петък, 17 юни 2011 г.

„КОНЦЕПЦИЯТА” ЗА ЗАКОНА ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ - МОМН ЛЪЖЕ СЕБЕ СИ, НАС ИЛИ ГЕРБ? втора част

„КОНЦЕПЦИЯТА” ЗА ЗАКОНА ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
ПРОБЛЕМИ И НЕДОМИСЛИЯ
МОМН ЛЪЖЕ СЕБЕ СИ, НАС ИЛИ ГЕРБ?
Подробен анализ от райчо радев, учител по философия и директор на су „олимпиец” перник

ВТОРА ЧАСТ
ІІ. ВИЗИЯ ЗА ДЕТСКАТА ГРАДИНА И УЧИЛИЩЕТО НА 21 ВЕК
Във втората част на концепцията, посветена на визията за детската градина и училището на 21 век отново се повтарят четирите крилати стълба на образованието и са включени същите смисли, които се съдържат в първа и част от трета част, но текстовете във втора част са представени в друга форма, друг словоред, ориентирани към представата на МОМН за образованието в България през 21 век. По същество критичните съображения, относно текстове в първа и трета част се отнасят и към текстовете на втора част.
Въведението на втора част включва спецификите на детските градини и училища, които са отговор на четири въпроса: Какво са?, Какво развиват? Кой ги управлява? Каква е ролята им за общността?  1 Детската градина и училището са център за развитие на личността и на общността. … служат на хората и на техните постоянно променящи се нужди и интереси. 2 - развиват добрите начала у човека и позитивното у него.  - утвърждават ценностите на съвременната цивилизация. - приемат и ценят различието. - гарантират равно качество на услугите за всички деца и ученици. 3 В управлението на процесите са включени родители, ученици и други членове на общността, като участващите страни работят в сътрудничество и партньорство. 4 Училището поощрява дейности за хора от всички възрасти. То е място за срещи, дебати, дискусии и за социални контакти на различни групи от общността." Липсва отговор на един от най-съществените въпроси: Каква е вътрешната организация, какви са правилата на живот в тези институции? Не е достатъчно да кажеш, чеучастващите страни работят в сътрудничество и партньорство”, защото в това твърдение не се съдържа мотивите, интересите за такова битие. Отговорът на четвъртия въпрос, с който е определена четвърта функция на училището буди въпроса: квартални читалища ли ще бъдат училищата? В малките селища, където няма друг културен институт е възможно училището да поеме и тази функция, но не и в селищата, в които такива институти съществуват.
Първа точка на втора част представя визията на МОМН за новата образователна институция в съвременната образователна система”, която е далеч напред в абстрактното пространство на желаното, в сравнение с предвидените реални промени в трета част на концепцията. Визията е представена в 13 основни измерения: 1􀂃 Целта на обучението е развитието на автономна личност. 2􀂃 Водещ е процесът на учене и пътуванетокъм знанието. 3􀂃 Детето и ученикът са в центъра на обучението. 4􀂃 Ролята на учителя – медиатор, улесняващ, подкрепящ, сътрудник, консултиращ, стимулиращ, провокиращ, диалогичен, справедлив. Лидер на промяната. 5􀂃 Ролята на ученика – активен, генериращ знания, партньор, субект, мислещ. 6􀂃 Акцентът е върху “знанията как...” и „умението да..”. 7􀂃 Учениците са действени, съучастващи, рефлективни, критично мислещи, работещи екипно в групи. 8􀂃 Характерът/духът на урочната работа се изразява в – сътрудничество, партньорство, търсене, любознателност, подкрепа, насочване, откриване. 9􀂃 Уроците са гъвкави, с разнообразна структура, интерактивни, мотивиращи за участие и работа. 10􀂃 Грешките – има ги, за да се поучаваме от тях. 11􀂃 Оценяването – обективно, формиращо; даващо обратна връзка. 12􀂃 Училищният ред – договорен, споделен, приет в диалог и съгласие. 13􀂃 Възгледът за света е позитивност, преговори, договорености, чувство за принадлежност, “овластена” автономна личност.
         Визията на МОМН за образованието в България на 21 век ще стане визия за 22 век, ако темповете на промените са тези, които задава концепцията в частта си за нормативните промени /т.т. 6, 7, 8 и 9 на ІІІ част/.
Втора точка на втора част на концепцията включва 12 умения, нагласи, чувства и отношения, които детето придобива „в новата образователна институция”:  1􀂃 нагласи за сътрудничество; 2􀂃 нагласи за саморазвитие и самоконтрол; 3􀂃 умения за критическо мислене; 4􀂃 предприемчивост и инициативност; 5􀂃 умения за решаване на конфликти 6􀂃 умения за вземане на решения; 7􀂃 умения за работа в екип; 8􀂃 комуникативни умения; 9􀂃 умения да събира и обработва информация; 10􀂃 умения за валидиране на информацията в интернет; 11􀂃 отговорно отношение към ученето и мотивация за учене през целия живот; 12􀂃 чувство за принадлежност и общностен интегритет.”
Трета точка на втора част на концепцията включва основните тези на първа и трета част, но представени във формата на 17 Задачи пред новия закон за предучилищното и училищното образование”.
Във формата на задачи на новия закон са представени следните основни термини в концепцията: цел и мисия на образованието /от обществена в хуманистична/; личностно развитие; автономна личност; ключови компетентности; гъвкава и адекватна система; автономия и самоуправление на образователните институции; нормативна рамка: за управление на качеството, за съдържанието на обучението, за процеса на обучение; развитие на умения, компетентности и ценности; образователна среда, ориентирана към ученика; учебно съдържание; процес на преподаване и учене, съобразени с индивидуалността на ученика; нови компетентности за учителя; качество и инструментариум за оценка на качеството в образованието; взаимодействие с други публични сектори /интегрирани политики/; учене през целия живот; участие на бизнеса и гражданското общество в образованието; партньорство и отговорности; справедлив достъп; образователните институции - среда за формиране на демократично гражданство; ефективно управление на ресурсите; приобщаващо общество, толерантност, разбиране, равнопоставеност, приемане на различието и многообразието; учителят пред, зад, до, редом с ученика; наблюдение и контрол; субсидиарност;
Ето текста: 1. Да формулира ясно целта и мисията на предучилищното и училищното образование и свързаните с него задачи за: 􀂃 насърчаване и подкрепа на личностното развитие на детето и ученика като самостоятелна автономна личност, която поема отговорност за собствената си реализация; 􀂃 създаване на условия за формиране на ключови компетентности като предпоставка за учене през целия живот и лично благополучие, а именно условия за превръщане на  училището в място за учене, което не само преподава основни научни знания, а осигурява развитие на динамичните способности способност за самостоятелно учене, самоинициатива, работа в екип, развиване и прилагане на креативност при решаване на проблеми, проектно и изследователско учене и мислене. Новият закон трябва да осъществи промяна на мисията на училището от общественав хуманистична – която обслужва човека и неговото развитие и преуспяване и по този начин обслужва и общността. 2. Да зададе параметрите на гъвкава и адекватна система на предучилищното и училищното образование въз основа на новите очаквания и изисквания, която да позволява непрекъснато вътрешно развитие и усъвършенстване в отговор на обществените промени и потребности. 3. Да създаде и регулира система, в която образователните институции получават необходимата им автономия да провеждат собствени политики и да се самоуправляват. 4. Да създаде нормативна рамка за разработване и въвеждане на система за управление на качеството в предучилищното и училищното образование. 5. Да очертае нова рамка за съдържанието и за процеса на обучение в предучилищното и училищното образование, които трябва да водят до: 􀂃 развитие на уменията, компетентностите и ценностите на всяко дете и ученик; 􀂃 организиране на образователна среда, ориентирана към детето и ученика, към неговите способности и култура, основана на използване на различни информационни ресурси. 6. Да създаде и да гарантира условия за организация на учебното съдържание и на процеса на преподаване по начин, който: а􀂃 осигурява гъвкави възможности за преподаване и учене, съобразени с индивидуалността на ученика; б􀂃 създава условия образователните субекти да прилагат комплексни програми за развитие на ключовите компетентности; 􀂃 създава условия за развиване на нови, актуални компетентности на съвременния учител; в􀂃 дефинира понятието качество в системата на предучилищното и училищното образование и предлага инструментариум за измерване/оценяване на степента му в детските градини и училищата. 7. Да създаде условия за прилагане на интегрирани политики с другите публични сектори за постигане целите на образованието. 8. Да създаде условия за развиване на възможности и за мотивиране на учениците за учене през целия живот. 9. Да създаде условия за активизиране и участие на бизнеса и на гражданското общество във формирането, реализирането, анализа и оценката на училищните политики. 10. Да гарантира ефективно партньорство и да дефинира отговорностите на всички участници в образователния процес. 11. Да гарантира справедлив достъп до качествено образование за всички деца и ученици. 12. Да създаде условия за развиване на капацитета на образователните институции за формулиране, изпълнение и оценка на училищни политики, превръщащи ги в среда за формиране на демократично гражданство. 13. Да осигури ефективно управление на ресурсите. 14. Да регулира система за развитие на приобщаващо общество, чиято ценностна система се основава на принципите на толерантност, разбиране и равнопоставено приемане на различието и многообразието. 15. Да зададе рамките на система за стимулиране на развитието на нови компетентности на съвременния учител, който стои не „пред” и не „зад”, а „до”, „редом” с ученика и е негов партньор при създаването на умението „как да се научим да учим”. 16. Да изгради ефективна система за наблюдение и контрол върху спазване на нормативната уредба и качеството на образование. 17. Да регулира основни правила за прилагане на принципа на субсидиарността.”
 КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ

Няма коментари:

Публикуване на коментар