сряда, 2 октомври 2013 г.

СПОРТЪТ И СПОРТНОТО УЧИЛИЩЕ В ПЕРНИК

СПОРТНОТО УЧИЛИЩЕ Е НЕОБХОДИМО НА СПОРТА В ПЕРНИК

В ефира на Радио и Телевизия Кракра в предаването „Нещата от живота“ с водещ Славка Милева по темата  Спортът в училище и ползата от повече движение за децата, отразено в сайта „За Перник“, треньорът по таекуон до и общински съветник Иво Иванов е предложил да се закрие спортното училище в Перник.
Не е вярна и е твърде субективистична и непрофесионална оценката на Иво Иванов за ефективността на спортните училища в България.  Без спортните училища, спортът в страната ни би бил в още по-трагичен вид. С лека ръка той прави генералната оценка, че на спортните училища „... дейността ... не е ефективна, не само в Перник, а в цялата страна.“ и „мъдро“ ни предлага спасителна схема за „оздравяване“ на спортните училища, като „Спортното училище в Перник трябва да се закрие...“, а следователно и спортните училища в страната и  „всичко да се почне отначало, от спортни паралелки, които да прераснат в училище по-късно.“
Не е нужна голяма степен на интелигентност и изключителни познания на нормативната база на образованието, за да разбереш, че откриването и закриването на училище не е така лесно, както откриването и закриването на спортен клуб. Не е така простичко и това „почване“ със спортните паралелки, както и тяхното „прерастване“ в спортно училище. Такава възможност не съществува в сегашната нормативна база на образованието, не е заложена в бъдещия закон и не е заложена в перспективите на управление на спорта в България. ЗАКРИЕ ЛИ СЕ СПОРТНОТО УЧИЛИЩЕ В ПЕРНИК, ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЕ ОТКРИЕ ТАКОВА.
В условията на социалния  преход на страната и настъпилата криза във всички сфери на българското общество, включително и в образованието и спорта критериите за ефективност на сферите, структурите и институциите, вкл. в образованието и спорта, станаха твърде относителни, бяха и са предмет на обсъждания на всички нива на държавата. Критериите за ефективност /качеството/ в образованието и спорта бяха и са предмет на национални форуми и дискусии и все още няма ясни измерения на тези критерии.
Критерият за ефективност на спортните училища е приносът на всяко спортно училище в националния спорт: участие на ученици обучаващи се или завършили спортното училище в представителните отбори на България за участие в балкански, европейски и световни първенства и олимпиади. Спортно училище „Олимпиец“ Перник е давало и продължава да дава значителен принос в националния спорт, в представителните отбори на страната и отборите по видове спорт: футбол, баскетбол, волейбол, лека атлетика, борба, бокс, джудо и самбо. Конкретна справка за приноса на училището може да се получи от ръководството на училището и ММС. Ще посоча само факта, че достоен участник в последната олимпиада и европейски и световен шампион по борба е Иво Ангелов, който се обучаваше и завърши СУ „Олимпиец“ и израстна с грижата на педагогическите и спортни специалисти на училището.
Не е вярно твърдението на Иво Иванов, че „Критериите за избор на кандидати са занижени, не отговарят на професионалните изисквания. Те са на повече от 20 години и сега не са актулни.“ През 2011 г., т.е. преди две години, а не двадесет, екипът на Министър Нейков преработи и издаде в специален сборник осъвременени критерии за оценка на спортната подготовка на учениците в спортните училища, а наборът от тестове за прием се променят ежегодно /при необходимост/. Тези нормативи задължително  се ползват в СУ „Олимпиец“, по тези нормативи се приемат и оценяват учениците. Иво Иванов би могъл да се запознае с тях в училището.
Не е вярно твърдението на Иво Иванов, че „Много от учениците, след като влязат в училището, напълно прекъсват спортната си дейност.“ Учениците в спортното училище не могат да прекъснат спортната си дейност, защото спортната подготовка /тренировките и участието в състезания/ са задължителни за тях по учебен план. Възможно е някои от учениците да намалят активността си, а част от тях да отсъстват от тренировки по различни причини, но не могат да прекратят тези занимания, защото трябва да получат срочна и годишна оценка по спортната подготовка.
Твърдението на Иво Иванов, че учениците в спортното училище „идват от селата, само и само това училище да запълни бройките си“ не само е дискриминационно спрямо децата, но и цели /в неговата ценностна представа/ да накърни достойнството на учениците, учителите и ръководството на училището. Пренебрежителното отношение към децата от селата е негово лично отношение и криворазбрано гражданеене. В училището децата не се делят на селянчета и гражданчета. Много са елитните спортисти на България, които „идват от селата“. Може би в клуба на Иво Иванов няма деца, които да „идват от селата“. А, относно правилото „запълване на бройката“ ще обърна внимание, че то не е патент на спортното училище, а е валидно за цялата образователна система, и е определено от делегираните бюджети.
Некомпетентно е твърдението на Иво Иванов, че спортното училище в Перник „...няма собствена материална база, и трябва да подписва договори с общината и спортните клубове.“ Спортните училища в България нямат собствена материална база за спортна подготовка, защото спортната подготовка се провежда от учителите по спорт и треньорите в спортната база на спортните клубове, към които е спортната принадлежност на учениците. Договорите с клубовете се подписват, не защото училището няма своя база, а защото подписването на тези договори е определено в наредбата на ММС за спортна подготовка в СУ и тези договори регламентират условията за провеждане на спортната подготовка.
Следващата идея на Иво Иванов е неоснователна, защото той предлага „... на общината да отдели сума за спортните клубове и техните треньори да обучават децата и в детските градини... която ще е добра за нашия град, ще се купуват награди и екипи за децата, ще има хонорари за инструкторите. “ Навлизането на треньорите в детските градини е ненужно. Учителите в детските градини имат компетенциите да развиват двигателната култура на децата. Спортните клубове имат място в развитието на специализирани двигателни умения на децата и това го правят определени клубове в България и света, но те го правят в своите спортни школи.
Не е вярно твърдението на Иво Иванов, че  „Децата не харесват спорта“, както и обяснението му, на причината за това, което той вижда във факта, че  „от ранна възраст у тях се проектира виждането на възрастните, че спортът не е важен за развитието на обществото.“ Децата обичат спорта и спортуват в училище и извън училище. Истината е, че родителите не стимулират мотивация у децата си за включването им в професионалния спорт и то не защото се съобразяват с ценноста на спорта за обществото, а защото се съобразяват с неговата ценност за бъдещото развитие на своето дете.
Неадекватно е постоянното обръщане с носталгия по социалистическото минало, което прави и Иво Иванов с твърдението, че  „в тези 20 години на преход и демокрация спортът отиде на нулата“. Това мнение още веднъж потвърждава, че усилията на СУ „Олимпиец“ за своето съхранение и функциониране са правилни и целесъобразни за развитието на спорта в Перник. Колкото по-рано се освободим от носталгията по миналото и се адаптираме към настоящите условия, толкова по-адекватни ще бъдат мерките и решенията за бъдещето на спорта в Перник.
Мотивите за тази позиция на треньора, общинския съветник и активен спортен деец Иван Иванов не са ми достатъчно ясни. В настоящият незавършен преход на структурирането и функционирането на спорта в България към модела на нормалните, развити демократични общества в Европа и света, спортните училища са най-добрата законна и контролируема форма на държавата да стимулира развитието на спорта в страната ни. Който иска закриването на спортното училище в Перник, той по същество иска да се отнеме възможността на държавата да стимулира развитието на спорта в Перник, като добавя към оскъдните средства за спорт, които може да осигурява Община Перник и средства за заплати на треньори, за екипировка, за лагери, за храна, за транспорт.
Констатацията на факта за заниженото ценностно отношение към спорта и посочените неадекватни съждения и предложения на Иво Иванов показва, че усилията на ръководството на спортнто училище да съхрани училището и да осъществява прием на предложените от спортните клубове ученици спортисти са принос в развитието на спорта в Перник.
В трудните условия на прехода, с безкористни мотиви и действия, съхранихме спортното училище и ученическото общежитие в Перник за спорта и учениците в нашия град, с което се гордея.

РАЙЧО РАДЕВ
ПЕНСИОНЕР, БИВШ ДИРЕКТОР

НА СУ“ОЛИМПИЕЦ“ ПЕРНИК

1 коментар: