понеделник, 12 март 2012 г.

Смирението

ПРОФ. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ До: Философската колегия

До: Философската колегия

          На 6 март 2012 год. Факултетният съвет на Философския факултет прекрати трудовите ми правоотношения с Университета.
          През юни 2011 год. навърших 65. По закон имам право на три едногодишни удължения (до лятото на 2014). Не съм извършил престъпление. Не съм легнал на легло, колкото и да им се иска на някои. С някакви странни финансови оправдания фактически съм лишен от възможността да посветя пълноценно още две години (след близо 40) от живота си на Алма матер.
          Отказът да бъде удължен трудовия договор е всъщност преждевременно насилствено пенсиониране (смислово асоциирано с уволнение).
          Цял живот съм се кланял единствено на Бога на знанието. Воювал съм за авторитета на Университета, утвърждавал съм престижа му, подкрепял съм с потенциала на обществените си позиции неговата кауза. Днес академични случайници бързат да се отърват от мен. Тържество на дългоочакваната разправа. Тодор Живков я започна. Те я довършиха.
          От това няма да станат по-умни! Злоупотребата с дребничката власт няма да ги извиси! Много от тях са ми били студенти. Не знам на какво съм ги научил, пък и това вече не е толкова важно. Морал не се учи.
          Човек избира сам пътя си, определя сам ценностите си.
          Пожелавам на всички колеги и приятели щастие и успехи!
          Включително на нравствените, да ги поживи Господ, недорасляци!

Проф. Николай Василев

0 7. 0 3. 2 0 1 2