ПРОМЕНИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЛОСОФИЯ - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ КЪМ ДУХОВНОСТТА НА НАЦИЯТА

Престъпление към духовността на нацията са промените в обучението по философия

По повод на Протестното писмо в защита на обучението по философия, което изпратихме до МОН, получих писмо от колежка, в което тя сподели своето объркване и постави няколко съществени въпроса:

1. Какво показва новото разпределение на учебното време по раздели и мястото на предмета „Философия“?

2.Нормално ли е свалянето на обучението по предмета „Философия“ от 11 клас в 8, 9 и 10 клас?

3. Как ще се отрази на духовното развитие на учениците, ако се намалят часовете по предмета „Философия“?

4. Избираемите часове ще увеличат ли часовете по философия ?

5. Предметът „Гражданско образование“ заменя ли предмета „Философия“?

Отговорих на колежката така:

Не съм аз този, който може да те „изкара от объркването“. От „объркването“ маже да те „изкара“ собственото ти мислене, при малко по-различни предпоставки и логическа последователност. Може би няма и „объркване“.

1.В раздел А /задължителни часове/ на учебния план

държавата /МОН/ е заложила собствените си представи за минимално необходимата, достатъчна и задължителна част от духовното богатство на човешката цивилизация, която да стане достояние на съзнанието, уменията и компетенциите на младите хора в България и да осигури тяхната адекватна реализация в бъдеще, което бъдеще тя /държавата-МОН/ също си е представила в собствените си екстраполации.

2.В раздел Б /избираеми, но задължителни часове/от учебния план

държавата /МОН/ е предоставила на ученици, учители и родители да изберат друга част от духовното богатство на човешката цивилизация, с която учениците /а може би учителите, и/или родителите/ желаят да общуват, да овладеят по-добре, защото им е интересно и преценяват, че ще им бъде полезно в бъдеще. Каква ще бъде реалността на този избор е друга тема. Досега изборът се правеше от учителите и директорите, с оглед нормативите и заплатите.

3.В раздел В /факултативни, незадължителни часове/

държавата /МОН/ е дала възможност на учениците и училището да провеждат обучение по интереси на учениците.

Съотнасянето на предметите по брой часове в раздел А е показател за степента на необходимост, достатъчност и значимост на всеки отделен предмет, според държавата /МОН/. Прегледът на приложенията към наредбата за учебния план, в които са публикувани учебните планове и съпоставката на броя часове по предмети в раздел А показва, че:

а. държавата /МОН/ определя: обучението по математика, физика, химия и биология е два пъти по-важно за развитието на духовния свят на младия човек от философията;

б. държавата /МОН/ определя: степента на развитие на абстрактнологическото в мисленето на учениците в 8, 9 и 10 клас е по-подходяща за осмисляне на философските схващания за света и човека отколкото в 11 и 12 клас;

в. Държавата /МОН/ определя: който иска да учи „по-разширено“ философия да го направи в часовете от разделБ и евентуално в часовете от раздел В.

Съотнасянето на трите раздела, а още повече определянето им като „водещ хорото“ или „отстъпващ“ е предмет на лично или колективно тълкуване.

Предметите и броя часове в разделите Б и В определят профилирането на училището, съобразно ДОС, което също е предмет на лично и колективно тълкуване.

В нашата, родна българска действителност съществува почти 100% възможност обучението по философия за 95% от учениците да приключи с 1 час седмично в 8 клас, 1 час седмично в 9 клас и 1 час седмично, но за един срок в 10 клас, при това със значителна редукция на учебното съдържание, т.е.сведена до минимум роля на философията за духовното израстване на учениците, както и защото същностно-специфичното за философията съдържание е несъвместимо със степента на развитие на светоотношението на учениците в 8, 9 и 10 клас. Структуроопределящи за духовното развитие на младия човек ценности, „стожерите“ на личносното светоотношение, които задава философията /теории, категории, принципи, закони.../, фундаменталните за човека питания и многообразие от отговори ще останат недостъпни за учениците в 8, 9 и 10 клас, а те са по-адекватни на духовните търсения на младия човек в 11 и 12 клас.

Колко от училищата ще се профилират в хуманитарната сфера? Дали ще има по едно такова училище в областните градове? Каква част от младостта на България ще се докосне до същностните смисли на философията?

Обучението по Гражданско образование не може да замести обучението по Философия. Който няма предства за различието в съдържанието на двата предмета може да твърди обратното.

И дуго: философите протестират срещу това, че философската култура на нацията ще се сведе до минимум, осмислането на чавешкия живот ще се сведе до простичкото, безропотно подчинение на технологиите, върховните ценности на човешкото битие ще бъдат поругавани.

Притеснението ни за липсата на сигурност, относно нормалния брой часове по философия за децата в средното образование, е основателно. Протестът не е от страх за норматива на учителите по философия, а за духовното богатство на децата, бъдещето на България.

Райчо Радев