В Н О С Е Н
В Ъ О Р Ъ Ж Е Н Х У М А Н И
З Ъ М
Аналитично продължение
на „Дойдох свобода да ви дам”
(Шукшин)
Понякога имам чувството, че с „ястребите” от т. нар. „международна
общност” (очевидно страдащи от Атлантическо разстройство на лявото полукълбо на
главния мозък, а може би и от Атлантически далтонизъм) живеем различен живот в
различни светове, виждаме с различни очи различни процеси, оценяваме по
различен начин различни явления.
А
светът, животът, процесите, явленията са едни и същи. Не, това няма нищо общо
със зрителната измама („Атлантическият далтонизъм” е всъщност геополитическа
патология), акустичните девиации, изкривената перспектива, церебралната
температура. Елементарна идеология. Отразяваш света през призмата на своите
интереси (индивидуални, професионални, расови, национални, корпоративни, в
случая – военно-промишлени).
Тук му е мястото, преди да разгърна основната теза, да се разправя
най-накрая с това нахално жужащо словосъчетание, издигано като индулгенция от
гузни нечисти съвести („Ау, не съм виновен аз, решението бе взето солидарно от
„международната общност”!”), развявано като велико знаме на космическата правда
и чистота от регионални диктаторчета („Оу, помощта на „международната общност”
гарантира местния просперитет и локалната демокрация!”) или световни жандарми („Бау,
„международната общност” твърдо ще защитава правата на правозащитниците и няма
да позволи нищо непозволено!”).
Жалкият евфемизъм „международна общност” реално обхваща в съдържанието
си съвкупността от световния стопанин (Израел и САЩ, известни вече като
Израелски Съединени щати - JewSA) и засегнатите от тежък „Атлантически далтонизъм”
техни сателити. Русия не е „международна общност”, Китай не е „международна
общност”, Индия не е „международна общност”, Бразилия не е „международна
общност”, Венецуела и Сърбия не са „международна общност”. Който не се
подчинява на Щатите, не е „международна общност”, вън от Земята, айде друм,
фъшката към „Косите на Касиопея!”
Тяхната
си „международна общност” е центърът на световната власт извън неизгодните им
ООН и ЮНЕСКО, извън неизгодните им (по-скоро непослушните) държави. И решенията
и действията на този самоназначил и самовъзвеличил се планетарен господар нямат
нито силата на историческата справедливост, нито каквото и да било морално основание
да бъдат оценявани като стимул за (и стъпка към) усъвършенстването на човешката
цивилизация.
Но
да се върна към споменатия в началото различен живот в различни светове. Как да
характеризираме, примерно, случващото се в Сирия? То повече от две години
тревожи планетата, раждайки хиляди интерпретации, сценарии, прогнози. Въоръжен
конфликт? – много по-мащабно е. Война? – привидност. Гражданска война? –
терминологична злоупотреба. Значително по-адекватни биха били характеристиките
му като „терористичен акт”, „бандитско нападение”, външна ислямистка „агресия”.
Още от самото начало и децата разбраха, че в независима Сирия нахлуха външни
сили.
Разбира се, в хода на бойните действия към първоначалните бандитски
групировки се просмукваха оттук-оттам недоволни от режима (винаги ги има!)
сирийски пишман опозиционери и криминални типове, на помощ се притече и
международният хайдутлук. И се получи един невероятен карашък, наричан без
задължителната историческа ирония „Свободна сирийска армия” (или още по-смешно
– „Сирийска национална коалиция”) – шепа сирийци национални предатели, настървени
шиити, сунити, уахабити, джихадисти, терористични банди, сред които е и
свързаният с „Ал Кайда” печално популярен „Джабхат ан Нусра” („Фронт ан
Нусра”), дори 400 руски главорези (според признанието на Москва), довлачена
отвсякъде всякаква паплач.
Така разцъфна поредният исторически парадокс. Глобалните
петролно-доларово-макови интереси съюзиха живия Обама с мъртвия Осама.
„Честито!” и „Горчиво”! Както впрочем много пъти досега и изключително
последователно Щатите се гушкаха под мишница с отвратителни режими (които ги
слушаха) и наказваха жестоко отвратителни режими (които не им се покоряваха).
Отделно не смееха да пипнат отвратителни режими, чиито отбранително-нападателни
реакции биха могли да им палнат чергата (Северна Корея, Куба).
Формирования на „Хизбула” пък подкрепят армията на Асад. Както и някои
автономизиращи се кюрдски племена. Въобще пълна и окончателна победа на
комедийния исторически жанр! И това поръчкови „атлантици” го наричат свещена
борба на почтената сирийска опозиция против тираничния режим на Асад! И
размахват факлите на космическата справедливост и световния морал! Трябва да си
пълен идиот, за да повярваш на този (принципно неоригинален) театър. Светът
обаче е пълен с платени идиоти и страхливи идиоти.
Та
въпросът, на който международните анализатори можеха моментално да отговорят
(но не го направиха, ясно защо!), бе: „Кой нае, въоръжи, плати и проводи тези
ислямистки бандити в суверенна Сирия, за да разсипят религиозно толерантната,
красива и просперираща държава? Кой извърши това фактическо престъпление срещу
човечеството?”
Кой, кой, познахте от първия път – „международната общност”. Същата,
която преди много време попиля близкоизточната перла Ливан. Която овърша
Афганистан и сега гузно и мълчаливо се оттегля оттам, без да е решила нито един
от сериозните регионални проблеми. Която смаза Ирак и изстиска цирея Саддам,
реално удвоявайки броя на всекидневните жертви на религиозни, племенни и
социални сблъсъци. Която два пъти обсипваше Либия със самолетни ракети „Въздух
– земя”, ликвидирайки първия път дъщерята на диктатора Кадафи (огромно завоевание
на световния мир!), а втория път – самия диктатор, палейки между другото
ислямисткия пожар на т. нар. североафриканска „арабска пролет”. Умните хора
впрочем я оценяват като „арабска зима” – от агресивното ислямизиране на
въпросната ивица засега се е измъкнал само Египет. И то не съвсем сигурно – под
строгия поглед на антикемалиста Ердоган.
И
малко далечни, но полезни асоциации с Иранското начало и Сирийския край (поне
засега) на насилственото коригиране на историята в регионите с болезнено засегнати
американски (и израелски) икономически и геополитически интереси. Няма никакво
съмнение: нито Мохамед Реза Пахлави, нито Башар ал Асад са цвете за мирисане.
Но под тяхното управление държавите им постепенно, но безвъзвратно навлизаха в
коловозите на модерната култура. А сега какво – Иран е върнат в Средновековието
(но в ядреното Средновековие), Сирия е разсипана държава, която десетилетия
няма да се възземе от разрушенията и жестокостите.
Няма начин да не засегна класическия
геополитически астигматизъм на ексдисидента Желев. На 12 септември пред
Информационната агенция ПИК той казва: „Аз съм също на мнение, че трябва да се
даде урок на президента на Сирия, защото когато става дума за война срещу
собствения народ – избиване със средства на държавата на невинни хора – деца,
старци, жени, бременни, това неслучайно се води престъпление срещу
човечеството. Нужно е да има урок, за да се знае, че който се осмели да води
война и насилие, за да си запази властта – той няма да избегне възмездието където
и когато и да е. Той обаче трябва да бъде сигурен, че това ще стане веднага.
ООН и Съвета за сигурност трябва да бъдат солидарни и единни, за да бъдат
отслабени мераците на други подобни диктатори да избиват собствения си народ”.
Точно такова е мнението на
фалшифициращата действителността „международна общност”. Чудовищна лъжа,
подкрепена и от нашия бивш всякакъв. Не знам какво му става, не беше такъв
човек! Асад не избива деца, старци, жени, бременни, г-н Желев! Гледай да не ни
разплачеш целокупно, там и без това е трагедия, не я замърсявай с клевети! Асад
избива нахлули в родината му външни бандити. И дано ги избие до крак!
Въоръженият миш-маш започна всъщност
да се разпада. На 25 септември 13 групировки от сирийските опозиционни сили
(според „Гласът на Америка”, а фактически ислямисти, които нямат нищо общо със
Сирия) обявиха, че се разграничават от основната Сирийска национална коалиция и
я напускат. Тази коалиция вече не представлявала техните интереси (че някога
представлявала ли ги е изобщо, да пита човек и отговор да не чака!). Бандите
призоваха всички, които се бият срещу режима на Асад, да се обединят под
ислямски флаг. И вече се обединиха. На 22 ноември. Седем ислямистки сили под
ислямски флаг.
Това вече на практика доказва, драги
атлантически астигматици, че срещу Асад не се е възправил възмутеният сирийски
народ, не бременни и бебенца тичкат по кървави барикади, докато тиранинът ги
трепе с тиранично вдъхновение (драги ми Желев!), не достойна вътрешна опозиция
воюва за свобода и правдини! Това доказва, че става дума за отлично подготвен и
организиран масиран терористичен акт срещу суверенна държава. И сценаристите и
кукловодите на въпросния терористичен акт трябва да бъдат посочени и публично
заклеймени. А астигматичните им фенове поне да помълчат от срам!
Различните погледи (нормални и
идеологизирани) към различните светове (истинския и измисления от
„международната общност”) проличаха особено силно и в проблематизирането на
употребеното химическо оръжие. Вдъхновителите на терористите моментално
отсякоха: „Сатрапът Асад е употребил химическо оръжие и е извършил престъпление
срещу човечеството, я набързо да го ликвидираме!” Те не се нуждаеха от
разследвания, ООН-та, комисии, Карла дел Понте. В тяхната априорна правота бе
убеден и бившият Желев (който, както казах малко по-горе, някога не беше такъв
човек!).
Аз също не се нуждаех от специална
информация, за да разбера какво е станало. Нормалната човешка логика, здравият
разум го подсказваха. Някой бе решил да стреля с пушката, преди Антон Павлович изобщо
да я висне на стената. По никое време и без никакъв повод Барак Обама
предупреждава Башар Асад: „Ей, сатрапино, да не вземеш да преминеш „червената
линия” (да не посегнеш към химическото оръжие сиреч), щото ще ядеш демократичен
щатски бой!”
(Недоумение в скоби. Не им разбирам
особено договорите, разговорите, предговорите и следговорите на
интернационалните лидери; вероятно наистина не може всичко изведнъж; може би
придвижването към всеобщото разоръжаване да се осъществява само през
задължителни етапи, на малки крачки. Химическото оръжие е „червена линия”;
конвенционалното оръжие си е ОК, изобщо не е „линия”. Да унищожаваш хората с
иприт, зарин и зоман е престъпление срещу човечеството. Да ги разстрелваш с
автомати и картечници не е престъпление срещу човечеството? И кой гръмовержец е
делнал окончателно и forever ядрените квоти – Израел има право да притежава
ядрено оръжие; Иран няма право да притежава ядрено оръжие? Някой ще трябва да
ми обясни всичко това!)
Всъщност какво прави великият
афроамерикански вожд Обама? Ами той дава мигач на подопечните му терористи:
„Ей, хайдуци, имате интифа да пукате с химикали, ама хитро, пък ние ще обвиним
Асад и ще му свалим скалпа!” Това е. Варварските ислямистки бандюги реагират
респективно и очакват могъщата военна помощ на културните бандюги от
„международната обшност”.
„Quid prodest” (каква полза) – са питали бащите на великото Римско право
при разрешаването на всяка криминална и извънкриминална загадка. Кому е изгодно
това? Кой печели от този акт? Великите вашингтонски мислители очакват от седем
милиарда световни балъци да повярват в огромната полза, която Асад извлича от
химическото си безумие. Да си въобразят как олигофренчето Башарчо, с коефициент
за интелигентност (IQ) по-нисък от
пулса на мадагаскарски ленивец, посяга към фосгена, хитро потривайки длани, и
си вика: „Я, бе, я да му дам най-накрая един готин повод на черничкия
задокеански колега да ме нападне и да ми разкатае напълно и безвъзвратно
сирийската мама!”
Този
път „номерът на китайката” не мина. Светът се намръщи, отказа да аплодира
поредната военна авантюра на „миролюбците”, на планетарните износители на
„демокрация”. Никой вече не вярваше на лъжливите овчарчета (след спасените
макови реколти в Афганистан и виртуалните „оръжия за масово поразяване” в
Ирак). Самите американци вдигнаха предупредителен показалец. Белите конци на
съшитата лъжа се скъсаха. Вашингтон бе принуден да укроти назидателния тон и да
се дръпне във вигвама.
Временно, да не се заблуждаваме излишно.
Жандармската съвест на „международната общност” е перманентно будна.
А
за химическото оръжие са прави – и „международната общност”, и дори
„извънмеждународната общност”. Употребата му трябва да бъде категорично
забранена и криминализирана. Независимо кой си е позволил да прекрачва
„червената линия”. Защото там не може да има „Едни бива, други не бива!”
От 8 до 20 ноември 2004 г., примерно, по време на своето нападение над
Фалуджа, въоръжените сили на Съединените щати са използвали бомби с бял фосфор, въпреки присъствието на
цивилно население.
Те и преди са си служили с оръжия с обеднен уран в двете войни в Залива, в Афганистан, в
Сърбия и Косово. А между 1961 и 1971
г. са разпръснали над Виетнам 77 милиона литра дефолиант
“оранжев агент”, съдържащ близо 400
килограма силно токсично вещество (диоксин). „Обработени”, т. е. унищожени са (средно с по пет
до десет разпръсквания) 2.6 милиона хектара гори. Общо
пряко са засегнати между 2,1 и 4,8 милиона души, жители на 20 000 села. Диоксинът
впрочем е причина за множество остри или хронични
болести и в частност за различни видове ракови заболявания и сред американските ветерани от войната. Правителството на Щатите и досега не е признало своята отговорност.
Има някои допълнителни уточнения – отчасти странни, защото донякъде са
наистина необходими, но пък и едва ли толкова необходими, доколкото се разбират
от само себе си, безспорни са за всеки модерен разумен човек.
Когато
говоря за това как еврейското лоби управлява Щатите, го правя от позициите на
безпристрастен анализатор, не се зареждам с никаква отрицателна енергия спрямо
определен етнос и определена националност (Няма „Ах, тия евреи! Ех, алчни
чифути!” – пълни глупости! - това би било тежка обида и за самия мен като
десетилетен теоретик на човещината!). Единствената негативна емоция в случая е
концептуална – Ето защо, си мисля, е античовешко обществото, подчинено
единствено на парите, обществото, в което именно финикийските знаци, а не
човекът, са свръхценност, ценност сами по себе си!
Когато пиша как Израел с ръцете на могъщите Съединени щати се разправя с
враговете си, нито търся, нито предполагам каквито и да било предубедено
идеологически или злонамерени геостратегически импликации. Антисемитизмът е
зловещ цвят от букета човеконенавистнически идеологии. Никакъв шанс да спечели
дори грам симпатия. Най-малко от мен! Но не трябва да се прекалява! Защото не е
ли истина, че антисемитизмът е до голяма степен рожба на ционизма? Както и
обратно – те не се ли захранват взаимно, не е ли ционизмът до голяма степен
законна рожба на антисемитизма?
Прекланям
се пред двехилядолетните страдания на евреите (като искам да допълня, че
съдбата и на другите народи и племена през това време е познала в не по-малка
степен падение и страдание!). Твърдо съм убеден, че Израел има пълното право да
използва всички потенциални (и разрешени от цивилизацията) средства и
възможности, за да защити своето съществуване и да гарантира живота, здравето и
достойнството на всички свои граждани. Но не е ли време именно еврейският
народ, като носител на вековна морална сила и мъдрост, да инициира и осъществи
финала на 65-годишното малоумно взаимно изтребление, да прекъсне безнадеждната
спирала на автосемитското унищожение! Защо да измират араби! Защо да измират
евреи! Кои световни и регионални проблеми е решила досега безсмислената смърт
на десетки и стотици хиляди!
С
абсолютно същото основание критичният поглед към някои необмислени действия, да
не кажа имперски тъпотии, на американската администрация, не бива да бъде
квалифициран като индикация на някаква тъпа американофобия (този елементаризъм
съм го надскочил още в пубертета).
Америка, Русия, Китай – това са велики нации. Вярно – донякъде допотопни
империи, извършили огромни глупости и дори тежки исторически престъпления, но и
заслужаващи уважението ни за незаменимата си историческа роля, за невероятния
си принос към развитието и усъвършенстването на културата, медицината,
технологията, изобщо на човешката цивилизация.
Всичко друго е махленско политиканстване, пъчене на кльощави балкански
мускулчета, показен – главно за пред муставите булки и кварталната кръчмарска
компания - „антикомунизъм” (помним как Ганев съдеше руснаците, Дянков ги
пляскаше, пък Инджев ги громеше на всеки публицистичен завой!).
Трезвият исторически анализ изисква, примерно, не да пляскаме омерзени
американците, а да поразсъждаваме заедно с тях: дори да приемем теоретически,
че те са истински „трубадури на истината”, действителни „рицари на свободата”
(и „на глас тичат народен” – сирийски, иракски, либийски, да кажем!),
преподаваната 40 години философия на обществото е безпощадно ясна в изводите си
– това е изнасилване на историята. Подарената свобода (ако това е била изобщо
целта на планетарните въоръжени операции) е навсякъде и винаги псевдосвобода;
харизаната демокрация е навсякъде и винаги квазидемокрация!
През ХХ век световният „комунизъм” се занимаваше с износ на революция.
През ХХІ век световният „капитализъм” тръгна да изнася демокрация.
Еднакво безсмислено! Еднакво безнадеждно!
Идеята за ЧОВЕКА като свръхценност трябва да узрее естествено, да се
утвърди в масовото съзнание, да завоюва действена територия!
Иначе остава кух лозунг, идеологически фалшификат!
Каузата на СВОБОДАТА трябва да се
изстрада, да покоси своите жертви, да издигне своя олтар, да стане кауза на
милионите, а не на реалния (а най-често на измисления) национален елит!
Иначе остава празен звук, удобна за манипулация на хората „мантра”!
Декември 2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар