четвъртък, 28 март 2013 г.

ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ


Колеги,
 Предлагам един възможен вариант на обществен съвет за образование и възпитание и моето обяснение за него. Важното за тизи съвет е не броя регистрирани членове, а начинът на работа.
 Райчо Радев

 НАЦИОНАЛЕН ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ

 Специфика
 НАЦИОНАЛНИЯТ ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ /НОСОВ/ е свободна, отворена гражданска структура, съставена от НПО и лица, които работят или са работили в сферата на образованието и възпитанието.
 Цел и функция
 НАЦИОНАЛНИЯТ ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ /НОСОВ/ генерира идеи, инициира нормативни и/или конкретни промени в дейността на държавните институции /органи/ в системата на образование и възпитание в България, за постигане на тяхната адекватност на съвременните изисквания.
 Членство
 Членове на НОСОВ са всички НПО пожелали да са членове на този обществен съвет, както и лица, работили или работещи професионално в сферата на образованието и възпитанието, пожелали да станат членове на този съвет. Основно условие за членство е писмено заявената воля за членство, устно изявена на заседание на НОСОВ и отразена в протокола от това заседание. НПО представят копие от съдебна регистрация, а индивидуалните членове представят документ, че са работили или работят в сферата на образованието и възпитанието. Членовете на НОСОВ се вписват от секретаря на НОСОВ в регистър за членство, а за НПО се вписват и имената на официалните представители.
 Събрание
 Събранието на НОСОВ се състои от участниците в съответното тематично определено заседание на НОСОВ. Съставът на събранието на НОСОВ е определен от присъстващите на заседанието, а не от списъчния състав на членовете на НОСОВ /или списъчния състав на някаква секция, част, звено на НОСОВ /
 Темата, времето и мястото на провеждане на учредителното, организационното и на всяко друго заседание на обществения съвет се обявява публично /интернет и медии/ така, че тези, които споделят желание за участие в това тематично определено заседание на обществения съвет да получат необходимата информация. В заседанието участват желаещите да участват в така определеното тематично заседание, т.е. тези които имат интерес от предложенията на НОСОВ относно обявената тема. Водеща е предметната определеност на заседанията на НОСОВ, а не формалното членство. Съвкупността от участниците в заседанието е необходимият и достатъчен състав на Обществения съвет по съответната тема. На заседанията се канят за експертно учестие специалисти и/или представители на държавните институции /органи/.
 Решения
 На заседанията на Обществения съвет се вземат решения за предложения пред държавните институции /органи/ относно образованието и възпитанието в България /по обявената тема/. Решенията се вземат с обикновенно мнозинство от присъстващите и минимум един час след обявеното начало на заседанието на ОС. Лицето и начинът на представяне на решението по темата от това заседание пред държавните институции /органи/, медиите и интернет се определя от същото заседанието на ОС, а ако такова определение липсва, решението се представя от председателя, а в негово отсъствие от секретаря
 Управление
 Председателят и секретарят се избират на организационно заседание на ОС. Функцията на председател може да се осъществява от двама съпредседатели, единият от които да бъде държавен служител /министър, зам. министър или др./. Функцията на секретар може да се изпълнява от няколко лица, но минимум едно лице е назначено на щат.
 Председателят на ОС осъществява представителна функция на ОС, а секретарят изпълнява деловодителската функция на ОС и организира заседанията на ОС.
 Регистрация
 Общественият съвет се регистрира по ЗЮЛНЦ от председателя.


 Моето обяснение /методология/
 на предложения модел на НОСОВ,
 който се различава съществено
 от предложеният от МОМН
 и Правителството
 НАЦИОНАЛНИЯТ ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ /НОСОВ/ не е казионна организация, не е подчинен на МОМН, не е структура на МОМН и не е към МОМН. Той е национална гражданска структура, която се позиционира като гражданското друго на държавнната структура за управление на образованието и възпитанието в България. НОСОВ със своите цели не е противопоставен на МОМН, но е социален субект, разположен в позицията на стоящ спрямо МОМН. НОСОВ в качеството му на гражданското общество /недържавата/ стои спрямо МОМН като негово относимо в отношението „държава-гражданско общество“, и в тозисмисъл той е гражданското друго на МОМН /държавата/. НОСОВ предлага на държавата варианти за решение на проблеми, но решенията на НОСОВ нямат качеството на държавни управленски решения, каквото качество придобиват решенията на тристранните съвети.
 По същество идеята в предложените проекти от МОМН /представен от зам. министър Мариана Банчева/, а вероятно и идеята на правителството за обществените съвети е ръководството на НОСОВ и другите обществени съвети да „обрастне“ с предсавители на държавата и конкретно на МОМН: за председател на обществения съвет е посочен министъра на образованието, а за секретар – държавен служител. Такъв е принципът на ръководствата на обществените съвети към правителството и другите министерство. От тези идеи в проекта става ясно, че държавата има за цел да подчини и контролира дейността на обществените съвети, т.е. да се създаде нещо по български „полу-полу“, наподобяващо държавно-общественото начало от недалечното минало. Целта на този подход е да се „отпуши парата“ на народното недоволство и да се отстрани възможността от създаване на неконтролирани от държавата граждански структури – държавата и диригентите на държавата са уплашени от протестите.
 В съвременното демократично общество е нормално да са дистанцирани институциите /органите/ на държавата и структурите на гражданското общество. Ако не се запази тази дистанция на НОСОВ спрямо МОМН, на обществените съвети спрямо държавата, ще се изгуби спецификата на общественият съвет, респ. НОСОВ като гражданска структура и ще се превърне в придатък на държавата, в своеобразна структура на МОМН, т.е. на държавата. Това е пагубно за гражданското общество. Тази намеса на държавата в гражданските структури е основната причина да не е изградено и да не функционира нормално гражданско общество в България. Така държавата задушава гражданското общество в България.
 Протестите в страната ни показаха, че е необходимо реално дейстащо гражданско общество и държавата ще „спечели“, ако не се меси в структурите на гражданското общество, защото то е извор на идеи и контръльор на неадекватни решения на държавата. В диспозицията от една страна на реални, независими граждански структури, изградени и функциониращи съобразно конституцията и законите и от друга страна на държавни институции /органи/ на управление се корени прогресът на демократичното общество. В пазарното общество „дружното прегръщане“ е в борбата на различията и движение от проблем към решаването на проблем, чрез създаването на нов проблем на друго ниво в системата.




сряда, 27 март 2013 г.

Проф. Николай Василев за Държавна сигурност

Публикувано от Румен Дечев на страницата "Ние подкрепяме Райчо Радев!"

Проф. Николай Василев за Държавна сигурност
„Самоотвержената” и красиво „жертвоготовна” борба на запенените „неодемократи” с ченгета, досиета, комунета и прочие „ментета” в действителност се оказва (като изключвам, разбира се, масата почтени, но заблудени в своя автентичен антитоталитарен патос и наивно подведени от „кукловодите” на прехода хора) борба за безнаказано ограбване на народа и автокриминализирано осигуряване на личния и семейния просперитет.
В противовес на доминиралите досега мафиотски интереси, България се нуждае от възраждане и стабилизиране на органите за сигурност и обществен ред. Такива структури неизбежно разгръща и задължително поддържа всяка държава по света – независимо дали тоталитарна или демократична, древна или модерна, примитивна или цивилизована.
Длъжни сме да заглушим невежествените криминофилски крясъци на национални предатели, „демократични” престъпници, „преходни” мошеници и вечни далавераджии, залегнали зад паравана на псевдоидеологическата „лустрация” и фалшифицирания „антикомунизъм”.
България се нуждае от тези органи:
- първо, за да гарантира националната сигурност и държавния суверенитет;
- второ, за да защити ефективно живота, здравето, честта и имуществото на своите граждани;
- трето, за да осигури провеждането на неизбежните за всяка политико-икономическа общност разузнавателни и контраразузнавателни мисии;
- четвърто (което е от особено, не само конюнктурно, но и принципно значение!), за да разследва детайлно криминалната активност на кряскащите корумпирани властници и да събере достатъчно убедителни доказателства за законовото им ориентиране (при реформирана и обективна съдебна система) към килиите на Централния софийски затвор.