За Ян Палах и българското образование - писмо до приятел !!!

Здравей, Приятелю,

В знак на уважение към твоята личност, философски схващания, борба за промяна в образованието те подкрепям чрез текстове и пари от даскалската ми пенсия/08.02.2019 и 30.04.2019 по 100 лв. и др./, както и защото ти вярвам, че си искрено вярвящ в бога.

Все още не намирам основания да повярвам в съществуването на бога, защото не мога да приема илюзията за бог, без да съм преодолял разумно схващането, че в основата на нашите илюзии е отчужденото битие на човека, причинено от резменната стойност на стоките, проникнала в съществуващото и съществуването на човека и изживявано като негова същност. Преодоляването на отчужденото битие на човека не е възможно реално, но е възможно в илюзиите: за бог, комунизъм или др.п. И моето лично битие не е чуждо на илюзиите.

Подкрепям те, не защото сме на еднакви или подобни методологически предпоставки, а защото тръгвайки от различни методологически предпоставки, стигаме до една и съща идея, идеята за революционна промяна в образованието. Но тези различни предпоставки определят и разликата в търсенето и намирането на пътищата за промяна в образованието. Обществото ни, в неговите структури и личностно битие на всички нива не е готово, не иска и дори се противопоставя на идеите за същностна промяна в образованието.

Ян Палах стимулира събуждането на живеещите в социализъм, но не е необходимо някой да се превръща в „Ян Палах“ за да стимулира промяната в българското образование. Мислил съм, когато бях в ситуацията на 40 дневна гладна стачка като учител и директор на училище, дали ще предизвикам същностна промяна в образованието, ако се превърна във феноменът „Ян Палах“ в българското образование. Категоричен бе отговорът: НАМА ДА СЕ ПРЕДИЗВИКА СЪЩНОСТНА ПРОМЯНА, ЗАЩОТО ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА Е ИЗГРАДЕНА, ОПРЕДЕЛЕНА, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ ТРАДИЦИОНАЛИСТКОТО, ТОТАЛИТАРНО МИСЛЕНЕ НА ВСИЧКИ НИВА НА ОБЩЕСТВОТО. ТОВА Е СТЕНА, КОЯТО НЕ СЕ СЪБАРЯ КАТО БЕРЛИНСКАТА.

Убеден съм, че животът сам ще предизвика промяната и вече съществуват примери за пътищата на тази промяна. Нлице са „оголените“ потребности от тази промяна, както и хора, които го съзнават и желаят. Това става извън и против системата. Затова не ни е необходим феноменът „Ян Палах“ или примерът на Сократ, който ти много често ни напомняш. Крайностите в саможертвата не са необходими, защото промените в образованието предстоят, макар и не така бързи в училищата, както са "бързи" в твоето училище ТЕТ „Ленин“ Пловдив.

                Приятелю, този текст мога да допълвам и обосновавам и ще го направя, ако споровете са по същество, а не с преднамерено неадикватните тези и оценки  на тролове.

                                                                                              Райчо Радев