СВОБОДА-НЕСВОБОДА

СВОБОДА-НЕСВОБОДА /за  границите на свободата/
СВОБОДАТА
В основата на активната гражданска ангажираност е разбирането за свободата и най-вече силата на личното желание да останеш верен на това свое разбиране, да го отстояваш. Свободата разбирана като дейност-действие определена само от предмета на тази дейност-действие, а не повлияна от външни, несвойствени за този предмет фактори. Разбирането на свободата като дейност, определена само от предмета на тази дейност, по същество е съдържателното измерение на свободата и подсказва съществените характеристики на несвободата – дейност, която е определена от външни, несвойствени за предмета на тази дейност фактори. Когато си приел това разбиране за свободата, превърнал си я във висша ценност на своето съществуване, в смисъл на своето лично битие, ти ставаш активен и ангажиран в/с борбата срещу всички форми на несвобода.Това разбиране за свободата определя и твоето схващане за моралните категории – добро и зло, критерия за правилно и неправилно.
НЕСВОБОДАТА /ОТЧУЖДЕНИЕТО/
Разбирането ни за отчужденото битие на човека /като дейност-действие, което не е определено само от предмета на тази дейност, а от външни, несвойствени на предмета фактори/ може да бъде и методологическа основа за адекватно разсъждение за социалните взаимодействия, включително и за активната гражданска ангажираност и за гражданското образование. То усмирява крайния волунтаризъм и крайния консерватизъм. Философите, социолозите, психолозите и др.п. са анатоми на обществото и нямат право „да се будалкат”.
В дългата си история човекът се е опитвал да преодолее отчуждението и никога не е успявал да го постигне реално.
Разменната стойност е субстанцията на отчужденото битие на човека и предпоставката за всички други форми на отчуждение. Отчуждението е несвободата на човека. Неотменимостта на разменната стойност в битието на хората определя неотменимостта на отчуждението и в този смисъл отчуждението (несвободата) е съдба за човека, а неговата свобода се простира в рамките на отчуждението. Разменната стойност е скритата сила, която убива човешкото в човека и е източник на злото. В опита си да се пребори с тази сила, представяна в различни измерения, човек попада в света на илюзиите. 
Илюзията е единствената възможност на човека да се „пребори” с отчуждението. Бягството от отчуждението в естетическите, религиозните, политическите и др.п. илюзии е определено от невъзможността да се преодолее отчуждението.
Въпреки тази невъзможност, надеждата ни е в  разширяването на степените и границите на свободата.
Райчо Радев