеки един от нас се натъква на този нестрандартен субкултурен представител. Хейтърът! Дали като вид социална деформация, маргиналност или каквато и да била друга характеристика, хейтърите вече могат да бъдат разглеждани като отделен вид субкултура. Да, те имат своите характерни особености и места, където можем да ги открием. Любими са им форумите, блоговете, чатовете и други форми на социална виртуална комуникация. Там те могат да бъдат лесно разпознати по начина, по който критикуват. Как? Ами много лесно. Обикновено хейтърите нямат точно обосновани аргументи в защита на своята критика. Те просто „хейтват”. По този начин могат да бъдат различавани от истинските критици.
В Интернет всеки иска да бъде коментиран. Но когато насреща изскочи хейтър вместо коментатор или критик, тогава вече пишещият като че ли загубва вяра в силата на своето перо, а съответно губи и вдъхновение. Но и за това има лек. Съществуват множество правила и съвети, с помощта на които можем да се справим с хейтърската критика. Едно от най-важните правила е тоталното игнориране на подобен вид поведение. Само по този начин бихме могли да се отървем от нападките и обидите на хейтърите.
Нещастни ли са хейтърите?
Напоследък обществото ни до такава степен е затънало в проблемите и грижите на ежедневието си, че можем да го усетим само от погледите на минувачите. Намръщени, замислени, всеки в своята черупка. Може би именно Интернет се явява социалният отдушник, където тези хора намират своето виртуално превъплъщение като хейтъри. Там те се развихрят и в своята анонимност те намират това, от което имат нужда. А именно – нуждата от споделяне на насъбралата се омраза. Да, тогава няма как хейтърите да не са нещастни. Едва ли има щастлив човек, който да сипе ругатни и обиди в Интернет просто така. Но по този начин те се хранят духовно – като изливат своето хейт мнение по засегнатата тема. И най-голямата грешка на човека отсреща би могла да бъде отговор на хейтърските нападки. Ето в този момент вече за тях няма по-голямо щастие на света, от това някой да е взел насериозно коментарите им.
Хейтърите – негативизъм до последно!
Хейтърите са убедени в правотата и съвършенството на това, което казват. Те смятат, че са особено грамотни и с много добре развито писателско умение. Така те си мислят, че могат да критикуват потребителите и да изливат по изкусен начин своите негативизми.
Хейтърите не искат да създават контакти или да променят нещо. Ако искаха да го направят, те не биха писали с тона, който обикновено употребяват. Комуникацията би била различна и под друга форма. Хейтърите просто оплюват, защото искат да бъдат известни, коментирайки болезнени теми и въпроси за много хора. А това очевидно им се удава доста добре.
Въпреки казаното по-горе не смятам, че трябва да обръщаме прекалено голямо внимание на тази не чак толкова симпатична субкултурна част от обществото. Но няма как. Потребителите на Интернет (каквите сме всички ние) се сблъскваме ежедневно с такива виртуални субекти. Важното е да се научим да ги игнорираме, и то с гордо вдигната глава!

Кристина Пайташева

blog.bg

сряда, 4 декември 2013 г.

ВНОСЕН ВЪОРЪЖЕН ХУМАНИЗЪМ ПРОФ. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

В Н О С Е Н       В Ъ О Р Ъ Ж Е Н       Х У М А Н И З Ъ М

Аналитично продължение
на „Дойдох свобода да ви дам”
(Шукшин)

          Понякога имам чувството, че с „ястребите” от т. нар. „международна общност” (очевидно страдащи от Атлантическо разстройство на лявото полукълбо на главния мозък, а може би и от Атлантически далтонизъм) живеем различен живот в различни светове, виждаме с различни очи различни процеси, оценяваме по различен начин различни явления.
          А светът, животът, процесите, явленията са едни и същи. Не, това няма нищо общо със зрителната измама („Атлантическият далтонизъм” е всъщност геополитическа патология), акустичните девиации, изкривената перспектива, церебралната температура. Елементарна идеология. Отразяваш света през призмата на своите интереси (индивидуални, професионални, расови, национални, корпоративни, в случая – военно-промишлени).
          Тук му е мястото, преди да разгърна основната теза, да се разправя най-накрая с това нахално жужащо словосъчетание, издигано като индулгенция от гузни нечисти съвести („Ау, не съм виновен аз, решението бе взето солидарно от „международната общност”!”), развявано като велико знаме на космическата правда и чистота от регионални диктаторчета („Оу, помощта на „международната общност” гарантира местния просперитет и локалната демокрация!”) или световни жандарми („Бау, „международната общност” твърдо ще защитава правата на правозащитниците и няма да позволи нищо непозволено!”).
          Жалкият евфемизъм „международна общност” реално обхваща в съдържанието си съвкупността от световния стопанин (Израел и САЩ, известни вече като Израелски Съединени щати - JewSA) и засегнатите от тежък „Атлантически далтонизъм” техни сателити. Русия не е „международна общност”, Китай не е „международна общност”, Индия не е „международна общност”, Бразилия не е „международна общност”, Венецуела и Сърбия не са „международна общност”. Който не се подчинява на Щатите, не е „международна общност”, вън от Земята, айде друм, фъшката към „Косите на Касиопея!”
          Тяхната си „международна общност” е центърът на световната власт извън неизгодните им ООН и ЮНЕСКО, извън неизгодните им (по-скоро непослушните) държави. И решенията и действията на този самоназначил и самовъзвеличил се планетарен господар нямат нито силата на историческата справедливост, нито каквото и да било морално основание да бъдат оценявани като стимул за (и стъпка към) усъвършенстването на човешката цивилизация.
          Но да се върна към споменатия в началото различен живот в различни светове. Как да характеризираме, примерно, случващото се в Сирия? То повече от две години тревожи планетата, раждайки хиляди интерпретации, сценарии, прогнози. Въоръжен конфликт? – много по-мащабно е. Война? – привидност. Гражданска война? – терминологична злоупотреба. Значително по-адекватни биха били характеристиките му като „терористичен акт”, „бандитско нападение”, външна ислямистка „агресия”. Още от самото начало и децата разбраха, че в независима Сирия нахлуха външни сили.
          Разбира се, в хода на бойните действия към първоначалните бандитски групировки се просмукваха оттук-оттам недоволни от режима (винаги ги има!) сирийски пишман опозиционери и криминални типове, на помощ се притече и международният хайдутлук. И се получи един невероятен карашък, наричан без задължителната историческа ирония „Свободна сирийска армия” (или още по-смешно – „Сирийска национална коалиция”) – шепа сирийци национални предатели, настървени шиити, сунити, уахабити, джихадисти, терористични банди, сред които е и свързаният с „Ал Кайда” печално популярен „Джабхат ан Нусра” („Фронт ан Нусра”), дори 400 руски главорези (според признанието на Москва), довлачена отвсякъде всякаква паплач.
          Така разцъфна поредният исторически парадокс. Глобалните петролно-доларово-макови интереси съюзиха живия Обама с мъртвия Осама. „Честито!” и „Горчиво”! Както впрочем много пъти досега и изключително последователно Щатите се гушкаха под мишница с отвратителни режими (които ги слушаха) и наказваха жестоко отвратителни режими (които не им се покоряваха). Отделно не смееха да пипнат отвратителни режими, чиито отбранително-нападателни реакции биха могли да им палнат чергата (Северна Корея, Куба).
          Формирования на „Хизбула” пък подкрепят армията на Асад. Както и някои автономизиращи се кюрдски племена. Въобще пълна и окончателна победа на комедийния исторически жанр! И това поръчкови „атлантици” го наричат свещена борба на почтената сирийска опозиция против тираничния режим на Асад! И размахват факлите на космическата справедливост и световния морал! Трябва да си пълен идиот, за да повярваш на този (принципно неоригинален) театър. Светът обаче е пълен с платени идиоти и страхливи идиоти.
          Та въпросът, на който международните анализатори можеха моментално да отговорят (но не го направиха, ясно защо!), бе: „Кой нае, въоръжи, плати и проводи тези ислямистки бандити в суверенна Сирия, за да разсипят религиозно толерантната, красива и просперираща държава? Кой извърши това фактическо престъпление срещу човечеството?”
          Кой, кой, познахте от първия път – „международната общност”. Същата, която преди много време попиля близкоизточната перла Ливан. Която овърша Афганистан и сега гузно и мълчаливо се оттегля оттам, без да е решила нито един от сериозните регионални проблеми. Която смаза Ирак и изстиска цирея Саддам, реално удвоявайки броя на всекидневните жертви на религиозни, племенни и социални сблъсъци. Която два пъти обсипваше Либия със самолетни ракети „Въздух – земя”, ликвидирайки първия път дъщерята на диктатора Кадафи (огромно завоевание на световния мир!), а втория път – самия диктатор, палейки между другото ислямисткия пожар на т. нар. североафриканска „арабска пролет”. Умните хора впрочем я оценяват като „арабска зима” – от агресивното ислямизиране на въпросната ивица засега се е измъкнал само Египет. И то не съвсем сигурно – под строгия поглед на антикемалиста Ердоган.
          И малко далечни, но полезни асоциации с Иранското начало и Сирийския край (поне засега) на насилственото коригиране на историята в регионите с болезнено засегнати американски (и израелски) икономически и геополитически интереси. Няма никакво съмнение: нито Мохамед Реза Пахлави, нито Башар ал Асад са цвете за мирисане. Но под тяхното управление държавите им постепенно, но безвъзвратно навлизаха в коловозите на модерната култура. А сега какво – Иран е върнат в Средновековието (но в ядреното Средновековие), Сирия е разсипана държава, която десетилетия няма да се възземе от разрушенията и жестокостите.
          Няма начин да не засегна класическия геополитически астигматизъм на ексдисидента Желев. На 12 септември пред Информационната агенция ПИК той казва: „Аз съм също на мнение, че трябва да се даде урок на президента на Сирия, защото когато става дума за война срещу собствения народ – избиване със средства на държавата на невинни хора – деца, старци, жени, бременни, това неслучайно се води престъпление срещу човечеството. Нужно е да има урок, за да се знае, че който се осмели да води война и насилие, за да си запази властта – той няма да избегне възмездието където и когато и да е. Той обаче трябва да бъде сигурен, че това ще стане веднага. ООН и Съвета за сигурност трябва да бъдат солидарни и единни, за да бъдат отслабени мераците на други подобни диктатори да избиват собствения си народ”.
          Точно такова е мнението на фалшифициращата действителността „международна общност”. Чудовищна лъжа, подкрепена и от нашия бивш всякакъв. Не знам какво му става, не беше такъв човек! Асад не избива деца, старци, жени, бременни, г-н Желев! Гледай да не ни разплачеш целокупно, там и без това е трагедия, не я замърсявай с клевети! Асад избива нахлули в родината му външни бандити. И дано ги избие до крак!
          Въоръженият миш-маш започна всъщност да се разпада. На 25 септември 13 групировки от сирийските опозиционни сили (според „Гласът на Америка”, а фактически ислямисти, които нямат нищо общо със Сирия) обявиха, че се разграничават от основната Сирийска национална коалиция и я напускат. Тази коалиция вече не представлявала техните интереси (че някога представлявала ли ги е изобщо, да пита човек и отговор да не чака!). Бандите призоваха всички, които се бият срещу режима на Асад, да се обединят под ислямски флаг. И вече се обединиха. На 22 ноември. Седем ислямистки сили под ислямски флаг.
          Това вече на практика доказва, драги атлантически астигматици, че срещу Асад не се е възправил възмутеният сирийски народ, не бременни и бебенца тичкат по кървави барикади, докато тиранинът ги трепе с тиранично вдъхновение (драги ми Желев!), не достойна вътрешна опозиция воюва за свобода и правдини! Това доказва, че става дума за отлично подготвен и организиран масиран терористичен акт срещу суверенна държава. И сценаристите и кукловодите на въпросния терористичен акт трябва да бъдат посочени и публично заклеймени. А астигматичните им фенове поне да помълчат от срам!
          Различните погледи (нормални и идеологизирани) към различните светове (истинския и измисления от „международната общност”) проличаха особено силно и в проблематизирането на употребеното химическо оръжие. Вдъхновителите на терористите моментално отсякоха: „Сатрапът Асад е употребил химическо оръжие и е извършил престъпление срещу човечеството, я набързо да го ликвидираме!” Те не се нуждаеха от разследвания, ООН-та, комисии, Карла дел Понте. В тяхната априорна правота бе убеден и бившият Желев (който, както казах малко по-горе, някога не беше такъв човек!).
          Аз също не се нуждаех от специална информация, за да разбера какво е станало. Нормалната човешка логика, здравият разум го подсказваха. Някой бе решил да стреля с пушката, преди Антон Павлович изобщо да я висне на стената. По никое време и без никакъв повод Барак Обама предупреждава Башар Асад: „Ей, сатрапино, да не вземеш да преминеш „червената линия” (да не посегнеш към химическото оръжие сиреч), щото ще ядеш демократичен щатски бой!”
          (Недоумение в скоби. Не им разбирам особено договорите, разговорите, предговорите и следговорите на интернационалните лидери; вероятно наистина не може всичко изведнъж; може би придвижването към всеобщото разоръжаване да се осъществява само през задължителни етапи, на малки крачки. Химическото оръжие е „червена линия”; конвенционалното оръжие си е ОК, изобщо не е „линия”. Да унищожаваш хората с иприт, зарин и зоман е престъпление срещу човечеството. Да ги разстрелваш с автомати и картечници не е престъпление срещу човечеството? И кой гръмовержец е делнал окончателно и forever ядрените квоти – Израел има право да притежава ядрено оръжие; Иран няма право да притежава ядрено оръжие? Някой ще трябва да ми обясни всичко това!)
          Всъщност какво прави великият афроамерикански вожд Обама? Ами той дава мигач на подопечните му терористи: „Ей, хайдуци, имате интифа да пукате с химикали, ама хитро, пък ние ще обвиним Асад и ще му свалим скалпа!” Това е. Варварските ислямистки бандюги реагират респективно и очакват могъщата военна помощ на културните бандюги от „международната обшност”.
          „Quid prodest (каква полза) – са питали бащите на великото Римско право при разрешаването на всяка криминална и извънкриминална загадка. Кому е изгодно това? Кой печели от този акт? Великите вашингтонски мислители очакват от седем милиарда световни балъци да повярват в огромната полза, която Асад извлича от химическото си безумие. Да си въобразят как олигофренчето Башарчо, с коефициент за интелигентност (IQ) по-нисък от пулса на мадагаскарски ленивец, посяга към фосгена, хитро потривайки длани, и си вика: „Я, бе, я да му дам най-накрая един готин повод на черничкия задокеански колега да ме нападне и да ми разкатае напълно и безвъзвратно сирийската мама!”
          Този път „номерът на китайката” не мина. Светът се намръщи, отказа да аплодира поредната военна авантюра на „миролюбците”, на планетарните износители на „демокрация”. Никой вече не вярваше на лъжливите овчарчета (след спасените макови реколти в Афганистан и виртуалните „оръжия за масово поразяване” в Ирак). Самите американци вдигнаха предупредителен показалец. Белите конци на съшитата лъжа се скъсаха. Вашингтон бе принуден да укроти назидателния тон и да се дръпне във вигвама.
          Временно, да не се заблуждаваме излишно.
          Жандармската съвест на „международната общност” е перманентно будна.
          А за химическото оръжие са прави – и „международната общност”, и дори „извънмеждународната общност”. Употребата му трябва да бъде категорично забранена и криминализирана. Независимо кой си е позволил да прекрачва „червената линия”. Защото там не може да има „Едни бива, други не бива!”
          От 8 до 20 ноември 2004 г., примерно, по време на своето нападение над Фалуджа, въоръжените сили на Съединените щати са използвали бомби с бял фосфор, въпреки присъствието на цивилно население.
          Те и преди са си служили с оръжия с обеднен уран в двете войни в Залива, в Афганистан, в Сърбия и Косово. А между 1961 и 1971 г. са разпръснали над Виетнам 77 милиона литра дефолиант “оранжев агент”, съдържащ близо 400 килограма силно токсично вещество (диоксин). „Обработени”, т. е. унищожени са (средно с по пет до десет разпръсквания) 2.6 милиона хектара гори. Общо пряко са засегнати между 2,1 и 4,8 милиона души, жители на 20 000 села. Диоксинът впрочем е причина за множество остри или хронични болести и в частност за различни видове ракови заболявания и сред американските ветерани от войната. Правителството на Щатите и досега не е признало своята отговорност.
          Има някои допълнителни уточнения – отчасти странни, защото донякъде са наистина необходими, но пък и едва ли толкова необходими, доколкото се разбират от само себе си, безспорни са за всеки модерен разумен човек.
          Когато говоря за това как еврейското лоби управлява Щатите, го правя от позициите на безпристрастен анализатор, не се зареждам с никаква отрицателна енергия спрямо определен етнос и определена националност (Няма „Ах, тия евреи! Ех, алчни чифути!” – пълни глупости! - това би било тежка обида и за самия мен като десетилетен теоретик на човещината!). Единствената негативна емоция в случая е концептуална – Ето защо, си мисля, е античовешко обществото, подчинено единствено на парите, обществото, в което именно финикийските знаци, а не човекът, са свръхценност, ценност сами по себе си!
          Когато пиша как Израел с ръцете на могъщите Съединени щати се разправя с враговете си, нито търся, нито предполагам каквито и да било предубедено идеологически или злонамерени геостратегически импликации. Антисемитизмът е зловещ цвят от букета човеконенавистнически идеологии. Никакъв шанс да спечели дори грам симпатия. Най-малко от мен! Но не трябва да се прекалява! Защото не е ли истина, че антисемитизмът е до голяма степен рожба на ционизма? Както и обратно – те не се ли захранват взаимно, не е ли ционизмът до голяма степен законна рожба на антисемитизма?
          Прекланям се пред двехилядолетните страдания на евреите (като искам да допълня, че съдбата и на другите народи и племена през това време е познала в не по-малка степен падение и страдание!). Твърдо съм убеден, че Израел има пълното право да използва всички потенциални (и разрешени от цивилизацията) средства и възможности, за да защити своето съществуване и да гарантира живота, здравето и достойнството на всички свои граждани. Но не е ли време именно еврейският народ, като носител на вековна морална сила и мъдрост, да инициира и осъществи финала на 65-годишното малоумно взаимно изтребление, да прекъсне безнадеждната спирала на автосемитското унищожение! Защо да измират араби! Защо да измират евреи! Кои световни и регионални проблеми е решила досега безсмислената смърт на десетки и стотици хиляди!
          С абсолютно същото основание критичният поглед към някои необмислени действия, да не кажа имперски тъпотии, на американската администрация, не бива да бъде квалифициран като индикация на някаква тъпа американофобия (този елементаризъм съм го надскочил още в пубертета).
          Америка, Русия, Китай – това са велики нации. Вярно – донякъде допотопни империи, извършили огромни глупости и дори тежки исторически престъпления, но и заслужаващи уважението ни за незаменимата си историческа роля, за невероятния си принос към развитието и усъвършенстването на културата, медицината, технологията, изобщо на човешката цивилизация.
          Всичко друго е махленско политиканстване, пъчене на кльощави балкански мускулчета, показен – главно за пред муставите булки и кварталната кръчмарска компания - „антикомунизъм” (помним как Ганев съдеше руснаците, Дянков ги пляскаше, пък Инджев ги громеше на всеки публицистичен завой!).
          Трезвият исторически анализ изисква, примерно, не да пляскаме омерзени американците, а да поразсъждаваме заедно с тях: дори да приемем теоретически, че те са истински „трубадури на истината”, действителни „рицари на свободата” (и „на глас тичат народен” – сирийски, иракски, либийски, да кажем!), преподаваната 40 години философия на обществото е безпощадно ясна в изводите си – това е изнасилване на историята. Подарената свобода (ако това е била изобщо целта на планетарните въоръжени операции) е навсякъде и винаги псевдосвобода; харизаната демокрация е навсякъде и винаги квазидемокрация!
          През ХХ век световният „комунизъм” се занимаваше с износ на революция.
          През ХХІ век световният „капитализъм” тръгна да изнася демокрация.
          Еднакво безсмислено! Еднакво безнадеждно!
          Идеята за ЧОВЕКА като свръхценност трябва да узрее естествено, да се утвърди в масовото съзнание, да завоюва действена територия!
          Иначе остава кух лозунг, идеологически фалшификат!
          Каузата на СВОБОДАТА  трябва да се изстрада, да покоси своите жертви, да издигне своя олтар, да стане кауза на милионите, а не на реалния (а най-често на измисления) национален елит!
          Иначе остава празен звук, удобна за манипулация на хората „мантра”!


Декември 2013

понеделник, 2 декември 2013 г.

вторник, 26 ноември 2013 г.

До бунтуващите се студенти проф. Николай Василев

До бунтуващите се студенти
До младите хора в България

О Т В О Р Е Н О       П И С М О

          Мили млади българи,
          Скъпи колеги,
          Не преставайте да се бунтувате, да протестирате, да окупирате. Надеждите на обществото се пробуждат с вас. И ще умрат с вас.
          Обаче не позволявайте да ви подвеждат с партизанлъци и тарикатлъци. Умни сте, бива ли да заклеймявате „морала” на едни неморалници, привиждайки алтернативата му в „морала” на други неморалници! Жал ми е да ви гледам като балъци, настояващи за незабавни избори – за да махнете от управлението тези неморалници и да сложите в управлението онези неморалници!
          И моля ви, не концентрирайте възмущението си единствено около онова зоо-социално недоразумение Пеевски! КОЙ предложи Пеевски? КОЙ предложи Пеевски? Вече половин година. Ау, колко важно е! Смешно и тъпо е.
          Колко много въпроси витаят из мрака на псевдопрехода от самото му начало (още от времето, мили деца, когато сте се раждали!). И напразно чакат адекватните си отговори. Ето една мизерна част от тях.
          КОЙ политик разбогатя покрай някогашното петролно югоембарго?
          КОЙ политик в първите години след 1989 превърна родината в Монте Карло на Балканите и разбогатя, „глобявайки” подопечните му казина, използвайки стария номер с „джобчето на шлифера”?
          КОЙ ограби в индустриални количества археологически останки и културни артефакти за милиардерски частни колекции и обилно заплатен експорт?
          КОЙ организира сатанинското масово обедняване, убийствените финансови пирамиди, спекулативните частни банки, изобщо - целенасоченото изсмукване на наличната парична маса у населението?
          КОЙ мръсен ибрикчия предаде (продаде на злонамерени „партньори”) на сребърен поднос списъците на нашите разузнавачи и контраразузнавачи, жертвайки ги в полза на небългарски интереси, КОЙ разсипа специализираните органи, КОЙ демонизира Държавна сигурност не от светли „антикомунистически” и „антитоталитарни” подбуди, а с единствената цел да може да граби безопасно и безнаказано държавните активи?
          КОЙ дари като персонален армаган на принципиално ненужното ни НАТО мощната българска армия, свеждайки личния й състав до тридесетина хиляди родни чиновници и международни теляци, покорно унищожавайки блестящи традиции и блестящо руско въоръжение, за да натовари и без това задъхващия се бюджет да крепи партньорските военно-промишлени комплекси чрез закупуването на излишни боклуци втора и трета ръка?
          КОЙ финансов мошеник подготви и осъществи скандалната сделка с външния ни дълг, от която (според сериозни икономисти) измъкна за „родния” си лондонски клуб сладки печалби от стотици милиони?
          КОЙ фискален фатмак унищожи българското здравеопазване, прибирайки бандитски 1 400 000 000 лева от нашите здравни вноски; и едновременно с това екзекутира българската наука и образование, орязвайки с 40 % субсидиите на Академията, Университета, другите научно-образователни институции?
          КОЙ слуга на чужди (френски) интереси затвори – без да има съответно решение на ЕК - абсолютно обезопасени и реконструирани блокове на АЕЦ „Козлодуй”, лишавайки бедна България от гарантирани приходи от 23 милиарда лева през следващите 30 години?
          КОЙ доведе до изкуствен фалит „Кремиковци”, „Нефтохим”, ВМЗ – Сопот, заводите в Перник и Радомир и още стотици други (не се заблуждавайте, че те са загинали естествено,, поради изостанали технологии, не, не, не!), за да привлече интереса на международни мошеници и да продаде националните активи за жълти стотинки и за по няколко милиона в джобчето?
          КОЙ верноподанически джироса на алчния мадридски квазиаристократ никога непринадлежали му народни имоти за стотици милиони?
          КОЙ национален предател подписа неизгодните за България, но изгодни за комисионите му джобове договори със „Софийска вода”, „Дънди Прешъс” в Челопеч, хайдутските ЕРП-та, „Лук Ойл”, накацалите изнемощялата национална снага мошенически концесионери на всички възможни природни богатства (от които губим по 28 милиарда всяка година)? КОЙ тъпанар нарича патриотичната борба за връщане на националните богатства „евроскептицизъм”, „фашизъм”, „ксенофобия”, „расизъм”, „краен национализъм”?
          КОЙ главен прокурор си позволи да положи сантиментално възхваляващ венец на поклонението на разстрелян мафиотски бос?
          КОЙ превърна съдебната система в „Пералня за престъпници”? КОЙ вади потопените във фиктивни съдебни дела политици чисти като ангели? КОЙ укрива и досега поръчителите и изпълнителите на близо сто мафиотски екзекуции?
          КОЙ компрометира важната функция „Национален омбудсман”, отдавайки я за дълги години под наем на празнодумеца Гиньо, безобиден пенсионер и постоянно присъствие на всички коктейли и приеми (безпардонно пренебрегвайки действителната гражданска кандидатура)?
          КОЙ номинира и издигна на най-високите държавни и парламентарни позиции подмолния мутро-силовако-милиардер Борисов, многоапартаментника Цветанов, далавераджиите Андрей Иванов и Лъчо Мозъка, провинциалистките шашмаджийки Цачева и Фидосова?
          Мога да ви замерям с подобни фатални въпроси оттук до Сточна гара
          Задайте ги! Задавайте ги всеки ден! И настоявайте да ви бъде отговорено!
          Вярвам ви!
          Обичам ви!

Проф. Николай Василев
СУ „Св. Климент Охридски”

25. 11. 2013

С о ф и я

понеделник, 18 ноември 2013 г.

СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ: Деморализацията в обществото ни е не само политиче...

СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ: Деморализацията в обществото ни е не само политиче...: Продължаваме кореспонденцията си със студентката от Философския факултет на СУ "Свети Климент Охридски" (виж: Потребно ни е да с...

РАЙЧО РАДЕВ: Младежка академия "Перник на Младите" 2013 - част ...

РАЙЧО РАДЕВ: Младежка академия "Перник на Младите" 2013 - част ...: http://www.youtube.com/v/8JN0WKxCXzc?version=3&autohide=1&feature=share&autoplay=1&attribution_tag=B6nRQJq44EINyz2om2F3pQ&am...

сряда, 2 октомври 2013 г.

СПОРТЪТ И СПОРТНОТО УЧИЛИЩЕ В ПЕРНИК

СПОРТНОТО УЧИЛИЩЕ Е НЕОБХОДИМО НА СПОРТА В ПЕРНИК

В ефира на Радио и Телевизия Кракра в предаването „Нещата от живота“ с водещ Славка Милева по темата  Спортът в училище и ползата от повече движение за децата, отразено в сайта „За Перник“, треньорът по таекуон до и общински съветник Иво Иванов е предложил да се закрие спортното училище в Перник.
Не е вярна и е твърде субективистична и непрофесионална оценката на Иво Иванов за ефективността на спортните училища в България.  Без спортните училища, спортът в страната ни би бил в още по-трагичен вид. С лека ръка той прави генералната оценка, че на спортните училища „... дейността ... не е ефективна, не само в Перник, а в цялата страна.“ и „мъдро“ ни предлага спасителна схема за „оздравяване“ на спортните училища, като „Спортното училище в Перник трябва да се закрие...“, а следователно и спортните училища в страната и  „всичко да се почне отначало, от спортни паралелки, които да прераснат в училище по-късно.“
Не е нужна голяма степен на интелигентност и изключителни познания на нормативната база на образованието, за да разбереш, че откриването и закриването на училище не е така лесно, както откриването и закриването на спортен клуб. Не е така простичко и това „почване“ със спортните паралелки, както и тяхното „прерастване“ в спортно училище. Такава възможност не съществува в сегашната нормативна база на образованието, не е заложена в бъдещия закон и не е заложена в перспективите на управление на спорта в България. ЗАКРИЕ ЛИ СЕ СПОРТНОТО УЧИЛИЩЕ В ПЕРНИК, ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЕ ОТКРИЕ ТАКОВА.
В условията на социалния  преход на страната и настъпилата криза във всички сфери на българското общество, включително и в образованието и спорта критериите за ефективност на сферите, структурите и институциите, вкл. в образованието и спорта, станаха твърде относителни, бяха и са предмет на обсъждания на всички нива на държавата. Критериите за ефективност /качеството/ в образованието и спорта бяха и са предмет на национални форуми и дискусии и все още няма ясни измерения на тези критерии.
Критерият за ефективност на спортните училища е приносът на всяко спортно училище в националния спорт: участие на ученици обучаващи се или завършили спортното училище в представителните отбори на България за участие в балкански, европейски и световни първенства и олимпиади. Спортно училище „Олимпиец“ Перник е давало и продължава да дава значителен принос в националния спорт, в представителните отбори на страната и отборите по видове спорт: футбол, баскетбол, волейбол, лека атлетика, борба, бокс, джудо и самбо. Конкретна справка за приноса на училището може да се получи от ръководството на училището и ММС. Ще посоча само факта, че достоен участник в последната олимпиада и европейски и световен шампион по борба е Иво Ангелов, който се обучаваше и завърши СУ „Олимпиец“ и израстна с грижата на педагогическите и спортни специалисти на училището.
Не е вярно твърдението на Иво Иванов, че „Критериите за избор на кандидати са занижени, не отговарят на професионалните изисквания. Те са на повече от 20 години и сега не са актулни.“ През 2011 г., т.е. преди две години, а не двадесет, екипът на Министър Нейков преработи и издаде в специален сборник осъвременени критерии за оценка на спортната подготовка на учениците в спортните училища, а наборът от тестове за прием се променят ежегодно /при необходимост/. Тези нормативи задължително  се ползват в СУ „Олимпиец“, по тези нормативи се приемат и оценяват учениците. Иво Иванов би могъл да се запознае с тях в училището.
Не е вярно твърдението на Иво Иванов, че „Много от учениците, след като влязат в училището, напълно прекъсват спортната си дейност.“ Учениците в спортното училище не могат да прекъснат спортната си дейност, защото спортната подготовка /тренировките и участието в състезания/ са задължителни за тях по учебен план. Възможно е някои от учениците да намалят активността си, а част от тях да отсъстват от тренировки по различни причини, но не могат да прекратят тези занимания, защото трябва да получат срочна и годишна оценка по спортната подготовка.
Твърдението на Иво Иванов, че учениците в спортното училище „идват от селата, само и само това училище да запълни бройките си“ не само е дискриминационно спрямо децата, но и цели /в неговата ценностна представа/ да накърни достойнството на учениците, учителите и ръководството на училището. Пренебрежителното отношение към децата от селата е негово лично отношение и криворазбрано гражданеене. В училището децата не се делят на селянчета и гражданчета. Много са елитните спортисти на България, които „идват от селата“. Може би в клуба на Иво Иванов няма деца, които да „идват от селата“. А, относно правилото „запълване на бройката“ ще обърна внимание, че то не е патент на спортното училище, а е валидно за цялата образователна система, и е определено от делегираните бюджети.
Некомпетентно е твърдението на Иво Иванов, че спортното училище в Перник „...няма собствена материална база, и трябва да подписва договори с общината и спортните клубове.“ Спортните училища в България нямат собствена материална база за спортна подготовка, защото спортната подготовка се провежда от учителите по спорт и треньорите в спортната база на спортните клубове, към които е спортната принадлежност на учениците. Договорите с клубовете се подписват, не защото училището няма своя база, а защото подписването на тези договори е определено в наредбата на ММС за спортна подготовка в СУ и тези договори регламентират условията за провеждане на спортната подготовка.
Следващата идея на Иво Иванов е неоснователна, защото той предлага „... на общината да отдели сума за спортните клубове и техните треньори да обучават децата и в детските градини... която ще е добра за нашия град, ще се купуват награди и екипи за децата, ще има хонорари за инструкторите. “ Навлизането на треньорите в детските градини е ненужно. Учителите в детските градини имат компетенциите да развиват двигателната култура на децата. Спортните клубове имат място в развитието на специализирани двигателни умения на децата и това го правят определени клубове в България и света, но те го правят в своите спортни школи.
Не е вярно твърдението на Иво Иванов, че  „Децата не харесват спорта“, както и обяснението му, на причината за това, което той вижда във факта, че  „от ранна възраст у тях се проектира виждането на възрастните, че спортът не е важен за развитието на обществото.“ Децата обичат спорта и спортуват в училище и извън училище. Истината е, че родителите не стимулират мотивация у децата си за включването им в професионалния спорт и то не защото се съобразяват с ценноста на спорта за обществото, а защото се съобразяват с неговата ценност за бъдещото развитие на своето дете.
Неадекватно е постоянното обръщане с носталгия по социалистическото минало, което прави и Иво Иванов с твърдението, че  „в тези 20 години на преход и демокрация спортът отиде на нулата“. Това мнение още веднъж потвърждава, че усилията на СУ „Олимпиец“ за своето съхранение и функциониране са правилни и целесъобразни за развитието на спорта в Перник. Колкото по-рано се освободим от носталгията по миналото и се адаптираме към настоящите условия, толкова по-адекватни ще бъдат мерките и решенията за бъдещето на спорта в Перник.
Мотивите за тази позиция на треньора, общинския съветник и активен спортен деец Иван Иванов не са ми достатъчно ясни. В настоящият незавършен преход на структурирането и функционирането на спорта в България към модела на нормалните, развити демократични общества в Европа и света, спортните училища са най-добрата законна и контролируема форма на държавата да стимулира развитието на спорта в страната ни. Който иска закриването на спортното училище в Перник, той по същество иска да се отнеме възможността на държавата да стимулира развитието на спорта в Перник, като добавя към оскъдните средства за спорт, които може да осигурява Община Перник и средства за заплати на треньори, за екипировка, за лагери, за храна, за транспорт.
Констатацията на факта за заниженото ценностно отношение към спорта и посочените неадекватни съждения и предложения на Иво Иванов показва, че усилията на ръководството на спортнто училище да съхрани училището и да осъществява прием на предложените от спортните клубове ученици спортисти са принос в развитието на спорта в Перник.
В трудните условия на прехода, с безкористни мотиви и действия, съхранихме спортното училище и ученическото общежитие в Перник за спорта и учениците в нашия град, с което се гордея.

РАЙЧО РАДЕВ
ПЕНСИОНЕР, БИВШ ДИРЕКТОР

НА СУ“ОЛИМПИЕЦ“ ПЕРНИК

сряда, 25 септември 2013 г.

ПИСМО ДО АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ

20 септември 2013, петък

Писмо от философа Р.Радев, който ме съветва да се откажа от намерението да обявя гладна стачка срещу безобразията в образованието

Току-що открих, че на имейла съм получил следното писмо от г-н Райчо Радев, от Перник, дългогодишен преподавател по философия и бивш, пенсиониран вече директор на Спортното училище "Олимпиец" в гр. Перник; ето какво ми пише колегата Радев:

ПИСМО-ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ

Здравей, приятелю,

Намерението ти да обявиш гладна стачка-протест срещу твоите директори е справедливо мотивирано, но здравето ти не позволява да направиш това. Приятелю, след операцията и болното ти сърце е реална опасността да увредиш необратимо здравето си. Конкретната реалност на тази опасност съм преживял със смъртта на мой приятел, директор на училище, който насочи своя протест срещу себе си.

Подкрепям желанието ти да отстояваш своята правота. Отвратен съм от бездушието на твоите директори. Отвратен съм и от бездушието на моите бивши началници на всички нива по време на моята 40 дневна гладна стачка миналото лято, които спряха акцията срещу мен едва след като (по твоя инициатива) се намеси омбудсманът. Успях само да избегна уволнението и да ускоря пенсионирането си. Не успях да предизвикам каквито и да са промени в мисленето на когото и да е от чиновниците в образованието, в принципите, правилата и методите на управление на образованието, но успях нещо друго: сега някои директори мотивират послушанието си и с репликата „Не искам да ме тормозят като Радев!“.

Смяната на директорите с тоталитарен манталитет не е достатъчно. Необходима е смяна на методите на управление. Централизираната структура на образованието и казармената, командно-административна система на неговото управление е заложена в законите, правилниците и наредбите на образованието. Настоящата нормативна база възпроизвежда и ще възпроизвежда тоталитарните модели на управление, произвежда и ще произвежда директори, адекватни на тези модели. Това ти го разбираш.

Идеите за нова философия на образованието са приоритет в твоите книги. Видяхме, че „чугунените“ глави не „увират“ за такава нова философия. Запознат си с всички опити тази нова философия да „пробие“, но не става. И това не е случайно. Вина за това има и инертното образователно „войнство“ от учители и директори. Инцидентното категорично противопоставяне, каквито са твоето, моето, на колежката от Търново и на малката част от уволнените при поредната чистка на поредното правителство не е достатъчно за съществена промяна в образованието. Активност и настъпателна борба за тази промяна не виждам и в НПО-тата, в гражданското общество. Някои от тях са се ориентирали към внедряване на нови методики, а едва след време да се наложи промяна в законите и нормативната база, а други чакат промяната да стани „отгоре“, но с чакане не става, защото народните представители са ангажирани с „по-важни дела“.

Нравственият пример на Сократ идва от епоха с друга духовна чуваемост, на която съвременната ни сетивност е чужда. Сега саможертвата за нова кауза е това, което ти правиш: полагане на духовните основи на социално движение за промяна в българския социум, включително и в образованието. Идеите за нова философия на образованието се въртят в тесен кръг от професионалисти, а те трябва да придобият широко гражданско осмисляне с необходимото конкретно адаптиране в променения живот - за да предизвикат социално раздвижване и институционално утвърждаване.

Приятелю,

В моя протест аз приех страданието на гладното си тяло, жертвах сили, енергия, време за други дейности, семейно равновесие и др. п., но бях в значително по-добро здраве от теб и нямах намерение да поднеса живота си в жертва на образователната бюрокрация и политическо бездушие.

Твоята гладна стачка, при твоето здраве, може да доведе до необратими последици за теб и твоето семейство, а ти си нужен на твоето семейство, на мен, на учениците ти, на твоите приятели и съмишленици от България и света с твоето творчество, твоя блог и твоята гражданска позиция.

Искам да те спра. Послушай ме! Не се жертвай!

Райчо Радев

неделя, 16 юни 2013 г.

ОБРАЗОВАНИЕ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ Райчо Радев


Description: logo-fond-balkanski jpegФондация Миню Балкански

  Национален Институт за Oбразование

Национален Институт за Младежта


ПРОГРАМА
Национална Конференция



МОРАЛ, ЕТИКА И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

ОТВОРЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ВЪЗПИТАНИЕ И САМООБРАЗОВАНИЕ


15-16 Юни, 2013 

Национален Институт за Образование
Село Оряховица 6061, община Стара Загора

Неделя, 16 юни



10.00 – 10.30
ОБРАЗОВАНИЕ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ
Райчо Радев - директор на СУ "Олимпиец" Перник, учител по философия


ОБРАЗОВАНИЕ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ

Райчо Радев - директор на СУ "Олимпиец" Перник,
учител по философия

Що е то гражданска активност?
Активност е насочеността на действията на човека и включването им в дадена дейност, за постигането на дадена цел.
Гражданска активност е насоченост на действията на човека, пряко или непряко, ориентирани към държавата или към структури на обществото, в защита или подпомагане на интересите на гражданина.
Гражданската активност в сферата на образованието, реализирана в профенионалната и непрофесионалната дейност на работещите в нея, предполага определена степен на рационална и емоционална обвързаност, съпреживяване и действие за решаване на проблемите на друг гражданин, група от хора, социална структура, институция, организация или кауза в образованието - предполага определена степен на лична ангажираност с решаване на проблемите в образованието.
Когато посадиш и отглеждаш цвете в къщи, задоволяваш личните си естетически потребности и това не е гражданска активност, но когато подариш това цвете на училището, за да задоволява естетическите потребности на учениците и работещите в училище, този акт придобива характеристиките на гражданска активност.
Възниква въпросът: гражданска активност ли е, когато задоволяваш потребностите на другите чрез бизнеса си, или когато го правиш от определен личен материален интерес.
Цел на гражданската активност, включително и в образованието е промяна или запазване на социалното битие, на компоненти в социалното битие, чрез действие и резултат от това действие, което има повече или по-малко публично значение и съдейства задоволяването на потребностите на другите граждани на държавата.
Мотивацията за гражданска активност
Свободата като мотивация
В основата на гражданската активност е разбирането за свободата и най-вече силата на личното желание да останеш верен на това свое разбиране, да го отстояваш. Свободата разбирана като дейност, действие (определена само от предмета на тази дейност). Това разбиране за свободата, превърнато във висша ценност на твоето съществуване, в смисъл на твоето лично битие, определя и твоето схващане за моралните категории – добро и зло, критерия за правилно и неправилно и става основен твой мотив за гражданска активност в борбата срещу всички форми на несвобода на гражданина. Мотивация за гражданска активност чрез това разбиране на свободата е нетрадиционна, не се радва на масово одобрение и влиза в противоречие със статуквото.
          Несвободата (отчуждението) като мотивация
          В основата на гражданската активност е битуването в несвободата и най-вече породеният от несвободата страх. Несвободата  е дейност, която е определена от външни за предмета на дейност фактори (пазар-пари, началници, контролиращи и др.п.). Това усещане за несвободата, тази подчиненост, потъване в отчуждението, превърнато в основание за твоето съществуване, в смисъл на твоето лично битие, определя и твоето специфично, „обърнато“ схващане за моралните категории – добро и зло, критерия за правилно и неправилно. Така несвободата се представя за мотив за включване в социалното битие във формата на съобразена с принуждаващият фактор гражданска активност, която в определени случаи преминава в борба срещу свободата. Несвободата като мотивация за гражданска активност е традиционна, радва се на масово одобрение и води до укрепване на статуквото.
          Тези два типа мотивация за гражданска активност определят и битуването на съответни два типа учители и служители в образованието: привърженици на свободата и крепители на статуквото.
Образованието в контекста на настоящия доклад е система, структура в обществото, организация за обучение и удостоверяване на резултата от това обучение (от държавата) и даваща право на обучавания за включване в определена трудова дейност. Институционалното обучение се осъществава с присъствие на обучавания в образователна институция (детска градина, училище) - организирана и структурирана среда с учебни цели, време, ресурси и правила, със систематизирано овладяване на част от културата на човешката цивилизация, чрез учебен план и учебни програми и постигане на определени знания, умения и компетенции. Самостоятелното обучение се осъществява при същите условия с изключение на това, че обучаваният не присъства в образователната институция.
Предмет на настоящия доклад е гражданскта активност в институционалното образование и по конкретно в системата на средното образование и свързаните с него държавни и граждански организации.
Образованието е сферата, в кято не само се формират качествата на активния гражданин, но е сфера която създава всички прадпоставки за реализация на гражданска активност на работещите и обучаващите се в нея.
Характеристиките на системата на образованието, които благоприятстват изявата и формирането на гражданска активност са: висока степен на публичност на личностната изява и влияние; събиране на много хора на едно място с трайна периодичност и предвидимост; взаимодействието между хората е подредено чрез правила, конституирани в закон и подзаконови актове; гражданската ангажираност и активност са заложени в предмета на дейност в образованието – професионална дейност за развитие на другите, творене на духовност, изграждане на личности с определено богатство от знания, умения и компетенции, съдействие за формиане на морални добродетели и гражданска ангажираност.
          Гражданската актиност на работещите и ангажираните в/със системата на образованието има различни форми на изява, но биха могли да се подредят в две основни групи, по един формален, но не безсмислен признак,: изяви вътре в системата (образователните институции и тяхното управление) и изяви извън системата (национални изяви, относно политиките в образованието и приоритетите на неговото управление и развитие).
          В системата на средното образование, формите на изява на гражданската активност на ниво училище и на национално ниво се различават съществено по своята цел и мащаб, но са и взаимно определени.

ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ НА НИВО УЧИЛИЩЕ
          В училище изявите на гражданската активност се осъществяват във взаимодейстието както между основните субекти, включени в него (ученици, учители, родители, директор), така и във взаимодействието между субектите в училище и тези, които имат управленска (РИО, Община, ОбС) или друга ангажираност с училището (НПО, Синдикати, Училища, .......). Твърде често гражданската активност се осъществява и в прякото взаимодействие между субектите в училище и субектите в националните структури: свързано с упраравление на училището (МОМН, НС, МС, Министерства) или с  ангажираност с училището (НПО, Синдикати, Омбудсман).
          Гражданската активност на ниво училище се осъществява в динамиката на отношенията в училището, в средата от твърде разнородни нравствени и професионални представи за добро и зло, за правилно и неправилно, с духовно своеобразие, формирано извън училището и огромна палитра от „разноцветни“ психични феномени на човешкия социум. Това определя и спецификата на формите на изява на гражданската активност и ангажираност в училище, различната насоченост на действията в полза на другите.
Гражданската активност на учителя /педагога
          Предметът на дейност на учителя предпоставя гражданската активност като основна характеристика на личностната му специфика и професионална работа. Съдействието за формиране на духовното богатство на младия човек и изграждането му като личност с активно гражданско съзнание и поведение не би могло да се осъществи от учител с ограничени духовни интереси, пасивно гражданско самосъзнание и апатия към проблемите на социалното ни битие. Гражданската активност на учителя/педагога в училището предполага съзнание за професионалната отговорност и гражданското значение на дейностите, които реализира в училището и активно участие в неговия живот, в неговата учебна и извънучебна дейност, както и активно взаимодействие с учениците с целия си професионален и личностен потенциал.
Част от поколението учители и директори, които са утъпкали в съзнанието си коловозите на тоталитарното мислене и представи реализират гражданската си активност като еднопосочно въздействие – от учителя към ученика, от директора към учителя, без да зачитат гражданската активност на другия. Гражданската активност в съвременното българско училище, мотивирана от грижата за бъдещето на младия човек в демократично общество, предполага взаимодействие, а не еднопосочно въздействие. Определено това е по-трудно за постигане.
Типология на гражданската активност на учителите
В зависимост от гражданската активност на учителите, мотивацията и включването им в живота на училището и грижата за развитието на учениците могат де се обособят няколко типа учителско поведение:
1. Формално-изпълнителният тип поведение: този тип поведение не е чужд на част от учителите. Този тип поведение понякога се реализира за част от дейностите в училище или за отделни периоди в рамките на учебната година, срока или седмицата. Специфичните за този тип поведение е занижена степен на гражданска ангажираност и активност, формалното (не присърце) изпълняване на основните задължения.
2. Оправдателно-претенциозният тип поведение търси вината за неуспехите в работата си само извън себе си и не пропуска да критикува “отстрани”.
3. Грижовно-ангажиранният тип поведение: грижа за учениците в учебната, спортната и житейско-битовата сфери, за тяхното личностно развитие и реална успеваемост; учителят,  както в ролята на преподавател по определен предмет, така и като класен ръководител, взаимодейства с родителите, треньорите и другите учители с намерението да съдейства реалното интелектуално, морално, психическо – общодуховно развитие на ученика, формиране адекватни на съвремието норми и ценностни ориентации
4. Рефлексно-конфронтационен тип поведение. Характерни са конфликтите с ученици, родители както и инцидентни и твърде често необосновани противоречия с директори. Присъща е висока степен на гражданска ангажираност и активност, не е насочено към позитивно решение на проблемите, но може да ориентира към проблемите.
5. Творческо-иновационно поведение. Търсене на нови методи в учебната и възпитателната дейност. Гражданската активност на учителите-творци е ориентирана към позитивно решаване на проблемите. Често не са добре приети, главно от учители с по-пасивно поведение.
Характерни изяви на гражданската активност на учителите и другите педагогически специалисти. Тази активност се повиши с проекта УСПЕХ.
1.                 в учебната дейност
2.                 в училищните изяви
3.                 в извънучилищни изяви
4.                 в НПО
          Гражданската активност на ученика
Гражданската активност на ученика е в пряка зависимост от неговото рационално и емоционално светоотношение, критериите за допустимо и недопустимо, неговите ценностни ориентации, неговото духовно богатство и степента на развитие на неговите знания, умения и компетенции в различните сфери на дейност и самодейност, от структурата и приоритетите в неговата мотивация, формирана в семейството, основно от родителите като негови главни авторитети
Характерни изяви на гражданската активност на учениците
1.     в учебната дейност
2.     в училищните изяви
3.     в извънучилищни изяви
4.     в ученически организации
Гражданската активност на непедагогическия персонал
Общуването на учениците с непедагогическия персонал определя и значителна педагогическа функция и на непедагогическия персонал в училище.
Характерни изяви на гражданската активност на непедагогическия персонал
1.       оказване на битова помощ на учениците или потребна информация
2.       съвети за личната хигиената на учениците
3.       провеждане на нравствен разговор и даване на съвет
4.       взискателност към поведението на учениците, дисциплинираност
          Гражданската активност на директора
          Формите и съдържанието на гражданската активност на директора определя стилът на управление и успехът в работата на училището.
Примери на изяви на гражданската активност на директора от моя опит
1.За подобряване на материалната база.
Сам, с мои инструменти и с подръчни материали ремонтирах тоалетните на училищато.
С мое участие и на част от колегите, включително и на доброволеца от корпуса на мира, преустроихме едно от мазетата в училище във фитнес зала.
2.За подобряване на нормативната база.
Написах проект на предложение до комисията по образование в НС за промени в ЗФВС чл. 23, съгласувах го мнагократно по интернет с колегите, те ми изпратиха пълномощно да ги представлявам в дебатите, участвах в дебатите на няколко заседания на комисията, написах едно обръщение до депутатите, връчих им нашия проект за наредба за спортната подготовка и текст за проблемите на спортните училища, убедих председателя на комисията и по-голямата част от депутатите в нашата професионална правота и комисията прие, а по-късно и НС, по-голямата част от нашите предложения, едни, които ние искахме а МФВС не искаше (за наредба за спортната подготовка и др.), други не прие, които МФВС искаше, а ние не искахме (да бъдат освободени от длъжност настоящите директори чрез закона и да бъдат назначавани за директори на СУ само завършили НСА/ВИФ и др.п.).
3.За защита на директорите.
Същинската среда за гражданската активност в образованието са неправителствените организации. За да бъдат защитавани интересите на директорите на училища, на основание на ЗЮЛНЦ създадох сдружението „Клуб 147 – директори на училища“.
4.За промени в образованието.
За да отстоявам професионалните си интереси и идеи станах член на Съюза на работодателите, на АПФ, на Диалог за бъдещето, на МЕГО и на Новото образование.

ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ
В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ ЗА УЧИЛИЩЕТО
          Гражданската активност на работещите в училището постига своята най-висока степен в критични ситуации за училището. Такива са ситуациите при преобразуване на училището, при застрашаване на училището от закриване, при оптимизация на училището (сливане с друго училище, промяна в щатното разписание), при нулев прием, при промяна в управлението на училището и др.п.
          Примери от историята на СУ „Олимпиец“ Перник
1.     За преобразуването на училището От 1998г. до 2000 г. оцеляването на спортното училище в Перник беше проява на моята и на целия персонал в училището гражданска активност. Преобразуването от СОУ Спортен профил в Спортно училище бе задължително - не само щеше да бъде закрито, но градът ни щеше да се лиши от определени възможности за развитие на спорта. Експертите в МОН и началникът на РИО Перник твъдяха, че няма необходимите предпоставки за неговото преобразуване и запазване. Гражданската ни активност се изрази в проучване на документацията, запознаване с нормативните документи, активиране на спортната общественост, организиране на няколко срещи при областния управител, написване на изискващите се документи, и посещение на управляващите институции. През 2000 г. училището бе преобразувано и съхранено за поколенията.
2.     За уволнението на директора В началото на 2012 г. Началникът на РИО Перник предприе акция за моето отстраняване от длъжност за да назначи човек от ГЕРБ. В тази акция, със съдействието на 3 души от непедагогическия персонал и на СО на СБУ бе инициирана гражданската активност на целия персонал на училището за моето уволнение. След отказа ми по свое желание да стана пом. директор, а човекът от ГЕРБ да стане директор, бяха предприети масирани проверки (27 на брой за периода от февруари 2012 до февруари 2013 г.). Разбирайки че това е акция за политическо уволнение, проведох през лятото 40 дневна гладна стачка-протест срещу политическите уволнения и за спиране на акцията на началника. Намеси се омбудсманът и акцията за моето уволнение бе прекратена. Тази моя гражданска активност намери подкрепа от МЕГО и проф. Балкански, от АПФ и най-много от клуб „Първи ноември“ и проф. Николай Василев.

ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ В ОБРАЗОВАНИЕТО
НА НАЦИОНАЛНО НИВО.
          На национално ниво гражданската активност се осъществява във взаимодействието между структурите на гражданското общество в образованието (НПО, Синдикати) и институциите на държавата (МОМН, ВС, МС, Министерства). Формите и начините на взаимодействие, както и резултатите от взаимодействието между структурите на гражданското общество в образованието и институциите на държавата имат измеренията, които са присъщи на взаимодействието на гражданското общество и държавата в страната ни. Затова тук съм включил извадки от оценките и изводите на изследване за гражданското общество в България, базирано на три количествени признака– представителност, организираност и експертност и проведено 2008–2010 и публикувано 2011 г. Това изследване е направено от българския екип на „Индекс на гражданското общество“, международен изследователски проект, с цел идентифициране на силните и слабите страни в развитието на гражданското общество в световен мащаб и обхваща повече от 40 страни.
Посочените силни и слаби страни на нашето гражданско общество не са се променили съществено в последните две години, а почти всички посочени характеристики са присъщи и на структурите на гражданското общество в образованието у нас.
Гражданското участие в България е с най-ниски стойности... Дистанцираността на гражданите и ниските нива на участие в структурите на гражданския сектор са основни характеристики на измерението. Неучастието, неангажираността и затвореността в рамките на семейния кръг и близките предпоставят невъзможността за създаване на общност. Социалните връзки между отделните индивиди са слаби и неустойчиви, доверието в институциите на представителната демокрация и в гражданските организации е ниско. Тези тенденции пораждат апатичност сред гражданите относно дейностите на различните граждански организации. Интересна тенденция, която се наблюдава в настоящото изследване, е потенциалът за мобилизиране на гражданска енергия с организирането на неформални структури за отстояване на права и интереси. ...
1.         СИЛНИ СТРАНИ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ
● Сравнително добре развита организационна структура, обучен персонал
● Капацитет и експертност за управление на проекти и предоставяне на услуги
● Добро ниво на информираност сред заетите в сектора и възможност за предоставяне на качествена информация и консултации
● Потенциал за оказване на влияние върху обществените процеси и организиране на застъпнически кампании, особено в социалната сфера
● Осъзнаване на важността и необходимостта от коалиране и работа в мрежи
● Сравнително добра правна рамка
● Подобряване на връзките с бизнеса и развитие на корпоративно-социална отговорност
● Добро разбиране и осъзнаване на необходимостта от споделени ценности като прозрачност, демократично управление, доброволчество, дарителство и толерантност
● Зелената кауза и опазването на околната среда се доказват като успешен модел за гражданска мобилизация
● Осъзната е необходимостта от осъществяване на устойчив диалог и партньорство с държавните институции, като се инициират различни проекти и програми и се търси подкрепа от страна на институциите
● Идентифицирани са тенденции за самоорганизиране на самите граждански организации с цел оказване на влияние в отделни сектори на публичните политики
2.         СЛАБИ СТРАНИ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ
● Финансова неустойчивост и нестабилност на човешките ресурси в сектора и в областта на трудовите права
● Продължаваща тенденция за неучастие на гражданите в различни форми на обществена и политическа дейност
● Ниски нива на доверие в институциите на представителната демокрация и липса на устойчиви социални връзки, които да изградят основите на общност и гражданско общество
● Съмнения за корупция, която се е превърнала в механизъм на действие, завладяла е публичното пространство и препятства развитието на гражданско общество, проблематизирайки целите, мисията и дейностите на гражданските организации
● Гражданските организации не се разпознават като легитимния представител на интересите на гражданите
● Ограничени възможности за оказване на влияние върху формирането на политики и необходимост от изграждане на устойчиви отношения държава – гражданско общество
● Невъзможност на гражданското общество да превърне ценностите в начин на работа и практика
● Липса на обща регулационна рамка и механизъм за осъществяване на процесите на консултация, партньорство и работа между гражданското общество и държавата
● Липса на устойчиви контакти и работа в мрежа между различните граждански организации в отделни сектори с цел упражняване на влияние и застъпничество
● Проблеми с представителността и легитимността на гражданските организации
● Липса на международни контакти и активност на европейско ниво, което води до маргинално влияние върху процеса на вземане на решения в ЕС и до изолация на българските граждански организации“

          Най-значимите изяви на НПО в образованието
          Най-значимите изяви на гражданска активност в образованието, осъществени от НПО-та във или свързани с образованието в България е съдействието им за успешния избор за Зам. министър на МОМН във временното правителство на Марияна Банчева и създаването на Обществен съвет по образованието, които по същество са свързани помежду си.
          Тези изяви и най-вече създававнето на Обществен съвет са белязани с 4 от характеристиките на посочените по-горе слаби страни на българското гражданско общество. Участниците в срещите и дискусиите в интернет могат да преценят присъствието на следните недостатъци:
1.      Министърът на образованието младежта и науката утвърди своя и пренебрегна одобреният от НПО-та проект на правила за работата на Обществения съвет по образование, които съществено се различават по своята организация и функциониране. Това е показателно, че са ограничени възможностите на гражданските организации за оказване на влияние върху формирането на политики в образованието и невъзможност изграждане на реални и устойчиви отношения държава – гражданско общество
2.      Посоченото в т.1 е показател, че е невъзможно да съществува адекватна обща регулационна рамка и механизъм за осъществяване на процесите на консултация, партньорство и работа между гражданското общество и държавата
3.      НПО-та в образованието нямат готовност и не успяха да създадат устойчиви контакти и работа в мрежа между различните граждански организации с цел упражняване на влияние и застъпничество
4.      По време на срещите и дискусиите стана ясно, че съществуват проблеми с представителността и легитимността на гражданските организации и не успяха да намерят форма за общо, национално представителство и легитимност. Може би тук попречи и традиционното заболяване на българската демокрация от „лидеромания”.
Най-съществените недостатъци на утвърденият от министъра Обществен съвет към МОМН са два: първо - липсва необходимата, реална общественост на този обществен съвет (изборът!!! и одобряването !!! на участващите в съвета НПО-та реално ще става от държавата, от участващите в съвета представители на МОМН); второ – общественият съвет по образование не е структура на гражданското общество, която да взаимодейства с държавата (МОМН), а е стуктура към МОМН, т.е. мимикрираща структура на държавата, която в опредена степен се явява разширена форма на тристранния съвет.
Премиерът на временното правителство „спусна“ общ, примерен проект-образец на правила за обществените съвети в България, с който бяхме запознати от Марияна Банчева и с който трябваше да се съобразяваме в предложенията си. Това е проект на правила за обществен съвет, който привидно внедрява общественото начало в управлението и е параван за успокоение на протестиращите. По подобие на този образец Министърът на образованието създаде свой, казионен обществен съвет.
          Нашият проект, който беше обсъден и одобрен в интернет от участници в срещите, представители на НПО и бе внесен от Явор Джонев в МОМН при зам. министър Банчева, не бе одобрен от Министъра, за което Марияна Банчева ни си извини, като каза, че не може да се направи това което ние искахме. А ние предложихме следното: Общественият съвет да бъде независима от МОМН, национална гражданска структура, съставена от представители на НПО-та, като в него да не се включват организациите, които са в тристранния съвет. Общественият съвет да избере свои представители, които да участват в срещи с представители на МОМН. Представителите на Обществения съвет и предсавителите на МОМН съставляват Консултативен съвет, в които постъпват теми за обсъждане и се изработват предложения за решения на съответните проблеми. Предвиждахме равнопоставеност и равна разпределеност в Косултативния съвет на представителите на МОМН и представителите на Обществения съвет по образованието. Критично мислещи приятели не вярваха, че нашият проект ще бъде одобрен от министъра и се оказаха прави. Разочарованието ни бе голямо, защото имахме вяра, оказала се илюзорна, че временното правителство и подкрепящите ни в ръководството на МОМН ще направи пробив към реално демократизиране на системата.

Характерни изяви на гражданската активност
          Ако си постигнал съзнанието, че твоите идеи за промени в образованието имат важно значение и са необходими за България ще реализираш своята гражданска активност в образованието в различни форми на изява, без да си институционално принуден за това:
1.     Ще напишеш книга/и/ и ще ги разпространиш в страната – Ангел Грънчаров, Анна Ананиева
2.     Ще създадеш блог и ще дискутираш в интернет по проблемите на образаванието – Ангел Грънчаров, Явор Джонев,
3.     Ще създадеш национален институт по образованието и ще провеждаш различни форми на обучение, конфериране, публикуване по проблемите на образованието – проф. Минко Балкански, Явор Джонев
4.     Ще създадеш Форум на образованието, Диалог за бъдещето или Център за развитие на личността, ще организираш среща на различни образователни институциии на национално изложение, ще провеждаш обучение на учители по нова методика на обучение и ще я внедряваш в училище, ще съдействаш личностното развитие на учениците и утвърждаването на възприемането им като личности в процеса на обучение др.п. – Юри Анджекарски, Явор Джонев, Ангел Грънчаров ...
5.     Ще инициираш създаването на НПО и чрез него ще въздействаш на държавните институции за адекватни промени в образованието, ще популяризираш своите идеи – „Новото образование“ на Павел Лазаров, „Заедно в час“ и мн. мн. други.
6.     Ще се включиш в НПО и ще съдействаш за реализиране на твоите идеи, с каквито мотиви сме се включили в НПО по-голямата част от техните членове.
7.     Ще се включиш в дискусиите за изработване и приемане от НС на нов закон за образованието – написах 60 страници критика на концепцията за новия закон, а в сайтовете и блоговете се съдържат хилади страници с мнения за този закон на колеги, борещите се  за по-добро образование в България.
8.     Ще се включиш в активно гражданско действие за промяна на закона да образованието или на друг закон, или нормативен документ свързан с него. Във връзка с промените в ЗФВС инициирах предложение и след като получих одобрение от директорите на спортни училища участвах в обсъжданията и създадох необходимите и възможни предпоставки да бъдат приети промени в ЗФВС, които се оказаха полезни, въпреки че не бяха желани от МОМН и МФВС.

Три подхода за промени в образованието
Гражданската активност на битуващите в публичното пространсто радетели за същностни, адекватни промени в образованието открои три подхода в борбата за промени в образованието: първо – бавно и полека да се наложи нова методика на обучение и организация на образователните институции, а след това бюрократичната машина на МОМН да инициира съответни промени в закона; второ – осмисляне от депутатите в Комисията по образование в НС на необходимостта от съществена промяна в образованието и формулиране и приемане на тези промени в закона за образованието, който да регламентира след това промени в системата; трето – осъществяване на промените чрез комбиниране на първите два подхода.
          Привърженик съм на втория подход, защото образованието по-бързо ще излезе от мъртвата точка, в която се намира, но ми се струва по-реалистичен третият подход, който е по бавен от втория, но е по-бърз от първия.