четвъртък, 19 ноември 2015 г.

МОН: ПРОМЕНЯМЕ ПРОМЕНИТЕ

РАБОТНА ГРУПА ЩЕ ОТГОВАРЯ НА ЗАПИТВАНИЯ ПО НОВИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ И ПРОГРАМИ

Какво правим?
С приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) се реформира образователната система, в образователната структура (основно образование се завършва вече след VII клас, а гимназиалната степен се дели на два етапа), се предефинират видовете училищна подготовка, актуализират се целите на образованието, а с тях – и очакваните резултати от обучението. За привеждането на законовите текстове в действие следва да се разработи изцяло нова подзаконова нормативна уредба. С оповестените на електронната страница на МОН проекти на наредби, които определят държавните образователни стандарти (ДОС) - за учебния план, за общообразователната подготовка и за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, правим първата крачка в тази посока.

Защо го правим сега?
Срокът за утвърждаване на тези нови наредби е зададен в самия ЗПУО - в едномесечен срок от обнародването му в Държавен вестник, и в изпълнение на този срок проектите им са оповестени за обществено обсъждане.
Работата по проектите на наредби тече усилено в продължение на месеци, в нея са включени представители на всички заинтересовани страни – учители, директори, социални партньори, представители на висши училища и на неправителствени организации, но финализирането на проектите и публикуването им за обществено обсъждане не е възможно преди окончателното приемане и обнародване на гласуваните от народните представители текстове.
При разработването на проектите на учебни планове, стандартите по предмети и на учебните програми работните групи са се водили от няколко основни принципа:
    • В центъра на промените да стоят интересът и нуждите на учениците;
    • Да се запазят българските национални традиции;
    • Да се отговори на съвременните изисквания към образованието в европейски и световен план;
    • Да се отчетат променените условия и промененият профил на ученика в XXI век;
    • Учебното знание да се разграничи от научното знание, като се отдели повече място за  упражнения, за практическо прилагане на знанията и за обобщение; Обучението да не е тясно предметно, а да насочва към придобиване на ключовите компетентности, затова ключова дума е интеграцията;
    • Присъствието на отделни учебни предмети в учебния план да не е самоцелно, а да е подчинено на придобиването на ключовите компетентности (това предопределя новите учебни предмети (компютърно моделиране, технологии и предприемачество) или промяната на учебни предмети не толкова като заглавие, а като съдържание (технологии и предприемачество вместо труд и техника).

Какви са основните нови моменти в проектите?
1. Увеличени са учебните седмици за I, IV и VII клас, съответно на 32, 34 и 36, като увеличението е плавно и дава възможност както за по-успешна адаптация на учениците в последния клас от всеки образователен етап към следващия, така и за по-спокойна подготовка за традиционните национални външни оценявания в края на всеки етап. С тази стъпка скъсяваме поне малко голямата разлика между продължителността на учебното време в България и в останалите страни членки на ЕС.
2. Подготвените проекти са подчинени на нова образователна философия, в съответствие с която до Х клас вкл. приключва изучаването на основни общообразователни предмети  с малки изключения (БЕЛ, математика, чужд език, физическо възпитание и спорт и гражданско образование), за да се освободи място във втория гимназиален етап за целенасочена предуниверситетска подготовка (чрез профилираната подготовка, която по закон може да се осъществява само в ХI и в ХII клас) или за придобиване степен на професионална квалификация (чрез професионалната подготовка, която по закон започва с малък брой часове още в първи гимназиален етап, но същността й е разположена в ХI и в ХII клас, където може да се съчетава и с дуална система на обучение). Това не значи обаче намаляване на общия брой часове по общообразователните предмети, които се изучават до Х клас. Напротив - часовете им се запазват, дори в отделни случаи се увеличават незначително.
3. Наред с това е осигурена възможност за разширяване и задълбочаване на обучението по различни учебни предмети чрез избираемите учебни часове, които всяко училище има автономия да разпределя според възможностите и интересите на учениците си, т.е. всеки един от учебните предмети, изучавани в задължителните часове, може да получи допълнителни часове, като учебната програма за обучението ще бъде разработена според профила и възможностите на учениците в класа.
4. Съществен елемент от новата образователна философия е възможността училищата да избират от различни – 24 рамкови учебни планове, които отговарят на облика на тяхното училище.

Какви промени внасяме в резултат на получените становища и мнения?
В резултат  на оповестените проекти на наредби в определения законов срок в МОН се получиха над 250 становища и мнения, главно по ДОС за учебния план, част от които са в резултат на неразбиране на новата философия на ЗПУО, други  - с конкретни искания за увеличаване на часовете по почти всички общообразователни учебни предмети.
След като се запознахме с аргументите, като институция, която е отворена към диалога, и с вярата, че всяка промяна е възможна, когато е обществено приемлива и широко споделена, предлагаме следните промени в проектите на рамковите учебни планове в ДОС за учебния план:
  1. Възстановяваме броя часове, с който учебният предмет философия (психология, логика, етика, право, философия) се изучава в гимназиалната степен към настоящия момент (предложението за намаляване на този брой беше породено от идеята учебният предмет гражданско образование да се обособи още в първи гимназиален етап, като отнеме част от темите и проблемите, изучавани през философския цикъл). Така гражданското образование като нов предмет ще се появи само в ХI и в ХII клас;
  2. Възстановяваме броя часове, с който учебният предмет физическо възпитание и спорт се изучава във всеки от класовете към настоящия момент (предложението за намаляване на този брой с по 0,5 часа седмично беше предизвикано от свръхпредставянето на учебния предмет в националния учебен план в съпоставка с изучаването на предмета в другите страни членки на ЕС);
  3. Увеличаваме броя часове, с който учебният предмет чужд език се изучава в задължителните учебни часове в IХ клас в училищата с интензивно изучаване на език спрямо първоначалния проект (предложението за залагане на по-малък брой часове беше породено от възможността всяко училище да разполага с тези часове като избираеми). Така към момента т. нар. езикови гимназии в курса на обучение от VIII до ХII клас биха могли да осъществяват обучението си по два чужди езика с хорариум, по-висок и от настоящия в задължителните и в избираемите часове.
  4. Предлагаме нов допълнителен рамков учебен план за разширено изучаване на чужд език, в който в VIII клас чуждият език ще се изучава с достатъчно голям хорариум, като същевременно в учебния план ще присъстват и учебните предмети история и цивилизации, география и икономика, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование.

В заключение, бихме искали да използваме възможността да се обърнем към всички заинтересовани страни и да им припомним, че все още тече срокът за обществено обсъждане на учебните програми за I и за V клас, въз основа на които ще бъдат разработени и новите учебници.
Сега е моментът, когато обществото ни трябва да се обедини около компетентностите, които са необходими на бъдещите млади хора. Затова е важно и разговорите да вървят не по посока на какво се учи и какво “отпада” в сравнение с настоящите учебни програми, а на това какво искаме да знаят и умеят децата ни. И можем да го направим заедно.
В МОН е създадена специална работна група, която ще отговаря на запитвания от различни заинтересовани страни на e-mail:

неделя, 15 ноември 2015 г.

ЗА ФИЛОСОФИЯТА КАТО ЛИЧНО ОСМИСЛЯНЕ


ЗА ФИЛОСОФИЯТА КАТО ЛИЧНО ОСМИСЛЯНЕ

/отговор на въпросителните в отговорите на историка Емил Джасим/
            Проблемите в новите учебни планове и по-конкретно относно намалените учебни часове по философия, както и за преместването на предмета "Философия" от етапа на 11 и 12 клас в етапа на 8, 9 и 10 клас предизвика дискусия в "Педагози", в която се включи активно и Емил Джасим, историк. В предишната публикация "Прагматизмът" изрита философията от средното образование" оспорвах неговите становища, не защото е историк, а защото аргументите му, в подкрепа на промените са неоснователни. Длъжен съм да отговоря и на въпросителните, които той задава в последващите два текста от "Педагози". Ето ги тези два текста:
 "Emil Jassim
Странно, Райчо!
Толнова емоционална реакция на мнение, че "Етика и право" е маргинализиран от учениците предмет.
Впрочем, философията е чудесен предмет, който позволява на хората да осъзнават своето учудване от света. Напомням само, че thaumazein (да се учудиш), а оттам и разсъждаване върху каквото и да било, e възможно едва, когато се отдалечиш. А ти с тази емоционална реакция хич показваш, че хич не си се отдалечил.
И съм изненадан от слабата ти аргументация, базираща се на аргументи "ти не можеш да говориш по този въпрос, защото не си философ", "що не пробваш с историята същото", или пък лежат на невярно твърдение, защото попитах колко помнят учениците от предмета "Етика и право".
Дори не знам дали да коментирам очевидното противоречие на съпротивата да има гражданско образование, но пълното приемане да се изучава право, като се има предвид, че в основата на новия предмет ще бъде именно то. smile emoticon"

"Emil Jassim
Що, бе, Райчо?
Свободата не е ли хем философска, хем гражданска категория?
А иначе е факт, че подготовката ми по философия е ограничена. Помня само оригиналите на Платон и Аристотел на старогръцки, но не от часовете по философия, а от часовете по гръцки. Немската класическа ми е мъгла, а Ницше е нацист.
Извън шегата (то пък колко да е шега), странно е, че аргументът ти е ad hominem за моята подготовка, а не е върху мнението ми.
Та свободата е ли философска категория, както и гражданска? А добродетелта? А не са ли разсъждавали великите умове на философията върху тези проблеми? Или Аристотел Стагирит няма цял трактат, посветен на атинската полИтейя?
Ех, Райчо! smile emoticon"
    Емил,
    Отговарям накратко:
    1. Философията задава /определя/ същностните характеристики в съдържанието на категорията „свобода“, а тяхното конкретно измерение като „гражданска категория“ и др.п. е нещо по-различно и не е случайно, че философите са разсъждавали и за свободата като гражданска категория. Философите са разсъждавали и за красивото момиче, момче, кон и др.п., но са търсили най-общите характеристики на красотата, за да определят съдържанието на понятието /категорията/ красота.
    2. Изисквал съм от учениците не да научават наизуст схващанията на философите, още повече „оригиналите на Платон и Аристотел на старогръцки“/макар, че и това е нещо/, а да резберат, да осмислят, в границите на собствената си способност за това, техните идеи и схващания и по един или друг начин да ги включат в своето мислене. В подготовката се включва не само знаенето, но и отношението и личното осмисляне.Човек, който е осмислил за себе си схващанията на Платон и Аристотел през призмата на съвременните разбирания за света и човека, за философията, не би поискал да се сведе философията до „простички неща“ като „гражданските права и отговорности, ... свободата и липсата й“ в битността им на гражданско образование.
    3.В първоначалния ти текст не пишеш за „Етика и право“, а за „Философия“. Не подменяй предпоставките и не въвеждай читателите в заблуждение.
    4. Съдя и се аргументирам на основата на твоето мнение, в което откривам липсата на тази част от философската подготовка, за която говоря в т.2. Мнението ти съдържа много повече, отколкото може би си мислиш.
    5. Не разбирам как и къде откри в гилдията на философите „съпротивата да има гражданско образование“. Напротив: Асоциацията на преподавателите по философия, а предполагам и колегите извън нея, винаги е отстоявала, че е необходимо гражданското образование на българското образование. Дискусията е за формата на неговата реализация. Така, че няма противоречие у философите по тази тема.
    6. Вярно е, че „философията ... позволява на хората да осъзнават своето учудване от света“, ако под „позволява“ се разбира „осигурява възможност“, задава пътят, по който да си отговорим на много от въпросите, породени в нашето учудване, и не само в учудването, а и във всяко рационално питане за същественото и да „видим“ невидимото във видимото, общото в отделното, необходимото в случайното, възможното в действителното и др.п. Важно е не само да се отдалечим, но и как ще се отдалечим в учудването и питането и как ще ги съхраним в процеса на отговарянето.
    7. Опитай се да откриеш рационалното в т.н. от теб моя „емоционална реакция“. МОН откри рационалното в емоционалната реакция на общественото мнение за предмета „Философия“ и го реабилитира. 

    8.И друго: отдавам на младостта ти високомерното в началото „Що, бе, Райчо?“ и снизходителното накрая „Ех, Райчо!“ Не претендирам за твоята ерудиция, а още повече за съвършенство, пък и съм на прага на друг свят и тщеславието отдавна ми е чуждо.
След като МОН реабилитира философията, предлагам да спрем тази дискусия.
Райчо Радев

петък, 13 ноември 2015 г.

ФИЛОСОФИЯТА- РЕАБИЛИТИРАНА

ФИЛОСОФИЯТА- РЕАБИЛИТИРАНА  
Добра вест от МОН:
Какви промени внасяме в резултат на получените становища и мнения?
....

Възстановяваме броя часове, с който учебният предмет философия (психология, логика, етика, право, философия) се изучава в гимназиалната степен към настоящия момент (предложението за намаляване на този брой беше породено от идеята учебният предмет гражданско образование да се обособи още в първи гимназиален етап, като отнеме част от темите и проблемите, изучавани през философския цикъл). Така гражданското образование като нов предмет ще се появи само в ХI и в ХII клас;

четвъртък, 12 ноември 2015 г.

„ПРАГМАТИЗМЪТ“ ИЗРИТА ФИЛОСОФИЯТА ОТ СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

 „ПРАГМАТИЗМЪТ“ ИЗРИТА ФИЛОСОФИЯТА ОТ СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
/за мнението на един историк относно философията/
На 11 ноември Емил Джасим публикува в „Педагози“ следното мнение за изпратеното в МОН Протестно писмо срещу промените в обучението по философия в средното образование: „Направете експеримент колко и какво помнят учениците от часовете по философия. И не, не казвам, че философията не е нужна. Казвам, че часовете по философия могат да бъдат ориентиране малко по-практически - да разсъждаваме върху гражданските права и отговорности, върху свободата и липсата й, такива, простички неща. И да, протестът е само и единствено заради нормативите.“
            Философите биха могли да подминат с подобаващо „уважение“ това мнение, ако то не внушава лесно „смилаеми“ аргументи в изтерзаното учителско съсловие и не е съзвучно на неадекватните предложения на МОН за учебния план.
            Емил,
Изненадата ми е огромна, дори шокираща!!! Не съм допускал, че философската ти подготовка е с такава степен на ограничение, че да твърдишчасовете по философия могат да бъдат ориентиране малко по-практически - да разсъждаваме върху гражданските права и отговорности, върху свободата и липсата й, такива, простички неща“. Ако това се случи, „часовете по философия“ няма да са часове по философия, а часове по гражданско образование.
Общуването ти с МОН е активно и затова ти предлагам да внесеш при министъра идеята за изваждане на предмета „Философия“ от българското образование, вместо да се гаврят с философията -  систематичното знание за най-общото в света и човека, с възловите понятия /категориите на философията/ за природното и човешкото битие, за всеобщите принципи и отношения в света, които задават „стожерите“ на човешката духовност и осмислянето на личното битие на младите хора, /пък и не само на младите/, които играят ролята на методолотия на научното и житейското търсене.
Много важно е, че броя на учебните часове по философия са пренебрежително малко, но по-важно е, че обучението по философия се премества от значително по-адекватна на философстването възрастова група на учениците /11 и 12 клас/ в значително по-неадекватна на философстването възрастова група /8, 9 и 10 клас/
Признак за груб метериализъм на пишещия е твърдението, че изкушените от философията се борят за адекватен брой часове по философия в средното образование само заради нормативите. Аз съм пенсиониран учител по философия, не съм зависим и за мен не е валидно твърдението ти, че „протестът е само и единствено заради нормативите“. Също така, настоящите учители по философия няма да останат без нормативи. Не знам дали осъзнаваш, колко лишено от основание /меко казано/ е това, което си написал и съм убеден, че някой ден ще съжаляваш, че си го мислил, а още повече казал и написал.
Надявам се, че не желаеш да се превърнеш в глашатай на опростачването на философията, /макар, че и простакът има в своето мислене нещо от философията/, защото в историята на човешката цивилизация /която ти познаваш/ има случаи, когато философията е свеждана до „такива, простички неща“ като „граждански права, ...свободата и липсата й“, сведени само до простичките представи за свободата като право на избор на гражданина или неговата липса /или нещо подобно/. Дори и тези „простички неща“ не са така простички, както ги внушаваш на групата в „Педагози“. В съдържанието на понятието свобода се снемат основни философски понятия като субект, опредметяване-разпредметяване, битие /отчуждено и неотчуждено/ и др.п., а Правото, по своята същност е пряко свързано и се основава на философията.
 „Възхищавам“ се на увереността, самочувствието и амбициозността да се произнасяш с такава категоричност за всичко в образованието, вкл. и за предмети, които не познаваш в необходимата професионална цялост, тяхното  съдържание, роля и значение за развитието на духовността на младите. Не притежавам такива качества, за да призова теб и всички историци да сведат обучението по история до част от гражданското образование, а ако те се противопоставят, да ги зеклеймя, че се барят само за нормативите си.
А що се отнася до експеримента за установяване „колко и какво помнят учениците от часовете по философия“, в което имплицитно се съдържа оценката ти, че учениците нищо не научават в часовете по философия, както и твоето отвратително-пренебрежително отношение към философията и обучението по философия като нещо ненужно, ти предлагам да реализираш този експеримент и по другите предмети, вкл. и историята. Направи този експеримент в училището в което работиш, а след това го обсъди с колегата си по философия и другите учители. Няма да коментирам бруталната закачка като ирония в изречението "И не, не казвам, че философията не е нужна.", с която казваш обратното: „философияга е не-нужна“.
Пресъствието на философското в мисленето на учениците може да се открие не само в непосредствен след обучието изпит, но и в последващото им житейско битие.

Райчо Радев

вторник, 10 ноември 2015 г.

ПРОМЕНИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЛОСОФИЯ - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ КЪМ ДУХОВНОСТТА НА НАЦИЯТА

Престъпление към духовността на нацията са промените в обучението по философия

По повод на Протестното писмо в защита на обучението по философия, което изпратихме до МОН, получих писмо от колежка, в което тя сподели своето объркване и постави няколко съществени въпроса:
1. Какво показва новото разпределение на учебното време по раздели и мястото на предмета „Философия“?
2.Нормално ли е свалянето на обучението по предмета „Философия“ от 11 клас в 8, 9 и 10 клас?
3. Как ще се отрази на духовното развитие на учениците, ако се намалят часовете по предмета „Философия“?
4. Избираемите часове ще увеличат ли часовете по философия ?
5. Предметът „Гражданско образование“ заменя ли предмета „Философия“?
Отговорих на колежката така:
Не съм аз този, който може да те „изкара от объркването“. От „объркването“ маже да те „изкара“ собственото ти мислене, при малко по-различни предпоставки и логическа последователност. Може би няма и „объркване“.
1.В раздел А /задължителни часове/ на учебния план
държавата /МОН/ е заложила собствените си представи за минимално необходимата, достатъчна и задължителна част от духовното богатство на човешката цивилизация, която да стане достояние на съзнанието, уменията и компетенциите на младите хора в България и да осигури тяхната адекватна реализация в бъдеще, което бъдеще тя /държавата-МОН/ също си е представила в собствените си екстраполации.
2.В раздел Б /избираеми, но задължителни часове/от учебния план
държавата /МОН/ е предоставила на ученици, учители и родители да изберат друга част от духовното богатство на човешката цивилизация, с която учениците /а може би учителите, и/или родителите/ желаят да общуват, да овладеят по-добре, защото им е интересно и преценяват, че ще им бъде полезно в бъдеще. Каква ще бъде реалността на този избор е друга тема. Досега изборът се правеше от учителите и директорите, с оглед нормативите и заплатите.
3.В раздел В /факултативни, незадължителни часове/
държавата /МОН/ е дала възможност на учениците и училището да провеждат обучение по интереси на учениците.
Съотнасянето на предметите по брой часове в раздел А е показател за степента на необходимост, достатъчност и значимост на всеки отделен предмет, според държавата /МОН/. Прегледът на приложенията към наредбата за учебния план, в които са публикувани учебните планове и съпоставката на броя часове по предмети в раздел А показва, че:
а. държавата /МОН/ определя: обучението по математика, физика, химия и биология е два пъти по-важно за развитието на духовния свят на младия човек от философията;
б. държавата /МОН/ определя: степента на развитие на абстрактнологическото в мисленето на учениците в 8, 9 и 10 клас е по-подходяща за осмисляне на философските схващания за света и човека отколкото в 11 и 12 клас;
в. Държавата /МОН/ определя: който иска да учи „по-разширено“ философия да го направи в часовете от разделБ и евентуално в часовете от раздел В.
Съотнасянето на трите раздела, а още повече определянето им като „водещ хорото“ или „отстъпващ“ е предмет на лично или колективно тълкуване.
Предметите и броя часове в разделите Б и В определят профилирането на училището, съобразно ДОС, което също е предмет на лично и колективно тълкуване.
В нашата, родна българска действителност съществува почти 100% възможност обучението по философия за 95% от учениците да приключи с 1 час седмично в 8 клас, 1 час седмично в 9 клас и 1 час седмично, но за един срок в 10 клас, при това със значителна редукция на учебното съдържание, т.е.сведена до минимум роля на философията за духовното израстване на учениците, както и защото същностно-специфичното за философията съдържание е несъвместимо със степента на развитие на светоотношението на учениците в 8, 9 и 10 клас. Структуроопределящи за духовното развитие на младия човек ценности, „стожерите“ на личносното светоотношение, които задава философията /теории, категории, принципи, закони.../, фундаменталните за човека питания и многообразие от отговори ще останат недостъпни за учениците в 8, 9 и 10 клас, а те са по-адекватни на духовните търсения на младия човек в 11 и 12 клас.
Колко от училищата ще се профилират в хуманитарната сфера? Дали ще има по едно такова училище в областните градове? Каква част от младостта на България ще се докосне до същностните смисли на философията?
Обучението по Гражданско образование не може да замести обучението по Философия. Който няма предства за различието в съдържанието на двата предмета може да твърди обратното.
И дуго: философите протестират срещу това, че философската култура на нацията ще се сведе до минимум, осмислането на чавешкия живот ще се сведе до простичкото, безропотно подчинение на технологиите, върховните ценности на човешкото битие ще бъдат поругавани.
Притеснението ни за липсата на сигурност, относно нормалния брой часове по философия за децата в средното образование, е основателно. Протестът не е от страх за норматива на учителите по философия, а за духовното богатство на децата, бъдещето на България.
Райчо Радев