четвъртък, 19 ноември 2015 г.

МОН: ПРОМЕНЯМЕ ПРОМЕНИТЕ

РАБОТНА ГРУПА ЩЕ ОТГОВАРЯ НА ЗАПИТВАНИЯ ПО НОВИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ И ПРОГРАМИ

Какво правим?
С приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) се реформира образователната система, в образователната структура (основно образование се завършва вече след VII клас, а гимназиалната степен се дели на два етапа), се предефинират видовете училищна подготовка, актуализират се целите на образованието, а с тях – и очакваните резултати от обучението. За привеждането на законовите текстове в действие следва да се разработи изцяло нова подзаконова нормативна уредба. С оповестените на електронната страница на МОН проекти на наредби, които определят държавните образователни стандарти (ДОС) - за учебния план, за общообразователната подготовка и за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, правим първата крачка в тази посока.

Защо го правим сега?
Срокът за утвърждаване на тези нови наредби е зададен в самия ЗПУО - в едномесечен срок от обнародването му в Държавен вестник, и в изпълнение на този срок проектите им са оповестени за обществено обсъждане.
Работата по проектите на наредби тече усилено в продължение на месеци, в нея са включени представители на всички заинтересовани страни – учители, директори, социални партньори, представители на висши училища и на неправителствени организации, но финализирането на проектите и публикуването им за обществено обсъждане не е възможно преди окончателното приемане и обнародване на гласуваните от народните представители текстове.
При разработването на проектите на учебни планове, стандартите по предмети и на учебните програми работните групи са се водили от няколко основни принципа:
    • В центъра на промените да стоят интересът и нуждите на учениците;
    • Да се запазят българските национални традиции;
    • Да се отговори на съвременните изисквания към образованието в европейски и световен план;
    • Да се отчетат променените условия и промененият профил на ученика в XXI век;
    • Учебното знание да се разграничи от научното знание, като се отдели повече място за  упражнения, за практическо прилагане на знанията и за обобщение; Обучението да не е тясно предметно, а да насочва към придобиване на ключовите компетентности, затова ключова дума е интеграцията;
    • Присъствието на отделни учебни предмети в учебния план да не е самоцелно, а да е подчинено на придобиването на ключовите компетентности (това предопределя новите учебни предмети (компютърно моделиране, технологии и предприемачество) или промяната на учебни предмети не толкова като заглавие, а като съдържание (технологии и предприемачество вместо труд и техника).

Какви са основните нови моменти в проектите?
1. Увеличени са учебните седмици за I, IV и VII клас, съответно на 32, 34 и 36, като увеличението е плавно и дава възможност както за по-успешна адаптация на учениците в последния клас от всеки образователен етап към следващия, така и за по-спокойна подготовка за традиционните национални външни оценявания в края на всеки етап. С тази стъпка скъсяваме поне малко голямата разлика между продължителността на учебното време в България и в останалите страни членки на ЕС.
2. Подготвените проекти са подчинени на нова образователна философия, в съответствие с която до Х клас вкл. приключва изучаването на основни общообразователни предмети  с малки изключения (БЕЛ, математика, чужд език, физическо възпитание и спорт и гражданско образование), за да се освободи място във втория гимназиален етап за целенасочена предуниверситетска подготовка (чрез профилираната подготовка, която по закон може да се осъществява само в ХI и в ХII клас) или за придобиване степен на професионална квалификация (чрез професионалната подготовка, която по закон започва с малък брой часове още в първи гимназиален етап, но същността й е разположена в ХI и в ХII клас, където може да се съчетава и с дуална система на обучение). Това не значи обаче намаляване на общия брой часове по общообразователните предмети, които се изучават до Х клас. Напротив - часовете им се запазват, дори в отделни случаи се увеличават незначително.
3. Наред с това е осигурена възможност за разширяване и задълбочаване на обучението по различни учебни предмети чрез избираемите учебни часове, които всяко училище има автономия да разпределя според възможностите и интересите на учениците си, т.е. всеки един от учебните предмети, изучавани в задължителните часове, може да получи допълнителни часове, като учебната програма за обучението ще бъде разработена според профила и възможностите на учениците в класа.
4. Съществен елемент от новата образователна философия е възможността училищата да избират от различни – 24 рамкови учебни планове, които отговарят на облика на тяхното училище.

Какви промени внасяме в резултат на получените становища и мнения?
В резултат  на оповестените проекти на наредби в определения законов срок в МОН се получиха над 250 становища и мнения, главно по ДОС за учебния план, част от които са в резултат на неразбиране на новата философия на ЗПУО, други  - с конкретни искания за увеличаване на часовете по почти всички общообразователни учебни предмети.
След като се запознахме с аргументите, като институция, която е отворена към диалога, и с вярата, че всяка промяна е възможна, когато е обществено приемлива и широко споделена, предлагаме следните промени в проектите на рамковите учебни планове в ДОС за учебния план:
  1. Възстановяваме броя часове, с който учебният предмет философия (психология, логика, етика, право, философия) се изучава в гимназиалната степен към настоящия момент (предложението за намаляване на този брой беше породено от идеята учебният предмет гражданско образование да се обособи още в първи гимназиален етап, като отнеме част от темите и проблемите, изучавани през философския цикъл). Така гражданското образование като нов предмет ще се появи само в ХI и в ХII клас;
  2. Възстановяваме броя часове, с който учебният предмет физическо възпитание и спорт се изучава във всеки от класовете към настоящия момент (предложението за намаляване на този брой с по 0,5 часа седмично беше предизвикано от свръхпредставянето на учебния предмет в националния учебен план в съпоставка с изучаването на предмета в другите страни членки на ЕС);
  3. Увеличаваме броя часове, с който учебният предмет чужд език се изучава в задължителните учебни часове в IХ клас в училищата с интензивно изучаване на език спрямо първоначалния проект (предложението за залагане на по-малък брой часове беше породено от възможността всяко училище да разполага с тези часове като избираеми). Така към момента т. нар. езикови гимназии в курса на обучение от VIII до ХII клас биха могли да осъществяват обучението си по два чужди езика с хорариум, по-висок и от настоящия в задължителните и в избираемите часове.
  4. Предлагаме нов допълнителен рамков учебен план за разширено изучаване на чужд език, в който в VIII клас чуждият език ще се изучава с достатъчно голям хорариум, като същевременно в учебния план ще присъстват и учебните предмети история и цивилизации, география и икономика, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование.

В заключение, бихме искали да използваме възможността да се обърнем към всички заинтересовани страни и да им припомним, че все още тече срокът за обществено обсъждане на учебните програми за I и за V клас, въз основа на които ще бъдат разработени и новите учебници.
Сега е моментът, когато обществото ни трябва да се обедини около компетентностите, които са необходими на бъдещите млади хора. Затова е важно и разговорите да вървят не по посока на какво се учи и какво “отпада” в сравнение с настоящите учебни програми, а на това какво искаме да знаят и умеят децата ни. И можем да го направим заедно.
В МОН е създадена специална работна група, която ще отговаря на запитвания от различни заинтересовани страни на e-mail:

Няма коментари:

Публикуване на коментар