петък, 17 август 2012 г.

КАК ДЕПУТАТИТЕ ОДОБРИХА НАМЕСАТА НА ПОЛИТИКАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО


КАК ДЕПУТАТИТЕ ОДОБРИХА НАМЕСАТА НА ПОЛИТИКАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО

ДЕБАТ В КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ В НС НА 04.07.2012 Г.
/ЗА ДЕПОЛИТИЗИРАНЕ, ДЕПАРТИЗИРАНЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО/
по чл. 11 от проекта за ЗПУО

Ето чл. 11 от проекта за нов закон за образованието:
 „Чл. 11. (1) Предучилищното и училищното образование в Република България е светско.
(2) В системата на предучилищното и училищното образование не се допуска налагането на идеологически и/или религиозни доктрини.“
П Р О Т О К О Л
На 4 юли 2012 година се проведе заседание на Комисията по образованието,
 науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния
 ДНЕВЕН РЕД:
 1. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
 2. Разни.
 На заседанието присъстваха: проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Милена Дамянова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, проф. Анелия Семкова - началник на отдел в дирекция „Правна”, МОМН, Ирина Колева – съветник, Коста Костов, Татяна Предова – дирекция ДОПР, Евгения Костадинова – директор на дирекция ОПОС, МОМН, Евгения Костадинова – директор на дирекция ОПОС, МОМН.
 Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
..................................
Член 11. Има предложение от народните представители Имамов и Хамид. Имате думата за изказвания. Колега Имамов, заповядайте.
 АЛИОСМАН ИМАМОВ: В ал. 1 е казано, че предучилищното и училищното образование в Република България е светско. Ние предлагаме да се добави „и деполитизирано”. Това се вижда.
 Що се отнася до ал. 2, има редакция. Аз смятам, че тази редакция е по-точна по отношение на съдържанието на понятията „идеологии”, „религии” и „политически”. Добавено е вместо „идеологически и/или религиозни доктрини” да се запише „упражняването и налагането на религиозни и/или политически идеологии”.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Методиев.
 ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля, господин Имамов, да ми кажете, да ми разкриете, да дръпнете завесата какво значи „деполитизирано”. Да ми кажете каква серия от практики трябва да се махне или да се сложи. Да ми помогнете малко. Примерно за децата горе-долу ми е ясно, ама за учителите – какво правим с тях?
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Хамид, заповядайте.
 ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин председател. Господин министър, госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! През последните месеци в моя избирателен район и в съседните наблюдаваме доста странни явления по училищата. Учебният процес силно се политизира. Това ни подтикна задължително да поставим думата „деполитизирано”.
 Ще ви дам един малък пример, господин министър. В Разград в едно училище учителката караше децата да пишат майка им и баща им в коя партия членуват, което, меко казано, е недопустимо. В с. Венец, община Венец директорът и в момента уволнява учители само на политическа основа и децата са силно стресирани от това поведение. Да не говоря за с. Брезник, където цялата страна знае какъв е случаят и той е точно политизиран.
 С това отговарям на господин Методиев. Има сериозен проблем в това отношение и не знам какво Ви притеснява тази дума „деполитизирано”. Благодаря Ви.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. За реплика колегата Дукова.
 СНЕЖАНА ДУКОВА: Реплика, защото не ме удовлетворява, при цялата ми симпатия изказът на господин Хамид.
 Първо, не се даде дефиницията така, както я поиска колегата Веселин Методиев. Защото априори става въпрос за текст, който говори, че образованието е политизирано. Ама дайте да говорим не за изключения. И това не е образование. Тук говорим за образование и за учебен процес. Кой какво говори и какво казала учителката, в коя партия, какво и що, това не е учебен процес, не е образование. Това първо.
 Второ, много съществено и важно е – и аз като госпожа Богданова ще запитам: Как ще реагираме в следващия момент, когато не искаме разни религиозни доктрини, а след това по неведоми пътища искаме да изучаваме религия и то в задължителен образователен процес? Отговор не търся. Благодаря.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. За реплика има думата колегата Имамов.
 АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Методиев, „деполитизирано” означава в българското училище да не се провеждат политически мероприятия. От това по-ясно не мога да го кажа, вие ще кажете, че това е така и сега, но не е така. Има не само единични примери. Самото обстоятелство, че кадровата политика в българските училища, като се започне отгоре от министъра надолу е в онова състояние – ще дойде време и ще говорим по този въпрос, - в което е била преди 1989 г. – политическото лице министърът назначава политическото лице началника на регионалния инспекторат, политическото лице началник назначава съответните директори в неговия район. Такава е обективната действителност. Това е системата, която във времето съществува и която никой досега не е променял.
 Що се отнася, уважаема госпожо, за религиозни доктрини, идеологически и т.н., обърнете внимание на нашето предложение. Тук става дума за упражняването и налагането на религиозни или политически доктрини. Това не изключва изучаването на религия, така, както е предвидено в този закон. Аз мисля, че няма противоречие.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Реплика от Лилия Христова.
 ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Аз искам да кажа, че началниците на регионалните инспекторати са държавни служители. Това не предполага политически назначения. Много трудно такъв служител може да бъде освободен.
 АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ще се назначи ли член на ДПС като началник на регионален инспекторат?
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Чалъкова.
 КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми господин министър, господин председател уважаеми колеги! Малко започнахме да смесваме нещата - назначенията на началника на регионалния инспекторат, назначенията на директорите. Мисля, че е излишно да говорим как се правят назначенията на директорите, че те са по Кодекса на труда, както и тяхното освобождаване също е по Кодекса на труда. Тоест за да бъде освободен даден директор, трябва да се докажат нарушения.
 По отношение на налагането на някакви религии, тоест на някакви възгледи, някакви изисквания и политически моменти, искам само да ви обърна внимание, че в чл. 4, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета, настоящия действащ правилник за приложение на Закона за народната просвета, пише, че светското образование не допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини. Тоест тук ние имаме абсолютна приемственост. И това, което се случва, е нещо, което не трябва да се случва. А защо то се е случило и как са се развили нещата, това вече е частен случай, който трябва да бъде изкоренен. Не искам да стигам до примери със забрадките в Рибново, което също води към едни други мисли.
 Аз искам чисто философски да погледнем на нещата как може образованието да бъде политизирано. Три са определенията на понятието „политика”. Аз съм убедена, че вие всички ги знаете, затова няма да ги представя на вашето внимание. Но искам да насочим вниманието си на две ключови думи и това са „идеология” и „доктрина”. Идеологията е система от възгледи, докато доктрината е учение, научна теория, в която се включва системата от възгледи.
 В тази посока е много по-правилно текстът на ал. 2 да бъде „В системата на предучилищното и училищното образование не се допуска налагането на идеологически и/или религиозни доктрини”. Този текст е по-общ и по-точно осмисля цялата същност на светското образование.
 Безспорно важно е образованието да бъде деполитизирано. Но не бива да хващаме отделен текст, който текст навежда други мисли – то е политизирано, затова ние сега ще го направим деполитизирано. Не върви за едно светско образование, каквото е в България, да говорим по такъв начин.
 Така че текстът по вносител е по-общ, по-конкретен и всеобхватен спрямо ситуацията на светския характер на образованието. Благодаря.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Георги Терзийски, заповядайте.
 ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Много ми допада тази добавка за деполитизираното училище. Считам, че тя е изключително актуална и важна.
 Благодаря на госпожа Дукова, че подкрепя подобна инициатива, защото самата тя каза, че има изключения. А щом има изключения, значи има и практика. Щом има такава практика, това означава, че вече има политизиране. А щом има политизиране, това означава, че то не трябва да се допуска. А за да не се допуска, трябва да се заложи като забранителна норма в закона. Това е елементарна логика, която следва едно след друго. Затова благодаря на госпожа Дукова.
 А като пример, че наистина е така, ще ви кажа следното. миналата година през септември – октомври пристигна бразилският президент в Габрово заедно с българския президент на посещение. И много странно беше, че учениците и децата, които посрещаха двамата президенти – и Георги Първанов, и Вилма Русеф, не носеха български или бразилски знаменца в ръцете си, а всичките бяха въоръжени с балончета и знаменца „ГЕРБ”. Ако това не е политизиране… То беше просто уникално. Стоят дечицата и размахват знаменца с „ГЕРБ”. И аз се чудех дали сме на предизборно събрание на политическа партия ГЕРБ или посрещаме президенти на двете държави. Много ви благодаря.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колега Методиев, искате ли още думата?
 ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, искам, защото господин Имамов ми отговори и аз съм длъжен да му отговоря. Защото тук става дума за сериозни неща, извън знаменцата. Което не че не е сериозно, но е някак си по-дребно.
 Освен това, което Вие казвате, господин Имамов в българското общество се ползва още една дума. Не знам дали тя е важна и по-добра дума. Тя се нарича „департизация”. Тоест вътре в една система – държавна институционална система да не се допуска партийна дейност. Това в някаква степен отговаря и на замисъла, доколкото разбирам, на второто Ви предложение.
 Но онова, което казахте за политическото през министъра, регионалния инспекторат и директора на училището, е абсолютно вярно. И ако на нас не ни харесва, трябва да кажем, че не ни харесва демократичното правило за избори. Една от системите, която реагира най-чувствително към всички неразумни – ще използвам по-остра дума, - глупави политики на едни управляващи, е именно училищната мрежа. Това, от една страна.
 Тези, които размахват знаменца, балончета и прочие, за което говори колегата Терзийски, плащат прескъпо в деня на следващите избори. Това всеки го е видял с очите си. Такива грешки трябва да бъдат санкционирани тежко и то от тези, които са ги допуснали в рамките на управлението. Не говоря само за колегите от ГЕРБ. Защото такива грешки, ако направим хронология на грешките, ще видим, че са допускани от Тройната коалиция, Националното движение „Симеон Втори”, Движението за права и свободи, Обединените демократични сили, Съюза на демократичните сили и т.н., и т.н. Както искате да ги наредим – отпред назад, отзад напред, все едно и също ще получим. Да махнем политическото от министъра на образованието, който и да е бил той, е невъзможно.
 Аз ви казвам, че Законът за просветата имаше по-голям абсурд в себе си. Законът за просветата имаше абсурдния вариант, при който министърът подписваше трудовите договори с всички директори на всички училищни институции в страната. Те бяха при един министър, който аз добре познавам, 3500. Трябваше да се проведат конкурси.
 Защото вие предишното си гласуване обосновахте с това, че има дълъг период от четири години. Аз ще ви кажа, че вашата политическа сила абсолютно единодушно, без никакво колебание, според мене абсолютно правилно е подкрепила Закона за народната просвета от 1991 г., където беше записано, че трябва длъжността „директор на училище” да се заема с конкурс. Тези конкурси до 1996 г. не бяха проведени, при все, че вашата политическа партия имаше мандат да управлява страната в рамките на две от тези пет години. Това за мене не е аргумент. Политическо е всичко.
 Господин министърът тук преди малко ми заговори на един език, който аз не познавам – древногръцки, за да ми каже, че всичко е политическо. Аз и на новобългарски съм убеден, че е така. Няма значение на какъв език ще го кажем. Въпросът е носи ли се отговорност.
 Моят отговор е: Да. И тази отговорност пред избирателите е жестока. Който върши щуротиите ще си плати за тях. Това е неизбежно.
 Опасното, господин Имамов, в нашата задача с децентрализацията винаги е било обаче друго: възможно ли е да има община в България, където по политически причини примерно да бъде санкциониран учителят по български език? И в тази община редовно да печели изборите една единствена политическа партия 20 години? Защото и този проблем го има. Сега за него да направим ли текст в закона? И да кажем: забраняваме на общините, в които една и съща политическа сила е печелила всички избори в продължение на 20 години, еди-какво си и еди-какво си. Не е възможно.
 Казах ви: има случаи - не ме предизвиквайте да ви кажа точните неща, защото няма смисъл, за политическа партия, която печели изборите в една община и която през общинските институции санкционира учител по български език за това, че не владеел майчиния език на децата, на които преподава. Защо искате да влизаме в конфликт, който не ни е нужен?
 Имаме лоши примери в много посоки. Но те не са свързани с правене на такива текстове. Защото – и с това ще завърша – ние не можем да решим една проста задача вече толкова години. И тази проста задача беше да учим децата на историята на ХХ век, защото там има едни големи злини, случили се на хората – това са тоталитарните режими.
 Ние не можем – казвам, всички, слагам и себе си в това число – да организираме обучението защо сме спрели да учил история преди 1912 г., тъй като било много сложно да се учи после история. Ние такава задача не можем да решим, която в себе си има много идеологически заряд.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, само да напомня за триминутен интервал за изказвания. Заповядайте, колега Богданова.
 ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: За мене ограничението от три минути влиза безотказно, колеги.
 Аз между другото отказвам да споря кое е по-удачното решение – идеология или доктрина. Защото няма пречка ученията да се познават и да се правят исторически оценки. Въпросът е какво се упражнява и какво се налага чрез учебния процес. А това, разбира се, е важно.
 Според мене в този смисъл това, което предлагат колегите Хамид и Имамов, има смисъл – да не се допуска упражняването и налагането.
 Второ, аз твърдя, че ние трябва изрично да запишем един запис, който ни е важен – че образованието в България е светско. И трябва да го има, защото има и други предложения, които не кореспондират с този запис.
 Дали е деполитизирано. Аз съм съгласна с колегата Методиев, че трябва да е департизирано.
 Но вижте, опасявам се от друго и го казвам със симпатия на господин Имамов. Защото той е прав, изброявайки аргументите. Прав е колегата Хамид, говорейки за фактите и колегата Методиев – за случили се истини. И ние не можем да бягаме от тях. Обаче с едната думичка „деполитизирано образование” ние няма да решим нищо. Защото и колегата Христова преди малко каза: Как, те печелят конкурс! Да, печелят конкурс. Ние с вас твърдим, че спечелилите конкурси са за безспорни хора? Че няма партийна намеса, партийна позиция, партийна интервенция. Ако го кажем, да, извинявайте, не сте честни.
 Ако запишем обаче, че образованието в България, освен светско, на същото ниво е и деполитизирано, то ще остане мъртъв текст. Защото всичките останали го реализираме по начин, по който ни дава днес основание да правим подобна оценка едно или друго явление. И ако не дефинираме проблема и не го признаем, ще сбъркаме. Защото – да, пишат се партийните принадлежности на родителите; да, ползват се по някакъв начин. Има различни хора.
 Аз няма да спра да обяснявам, че когато говорим за автономия, даваме на различни хора със спорни идеи, нееднозначни възможности и с подобни явления накрая.
 Така че аз ще подкрепя второто предложение на колегите. Ще се въздържа по първото, защото знам, че то не решава проблема. Решават го конкретните правила, уредените стандарти, конкретните изисквания, прочитът на понятието „автономия”, ако щете, на собствени политики, всичко това, което ние сме го раздали щедро, не сме му сложили рамки и сега искаме да се деполитизира. А то потенциално се е партизирало още в момента, в който сме го дефинирали като проблем.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Не виждам други желаещи за изказване.
 Подлагам на гласуване предложението на колегите Имамов и Хамид поотделно.
 Първо, за редакция на чл. 11, ал. 1. Който е „за, моля да гласува.
 Гласували: за 4, против 1, въздържали се 12.
 Не се приема.
 Поставям на гласуване предложението на колегите Имамов и Халид за редакция на чл. 11, ал. 2.
 Гласували: за 5, против няма, въздържали се 12.
 Не се приема.
 Поставям на гласуване чл. 11 по вносител.
 Гласували: за 12, против няма, въздържали се 5.
 Приема се.
...............................

петък, 10 август 2012 г.

ДЕБАТ ЗА ДЕПОЛИТИЗИРАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО


ДЕБАТ В КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ В НС НА 04.07.2012 Г.
/ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УВОЛНЕНИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО/
по чл. 11 от проекта за ЗПУО

Ето чл. 11 от проекта за нов закон за образованието:
 „Чл. 11. (1) Предучилищното и училищното образование в
Република България е светско.
(2) В системата на предучилищното и училищното образование не
се допуска налагането на идеологически и/или религиозни доктрини.“

П Р О Т О К О Л
 На 4 юли 2012 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния
 ДНЕВЕН РЕД:
 1. Разглеждане за второ гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование № 202-01-20, внесен от Министерския съвет на 05.04.2012 г.
 2. Разни.
 На заседанието присъстваха: проф. Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Милена Дамянова – заместник-министър на образованието, младежта и науката, проф. Анелия Семкова - началник на отдел в дирекция „Правна”, МОМН, Ирина Колева – съветник, Коста Костов, Татяна Предова – дирекция ДОПР, Евгения Костадинова – директор на дирекция ОПОС, МОМН, Евгения Костадинова – директор на дирекция ОПОС, МОМН.
 Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.


............................................................
Член 11. Има предложение от народните представители Имамов и Хамид. Имате думата за изказвания. Колега Имамов, заповядайте.
 АЛИОСМАН ИМАМОВ: В ал. 1 е казано, че предучилищното и училищното образование в Република България е светско. Ние предлагаме да се добави „и деполитизирано”. Това се вижда.
 Що се отнася до ал. 2, има редакция. Аз смятам, че тази редакция е по-точна по отношение на съдържанието на понятията „идеологии”, „религии” и „политически”. Добавено е вместо „идеологически и/или религиозни доктрини” да се запише „упражняването и налагането на религиозни и/или политически идеологии”.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Методиев.
 ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля, господин Имамов, да ми кажете, да ми разкриете, да дръпнете завесата какво значи „деполитизирано”. Да ми кажете каква серия от практики трябва да се махне или да се сложи. Да ми помогнете малко. Примерно за децата горе-долу ми е ясно, ама за учителите – какво правим с тях?
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Хамид, заповядайте.
 ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин председател. Господин министър, госпожо заместник-министър, уважаеми колеги! През последните месеци в моя избирателен район и в съседните наблюдаваме доста странни явления по училищата. Учебният процес силно се политизира. Това ни подтикна задължително да поставим думата „деполитизирано”.
 Ще ви дам един малък пример, господин министър. В Разград в едно училище учителката караше децата да пишат майка им и баща им в коя партия членуват, което, меко казано, е недопустимо. В с. Венец, община Венец директорът и в момента уволнява учители само на политическа основа и децата са силно стресирани от това поведение. Да не говоря за с. Брезник, където цялата страна знае какъв е случаят и той е точно политизиран.
 С това отговарям на господин Методиев. Има сериозен проблем в това отношение и не знам какво Ви притеснява тази дума „деполитизирано”. Благодаря Ви.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. За реплика колегата Дукова.
 СНЕЖАНА ДУКОВА: Реплика, защото не ме удовлетворява, при цялата ми симпатия изказът на господин Хамид.
 Първо, не се даде дефиницията така, както я поиска колегата Веселин Методиев. Защото априори става въпрос за текст, който говори, че образованието е политизирано. Ама дайте да говорим не за изключения. И това не е образование. Тук говорим за образование и за учебен процес. Кой какво говори и какво казала учителката, в коя партия, какво и що, това не е учебен процес, не е образование. Това първо.
 Второ, много съществено и важно е – и аз като госпожа Богданова ще запитам: Как ще реагираме в следващия момент, когато не искаме разни религиозни доктрини, а след това по неведоми пътища искаме да изучаваме религия и то в задължителен образователен процес? Отговор не търся. Благодаря.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. За реплика има думата колегата Имамов.
 АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Методиев, „деполитизирано” означава в българското училище да не се провеждат политически мероприятия. От това по-ясно не мога да го кажа, вие ще кажете, че това е така и сега, но не е така. Има не само единични примери. Самото обстоятелство, че кадровата политика в българските училища, като се започне отгоре от министъра надолу е в онова състояние – ще дойде време и ще говорим по този въпрос, - в което е била преди 1989 г. – политическото лице министърът назначава политическото лице началника на регионалния инспекторат, политическото лице началник назначава съответните директори в неговия район. Такава е обективната действителност. Това е системата, която във времето съществува и която никой досега не е променял.
 Що се отнася, уважаема госпожо, за религиозни доктрини, идеологически и т.н., обърнете внимание на нашето предложение. Тук става дума за упражняването и налагането на религиозни или политически доктрини. Това не изключва изучаването на религия, така, както е предвидено в този закон. Аз мисля, че няма противоречие.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Реплика от Лилия Христова.
 ЛИЛИЯ ХРИСТОВА: Аз искам да кажа, че началниците на регионалните инспекторати са държавни служители. Това не предполага политически назначения. Много трудно такъв служител може да бъде освободен.
 АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ще се назначи ли член на ДПС като началник на регионален инспекторат?
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Чалъкова.
 КАТЯ ЧАЛЪКОВА: Уважаеми господин министър, господин председател уважаеми колеги! Малко започнахме да смесваме нещата - назначенията на началника на регионалния инспекторат, назначенията на директорите. Мисля, че е излишно да говорим как се правят назначенията на директорите, че те са по Кодекса на труда, както и тяхното освобождаване също е по Кодекса на труда. Тоест за да бъде освободен даден директор, трябва да се докажат нарушения.
 По отношение на налагането на някакви религии, тоест на някакви възгледи, някакви изисквания и политически моменти, искам само да ви обърна внимание, че в чл. 4, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета, настоящия действащ правилник за приложение на Закона за народната просвета, пише, че светското образование не допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини. Тоест тук ние имаме абсолютна приемственост. И това, което се случва, е нещо, което не трябва да се случва. А защо то се е случило и как са се развили нещата, това вече е частен случай, който трябва да бъде изкоренен. Не искам да стигам до примери със забрадките в Рибново, което също води към едни други мисли.
 Аз искам чисто философски да погледнем на нещата как може образованието да бъде политизирано. Три са определенията на понятието „политика”. Аз съм убедена, че вие всички ги знаете, затова няма да ги представя на вашето внимание. Но искам да насочим вниманието си на две ключови думи и това са „идеология” и „доктрина”. Идеологията е система от възгледи, докато доктрината е учение, научна теория, в която се включва системата от възгледи.
 В тази посока е много по-правилно текстът на ал. 2 да бъде „В системата на предучилищното и училищното образование не се допуска налагането на идеологически и/или религиозни доктрини”. Този текст е по-общ и по-точно осмисля цялата същност на светското образование.
 Безспорно важно е образованието да бъде деполитизирано. Но не бива да хващаме отделен текст, който текст навежда други мисли – то е политизирано, затова ние сега ще го направим деполитизирано. Не върви за едно светско образование, каквото е в България, да говорим по такъв начин.
 Така че текстът по вносител е по-общ, по-конкретен и всеобхватен спрямо ситуацията на светския характер на образованието. Благодаря.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Георги Терзийски, заповядайте.
 ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Много ми допада тази добавка за деполитизираното училище. Считам, че тя е изключително актуална и важна.
 Благодаря на госпожа Дукова, че подкрепя подобна инициатива, защото самата тя каза, че има изключения. А щом има изключения, значи има и практика. Щом има такава практика, това означава, че вече има политизиране. А щом има политизиране, това означава, че то не трябва да се допуска. А за да не се допуска, трябва да се заложи като забранителна норма в закона. Това е елементарна логика, която следва едно след друго. Затова благодаря на госпожа Дукова.
 А като пример, че наистина е така, ще ви кажа следното. миналата година през септември – октомври пристигна бразилският президент в Габрово заедно с българския президент на посещение. И много странно беше, че учениците и децата, които посрещаха двамата президенти – и Георги Първанов, и Вилма Русеф, не носеха български или бразилски знаменца в ръцете си, а всичките бяха въоръжени с балончета и знаменца „ГЕРБ”. Ако това не е политизиране… То беше просто уникално. Стоят дечицата и размахват знаменца с „ГЕРБ”. И аз се чудех дали сме на предизборно събрание на политическа партия ГЕРБ или посрещаме президенти на двете държави. Много ви благодаря.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колега Методиев, искате ли още думата?
 ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, искам, защото господин Имамов ми отговори и аз съм длъжен да му отговоря. Защото тук става дума за сериозни неща, извън знаменцата. Което не че не е сериозно, но е някак си по-дребно.
 Освен това, което Вие казвате, господин Имамов в българското общество се ползва още една дума. Не знам дали тя е важна и по-добра дума. Тя се нарича „департизация”. Тоест вътре в една система – държавна институционална система да не се допуска партийна дейност. Това в някаква степен отговаря и на замисъла, доколкото разбирам, на второто Ви предложение.
 Но онова, което казахте за политическото през министъра, регионалния инспекторат и директора на училището, е абсолютно вярно. И ако на нас не ни харесва, трябва да кажем, че не ни харесва демократичното правило за избори. Една от системите, която реагира най-чувствително към всички неразумни – ще използвам по-остра дума, - глупави политики на едни управляващи, е именно училищната мрежа. Това, от една страна.
 Тези, които размахват знаменца, балончета и прочие, за което говори колегата Терзийски, плащат прескъпо в деня на следващите избори. Това всеки го е видял с очите си. Такива грешки трябва да бъдат санкционирани тежко и то от тези, които са ги допуснали в рамките на управлението. Не говоря само за колегите от ГЕРБ. Защото такива грешки, ако направим хронология на грешките, ще видим, че са допускани от Тройната коалиция, Националното движение „Симеон Втори”, Движението за права и свободи, Обединените демократични сили, Съюза на демократичните сили и т.н., и т.н. Както искате да ги наредим – отпред назад, отзад напред, все едно и също ще получим. Да махнем политическото от министъра на образованието, който и да е бил той, е невъзможно.
 Аз ви казвам, че Законът за просветата имаше по-голям абсурд в себе си. Законът за просветата имаше абсурдния вариант, при който министърът подписваше трудовите договори с всички директори на всички училищни институции в страната. Те бяха при един министър, който аз добре познавам, 3500. Трябваше да се проведат конкурси.
 Защото вие предишното си гласуване обосновахте с това, че има дълъг период от четири години. Аз ще ви кажа, че вашата политическа сила абсолютно единодушно, без никакво колебание, според мене абсолютно правилно е подкрепила Закона за народната просвета от 1991 г., където беше записано, че трябва длъжността „директор на училище” да се заема с конкурс. Тези конкурси до 1996 г. не бяха проведени, при все, че вашата политическа партия имаше мандат да управлява страната в рамките на две от тези пет години. Това за мене не е аргумент. Политическо е всичко.
 Господин министърът тук преди малко ми заговори на един език, който аз не познавам – древногръцки, за да ми каже, че всичко е политическо. Аз и на новобългарски съм убеден, че е така. Няма значение на какъв език ще го кажем. Въпросът е носи ли се отговорност.
 Моят отговор е: Да. И тази отговорност пред избирателите е жестока. Който върши щуротиите ще си плати за тях. Това е неизбежно.
 Опасното, господин Имамов, в нашата задача с децентрализацията винаги е било обаче друго: възможно ли е да има община в България, където по политически причини примерно да бъде санкциониран учителят по български език? И в тази община редовно да печели изборите една единствена политическа партия 20 години? Защото и този проблем го има. Сега за него да направим ли текст в закона? И да кажем: забраняваме на общините, в които една и съща политическа сила е печелила всички избори в продължение на 20 години, еди-какво си и еди-какво си. Не е възможно.
 Казах ви: има случаи - не ме предизвиквайте да ви кажа точните неща, защото няма смисъл, за политическа партия, която печели изборите в една община и която през общинските институции санкционира учител по български език за това, че не владеел майчиния език на децата, на които преподава. Защо искате да влизаме в конфликт, който не ни е нужен?
 Имаме лоши примери в много посоки. Но те не са свързани с правене на такива текстове. Защото – и с това ще завърша – ние не можем да решим една проста задача вече толкова години. И тази проста задача беше да учим децата на историята на ХХ век, защото там има едни големи злини, случили се на хората – това са тоталитарните режими.
 Ние не можем – казвам, всички, слагам и себе си в това число – да организираме обучението защо сме спрели да учил история преди 1912 г., тъй като било много сложно да се учи после история. Ние такава задача не можем да решим, която в себе си има много идеологически заряд.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Колеги, само да напомня за триминутен интервал за изказвания. Заповядайте, колега Богданова.
 ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: За мене ограничението от три минути влиза безотказно, колеги.
 Аз между другото отказвам да споря кое е по-удачното решение – идеология или доктрина. Защото няма пречка ученията да се познават и да се правят исторически оценки. Въпросът е какво се упражнява и какво се налага чрез учебния процес. А това, разбира се, е важно.
 Според мене в този смисъл това, което предлагат колегите Хамид и Имамов, има смисъл – да не се допуска упражняването и налагането.
 Второ, аз твърдя, че ние трябва изрично да запишем един запис, който ни е важен – че образованието в България е светско. И трябва да го има, защото има и други предложения, които не кореспондират с този запис.
 Дали е деполитизирано. Аз съм съгласна с колегата Методиев, че трябва да е департизирано.
 Но вижте, опасявам се от друго и го казвам със симпатия на господин Имамов. Защото той е прав, изброявайки аргументите. Прав е колегата Хамид, говорейки за фактите и колегата Методиев – за случили се истини. И ние не можем да бягаме от тях. Обаче с едната думичка „деполитизирано образование” ние няма да решим нищо. Защото и колегата Христова преди малко каза: Как, те печелят конкурс! Да, печелят конкурс. Ние с вас твърдим, че спечелилите конкурси са за безспорни хора? Че няма партийна намеса, партийна позиция, партийна интервенция. Ако го кажем, да, извинявайте, не сте честни.
 Ако запишем обаче, че образованието в България, освен светско, на същото ниво е и деполитизирано, то ще остане мъртъв текст. Защото всичките останали го реализираме по начин, по който ни дава днес основание да правим подобна оценка едно или друго явление. И ако не дефинираме проблема и не го признаем, ще сбъркаме. Защото – да, пишат се партийните принадлежности на родителите; да, ползват се по някакъв начин. Има различни хора.
 Аз няма да спра да обяснявам, че когато говорим за автономия, даваме на различни хора със спорни идеи, нееднозначни възможности и с подобни явления накрая.
 Така че аз ще подкрепя второто предложение на колегите. Ще се въздържа по първото, защото знам, че то не решава проблема. Решават го конкретните правила, уредените стандарти, конкретните изисквания, прочитът на понятието „автономия”, ако щете, на собствени политики, всичко това, което ние сме го раздали щедро, не сме му сложили рамки и сега искаме да се деполитизира. А то потенциално се е партизирало още в момента, в който сме го дефинирали като проблем.
 ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Не виждам други желаещи за изказване.
 Подлагам на гласуване предложението на колегите Имамов и Хамид поотделно.
 Първо, за редакция на чл. 11, ал. 1. Който е „за, моля да гласува.
 Гласували: за 4, против 1, въздържали се 12.
 Не се приема.
 Поставям на гласуване предложението на колегите Имамов и Халид за редакция на чл. 11, ал. 2.
 Гласували: за 5, против няма, въздържали се 12.
 Не се приема.
 Поставям на гласуване чл. 11 по вносител.
 Гласували: за 12, против няма, въздържали се 5.
 Приема се.
.......................................................................................................