„ПРАГМАТИЗМЪТ“
ИЗРИТА ФИЛОСОФИЯТА ОТ СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
/за мнението на един историк относно философията/
На
11 ноември Емил Джасим публикува в „Педагози“ следното мнение за изпратеното в
МОН Протестно писмо срещу промените в обучението по философия в средното
образование: „Направете експеримент колко и какво помнят учениците от часовете
по философия. И не, не казвам, че философията не е нужна. Казвам, че часовете
по философия могат да бъдат ориентиране малко по-практически - да разсъждаваме
върху гражданските права и отговорности, върху свободата и липсата й, такива,
простички неща. И да, протестът е само и единствено заради нормативите.“
Философите биха могли да подминат с подобаващо „уважение“
това мнение, ако то не внушава лесно „смилаеми“ аргументи в изтерзаното
учителско съсловие и не е съзвучно на неадекватните предложения на МОН за
учебния план.
Емил,
Изненадата
ми е огромна, дори шокираща!!! Не съм допускал, че философската ти подготовка е
с такава степен на ограничение, че да твърдиш „часовете по философия могат да бъдат ориентиране малко по-практически -
да разсъждаваме върху гражданските права и отговорности, върху свободата и
липсата й, такива, простички неща“. Ако това се случи, „часовете по философия“
няма да са часове по философия, а часове по гражданско образование.
Общуването
ти с МОН е активно и затова ти предлагам да внесеш при министъра идеята за
изваждане на предмета „Философия“ от българското образование, вместо да се гаврят
с философията - систематичното знание за
най-общото в света и човека, с възловите понятия /категориите на философията/
за природното и човешкото битие, за всеобщите принципи и отношения в света,
които задават „стожерите“ на човешката духовност и осмислянето на личното битие
на младите хора, /пък и не само на младите/, които играят ролята на методолотия
на научното и житейското търсене.
Много
важно е, че броя на учебните часове по философия са пренебрежително малко, но
по-важно е, че обучението по философия се премества от значително по-адекватна
на философстването възрастова група на учениците /11 и 12 клас/ в значително
по-неадекватна на философстването възрастова група /8, 9 и 10 клас/
Признак
за груб метериализъм на пишещия е твърдението, че изкушените от философията се
борят за адекватен брой часове по философия в средното образование само заради
нормативите. Аз съм пенсиониран учител по философия, не съм зависим и за мен не
е валидно твърдението ти, че „протестът е само и единствено заради нормативите“.
Също така, настоящите учители по философия няма да останат без нормативи. Не
знам дали осъзнаваш, колко лишено от основание /меко казано/ е това, което си
написал и съм убеден, че някой ден ще съжаляваш, че си го мислил, а още повече
казал и написал.
Надявам
се, че не желаеш да се превърнеш в глашатай на опростачването на философията,
/макар, че и простакът има в своето мислене нещо от философията/, защото в
историята на човешката цивилизация /която ти познаваш/ има случаи, когато
философията е свеждана до „такива, простички неща“ като „граждански права,
...свободата и липсата й“, сведени само до простичките представи за свободата
като право на избор на гражданина или неговата липса /или нещо подобно/. Дори и
тези „простички неща“ не са така простички, както ги внушаваш на групата в
„Педагози“. В съдържанието на понятието свобода се снемат основни философски
понятия като субект, опредметяване-разпредметяване, битие /отчуждено и
неотчуждено/ и др.п., а Правото, по своята същност е пряко свързано и се
основава на философията.
„Възхищавам“ се на увереността, самочувствието
и амбициозността да се произнасяш с такава категоричност за всичко в
образованието, вкл. и за предмети, които не познаваш в необходимата
професионална цялост, тяхното
съдържание, роля и значение за развитието на духовността на младите. Не
притежавам такива качества, за да призова теб и всички историци да сведат
обучението по история до част от гражданското образование, а ако те се
противопоставят, да ги зеклеймя, че се барят само за нормативите си.
А
що се отнася до експеримента за установяване „колко и какво помнят учениците от
часовете по философия“, в което имплицитно се съдържа оценката ти, че учениците
нищо не научават в часовете по философия, както и твоето отвратително-пренебрежително
отношение към философията и обучението по философия като нещо ненужно, ти
предлагам да реализираш този експеримент и по другите предмети, вкл. и
историята. Направи този експеримент в училището в което работиш, а след това го
обсъди с колегата си по философия и другите учители. Няма да коментирам
бруталната закачка като ирония в изречението "И не, не казвам, че
философията не е нужна.", с която казваш обратното: „философияга е
не-нужна“.
Пресъствието
на философското в мисленето на учениците може да се открие не само в
непосредствен след обучието изпит, но и в последващото им житейско битие.
Райчо
Радев
Няма коментари:
Публикуване на коментар