Здравей, Приятелю,
В знак на уважение към твоята
личност, философски схващания, борба за промяна в образованието те подкрепям
чрез текстове и пари от даскалската ми пенсия/08.02.2019 и 30.04.2019 по 100
лв. и др./, както и защото ти вярвам, че си искрено вярвящ в бога.
Все още не намирам основания
да повярвам в съществуването на бога, защото не мога да приема илюзията за бог,
без да съм преодолял разумно схващането, че в основата на нашите илюзии е
отчужденото битие на човека, причинено от резменната стойност на стоките,
проникнала в съществуващото и съществуването на човека и изживявано като негова
същност. Преодоляването на отчужденото битие на човека не е възможно реално, но
е възможно в илюзиите: за бог, комунизъм или др.п. И моето лично битие не е
чуждо на илюзиите.
Подкрепям те, не защото сме на
еднакви или подобни методологически предпоставки, а защото тръгвайки от различни
методологически предпоставки, стигаме до една и съща идея, идеята за
революционна промяна в образованието. Но тези различни предпоставки определят и
разликата в търсенето и намирането на пътищата за промяна в образованието.
Обществото ни, в неговите структури и личностно битие на всички нива не е готово,
не иска и дори се противопоставя на идеите за същностна промяна в
образованието.
Ян Палах стимулира събуждането
на живеещите в социализъм, но не е необходимо някой да се превръща в „Ян Палах“
за да стимулира промяната в българското образование. Мислил съм, когато бях в
ситуацията на 40 дневна гладна стачка като учител и директор на училище, дали
ще предизвикам същностна промяна в образованието, ако се превърна във феноменът
„Ян Палах“ в българското образование. Категоричен бе отговорът: НАМА ДА СЕ ПРЕДИЗВИКА
СЪЩНОСТНА ПРОМЯНА, ЗАЩОТО ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА Е ИЗГРАДЕНА, ОПРЕДЕЛЕНА,
ПРЕДИЗВИКАНА ОТ ТРАДИЦИОНАЛИСТКОТО, ТОТАЛИТАРНО МИСЛЕНЕ НА ВСИЧКИ НИВА НА
ОБЩЕСТВОТО. ТОВА Е СТЕНА, КОЯТО НЕ СЕ СЪБАРЯ КАТО БЕРЛИНСКАТА.
Убеден съм, че животът сам ще предизвика промяната и вече
съществуват примери за пътищата на тази промяна. Нлице са „оголените“ потребности
от тази промяна, както и хора, които го съзнават и желаят. Това става извън и
против системата. Затова не ни е необходим феноменът „Ян Палах“ или примерът на
Сократ, който ти много често ни напомняш. Крайностите в саможертвата не са
необходими, защото промените в образованието предстоят, макар и не така бързи в
училищата, както са "бързи" в твоето училище ТЕТ „Ленин“ Пловдив.
Приятелю,
този текст мога да допълвам и обосновавам и ще го направя, ако споровете са по
същество, а не с преднамерено неадикватните тези и оценки на тролове.
Райчо
Радев
