Въпрос от конференцията на Института за прогресивно образование „Образование за бъдещето“:
Коя от следващите формули е адекватна?
1.Решаващи за развитието на образованието са хората /кадрите/, които работят в образованието. Виновни за проблемите в образованието са хората. Да променим хората /кадрите/.
2.Решаващи за развитието на образованието са правилата /закона/, които определят поведението на хората, работещи в образованието. Виновни за проблемите в образованието са провилата /закона/. Да променим правилата /закона/.
В Педагози се разви следната дискусия:
Формулирали сте чудесен въпрос, поздравления! Ще се опитам да разсъждавам по него, ще опитам да изразя своето разбиране.
ОтговорИзтриванеИ двете тези са верни - или адекватни спрямо желаната промяна в сферата на образованието. Всяка от тия тези поставя акцента върху фактор, който може да има решаващо значение. Човешкият, субективният фактор, разбира се, е водещият по презумпция. Щото хората са тези, които правят законите или правилата. Но не човекът съществува за закона, а закона - за човека. Човекът е първото. И най-важното. Човекът със своето съзнание (мироглед, ценности) и със своята готовност да работи и да живее по определен начин е несъмненият решаващ фактор на всичко в нашия човешки свят. В това число и спрямо потребността от разплитане на тъй заплетения възел на господстващата административна системата на държавното командно-директивно образование и училище. Човешкият фактор тук ще трябва пак да изиграе водещата, решаващата роля. В крайна сметка и самите законодатели, дето правят законите, са човеци; тия, които ги прилагат (или не ги прилагат) подобаващо - също; и ония, които са заети непосредствено с дейността, наречена образование, също са човеци. Само възразявам решително срещу определянето като "кадри" на човеците; този сталински термин ми е неприятен. По-старите си спомняме, че тезата на др. Сталин някога е била: "Кадрите решават всичко!". По тази логика, като защищавам тезата за това, че човешкият фактор безусловно е водещ и решаващ всичко, то излиза, че моя милост е... "сталинист"! Да, обаче това съвпадение е само формално, външно, не според същината на проблема. Защото думата "кадри" (забележете, много рядко се употребява тази дума в единствено число, "кадър", някак си даже не звучи добре в единичния случай, тази дума сякаш има само множествено число!) съвсем не е равносмислена с думата човек - и още по-малко с думата субект.
"Кадрите" са ония, които провеждат волята на вожда - и политиката на непогрешимата партия, по логиката на сталинисто-комунистите. Те те мислят и нищо не решават, те са просто оръдия на вечно правата държавно-партийна воля. Проблемът е, че работещите в системата на българското образование, уви, са все още просто кадри, те не са суверенни, свободни, мислещи и пр. същества, какъвто трябва да е човекът по дефиниция. В българското образование - простете, но съм длъжен да направя този извод! - доколкото учителите се разглеждат все още като "образователни кадри", значи не работят човеци, а нещо като... орки, зомбита, нещо като "роботчета", които механично изпълняват волята на "мозъчния център на системата" (бюрократичната воля на овластените министерски чиновници, претендиращи за пълна непогрешимост). Доколкото учителите в нашите училища са все пак човеци, дотолкова те не са кадри. Кадрите не знаят що е това свобода. Мисля, че не подлежи на обсъждане това, че досега действащият закон за образованието е тоталитарен, в него няма място за свободата; новият в това отношение съдържа една "мижава свобода", около която обаче може да изкристализира един ден истинската, действителната свобода. По презумпция трябва да се знае и това, че единственото ефикасно средство за лечение на болната, на недъгавата по принцип система е едно: свободата. Нещото, от което толкова много се боят именно "кадрите", работещи в нея. За образцовият образователен кадър свободата е най-страшното нещо, тя е проклятие и предвестник на идващия апокалипсис - щом дойде свободата, щял да дойде и краят на света. Така "мисли", простете, образцовият образователен кадър, който е типов, който е най-разпространен в рамките на господстващата система, която, прочее, нищо различно от това не търпи.
Да допуснем обаче, че ей-така, от небето, ни падне един съвършено нов, принципно различен, демократичен, изцяло съвременен закон за образованието; да допуснем такова случването на едно чудо, ето, сега са дни преди Възкресение Христово, което именно показва, че и чудеса са възможни. И какво ще стане тогава, можете ли да си представите, щом въпросните "кадри" бъдат поставени в принципно различната и съвършено нова ситуация!
ОтговорИзтриванеЩе ви кажа що ще се случи. Моментално кадрите ще се организират и ще почнат да правят абсурдистки (нашенски, щото у нас всичко е абсурдно!) бунтове срещу свободата! Да, повсеместни бунтове срещу тъй нежеланата свобода ще избухнат из цялата страна, това ви го гарантирам. Ще се надигнат добре зомбираните и нежелаещи свободата кадри срещу "призрака на анархията", дето ще почне да броди из свидното ни отечество. Ще почнат да молят държавата тия кадри да ги направи пак роби, щото свободата на тях им се вижда че е нещо като отрова. Ще тръгнат тия кадри на поход към София да атакуват "безотговорните властници", дето са им спуснали тази тъй непотребна им свобода. И ще искат те най-жалостиво хомота. Е, щом толкова го искат, властта ще им го даде. Свободата ще продължава да бъде нещо като проклятие из българските земи още дълго време.
Ще завърша с нещо крайно неприятно: ви кажа нещо съвсем лично. Да, знам, че вие не обичате изобщо "личните неща". Знам, че ще ме оцените като смахнат щом си позволявам да намесвам лични неща в обсъждането на тъй сериозен въпрос. Личното у нас се асоциира със свободното, а знаем добре, че свободата у нас е хем проклятие, хем е повсеместно нежелана. Даже, ще ме простите, даже и ония, които се афишират като привърженици на свободата у нас, настръхват като видят насреща си свободен човек. И го обявяват поне за крайно неприятен.
Аз съм работил 32 години в системата на българското образование, и университетско, и гимназиално. Като преподавател по философия съм работил. Във всичките тия години съм се държал като един свободомислещ, свободолюбив човек. Философията ме задължава да бъда такъв, а аз на нея няма да изменя. Правих каквото ми е по силите да сея семената на свободата в душите на младите. Много работих в тази посока. Независимо от това, че бях поставен в една човеконенавистническа, личностноненавистническа и свободонедавистническа тоталитарна образователна система, която си съществува в непобутнат вид от ерата на комунизма у нас, та до ден днешен. Знаете ли какво се случи в крайна сметка с моя тъй дързък експеримент по свобода?
То е близко до ума, ама ще ви го кажа. Повечето от вас могат и сами да се досетят, други пък го знаят прекрасно: бях обявен за "враг" и бях изритан от системата; системата и нейните цербери направиха нужното да ме стъпчат като личност и като преподавател, да ме превърнат в малодушен "образователен кадър", да ме лишат от моите суверенни права да съм личност; е, не се поддадох на ужасния натиск, бях уволнен, изгонен, а преди това направиха нужното да ме опозорят, определяйки ме като "луд", като "некадърник", като "злодей", като "темерут" и т.н. направиха всичко нужно, та сега даже и привържениците на свободното и ново образование да странят от "този толкова неприятен човек" и да ме гледат все едно че съм марсианец. Аз съм уволнен, изритан, изгонен, опозорен, това е именно "за благодарност" от страна на системата, възприемат ме като опасен и като прокажен едва ли не. Всички масово странят от мен. Нито една организация, ратуваща за ново и свободно образование, не благоволи да покаже малка човешка съпричастност към издевателствата спрямо мен. Нито една! Мълчат единодушно сякаш съм... нищо. Знаете ли колко голяма радост по този начин донасят в сърцата на моите мъчители. Вчера научих, че Българският хелзингски комитет е в лицето на своя председател Красимир Кънев е направил изявления, е комитетът не желае да ми окаже никаква помощ, дори и правна; да, този толкова хуманен комитет мен явно не ме възприема за човешко същество!
ОтговорИзтриванеСпирам дотук. Тезата ми е ясна. Не кадрите, не и хората (безличната и абстрактна дума "хора" ми звучи като думата "орки", тя ми е не по-малко неприятна от думата "кадри", тя ми е толкова неприятна, колкото е обична дума от другите!), а личностите, индивидите, отделните човешки същества ще променят всичко у нас, в това число и образованието; трябва да правим нужното обаче тези личности да се родят. Щото образователната система у нас прави всичко личности у нас да не се раждат, а да се раждат серийни продукти, именно "кадри" и "хора", ала не човеци. Просто е това, което казвам. Може да ви звучи скандално, но за сметка на това съм го написал съвсем искрено, с болка в сърцето.
Да си личност у нас обаче е същинско проклятие! Как тогава да искат младите да стават личности?! Защо да ги обричаме на страдания?! Но без личности с подобаващото съзнание за свобода няма как да има у нас и закони, позволяващи разгръщането на личностния потенциал на младите в сферата на образованието и живота изобщо. Ко йда ги направи тия закони? От небето ли да паднат? Кой да ги изобрети?! Чиновниците от образователното министерство ли? Хайде, джанъм, стига глупости?! Те да не са луди че да подпишат смъртната си присъда, подарявайки ни такива закони?!
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеРайчо, понеже съм, знаеш, изгонен от групата ПЕДАГОЗИ и не мога да влизам в нея (интересно защо е толкова строго секретна и затворена?), пък виждам, че там сте провели интересна дискусия, би ли копирал дискусията като натиснеш всичките тия "Вижте още", които аз тук не мога да ги разгъвам, поради изгонването ми от групата и затова не мога да разбера какво са казали участниците в дискусията?
ОтговорИзтриванеРайчо, ако искаш, дай линк към тази публикация в групата ПЕДАГОЗИ, един вид и моето мнение и предложение да стигне до тях: http://aig-humanus.blogspot.com/2015/04/blog-post_66.html
ОтговорИзтриване... Хиляди учители, ученици и родители са с накърнени в една или друга форма, степен и посока конституционно гарантирани права - Конституцията у нас гарантира правото на свободно развитие на образованието за всички; потъпкано е също така и правото на родителите да определят образованието за децата си. Те обаче - имам предвид жертвите на този противозаконен диктат и монополизъм на държавата и на държавната бюрокрация в образователната сфера, а това сме всички ние, родители, учители, ученици - сякаш нехаят и не правят нищо та да защитят правата си, което, както и да го погледнем, е скандално, е непростимо: да не правиш нищо за да защитиш правата си, дадени ти по Конституция! Истинското, автентичното гражданско поведение, поведението на автентичния гражданин, на човека, държащ на правата си и несклонен да ги хариже някому в нарушение на Конституцията, е друго: ами да защити правата си, да се бори за тях, да се ползва от тях! Включително и като даде под съд тия, които са узурпирали неговите права! Какво пречи, примерно, сдружения от граждани (учителски, родителски, ученически и пр.) да заведат дела против държавата в тази именно посока: че правата им, гарантирани от Конституцията, са потъпкани, но те не са съгласни с това и ето, искат си обратно правата! И съдът ще се види принуден да накаже ония, които са им отнели правата; та какво пречи, питам, да се проведат такива граждански съдебни акции, с които да защитим правата си - и като образователни дейци, и като родители, и като ученици, като млади хора, имащи неотнимаемото право на свободно образование!
Вместо това обаче у нас в момента тече един флирт на част от дейците на свободното образование със същата тази министерска (и директорско-инспекторска) образователна бюрокрация, която прави нужното да притъпи жилото на критиката им, да ги привлече на своя страна, да ги направи част от едно уж ново, а фактически непроменено статукво, статукво, определяно от несъмнения монополизъм на държавния чиновник в образователната сфера. Позволявам си да предупредя тия, които така усърдно агитират в полза на този "наистина все пак нов закон", и в същото време твърдят, че били твърди привърженици на някакви нови образователни принципи, че такъв един флирт с бюрокрацията не говори добре най-малко за тяхната нравственост. От незапомнени времена знаем, че опозиционно настроеният българин, независимо в каква сфера се изявява (в това число и "ентелектуалният" такъв) крайно много се размеква и забравя за критичната си жар в момента, в който му замирише кокала на властта: щом управниците му поднесат под бърните този кокал, вероятно, предполагам, започват да му текат лигите и той мигновено забравя за цялата си опозиционност, критичност, за всичките си справедливи негодувания и т.н. Мисля, че и тази констатация все някой трябваше да я направи; е, сторих го, нека "грозната постъпка" да бъде за моя сметка...