вторник, 7 април 2015 г.

РЕШАВАЩО ЗА ПРОМЕНИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

РЕШАВАЩО ЗА ПРОМЕНИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО
Въпрос от конференцията на Института за прогресивно образование „Образование за бъдещето“:
Коя от следващите формули е адекватна?
1.Решаващи за развитието на образованието са хората /кадрите/, които работят в образованието. Виновни за проблемите в образованието са хората. Да променим хората /кадрите/.
2.Решаващи за развитието на образованието са правилата /закона/, които определят поведението на хората, работещи в образованието. Виновни за проблемите в образованието са провилата /закона/. Да променим правилата /закона/.

В Педагози се разви следната дискусия:

Въпрос от конференцията на Института за прогресивно образование „Образование за бъдещето“:
Коя от следващите формули е адекватна?
1.Решаващи за развитието на образованието са хората /кадрите/, които работят в образованието. Виновни за проблемите в образованието са хората. Да променим хората /кадрите/.
2.Решаващи за развитието на образованието са правилата /закона/, които определят поведението на хората, работещи в образованието. Виновни за проблемите в образованието са провилата /закона/. Да променим правилата /закона/.
  • Мария Николова и 8 други харесват това.
  • Margarita Ilcheva Е, разбира се, че и хората, и правилата са важни.
  • Margarita Ilcheva А какъв отговор получи?
  • Emil Jassim Райчо, докато говорим за кадри, работата няма да стане. 
  • Райчо Радев Прав си. И аз така мисля, но какво да се прави, в посттоталитарното мислене са ниезбежни реминисценциите от миналото.
  • Emil Jassim За мен и по-младите от мен колеги са избежни.  
    Вярвам, че и за теб са.
  • Margarita Ilcheva " Кадрите" са хората, учителите
  • Emil Jassim Кадрите решават всичко, нали, Маргарита?
  • Margarita Ilcheva Хората решават всичко!
  • Райчо Радев Формалните и неформалните правила определят поведението на учителите и директорите. От нас зависи само формата на тяхното реализиране. Не можем да ги пренебрегнем, ако не напуснем системата.
  • Kina Kotlarska Да кажа и аз нещо - важни са нормите, разбира се. Но законите се провеждат в практиката от хората. Аз бих попитала така: кое е по-доброто - лош закон с добри кадри или добър закон с лоши кадри?! Малко като яйцето и кокошката...И все пак. И в момента на различните места нещата изглеждат различно. Понеже хората са различни. За мен ключова е фигурата на учителя. Другото е после.
  • Borjana Tomova Необходимото условие да има добра образователна система в една държава е добър закон за образование , а достатъчното условие е - добри кадри. Едното не може без другото и не го изключва, нито го компенсира, нито може да го замени. Когато нещо от тези два компонента не е наред, системата куца, ако и двата компонента не са наред , системата се влачи.Позната картинка.
  • Margarita Ilcheva Всеки учител си е закон в часа си. Даже го пише в ППЗНП в едно изречение с други думи, разбира се.
  • Emil Jassim Чл. 127 не казва точно това, но да, дава известна свобода.
  • Milena Lessova Е, Емиле, не се "хващайте" за думата ... В съзнанието на по-голямата част на хората от по-старото поколение тя все още означава "отлично подготвени специалисти" и няма отрицателно звучене
  • Emil Jassim Хващам се, хващам се... 
    За по-младото поколение има. Кой с кого трябва да се съобрази? М? Питам, не твърдя.
  • Kina Kotlarska Емо, моля, моля! Може да има значение САМО за по-младите и по-интелигентни историци. И толкоз 
  • Emil Jassim Кина!   
    (Да ти отговоря съвременно пиктографски.)
  • Rumi Neznakomova Известна свобода? Не съм съгласна. Противоречивите текстове в ПЗПУО ограничават свободата на децата, родителите и учителите. 1) От една страна училището трябва така да е организирано, че максимално да се приспособява към личностната и социална индивидуалност на детето. От друга страна, училището трябва да осигурява максимални възможности за развитие на всяко дете. 2) В обучението трябва да се прилагат "иновативни" методи за учене и решаване на проблеми, независимо от учебното съдържание, за да се оптимизира ученическата мотивация и участие. В същото време, трябва да се стандартизира учебното съдържание, за да готви учениците за определени работни места с определени умения. 3) Училището трябва да е съсредоточено изключително върху детето, а не върху учебния план. От друга страна, училището е зад учебния план, тъй като обучението е неговата основна функция, нормативите на учителите зависят от учебния план, докато за индивидуалното развитие на детето имат отговорност преди всичко родителите. 4) Училището трябва с всички сили и средства да развива свободата на словото, мисълта и избора. От друга страна, училището трябва да развива по всякакъв начин дисциплината и критиката по възможно най-високите интелектуални стандарти.
    Съществуването на тези противоречия прави образованието трудно и отблъкващо. Много често проблемите са решавани алтернативно, както и чрез компромис. Конфликтите в образованието са неизбежни, при това на различни нива между администратори, родители и ученици. ПЗПУО дава прехода от аномия към автономия в "разумни" граници. Тук скрита стои тезата на Хегел и Хербарт - този, който не е бил послушен и управляван, не може да управлява след това себе си и другите! Затова и аз мисля, че този закон ще предизвика катострофа. Много готови рецепти има в него и индиректно се разбира, че в училищата ще продължи да е на почит традиционната нормативна педагогика. На почит ще останат и властните отношения в училище... и традиционните идентичности, доколкото са формирани около категориите раса, пол, класа и етническа принадлежност.
  • Emil Jassim Ами тогава, по добре без него, а? Настоящият от 1991 г. си е супер, поне си го познаваме, нали?  
  • Rumi Neznakomova Не, по-добре да сбъркаш, отколкото да си нерешителен.  Не знам кое е по-добре - лош стар или лош нов закон. Лошото е, че няма конструктивни критики, а основен двигател за приемането на ПЗПУО е, че сме критикувани от ЕС и че се бавим с реформите.
  • Emil Jassim Последно - старият или новият закон? Иначе знаем какво се случва с Буридановото магаре.
    Та?
  • Rumi Neznakomova Закон за свободно развитие на образованието 
  • TyRex Dino Кое е по-добро: вкисната бира или вкисната бира?
  • Rumi Neznakomova Със сигурност вкисната бира на квадрат!
  • Emil Jassim Значи да си стоим със стария, щото според вас новият не е по-различен?
  • TyRex Dino Това е липса на позиция, това което е внесено на всяка цена да се приеме. А защо да не се поправя с експертните забележки от гилдията? Без да теглим към личните си интереси( това не се отнася лично към участниците в дискусията).
  • Emil Jassim Е, има опит за това, но уж коалиционните партньори имат други представи. 
    Та настоящият и предлобеният са еднакво злен затова да си стоим с настоящия ли?
  • TyRex Dino И тогава какъде е правото ни на избор? От две некачествени стоки, коя да изберем? По-малко некачествената ще ни удоволетвори ли?
  • Milena Lessova Е, не да си стоим с настоящия, а новият да бъде наистина НОВ, а не новият да бъде пак старият, но с няколко напосоки хвърлени нови идеи, без реална представа дали и как могат да се осъществят
  • TyRex Dino Емо, да знаеш проектозакона дали има оценка на въздействието?
  • Явор Ганчев Не. Фалшива дихотомия. Все едно е. Ако настъпи промяна, тя няма да е поради закона, защото в реалния живот работещият закон отразява реалните отношения, не е обратното (животът не се води от закона). Закон, който не отразява реалните отношения, а се опитва да конструира нови, просто не работи. Щеше да е добре, като говорим за законодателство, да има процес на отхвърляне на регулациите, които пречат и които противоречат на конституцията. Без замяната им с нови регулации. Самата дерегулация е стъпка към автономия. 

    Отделен е въпросът, че прогресивният образователен елит, към който не се числя, понеже съм дилетант (държа така да си остане), можеше да не си прави тънки сметки с Милена Дамянова. Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
  • Иван Миронов А за Ученика стана ли дума или само за закони и кадри?!
  • Явор Ганчев Ученикът е материал.
  • Rumi Neznakomova Именно, Иван. Изборът тук не трябва да се ограничава само със съществуващите закони. И двата закона имат формата на опакована, готова за употреба стока, планирана и насочена към определени цели. Детето не е в центъра, а е суровината, която става зависима от професионалните производители на знания, а това води до парализа на нравственото и политическо въображение.
  • TyRex Dino И какво излиза според някои от групата - в дискусията не трябва да участват професионалистите?
  • Emil Jassim Значи си оставаме със стария?
    Иначе, Яворе, факт е, че в областта на.музиката и поромоутърската деймост си професионалист, и то сред май-добрите, но в областта на образованието не знам да имаш... опит? Това, че не знам, не значи, че нямаш. Просто аз не знам.


    Дино, не мисля, че има оценка на въздействието.
  • Rumi Neznakomova Опитът на родителите и учениците не може да се игнорира, ако се очаква от тях да играят активна роля в строителството на тяхното бъдеще  Взаимодействието експерт-неексперт
    трябва да е диалог, в който има взаимно влияние, а не просто предаване на опит от единия към другия. Ако министри и председатели на комисии могат да са експерти без никакъв опит, то какво е да имаш опит?
  • Rumi Neznakomova А, да, Янка Такева има опит.
  • Мария Тодорова-Сандева Е, не ми разваляйте сега настроението с опита на Янка Такева, брутално е!
  • TyRex Dino Руми, точно диалог трябва! Трябва да се разчита на професионализма и на мнението на заинтересованите страни. Експертноста на МОН-ските служители с право е под съмнение. Но в образователната система читавите хора все още са повече от некадърниците. Да не се опитваме и тях да ги омаскарим, защото последствията отново са за сметка на децата.
  • Мария Тодорова-Сандева В новия закон има неща, които отвързват ръцете и на моралните и на неморалните... Но истината е по средата. Аз съм за новия закон с всичките му несъвършенства. Знам, че 2 милиона засегнати ще извадят 4 милиона "за" и "против", но който иска по-добър закон, да седне и да си го напише, да му намери партийна и намкваси още подкрепа и да действа. ЗНП достатъчно вече отесня.
  • Райчо Радев Яворе, ако изхвърлим всички закони и оставим най-общия /конституцията/ и всеки тълкува по свой начин нейните членове и алинеи, какво ще настопи? - същински ред, свободен рай, анархия или хаос в социума. 5 години съм даскалувал и 15 години съм управляв...Вижте още
  • Явор Ганчев Значи от гледна точка на икономиката, където си мисля, че може би имам някаква експертиза, е много просто - когато има монопол, което значи сигурни клиенти, клиентът е дойна крава, въпреки че в рекламните брошури може да е описан като любимата от Песен на песните. Мислете си за топлофикация, електрото, дори телефоните, нищо че има няколко оператора. Когато няма монопол и всички се конкурират за едни и същи клиенти, тогава добиват истинска чувствителност за нуждите на клиента. 

    Отнесено към образованието - проектозаконът съхранява монопола; отнесен към трите варианта за "дейности, целящи да предотвратят промяната" (по Хехт), той е ангажиране на енергията в области, които не застрашават статуквото и не носят опасност от промяна. Свидетели сме на някаква форма на Перестройка (което е признак, че Партията е наясно, че краят на монопола иде и трябва да се вземат мерки); очевидно е, че врим и кипим в Гласност (понеже вече опозицията не може да бъде игнорирана, по-добре да бъде контролирана с гласовити дисиденти на заплата в милицията); определено нашият проектозакон е нещо като указ 56 - квазипазарно балонче вътре в плановата икономика. В проектозакона може да се прочете как ученикът е в центъра, а рекламните клипове показват актьори, които казват, че това е един "детелюбив и учениколюбив" закон. Но това не прави от този скапан боклук нещо повече от рекламна брошура на монополист. А ние знаем, че каквото и да пише в рекламната брошура, монополистът не се интересува от клиентите си. Защо? Защото няма къде да избягат. Услугата ще продължи да бъде лоша, администрацията на монополиста - раздута, а основната икономическа цел - кражба. Кога ученикът ще е в центъра - когато изчезне монополът. Толкова е просто, че чак е смешно да гледаш как иначе умни хора, събрани да обсъждат образованието, с мъка се провират покрай слона в тясната стая и говорят за всичко друго, но не и за него.
  • Milena Lessova Мария, то така е най-лесно:"който иска по-добър закон, да седне и да си го напише". Е, не може всички да пишем закони, но можем, в една демократична държава, да очакваме и други мнения, освен тези на парламентарната група, предлагаща закона, да бъдат ч...Вижте още
  • Мария Тодорова-Сандева Яворе, "когато станем милиони, ще посадим гора"... сега, само ще си пишем, както казваш ти - разчекнати, щото сме 500 ... 1500... колко всъщност? Кой чува?
  • Райчо Радев Какво предлагаш, Яворе? И, не става дума за монопола на държавата, а за определена подреденост в социума, респ. в образованието. Изместваш темата.
  • Мария Тодорова-Сандева Милена, ама и не може всяка коза за своя крак... в постдебилна държава няма кой да каже отгоре - "искате плурализъм, искате самоуправление, искате да няма администрация, ... ма моля ви се - всичко, което искате ще го получите" ...когато цъфнат налъмите, обаче.
  • Явор Ганчев Мария, трябва ли да броя слушателите, за да говоря истината?

    Райчо, казал съм го - и на теб лично в очите много пъти - автономия означава "сам си пише правилата". Автономия НЕ означава "без правила и всеки си прави каквото си иска". Означава че този, който учи (триъгълникът ученик, родител, учител) си поставя целите и си ги постига, по най-добрия начин, на който е способен, и (в идеалния случай) подпомогнат от институциите, за да стигне, където иска, по-бързо. А тези, които не могат и не искат да се занимават с това, те си имат настоящата система, която никой няма да им я взема. Ако ти не можеш да си представиш ред в социума, който не произтича от централната власт, моите уважения, но това не значи, че това е невъзможно и че не съществува по света; значи единствено, че ти не можеш да си го представиш
  • Явор Ганчев Мария, не е вярно, че никой никога няма да каже отгоре "на ви свобода" - вярно е само, че няма да го направи . Ето сега ни заливат с реклама как новият закон "дава автономия" - не е ли същото?
  • Emil Jassim Яворе, "автономия" не означава просто "всеки сам си пише правилата", а "всеки сам си пише правилата в рамките на едни други правила". 
    Това, за което говориш ти не е просто αὐτονομία, а си е направо независимост, която в контекста на съвремието ни, си е направо сепаратизъм. 
    Но, няма спор, че може да има много широка автономия. Нека има място за всичко това, м?
  • Мария Тодорова-Сандева Не, не трябва да броиш слушателите, а адептите. Не знам, аз съм ужасена, не ме слушай мен. 
    Слушах есента министър от Полша, вчера слушах министър от Финландия... все хубавини говореха хората, а не да кажеш да не са регулирали нещата отгоре...
  • Milena Lessova Да имаш свободата да избереш най-подходящата форма за образование на децата си не е сепаратизъм, това е свобода по право, гарантирано от Конституцията ..., но това изобщо няма допирна точка с обсъждането на "новия" закон и неговите "правила"
  • Райчо Радев Напротив. Представям си ред, който не произтича от централната власт. Какъвто и да е този ред /признаваш необходимостта от ред/, подреденост на нещо, за да е ред някакъв е необходимо да има връзки, зависимости между подреденото, ситуираното в този ред. За да има ред се предполага елементите чрез връзките си да образуват структура, компонентите да образуват система, частите да образуват цялото.... Само при такава подреденост /не е задължително да е централизирана власт/ е възможно съществуването на институциите /които все пак признаваш/ и посоченият от теб триъгълник, както и е възможно твоето: "този, който учи (триъгълникът ученик, родител, учител) си поставя целите и си ги постига, по най-добрия начин, на който е способен, и (в идеалния случай) подпомогнат от институциите."
  • Явор Ганчев Емо, за пореден път ми приписваш неща, които не са мое мнение и изказване. Никога не съм отричал рамките на едни други правила, на всичкото отгоре непрекъснато призовавам за придържане към тях. Явно наистина не се разбираме.
  • Emil Jassim Затова си говорим, Яворе, за да се разберем. 
    Кажи кое не съм разбрал правилно?
  • Явор Ганчев Не го ли казах? "Никога не съм отричал рамките на едни други правила, на всичкото отгоре непрекъснато призовавам за придържане към тях".
  • Явор Ганчев Сегашната регулация И проектът за нова регулация противоречат на гарантираните в конституцията свободно развитие на образованието и право на родителите да определят образованието за децата си. Това са най-общите рамки, които имат дълбок философски И правен смисъл. Каквото и да градиш в нарушение на тези рамки, не говориш за правна система, а за правилник за вътрешния ред на авторитарна структура.
  • Райчо Радев Напротив. Тази свобода на детето и родителя трябва да бъде защитена не само в конституцията, но и в закона за образованието. Не мислиш ли, ако тази свобода не е защитена и от закона, че трябва да съдим държавата???!!!
  • Явор Ганчев Не. Първо, нямаме работеща съдебна система, второ, нямаме достатъчно хора, които да отстояват организирано свободата си. Ще опрем до съд, когато хората, упражняващи свободно правата си, бъдат атакувани от институциите. И това ще стане като му дойде времето.
  • Явор Ганчев Нямам нищо против свободата да бъде гарантирана И от закона за образованието. Достатъчно е регулациите, които въвежда, да не противоречат на Конституцията. Много е просто.
  • Златка Димова Предлагам съвсем нова формулировка: Решаващи за развитието на България са политиците и техните закони. Виновни за проблемите в страната са политиците и нескопосните закони. Тогава да изгоним некадърните политици и да променим законите!!!!!!!!!!!!
  • Райчо Радев Хайде, де!!! Ама не!!! Откога го иска народа и все за тях гласува!!!???
  • Златка Димова И аз за същото се чудя - мазохисти ли сме или какво???



  • Напишете коментар...

  • Напишете коментар...

6 коментара:

  1. Формулирали сте чудесен въпрос, поздравления! Ще се опитам да разсъждавам по него, ще опитам да изразя своето разбиране.

    И двете тези са верни - или адекватни спрямо желаната промяна в сферата на образованието. Всяка от тия тези поставя акцента върху фактор, който може да има решаващо значение. Човешкият, субективният фактор, разбира се, е водещият по презумпция. Щото хората са тези, които правят законите или правилата. Но не човекът съществува за закона, а закона - за човека. Човекът е първото. И най-важното. Човекът със своето съзнание (мироглед, ценности) и със своята готовност да работи и да живее по определен начин е несъмненият решаващ фактор на всичко в нашия човешки свят. В това число и спрямо потребността от разплитане на тъй заплетения възел на господстващата административна системата на държавното командно-директивно образование и училище. Човешкият фактор тук ще трябва пак да изиграе водещата, решаващата роля. В крайна сметка и самите законодатели, дето правят законите, са човеци; тия, които ги прилагат (или не ги прилагат) подобаващо - също; и ония, които са заети непосредствено с дейността, наречена образование, също са човеци. Само възразявам решително срещу определянето като "кадри" на човеците; този сталински термин ми е неприятен. По-старите си спомняме, че тезата на др. Сталин някога е била: "Кадрите решават всичко!". По тази логика, като защищавам тезата за това, че човешкият фактор безусловно е водещ и решаващ всичко, то излиза, че моя милост е... "сталинист"! Да, обаче това съвпадение е само формално, външно, не според същината на проблема. Защото думата "кадри" (забележете, много рядко се употребява тази дума в единствено число, "кадър", някак си даже не звучи добре в единичния случай, тази дума сякаш има само множествено число!) съвсем не е равносмислена с думата човек - и още по-малко с думата субект.

    "Кадрите" са ония, които провеждат волята на вожда - и политиката на непогрешимата партия, по логиката на сталинисто-комунистите. Те те мислят и нищо не решават, те са просто оръдия на вечно правата държавно-партийна воля. Проблемът е, че работещите в системата на българското образование, уви, са все още просто кадри, те не са суверенни, свободни, мислещи и пр. същества, какъвто трябва да е човекът по дефиниция. В българското образование - простете, но съм длъжен да направя този извод! - доколкото учителите се разглеждат все още като "образователни кадри", значи не работят човеци, а нещо като... орки, зомбита, нещо като "роботчета", които механично изпълняват волята на "мозъчния център на системата" (бюрократичната воля на овластените министерски чиновници, претендиращи за пълна непогрешимост). Доколкото учителите в нашите училища са все пак човеци, дотолкова те не са кадри. Кадрите не знаят що е това свобода. Мисля, че не подлежи на обсъждане това, че досега действащият закон за образованието е тоталитарен, в него няма място за свободата; новият в това отношение съдържа една "мижава свобода", около която обаче може да изкристализира един ден истинската, действителната свобода. По презумпция трябва да се знае и това, че единственото ефикасно средство за лечение на болната, на недъгавата по принцип система е едно: свободата. Нещото, от което толкова много се боят именно "кадрите", работещи в нея. За образцовият образователен кадър свободата е най-страшното нещо, тя е проклятие и предвестник на идващия апокалипсис - щом дойде свободата, щял да дойде и краят на света. Така "мисли", простете, образцовият образователен кадър, който е типов, който е най-разпространен в рамките на господстващата система, която, прочее, нищо различно от това не търпи.

    ОтговорИзтриване
  2. Да допуснем обаче, че ей-така, от небето, ни падне един съвършено нов, принципно различен, демократичен, изцяло съвременен закон за образованието; да допуснем такова случването на едно чудо, ето, сега са дни преди Възкресение Христово, което именно показва, че и чудеса са възможни. И какво ще стане тогава, можете ли да си представите, щом въпросните "кадри" бъдат поставени в принципно различната и съвършено нова ситуация!

    Ще ви кажа що ще се случи. Моментално кадрите ще се организират и ще почнат да правят абсурдистки (нашенски, щото у нас всичко е абсурдно!) бунтове срещу свободата! Да, повсеместни бунтове срещу тъй нежеланата свобода ще избухнат из цялата страна, това ви го гарантирам. Ще се надигнат добре зомбираните и нежелаещи свободата кадри срещу "призрака на анархията", дето ще почне да броди из свидното ни отечество. Ще почнат да молят държавата тия кадри да ги направи пак роби, щото свободата на тях им се вижда че е нещо като отрова. Ще тръгнат тия кадри на поход към София да атакуват "безотговорните властници", дето са им спуснали тази тъй непотребна им свобода. И ще искат те най-жалостиво хомота. Е, щом толкова го искат, властта ще им го даде. Свободата ще продължава да бъде нещо като проклятие из българските земи още дълго време.

    Ще завърша с нещо крайно неприятно: ви кажа нещо съвсем лично. Да, знам, че вие не обичате изобщо "личните неща". Знам, че ще ме оцените като смахнат щом си позволявам да намесвам лични неща в обсъждането на тъй сериозен въпрос. Личното у нас се асоциира със свободното, а знаем добре, че свободата у нас е хем проклятие, хем е повсеместно нежелана. Даже, ще ме простите, даже и ония, които се афишират като привърженици на свободата у нас, настръхват като видят насреща си свободен човек. И го обявяват поне за крайно неприятен.

    Аз съм работил 32 години в системата на българското образование, и университетско, и гимназиално. Като преподавател по философия съм работил. Във всичките тия години съм се държал като един свободомислещ, свободолюбив човек. Философията ме задължава да бъда такъв, а аз на нея няма да изменя. Правих каквото ми е по силите да сея семената на свободата в душите на младите. Много работих в тази посока. Независимо от това, че бях поставен в една човеконенавистническа, личностноненавистническа и свободонедавистническа тоталитарна образователна система, която си съществува в непобутнат вид от ерата на комунизма у нас, та до ден днешен. Знаете ли какво се случи в крайна сметка с моя тъй дързък експеримент по свобода?

    ОтговорИзтриване
  3. То е близко до ума, ама ще ви го кажа. Повечето от вас могат и сами да се досетят, други пък го знаят прекрасно: бях обявен за "враг" и бях изритан от системата; системата и нейните цербери направиха нужното да ме стъпчат като личност и като преподавател, да ме превърнат в малодушен "образователен кадър", да ме лишат от моите суверенни права да съм личност; е, не се поддадох на ужасния натиск, бях уволнен, изгонен, а преди това направиха нужното да ме опозорят, определяйки ме като "луд", като "некадърник", като "злодей", като "темерут" и т.н. направиха всичко нужно, та сега даже и привържениците на свободното и ново образование да странят от "този толкова неприятен човек" и да ме гледат все едно че съм марсианец. Аз съм уволнен, изритан, изгонен, опозорен, това е именно "за благодарност" от страна на системата, възприемат ме като опасен и като прокажен едва ли не. Всички масово странят от мен. Нито една организация, ратуваща за ново и свободно образование, не благоволи да покаже малка човешка съпричастност към издевателствата спрямо мен. Нито една! Мълчат единодушно сякаш съм... нищо. Знаете ли колко голяма радост по този начин донасят в сърцата на моите мъчители. Вчера научих, че Българският хелзингски комитет е в лицето на своя председател Красимир Кънев е направил изявления, е комитетът не желае да ми окаже никаква помощ, дори и правна; да, този толкова хуманен комитет мен явно не ме възприема за човешко същество!

    Спирам дотук. Тезата ми е ясна. Не кадрите, не и хората (безличната и абстрактна дума "хора" ми звучи като думата "орки", тя ми е не по-малко неприятна от думата "кадри", тя ми е толкова неприятна, колкото е обична дума от другите!), а личностите, индивидите, отделните човешки същества ще променят всичко у нас, в това число и образованието; трябва да правим нужното обаче тези личности да се родят. Щото образователната система у нас прави всичко личности у нас да не се раждат, а да се раждат серийни продукти, именно "кадри" и "хора", ала не човеци. Просто е това, което казвам. Може да ви звучи скандално, но за сметка на това съм го написал съвсем искрено, с болка в сърцето.

    Да си личност у нас обаче е същинско проклятие! Как тогава да искат младите да стават личности?! Защо да ги обричаме на страдания?! Но без личности с подобаващото съзнание за свобода няма как да има у нас и закони, позволяващи разгръщането на личностния потенциал на младите в сферата на образованието и живота изобщо. Ко йда ги направи тия закони? От небето ли да паднат? Кой да ги изобрети?! Чиновниците от образователното министерство ли? Хайде, джанъм, стига глупости?! Те да не са луди че да подпишат смъртната си присъда, подарявайки ни такива закони?!

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  5. Райчо, понеже съм, знаеш, изгонен от групата ПЕДАГОЗИ и не мога да влизам в нея (интересно защо е толкова строго секретна и затворена?), пък виждам, че там сте провели интересна дискусия, би ли копирал дискусията като натиснеш всичките тия "Вижте още", които аз тук не мога да ги разгъвам, поради изгонването ми от групата и затова не мога да разбера какво са казали участниците в дискусията?

    ОтговорИзтриване
  6. Райчо, ако искаш, дай линк към тази публикация в групата ПЕДАГОЗИ, един вид и моето мнение и предложение да стигне до тях: http://aig-humanus.blogspot.com/2015/04/blog-post_66.html

    ... Хиляди учители, ученици и родители са с накърнени в една или друга форма, степен и посока конституционно гарантирани права - Конституцията у нас гарантира правото на свободно развитие на образованието за всички; потъпкано е също така и правото на родителите да определят образованието за децата си. Те обаче - имам предвид жертвите на този противозаконен диктат и монополизъм на държавата и на държавната бюрокрация в образователната сфера, а това сме всички ние, родители, учители, ученици - сякаш нехаят и не правят нищо та да защитят правата си, което, както и да го погледнем, е скандално, е непростимо: да не правиш нищо за да защитиш правата си, дадени ти по Конституция! Истинското, автентичното гражданско поведение, поведението на автентичния гражданин, на човека, държащ на правата си и несклонен да ги хариже някому в нарушение на Конституцията, е друго: ами да защити правата си, да се бори за тях, да се ползва от тях! Включително и като даде под съд тия, които са узурпирали неговите права! Какво пречи, примерно, сдружения от граждани (учителски, родителски, ученически и пр.) да заведат дела против държавата в тази именно посока: че правата им, гарантирани от Конституцията, са потъпкани, но те не са съгласни с това и ето, искат си обратно правата! И съдът ще се види принуден да накаже ония, които са им отнели правата; та какво пречи, питам, да се проведат такива граждански съдебни акции, с които да защитим правата си - и като образователни дейци, и като родители, и като ученици, като млади хора, имащи неотнимаемото право на свободно образование!

    Вместо това обаче у нас в момента тече един флирт на част от дейците на свободното образование със същата тази министерска (и директорско-инспекторска) образователна бюрокрация, която прави нужното да притъпи жилото на критиката им, да ги привлече на своя страна, да ги направи част от едно уж ново, а фактически непроменено статукво, статукво, определяно от несъмнения монополизъм на държавния чиновник в образователната сфера. Позволявам си да предупредя тия, които така усърдно агитират в полза на този "наистина все пак нов закон", и в същото време твърдят, че били твърди привърженици на някакви нови образователни принципи, че такъв един флирт с бюрокрацията не говори добре най-малко за тяхната нравственост. От незапомнени времена знаем, че опозиционно настроеният българин, независимо в каква сфера се изявява (в това число и "ентелектуалният" такъв) крайно много се размеква и забравя за критичната си жар в момента, в който му замирише кокала на властта: щом управниците му поднесат под бърните този кокал, вероятно, предполагам, започват да му текат лигите и той мигновено забравя за цялата си опозиционност, критичност, за всичките си справедливи негодувания и т.н. Мисля, че и тази констатация все някой трябваше да я направи; е, сторих го, нека "грозната постъпка" да бъде за моя сметка...

    ОтговорИзтриване