неделя, 16 юни 2013 г.

ОБРАЗОВАНИЕ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ Райчо Радев


Description: logo-fond-balkanski jpegФондация Миню Балкански

  Национален Институт за Oбразование

Национален Институт за Младежта


ПРОГРАМА
Национална Конференция



МОРАЛ, ЕТИКА И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

ОТВОРЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ВЪЗПИТАНИЕ И САМООБРАЗОВАНИЕ


15-16 Юни, 2013 

Национален Институт за Образование
Село Оряховица 6061, община Стара Загора

Неделя, 16 юни



10.00 – 10.30
ОБРАЗОВАНИЕ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ
Райчо Радев - директор на СУ "Олимпиец" Перник, учител по философия


ОБРАЗОВАНИЕ И ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ

Райчо Радев - директор на СУ "Олимпиец" Перник,
учител по философия

Що е то гражданска активност?
Активност е насочеността на действията на човека и включването им в дадена дейност, за постигането на дадена цел.
Гражданска активност е насоченост на действията на човека, пряко или непряко, ориентирани към държавата или към структури на обществото, в защита или подпомагане на интересите на гражданина.
Гражданската активност в сферата на образованието, реализирана в профенионалната и непрофесионалната дейност на работещите в нея, предполага определена степен на рационална и емоционална обвързаност, съпреживяване и действие за решаване на проблемите на друг гражданин, група от хора, социална структура, институция, организация или кауза в образованието - предполага определена степен на лична ангажираност с решаване на проблемите в образованието.
Когато посадиш и отглеждаш цвете в къщи, задоволяваш личните си естетически потребности и това не е гражданска активност, но когато подариш това цвете на училището, за да задоволява естетическите потребности на учениците и работещите в училище, този акт придобива характеристиките на гражданска активност.
Възниква въпросът: гражданска активност ли е, когато задоволяваш потребностите на другите чрез бизнеса си, или когато го правиш от определен личен материален интерес.
Цел на гражданската активност, включително и в образованието е промяна или запазване на социалното битие, на компоненти в социалното битие, чрез действие и резултат от това действие, което има повече или по-малко публично значение и съдейства задоволяването на потребностите на другите граждани на държавата.
Мотивацията за гражданска активност
Свободата като мотивация
В основата на гражданската активност е разбирането за свободата и най-вече силата на личното желание да останеш верен на това свое разбиране, да го отстояваш. Свободата разбирана като дейност, действие (определена само от предмета на тази дейност). Това разбиране за свободата, превърнато във висша ценност на твоето съществуване, в смисъл на твоето лично битие, определя и твоето схващане за моралните категории – добро и зло, критерия за правилно и неправилно и става основен твой мотив за гражданска активност в борбата срещу всички форми на несвобода на гражданина. Мотивация за гражданска активност чрез това разбиране на свободата е нетрадиционна, не се радва на масово одобрение и влиза в противоречие със статуквото.
          Несвободата (отчуждението) като мотивация
          В основата на гражданската активност е битуването в несвободата и най-вече породеният от несвободата страх. Несвободата  е дейност, която е определена от външни за предмета на дейност фактори (пазар-пари, началници, контролиращи и др.п.). Това усещане за несвободата, тази подчиненост, потъване в отчуждението, превърнато в основание за твоето съществуване, в смисъл на твоето лично битие, определя и твоето специфично, „обърнато“ схващане за моралните категории – добро и зло, критерия за правилно и неправилно. Така несвободата се представя за мотив за включване в социалното битие във формата на съобразена с принуждаващият фактор гражданска активност, която в определени случаи преминава в борба срещу свободата. Несвободата като мотивация за гражданска активност е традиционна, радва се на масово одобрение и води до укрепване на статуквото.
          Тези два типа мотивация за гражданска активност определят и битуването на съответни два типа учители и служители в образованието: привърженици на свободата и крепители на статуквото.
Образованието в контекста на настоящия доклад е система, структура в обществото, организация за обучение и удостоверяване на резултата от това обучение (от държавата) и даваща право на обучавания за включване в определена трудова дейност. Институционалното обучение се осъществава с присъствие на обучавания в образователна институция (детска градина, училище) - организирана и структурирана среда с учебни цели, време, ресурси и правила, със систематизирано овладяване на част от културата на човешката цивилизация, чрез учебен план и учебни програми и постигане на определени знания, умения и компетенции. Самостоятелното обучение се осъществява при същите условия с изключение на това, че обучаваният не присъства в образователната институция.
Предмет на настоящия доклад е гражданскта активност в институционалното образование и по конкретно в системата на средното образование и свързаните с него държавни и граждански организации.
Образованието е сферата, в кято не само се формират качествата на активния гражданин, но е сфера която създава всички прадпоставки за реализация на гражданска активност на работещите и обучаващите се в нея.
Характеристиките на системата на образованието, които благоприятстват изявата и формирането на гражданска активност са: висока степен на публичност на личностната изява и влияние; събиране на много хора на едно място с трайна периодичност и предвидимост; взаимодействието между хората е подредено чрез правила, конституирани в закон и подзаконови актове; гражданската ангажираност и активност са заложени в предмета на дейност в образованието – професионална дейност за развитие на другите, творене на духовност, изграждане на личности с определено богатство от знания, умения и компетенции, съдействие за формиане на морални добродетели и гражданска ангажираност.
          Гражданската актиност на работещите и ангажираните в/със системата на образованието има различни форми на изява, но биха могли да се подредят в две основни групи, по един формален, но не безсмислен признак,: изяви вътре в системата (образователните институции и тяхното управление) и изяви извън системата (национални изяви, относно политиките в образованието и приоритетите на неговото управление и развитие).
          В системата на средното образование, формите на изява на гражданската активност на ниво училище и на национално ниво се различават съществено по своята цел и мащаб, но са и взаимно определени.

ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ НА НИВО УЧИЛИЩЕ
          В училище изявите на гражданската активност се осъществяват във взаимодейстието както между основните субекти, включени в него (ученици, учители, родители, директор), така и във взаимодействието между субектите в училище и тези, които имат управленска (РИО, Община, ОбС) или друга ангажираност с училището (НПО, Синдикати, Училища, .......). Твърде често гражданската активност се осъществява и в прякото взаимодействие между субектите в училище и субектите в националните структури: свързано с упраравление на училището (МОМН, НС, МС, Министерства) или с  ангажираност с училището (НПО, Синдикати, Омбудсман).
          Гражданската активност на ниво училище се осъществява в динамиката на отношенията в училището, в средата от твърде разнородни нравствени и професионални представи за добро и зло, за правилно и неправилно, с духовно своеобразие, формирано извън училището и огромна палитра от „разноцветни“ психични феномени на човешкия социум. Това определя и спецификата на формите на изява на гражданската активност и ангажираност в училище, различната насоченост на действията в полза на другите.
Гражданската активност на учителя /педагога
          Предметът на дейност на учителя предпоставя гражданската активност като основна характеристика на личностната му специфика и професионална работа. Съдействието за формиране на духовното богатство на младия човек и изграждането му като личност с активно гражданско съзнание и поведение не би могло да се осъществи от учител с ограничени духовни интереси, пасивно гражданско самосъзнание и апатия към проблемите на социалното ни битие. Гражданската активност на учителя/педагога в училището предполага съзнание за професионалната отговорност и гражданското значение на дейностите, които реализира в училището и активно участие в неговия живот, в неговата учебна и извънучебна дейност, както и активно взаимодействие с учениците с целия си професионален и личностен потенциал.
Част от поколението учители и директори, които са утъпкали в съзнанието си коловозите на тоталитарното мислене и представи реализират гражданската си активност като еднопосочно въздействие – от учителя към ученика, от директора към учителя, без да зачитат гражданската активност на другия. Гражданската активност в съвременното българско училище, мотивирана от грижата за бъдещето на младия човек в демократично общество, предполага взаимодействие, а не еднопосочно въздействие. Определено това е по-трудно за постигане.
Типология на гражданската активност на учителите
В зависимост от гражданската активност на учителите, мотивацията и включването им в живота на училището и грижата за развитието на учениците могат де се обособят няколко типа учителско поведение:
1. Формално-изпълнителният тип поведение: този тип поведение не е чужд на част от учителите. Този тип поведение понякога се реализира за част от дейностите в училище или за отделни периоди в рамките на учебната година, срока или седмицата. Специфичните за този тип поведение е занижена степен на гражданска ангажираност и активност, формалното (не присърце) изпълняване на основните задължения.
2. Оправдателно-претенциозният тип поведение търси вината за неуспехите в работата си само извън себе си и не пропуска да критикува “отстрани”.
3. Грижовно-ангажиранният тип поведение: грижа за учениците в учебната, спортната и житейско-битовата сфери, за тяхното личностно развитие и реална успеваемост; учителят,  както в ролята на преподавател по определен предмет, така и като класен ръководител, взаимодейства с родителите, треньорите и другите учители с намерението да съдейства реалното интелектуално, морално, психическо – общодуховно развитие на ученика, формиране адекватни на съвремието норми и ценностни ориентации
4. Рефлексно-конфронтационен тип поведение. Характерни са конфликтите с ученици, родители както и инцидентни и твърде често необосновани противоречия с директори. Присъща е висока степен на гражданска ангажираност и активност, не е насочено към позитивно решение на проблемите, но може да ориентира към проблемите.
5. Творческо-иновационно поведение. Търсене на нови методи в учебната и възпитателната дейност. Гражданската активност на учителите-творци е ориентирана към позитивно решаване на проблемите. Често не са добре приети, главно от учители с по-пасивно поведение.
Характерни изяви на гражданската активност на учителите и другите педагогически специалисти. Тази активност се повиши с проекта УСПЕХ.
1.                 в учебната дейност
2.                 в училищните изяви
3.                 в извънучилищни изяви
4.                 в НПО
          Гражданската активност на ученика
Гражданската активност на ученика е в пряка зависимост от неговото рационално и емоционално светоотношение, критериите за допустимо и недопустимо, неговите ценностни ориентации, неговото духовно богатство и степента на развитие на неговите знания, умения и компетенции в различните сфери на дейност и самодейност, от структурата и приоритетите в неговата мотивация, формирана в семейството, основно от родителите като негови главни авторитети
Характерни изяви на гражданската активност на учениците
1.     в учебната дейност
2.     в училищните изяви
3.     в извънучилищни изяви
4.     в ученически организации
Гражданската активност на непедагогическия персонал
Общуването на учениците с непедагогическия персонал определя и значителна педагогическа функция и на непедагогическия персонал в училище.
Характерни изяви на гражданската активност на непедагогическия персонал
1.       оказване на битова помощ на учениците или потребна информация
2.       съвети за личната хигиената на учениците
3.       провеждане на нравствен разговор и даване на съвет
4.       взискателност към поведението на учениците, дисциплинираност
          Гражданската активност на директора
          Формите и съдържанието на гражданската активност на директора определя стилът на управление и успехът в работата на училището.
Примери на изяви на гражданската активност на директора от моя опит
1.За подобряване на материалната база.
Сам, с мои инструменти и с подръчни материали ремонтирах тоалетните на училищато.
С мое участие и на част от колегите, включително и на доброволеца от корпуса на мира, преустроихме едно от мазетата в училище във фитнес зала.
2.За подобряване на нормативната база.
Написах проект на предложение до комисията по образование в НС за промени в ЗФВС чл. 23, съгласувах го мнагократно по интернет с колегите, те ми изпратиха пълномощно да ги представлявам в дебатите, участвах в дебатите на няколко заседания на комисията, написах едно обръщение до депутатите, връчих им нашия проект за наредба за спортната подготовка и текст за проблемите на спортните училища, убедих председателя на комисията и по-голямата част от депутатите в нашата професионална правота и комисията прие, а по-късно и НС, по-голямата част от нашите предложения, едни, които ние искахме а МФВС не искаше (за наредба за спортната подготовка и др.), други не прие, които МФВС искаше, а ние не искахме (да бъдат освободени от длъжност настоящите директори чрез закона и да бъдат назначавани за директори на СУ само завършили НСА/ВИФ и др.п.).
3.За защита на директорите.
Същинската среда за гражданската активност в образованието са неправителствените организации. За да бъдат защитавани интересите на директорите на училища, на основание на ЗЮЛНЦ създадох сдружението „Клуб 147 – директори на училища“.
4.За промени в образованието.
За да отстоявам професионалните си интереси и идеи станах член на Съюза на работодателите, на АПФ, на Диалог за бъдещето, на МЕГО и на Новото образование.

ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ
В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ ЗА УЧИЛИЩЕТО
          Гражданската активност на работещите в училището постига своята най-висока степен в критични ситуации за училището. Такива са ситуациите при преобразуване на училището, при застрашаване на училището от закриване, при оптимизация на училището (сливане с друго училище, промяна в щатното разписание), при нулев прием, при промяна в управлението на училището и др.п.
          Примери от историята на СУ „Олимпиец“ Перник
1.     За преобразуването на училището От 1998г. до 2000 г. оцеляването на спортното училище в Перник беше проява на моята и на целия персонал в училището гражданска активност. Преобразуването от СОУ Спортен профил в Спортно училище бе задължително - не само щеше да бъде закрито, но градът ни щеше да се лиши от определени възможности за развитие на спорта. Експертите в МОН и началникът на РИО Перник твъдяха, че няма необходимите предпоставки за неговото преобразуване и запазване. Гражданската ни активност се изрази в проучване на документацията, запознаване с нормативните документи, активиране на спортната общественост, организиране на няколко срещи при областния управител, написване на изискващите се документи, и посещение на управляващите институции. През 2000 г. училището бе преобразувано и съхранено за поколенията.
2.     За уволнението на директора В началото на 2012 г. Началникът на РИО Перник предприе акция за моето отстраняване от длъжност за да назначи човек от ГЕРБ. В тази акция, със съдействието на 3 души от непедагогическия персонал и на СО на СБУ бе инициирана гражданската активност на целия персонал на училището за моето уволнение. След отказа ми по свое желание да стана пом. директор, а човекът от ГЕРБ да стане директор, бяха предприети масирани проверки (27 на брой за периода от февруари 2012 до февруари 2013 г.). Разбирайки че това е акция за политическо уволнение, проведох през лятото 40 дневна гладна стачка-протест срещу политическите уволнения и за спиране на акцията на началника. Намеси се омбудсманът и акцията за моето уволнение бе прекратена. Тази моя гражданска активност намери подкрепа от МЕГО и проф. Балкански, от АПФ и най-много от клуб „Първи ноември“ и проф. Николай Василев.

ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ В ОБРАЗОВАНИЕТО
НА НАЦИОНАЛНО НИВО.
          На национално ниво гражданската активност се осъществява във взаимодействието между структурите на гражданското общество в образованието (НПО, Синдикати) и институциите на държавата (МОМН, ВС, МС, Министерства). Формите и начините на взаимодействие, както и резултатите от взаимодействието между структурите на гражданското общество в образованието и институциите на държавата имат измеренията, които са присъщи на взаимодействието на гражданското общество и държавата в страната ни. Затова тук съм включил извадки от оценките и изводите на изследване за гражданското общество в България, базирано на три количествени признака– представителност, организираност и експертност и проведено 2008–2010 и публикувано 2011 г. Това изследване е направено от българския екип на „Индекс на гражданското общество“, международен изследователски проект, с цел идентифициране на силните и слабите страни в развитието на гражданското общество в световен мащаб и обхваща повече от 40 страни.
Посочените силни и слаби страни на нашето гражданско общество не са се променили съществено в последните две години, а почти всички посочени характеристики са присъщи и на структурите на гражданското общество в образованието у нас.
Гражданското участие в България е с най-ниски стойности... Дистанцираността на гражданите и ниските нива на участие в структурите на гражданския сектор са основни характеристики на измерението. Неучастието, неангажираността и затвореността в рамките на семейния кръг и близките предпоставят невъзможността за създаване на общност. Социалните връзки между отделните индивиди са слаби и неустойчиви, доверието в институциите на представителната демокрация и в гражданските организации е ниско. Тези тенденции пораждат апатичност сред гражданите относно дейностите на различните граждански организации. Интересна тенденция, която се наблюдава в настоящото изследване, е потенциалът за мобилизиране на гражданска енергия с организирането на неформални структури за отстояване на права и интереси. ...
1.         СИЛНИ СТРАНИ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ
● Сравнително добре развита организационна структура, обучен персонал
● Капацитет и експертност за управление на проекти и предоставяне на услуги
● Добро ниво на информираност сред заетите в сектора и възможност за предоставяне на качествена информация и консултации
● Потенциал за оказване на влияние върху обществените процеси и организиране на застъпнически кампании, особено в социалната сфера
● Осъзнаване на важността и необходимостта от коалиране и работа в мрежи
● Сравнително добра правна рамка
● Подобряване на връзките с бизнеса и развитие на корпоративно-социална отговорност
● Добро разбиране и осъзнаване на необходимостта от споделени ценности като прозрачност, демократично управление, доброволчество, дарителство и толерантност
● Зелената кауза и опазването на околната среда се доказват като успешен модел за гражданска мобилизация
● Осъзната е необходимостта от осъществяване на устойчив диалог и партньорство с държавните институции, като се инициират различни проекти и програми и се търси подкрепа от страна на институциите
● Идентифицирани са тенденции за самоорганизиране на самите граждански организации с цел оказване на влияние в отделни сектори на публичните политики
2.         СЛАБИ СТРАНИ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ
● Финансова неустойчивост и нестабилност на човешките ресурси в сектора и в областта на трудовите права
● Продължаваща тенденция за неучастие на гражданите в различни форми на обществена и политическа дейност
● Ниски нива на доверие в институциите на представителната демокрация и липса на устойчиви социални връзки, които да изградят основите на общност и гражданско общество
● Съмнения за корупция, която се е превърнала в механизъм на действие, завладяла е публичното пространство и препятства развитието на гражданско общество, проблематизирайки целите, мисията и дейностите на гражданските организации
● Гражданските организации не се разпознават като легитимния представител на интересите на гражданите
● Ограничени възможности за оказване на влияние върху формирането на политики и необходимост от изграждане на устойчиви отношения държава – гражданско общество
● Невъзможност на гражданското общество да превърне ценностите в начин на работа и практика
● Липса на обща регулационна рамка и механизъм за осъществяване на процесите на консултация, партньорство и работа между гражданското общество и държавата
● Липса на устойчиви контакти и работа в мрежа между различните граждански организации в отделни сектори с цел упражняване на влияние и застъпничество
● Проблеми с представителността и легитимността на гражданските организации
● Липса на международни контакти и активност на европейско ниво, което води до маргинално влияние върху процеса на вземане на решения в ЕС и до изолация на българските граждански организации“

          Най-значимите изяви на НПО в образованието
          Най-значимите изяви на гражданска активност в образованието, осъществени от НПО-та във или свързани с образованието в България е съдействието им за успешния избор за Зам. министър на МОМН във временното правителство на Марияна Банчева и създаването на Обществен съвет по образованието, които по същество са свързани помежду си.
          Тези изяви и най-вече създававнето на Обществен съвет са белязани с 4 от характеристиките на посочените по-горе слаби страни на българското гражданско общество. Участниците в срещите и дискусиите в интернет могат да преценят присъствието на следните недостатъци:
1.      Министърът на образованието младежта и науката утвърди своя и пренебрегна одобреният от НПО-та проект на правила за работата на Обществения съвет по образование, които съществено се различават по своята организация и функциониране. Това е показателно, че са ограничени възможностите на гражданските организации за оказване на влияние върху формирането на политики в образованието и невъзможност изграждане на реални и устойчиви отношения държава – гражданско общество
2.      Посоченото в т.1 е показател, че е невъзможно да съществува адекватна обща регулационна рамка и механизъм за осъществяване на процесите на консултация, партньорство и работа между гражданското общество и държавата
3.      НПО-та в образованието нямат готовност и не успяха да създадат устойчиви контакти и работа в мрежа между различните граждански организации с цел упражняване на влияние и застъпничество
4.      По време на срещите и дискусиите стана ясно, че съществуват проблеми с представителността и легитимността на гражданските организации и не успяха да намерят форма за общо, национално представителство и легитимност. Може би тук попречи и традиционното заболяване на българската демокрация от „лидеромания”.
Най-съществените недостатъци на утвърденият от министъра Обществен съвет към МОМН са два: първо - липсва необходимата, реална общественост на този обществен съвет (изборът!!! и одобряването !!! на участващите в съвета НПО-та реално ще става от държавата, от участващите в съвета представители на МОМН); второ – общественият съвет по образование не е структура на гражданското общество, която да взаимодейства с държавата (МОМН), а е стуктура към МОМН, т.е. мимикрираща структура на държавата, която в опредена степен се явява разширена форма на тристранния съвет.
Премиерът на временното правителство „спусна“ общ, примерен проект-образец на правила за обществените съвети в България, с който бяхме запознати от Марияна Банчева и с който трябваше да се съобразяваме в предложенията си. Това е проект на правила за обществен съвет, който привидно внедрява общественото начало в управлението и е параван за успокоение на протестиращите. По подобие на този образец Министърът на образованието създаде свой, казионен обществен съвет.
          Нашият проект, който беше обсъден и одобрен в интернет от участници в срещите, представители на НПО и бе внесен от Явор Джонев в МОМН при зам. министър Банчева, не бе одобрен от Министъра, за което Марияна Банчева ни си извини, като каза, че не може да се направи това което ние искахме. А ние предложихме следното: Общественият съвет да бъде независима от МОМН, национална гражданска структура, съставена от представители на НПО-та, като в него да не се включват организациите, които са в тристранния съвет. Общественият съвет да избере свои представители, които да участват в срещи с представители на МОМН. Представителите на Обществения съвет и предсавителите на МОМН съставляват Консултативен съвет, в които постъпват теми за обсъждане и се изработват предложения за решения на съответните проблеми. Предвиждахме равнопоставеност и равна разпределеност в Косултативния съвет на представителите на МОМН и представителите на Обществения съвет по образованието. Критично мислещи приятели не вярваха, че нашият проект ще бъде одобрен от министъра и се оказаха прави. Разочарованието ни бе голямо, защото имахме вяра, оказала се илюзорна, че временното правителство и подкрепящите ни в ръководството на МОМН ще направи пробив към реално демократизиране на системата.

Характерни изяви на гражданската активност
          Ако си постигнал съзнанието, че твоите идеи за промени в образованието имат важно значение и са необходими за България ще реализираш своята гражданска активност в образованието в различни форми на изява, без да си институционално принуден за това:
1.     Ще напишеш книга/и/ и ще ги разпространиш в страната – Ангел Грънчаров, Анна Ананиева
2.     Ще създадеш блог и ще дискутираш в интернет по проблемите на образаванието – Ангел Грънчаров, Явор Джонев,
3.     Ще създадеш национален институт по образованието и ще провеждаш различни форми на обучение, конфериране, публикуване по проблемите на образованието – проф. Минко Балкански, Явор Джонев
4.     Ще създадеш Форум на образованието, Диалог за бъдещето или Център за развитие на личността, ще организираш среща на различни образователни институциии на национално изложение, ще провеждаш обучение на учители по нова методика на обучение и ще я внедряваш в училище, ще съдействаш личностното развитие на учениците и утвърждаването на възприемането им като личности в процеса на обучение др.п. – Юри Анджекарски, Явор Джонев, Ангел Грънчаров ...
5.     Ще инициираш създаването на НПО и чрез него ще въздействаш на държавните институции за адекватни промени в образованието, ще популяризираш своите идеи – „Новото образование“ на Павел Лазаров, „Заедно в час“ и мн. мн. други.
6.     Ще се включиш в НПО и ще съдействаш за реализиране на твоите идеи, с каквито мотиви сме се включили в НПО по-голямата част от техните членове.
7.     Ще се включиш в дискусиите за изработване и приемане от НС на нов закон за образованието – написах 60 страници критика на концепцията за новия закон, а в сайтовете и блоговете се съдържат хилади страници с мнения за този закон на колеги, борещите се  за по-добро образование в България.
8.     Ще се включиш в активно гражданско действие за промяна на закона да образованието или на друг закон, или нормативен документ свързан с него. Във връзка с промените в ЗФВС инициирах предложение и след като получих одобрение от директорите на спортни училища участвах в обсъжданията и създадох необходимите и възможни предпоставки да бъдат приети промени в ЗФВС, които се оказаха полезни, въпреки че не бяха желани от МОМН и МФВС.

Три подхода за промени в образованието
Гражданската активност на битуващите в публичното пространсто радетели за същностни, адекватни промени в образованието открои три подхода в борбата за промени в образованието: първо – бавно и полека да се наложи нова методика на обучение и организация на образователните институции, а след това бюрократичната машина на МОМН да инициира съответни промени в закона; второ – осмисляне от депутатите в Комисията по образование в НС на необходимостта от съществена промяна в образованието и формулиране и приемане на тези промени в закона за образованието, който да регламентира след това промени в системата; трето – осъществяване на промените чрез комбиниране на първите два подхода.
          Привърженик съм на втория подход, защото образованието по-бързо ще излезе от мъртвата точка, в която се намира, но ми се струва по-реалистичен третият подход, който е по бавен от втория, но е по-бърз от първия.