понеделник, 17 февруари 2014 г.

Прощаваме се с проф. Николай Василев

Лили Желязкова, Асоциация на преподавателите по философия: Прощаваме се с проф. Николай Василев

Здравейте, колеги,
Както вероятно вече сте разбрали, на 12.02. ни напусна проф. Н. Василев. 
Струва ми се, че в нашите сложни житейски времена не са много учените, които с такава доблест и вярност към собствената си съвест отстояваха възгледите си - както в науката, така и в живота. 
Спомням си едно негово кратко изказване пред нас, учителите по философия, по време на националната кръгла маса през 2008 г.. Професорът, чийто научен път беше фокусиран върху "ставането" на Човека, с болка сподели тревожното си наблюдение, че в днешната родна действителност не само, че мнозинството от хората не са станали Човеци, но и нямат никакво намерение да станат такива. И той, като Диоген от Синопа, цял живот търсеше да разпознае с фенера на философското си сетиво Човекът около себе си. Не зная колко пъти го е срещнал в своя
не тъй дълъг земен път, но зная, че той не случайно го каза тъкмо на нас - учителите. Вероятно, изпълнен с крехката, но красива надежда, че ако детските души са поне малко насърчени да търсят Човешкото, един ден, може би, ще имат смелостта да станат Човеци. 
Не си спомням друг български министър на Просвещението, доколкото изобщо сме имали такива през последните 20 и повече години, да се е измъчвал от подобна тревога и да си е поставял такава задача. Дълбоко се съмнявам също, че ако тъкмо проф. Николай Василев не беше станал министър, (макар само за една-две години), училищната ни философия щеше така лесно да скъса с идеологическия си слугинаж и да се превърне в един от най-разкрепостяващите и провокиращи критичното мисленето на младите хора у нас учебни предмети. 

Поклон пред Човека Николай Василев!

Няма коментари:

Публикуване на коментар