вторник, 5 януари 2016 г.

Върховният касационен съд върна на работа Ангел Грънчаров, учител по философия от Пловдив.

Върховният касационен съд върна на работа Ангел Грънчаров, учител по философия от Пловдив.
„Върнах се на работа в ПГЕЕ-Пловдив, и то съвсем реално, възстановен бях вчера, включително вече започнах да водя часове, да влизам в отделни класове, според програмата. Желанието ми е да си гледам качествено работата, единственият ми интерес е учениците да имат полза от обучението по философия, а моята работа се свежда до това да им помагам в техните усилия да станат пълноценни личности и добри граждани. Интересното е това, че макар да съм отсъствал реално точно година и половина от училището, за това сравнително кратко време са дошли нови ученици, които не познавам, а и те не ме познават; имам чудесни впечатления от учениците в класовете, в които влязох вчера; убеден съм, че с тях ще намерим общ език и нашите занимания ще бъдат на високо ниво, наистина с полза за тях самите. Тази сутрин часовете ми започват от 7.30 часа, имам и първи час, а общо днес имам 6 часа; ще свърша някъде в късния следобед (включително с паузите, когато нямам часове).
..........

Бях приет по един много сърдечен и в този смисъл трогателен начин от по-голямата част от колегите, от учителите и от персонала изобщо. Добре си поговорихме и с ръководството на училището, уточнихме някои важни неща, ще се радвам между нас да се породи атмосфера на взаимно разбиране и уважение на неизбежните различия в позициите; а какво пречи с времето тия сериозни разминавания и различия да се преодоляват, това е напълно възможно, стига да е налице подобаващото желание, готовност, полагането на усилия за движение в тази посока. Що се касае до мен, мога да гарантирам, че това желание е налице. Аз съм доказано диалогичен човек, обичам дебатите, дискусиите, споровете, добре зная, че този е верният начин за сближаване на позициите - и най-вече за пораждането на обща воля за работа и то в единствено правилната посока: повишаване на качеството на обучението и образованието на учениците. Свободният, демократичният дебат следва да се води с ясното съзнание, че върху нас лежат тежки отговорности, съвременните изисквания към учителите, към възпитателите на младежта са огромни, изключително тежки, поставени сме в една невероятно интересна ситуация, която обаче не бива да я подценяваме. Трябва да работим така, че без излишна болка да се разделяме с овехтелите, с отживелите времето си представи. Съвременният живот е така динамичен, че нашите съзнания са поставени в рискова ситуация: или ще се променяме според изискванията и потребностите на живота - или ще станем, дето се казва, ненужни, ще станем вместо мотор на промените тяхна спирачка; разбира се, от само себе си знае, че никой не може да спре ония промени, които самият живот, самото време изисква. Налага ни се да се променяме, няма как да си бъдем все същите в толкова променилите се условия.“