събота, 18 февруари 2012 г.

ПРОФ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ ЗА МИТРОПОЛИТИТЕ И ЦЪРКВАТА

Изпращам  за сведение и мнение статията „Вредата от ползата”, публикувана във в. „Ние”, бр. 13 от 16 – 19. 02. 2012 и под заглавието „С досиетата на Синода ударихме православието” във в. „Ретро”, бр. 7 от 17 – 23. 02. 2012

Проф. Николай Василев

В Р Е Д А Т А       О Т       П О Л З А Т А

          О, неразумни и юроди, поради что бастисахте и Църквата!
          Вече близо 23 години кукловодите на прехода ни забалбосват с т. нар. досиета, т. нар. ченгета, т. нар. лустрации и прочие т. нар. глупости. Глупости не защото са наистина глупости, а защото ги правят на глупости, а всички нас съответно правят на глупаци. Успешно при това.
          Може би съм от малцината, имащи в най-голяма степен моралното основание да поставям тези въпроси и да изисквам отговори.
          Аз бях този, от една страна, който за първи път след 10 ноември 1989 (на митинга на току що създадения Съюз на демократичните сили на 10 декември) заклейми публично практиката на „политическата полиция” и настоя граждански демонстрации, патрули и кордони да предотвратят изнасянето и унищожаването на архивите на Държавна сигурност.
          От друга страна, двата категорични отказа за щатно или нещатно сътрудничество с въпросната организация (1971 и 1978) съвсем закономерно ми донесоха дългогодишно проследяване, подслушване, тиражирани клевети, забрани за напускане на територията на България, забрани за каквато и да било публична активност, уволнения, визити в Главно следствено управление и колкото щете разнообразни неприятни последици.
          Как се случи онова, което не биваше да се случва? С няколко мита кукловодите приспаха и без това генетично сънливите сънародници.
          Първо: част от документите е безвъзвратно унищожена. Лъжа. Архивите са микрофилмирани в по три екземпляра, укрити у нас и зад граница. Реално биват разсекретявани не панически прочистени, а съзнателно аранжирани от кукловодите архиви. Кукловодите са ни оставили онова, което биха искали да разкрием, и са си прибрали онова, което не биха искали да разкрием.
          Второ: кадрите на всички управления на ДС са мръсници, обслужвали интересите на чужди държави. Глупости. Ние сме единствената страна в света, която доброволно разсекрети и разпиля разузнаването и контраразузнаването си. Именно жалките мъпети, извършили това национално предателство, служат на интересите на чужди държави и на обема на своя джоб.
          Трето: ченгетата провалили прехода; ерго, като ги лустрираме, казано честно, всичко ще ни е наред. Очевидна фалшификация. Вече толкова време ги разконспирираме и лустрираме, пък нещата ни цъфнали, ни вързали. Прехода провалиха не вербуваните, а вербуващите (сред които са и кукловодите).
          И не само това. Изключително важно е, преди да се хвърлим възторжено към акциите на социалната екология, да преценим като цяло последиците от възторжената ни самодейност за националната сигурност, за геополитическата ориентация, за стратегическите разузнавателни направления и пр., тоест да анализираме обективно съотношението между вредата и ползата. С други думи, да сме наясно като печелим, какво губим, и като губим, какво печелим.
          Актуалният пример е пред очите ни – комисията „Костадинов” разкри досиетата на хората от висшия клир; жадните медии вдигнаха тиражите си; бързореки анализатори начесаха езиците си с искрени възмущения по повод на скандалните агентурни принадлежности. Две седмици тържество! Толкова!
          И какво спечелихме? Закъснял катарзис. Опрощение без никакъв сериозен ефект. Толкова! Какво решение на тежките национални проблеми ни донесе истината за агентурната принадлежност на владиците?
          Фактически ударихме православието. Разсипахме Църквата. Унищожихме доверието в нея (то скептичният българин по начало не е безумно вярващ!). А тя е и днес, както е била от векове насам, един от жизнено важните гаранти за опазването и бъдещето на българското семе и българския дух.
          В същото време ислямът гази Европа. „Ятаганът” Косово – Албания – Турция (губеща светския си характер и подчинила тотално конституционния му крепител) обраства с десетки милиони гастарбайтери и коренни жители. Тревогата в случая е породена не от искрено вярващите хора, а от плановете на деформирани религиозни пастири и фанатизирани духовни водачи.
          Тази реална опасност не забелязват единствено идеологическите слепци, политическите тъпанари, националните предатели. Всички те сриват безотговорно авторитета на православието. Не че и там няма мърша, не че Българската православна църква винаги е отговаряла на изискванията на времето, не че не е била тревожно пасивна в тежки периоди от нашата история (особено през последните две десетилетия), но трябва трезво да се прецени – православието все пак е една от най-важните опори на българина по пътя на етническото и духовното му оцеляване.
          П. П. Имам честта да съм близък с един от засегнатите митрополити. Той вероятно има слабости и е допускал грешки. Безгрешен е единствено Господ (че и за него не съм съвсем сигурен!). Слугите Божии са грешни. Но Дометиан Видински за мен е образец на духовен пастир, който всекидневно е сред хората (служби, водосвети, участия във важни светски мероприятия, обиколки из епархията, гражданска активност), помага за решаването на проблемите им, споделя грижите и радостите им, мъдро напътства постъпките им. Ако всички свещенослужители бяха като дядо Дометиан, нашата църква би била дваж по-силна и три пъти по-спасителна!
          О, неразумни и юроди, оставете Църквата на мира!