ЗА ФИЛОСОФИЯТА КАТО ЛИЧНО ОСМИСЛЯНЕ

ЗА ФИЛОСОФИЯТА КАТО ЛИЧНО ОСМИСЛЯНЕ

/отговор на въпросителните в отговорите на историка Емил Джасим/

            Проблемите в новите учебни планове и по-конкретно относно намалените учебни часове по философия, както и за преместването на предмета "Философия" от етапа на 11 и 12 клас в етапа на 8, 9 и 10 клас предизвика дискусия в "Педагози", в която се включи активно и Емил Джасим, историк. В предишната публикация "Прагматизмът" изрита философията от средното образование" оспорвах неговите становища, не защото е историк, а защото аргументите му, в подкрепа на промените са неоснователни. Длъжен съм да отговоря и на въпросителните, които той задава в последващите два текста от "Педагози". Ето ги тези два текста:

 "Emil Jassim

Странно, Райчо!

Толнова емоционална реакция на мнение, че "Етика и право" е маргинализиран от учениците предмет.

Впрочем, философията е чудесен предмет, който позволява на хората да осъзнават своето учудване от света. Напомням само, че thaumazein (да се учудиш), а оттам и разсъждаване върху каквото и да било, e възможно едва, когато се отдалечиш. А ти с тази емоционална реакция хич показваш, че хич не си се отдалечил.

И съм изненадан от слабата ти аргументация, базираща се на аргументи "ти не можеш да говориш по този въпрос, защото не си философ", "що не пробваш с историята същото", или пък лежат на невярно твърдение, защото попитах колко помнят учениците от предмета "Етика и право".

Дори не знам дали да коментирам очевидното противоречие на съпротивата да има гражданско образование, но пълното приемане да се изучава право, като се има предвид, че в основата на новия предмет ще бъде именно то. smile emoticon"

"Emil Jassim

Що, бе, Райчо?

Свободата не е ли хем философска, хем гражданска категория?

А иначе е факт, че подготовката ми по философия е ограничена. Помня само оригиналите на Платон и Аристотел на старогръцки, но не от часовете по философия, а от часовете по гръцки. Немската класическа ми е мъгла, а Ницше е нацист.

Извън шегата (то пък колко да е шега), странно е, че аргументът ти е ad hominem за моята подготовка, а не е върху мнението ми.

Та свободата е ли философска категория, както и гражданска? А добродетелта? А не са ли разсъждавали великите умове на философията върху тези проблеми? Или Аристотел Стагирит няма цял трактат, посветен на атинската полИтейя?

Ех, Райчо! smile emoticon"

    Емил,
    Отговарям накратко:
    1. Философията задава /определя/ същностните характеристики в съдържанието на категорията „свобода“, а тяхното конкретно измерение като „гражданска категория“ и др.п. е нещо по-различно и не е случайно, че философите са разсъждавали и за свободата като гражданска категория. Философите са разсъждавали и за красивото момиче, момче, кон и др.п., но са търсили най-общите характеристики на красотата, за да определят съдържанието на понятието /категорията/ красота.
    2. Изисквал съм от учениците не да научават наизуст схващанията на философите, още повече „оригиналите на Платон и Аристотел на старогръцки“/макар, че и това е нещо/, а да резберат, да осмислят, в границите на собствената си способност за това, техните идеи и схващания и по един или друг начин да ги включат в своето мислене. В подготовката се включва не само знаенето, но и отношението и личното осмисляне.Човек, който е осмислил за себе си схващанията на Платон и Аристотел през призмата на съвременните разбирания за света и човека, за философията, не би поискал да се сведе философията до „простички неща“ като „гражданските права и отговорности, ... свободата и липсата й“ в битността им на гражданско образование.
    3.В първоначалния ти текст не пишеш за „Етика и право“, а за „Философия“. Не подменяй предпоставките и не въвеждай читателите в заблуждение.
    4. Съдя и се аргументирам на основата на твоето мнение, в което откривам липсата на тази част от философската подготовка, за която говоря в т.2. Мнението ти съдържа много повече, отколкото може би си мислиш.
    5. Не разбирам как и къде откри в гилдията на философите „съпротивата да има гражданско образование“. Напротив: Асоциацията на преподавателите по философия, а предполагам и колегите извън нея, винаги е отстоявала, че е необходимо гражданското образование на българското образование. Дискусията е за формата на неговата реализация. Така, че няма противоречие у философите по тази тема.
    6. Вярно е, че „философията ... позволява на хората да осъзнават своето учудване от света“, ако под „позволява“ се разбира „осигурява възможност“, задава пътят, по който да си отговорим на много от въпросите, породени в нашето учудване, и не само в учудването, а и във всяко рационално питане за същественото и да „видим“ невидимото във видимото, общото в отделното, необходимото в случайното, възможното в действителното и др.п. Важно е не само да се отдалечим, но и как ще се отдалечим в учудването и питането и как ще ги съхраним в процеса на отговарянето.
    7. Опитай се да откриеш рационалното в т.н. от теб моя „емоционална реакция“. МОН откри рационалното в емоционалната реакция на общественото мнение за предмета „Философия“ и го реабилитира. 
    8.И друго: отдавам на младостта ти високомерното в началото „Що, бе, Райчо?“ и снизходителното накрая „Ех, Райчо!“ Не претендирам за твоята ерудиция, а още повече за съвършенство, пък и съм на прага на друг свят и тщеславието отдавна ми е чуждо.

След като МОН реабилитира философията, предлагам да спрем тази дискусия.
Райчо Радев