неделя, 27 март 2011 г.

ПРОФ. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО и други текстове.

ПРОФ. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО и други текстове. 
Писмо  24.03.2011 "Райчо, приятелю, радвам се, че се свърза с мен! Имаме много да си говорим. Първо, оценявам високо желанието и гражданската воля (не от днес и не от вчера впрочем) да променяш света, обществото, образованието. Текстовете са много добри. За съжаление, проблемите на средното образование донякъде надскачат моята компетентност. Виж, висшето образование - да. Що се отнася до философията на образованието, първата стъпка е в разработването на философия на образоваността - що е образованост, кой човек е образован, какви са модерните импликации на образоваността, какви личности искаме да изграждаме в системата на образованието и т. н. След това, на основата на тези "модели", разгръщаме актуалната философия на образованието. Второ, за мен е чест мои текстове да присъстват в твоя блог. Само не знам какви. Строго научни статии от известно време не съм писал, доколкото работя върху две големи теми (монографични изследвания) с очакван резултат две книги - "Българинът - народопсихология и генеалогия" и "Илюзорният човек". Отдъхвам, пишейки научно-популярни и публицистични материали. Изпращам ти последните - "Аутобанен? Я, я!" и "Простотията в атака". Трето, напоследък ме въвлякоха в талвега на симпатично закъсняло "дисидентство". Клуб "1 ноември" (наречен на Деня на народните будители) е надпартийна, надполитическа, надидеологическа общност на свестни хора. Такива като теб. Каня те. Изпращам ти за информация "Манифеста" и списъка на членовете (напливът отвън е голям, но досега удържам, не искам да го масовизирам)!.....Бъди здрав! Николай"
Срещата ви с проф. Николай Василев е на страницата АКТУАЛНО

събота, 5 март 2011 г.

КАК ДА ПРОМЕНИМ ЗАКОНА? СПОДЕЛЕН ОПИТ

КАК ДА ПРОМЕНИМ ЗАКОНА?
СПОДЕЛЕН ОПИТ
Как директорите на спортни училища предизвикаха промяна в закона 
или: как гражданското общество може да участва в обсъждането и приемането на 
ЗАКОНА ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

         Предстои обсъждането и приемането на големия закон за българското образование. Възможно ли е да се намеси гражданското общество в неговото съдържание? – да, но… 
Успешните /влезли в закон/ предложения на гражданското общество за законодателни промени в образованието не са много. Искам да споделя опит, за който съм приложил в блога си страницата „Дискусия за закона за спорта /спортните училища/”, в която съм проследил хронологията, публикувал съм документите и съм обяснил как директорите на спортни училища успяха да предизвикат желана промяна в закона за физическото възпитание и спорта – относно спортните училища. Участвах в дискусията в качеството ми на представител на общността на директорите на спортни училища в България.
Процедурата по подготовката, обсъждането и приемането на добрите идеи на директорите на спортни училища, при утвърждаването само на един член (чл. 23) от 70-членния закон за ФВС се оказа значително по-трудно и дълготрайно дело, отколкото съм си го представял. По повод предстоящите обсъждания на новия закон за училищното образование искам да споделя с колегите, че тази процедура ми помогна да се освободя от ентусиазираното очакване за бързо превръщане на добрите идеи  за образованието в закон за образованието. Стана ясно, че времето от периода на предлагането до публикуването в ДВ на закон или промени в него може да бъде с продължителност от много месеци, година или години. Конституцията и законите в България са определили ред, по който твоята идея трябва да премине своя демократичен, законодателен път, за да стигне до страниците на държавен вестник и да придобие статута на закон: 1 идеята ти да се оформи в конкретно предложение,  което 2 да се превърне в проект по членове, алинеи, точки и т.п., 3 да се включи в обсъждане в парламентарната комисия, 4 да влезе в законопроект, които 5 да премине първо четене в пленарна зала на НС, след което 6 да се върне в комисия за допълнения, обсъждане и приемане за второ четене в пленарна зала и след като 7 бъде прието на второ четене от НС 8 да се публикува в ДВ. 
Най-важно е обсъждането в парламентарната комисия. Всеки текст, които се приема от Парламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, преминава прагматичната критика на депутатското мислене, за да влезе в закон. Критиката, на която бяха подложени нашите предложения, включва следното: всички предложения се съобразяват /съпоставят/ с противоположни реалности, връзки и зависимости и то в тяхната житейска конкретика, в тяхното минало, настояще и бъдеще, независимо дали тези съображения са изведени от личен опит или от теоретични концепции, а накрая се приема това, което е станало убеждение на мнозинството от депутатите. Ако твои идеи са приети от депутатите, това означава, че те, със своята личностна, професионална и политическа специфичност са се убедили в адекватността на твоята идея и нейната перспективност. Не мислете, че е лесно. Противоборството е не само на идеи, но и на интереси, стереотипи, традиции, на ортодоксално и креативно мислене, на поглед обърнат към миналото, заровен в настоящето или отправен в бъдещето, на реалистични представи, носещи в себе си бъдещето, но и на благопожелания от близкото минало или зареяни в далечното бъдеще, на задълбочено и повърхностно познаване на проблемите и др.п.
Изхождайки от нашия опит мога да споделя следните общи и конкретни съображения, относно критиката на образованието и приемането на закона за училищното образование. 
Абстрактната критика на частите, откъснато от цялото в образованието е критика заради самата критика, задоволяваща личната ни амбиция за волна критичност, оставайки в лоното на собствения си илюзорен сват и самодостатъчност. Смисълът на тази критичност е, че извежда проблемите от реалностите и ги откроява, но само толкова. Критиката на отделни свойства на критикуваното, която е откъсната от цялата съвкупност от свойства на критикуваното е лишена от възможността да предложи необходимата за човека промяна на критикуваното.
За да се промени образованието в България, е необходимо да се създаде нова философия на българското образование, която да осмисли образованието в неговата цялост, във връзка и зависимаст с коренните промени и тенденции в настоящето и бъдещето на българското общество, а не да се изграждат абстрактни конструкции на частите или отделните елементи, без връзка с цялото или пък да се ползват благопожелателни формулировки от близкото минало, които се прокрадват в целите, определени от колегите в „новото образование”. Когато се предлага нова философия на образованието, тя трябва да съдържа своята прагматична ориентация, да носи в себе си не само тенденциите в развитието на социалните процесии в българското общество, но и възможност за вписването и в закон за образованието /според мен – в кодекс на образованието/. В този закон се включват конкретни правила за действия и дейности на определени субекти, институции и звена, чрез които тази философия има своето битие. Изграждането на мислещи личности, адекватни на съвременните предизвикателства е невъзможно в условията на сегашната философия на образованието и законите, защото са обременени от реминисценциите на тоталитарното мислене. Това мислене предизвика и краха на предложеният  на обсъждане проектозакон и затова той бе свален от публичното пространство.
Философите, социолозите, педагогическите специалисти и управляващите образованието ще създадат тази работеща в настоящето за бъдещето нова философия на образованието. Новата философия на образованието не маже да се създаде от абстрактни умове, а след това дедуктивно да се „приложи” към живота /в закона/, каквато идея се прокрадва в проекта „новото образование”. Новата философия на образованието трябва да бъде жива, да съдържа индуктивните си предпоставки от живия живот на образованието, за да бъде дедуктивно приложима /като имаме предвид, че в мисленето на социалната материя, а още повече на образованието няма чиста индукция или чиста дедукция/. Общите принципи на новата философия на образованието, опредметени в правилата на закона и нормите на поведение на субектите на образователните дейности, ще променят живота в образователните институции и ще бъдат предпоставка за формиране на мислещи личности, адекватни на новите предизвикателства на/за социума. 
Изграждането на новата философия на образованието и изработването на новия закон /кодекс/ на образованието е възможно само с активното и резултатно участие на гражданското общество: родителски, учителски и директорски организации и общности, научните среди, структурите на работодателите и другите неправителствени организации, чиято дейност е свързана с младостта на България. Формалните /регистрираните/ и неформалните структури на гражданското общество могат да се намесят в изработването на новата философия и подготовката на проектозакона на образованието, но предложенията трябва да бъдат конкретни, ясни, точни и синхронизирани с другите текстове във философската концепция и закона,. Битуващите в публичното пространство множество идеи за промени в образованието в България, премислени през нашия опит, могат да се разделят в няколко групи. В първа група се определят добри, адекватни и приложими идеи, които лесно биха се включили в закона; втората група са неприложимите идеи т.к. от сферата на благопожеланията - абстрактни, откъснати от реалностите, стигащи до фантазното идеи, които няма да видят „бял свят” в периода на съвремието ни - авторите им са пропуснали границата между желаното и възможното; трета група са идеите, които изпреварват близкото бъдеще, които ще влязат в стратегията на българското образование, а част от тях, след адаптация ще намерят своето място в новия закон.
Нашият опит представлява интерес за колегите, които имат намерение да предложат свои идеи и са премислили, че те могат да влязат в закона  и бих се обърнал към тях така: ти, гражданино на републиката, учителю с новите идеи, преди да искаш идеите ти да придобият статут на правила, които да подреждат живия живот на хората в образованието, разбери как „на практика” идеите стават закон и реши как ще убеждаваш депутатите да гласуват правилата, съдържащи твоите идеи.
Подготовката, обсъждането и приемането на предложенията на директорите на спортни училища в България за промени в ЗФВС, целящи подобряване и перспективно развитие на спортните училища, извървяха този път  на превръщането на добрите идеи в закон и той бе продължителен и доста сложен. Той включваше не само формулирането на конкретни членове, алинеи и точки от закона, но и още нещо. Трябваше да се намерят и хора, като Огнян Стоичков, председател на комисията, Янита Димитрова и Слава Ангелова, експерти в комисията и  част от депутатите в комисията, които да ни разберат и да прегърнат нашата идея.
Ползвайки спокойния период на отпуската си осмислях участието на директорите на спортните училища в обсъждането и приемането на ЗИД на ЗФВС, подредих документите и текстовете, систематизирах концепциите, написах обяснителни текстове и ги публикувах в моя блог.
Благодаря на директорите на спортните училища, на г-н Стичков, на Янита и Слава, на депутатите от комисията, че ми дадоха възможност да натрупам този опит, който си позволявам да споделя с интересуващите се. Прочетете тези 32 публикации, които може би ще ви помогнат. С даването на гласност на тези  публикации в моя блог ангажирам само себе си.
.Адрес на блога: http://raichoradev.blogspot.com/
Адрес на страницата в блога: http://raichoradev.blogspot.com/p/blog-page_24.html
Райчо Радев