понеделник, 14 май 2012 г.

КЪМ НАЦИОНАЛНО САМОУБИЙСТВО проф. Николай Василев


          Статията бе отказана от „Труд” (медийната империя на Огнян Донев – Любомир Павлов). После бе отказана от „Новинар” (наскоро присъединен към медийната империя на Ирена Кръстева - Делян Пеевски).
          Поредно доказателство, че „противостоящите” си медийни империи се конкурират единствено в „качеството” на налаганата цензура и в степента на унищожение на йезуитски възхваляваната свобода на словото.
          (Публикувана в “Ретро”)

Проф. Николай Василев

К Ъ М       Н А Ц И О Н А Л Н О       С А М О У Б И Й С Т В О

          Изключвам донякъде приемането ни в Европейския съюз - мястото ни безспорно е там, където винаги сме били, но предполагаемите (свързани с периферните ни позиции в поликултурния конгломерат) гаранции за бъдещето засягат реално не толкова населението (като монолитен етнос, интелект, традиции), колкото територията на страната, няколко олигархични кострукции и високите етажи на колониалната администрация.
          Изключвам още по-донякъде членството в НАТО, очевидно излишното прикачване към типична организация със затихващи функции – то гарантира не толкова националната сигурност, колкото тежките бюджетни разходи на страната ни и рисковете на международни авантюри в защита не на каузи, а на подмолни интереси; и дарява удовлетворение (главно под формата на удовлетворителни печалби) на владеещото военната промишленост еврейско лоби във Вашингтон и на неговите нашенски емисари.
          Оттам нататък случващото се в родината през последните 23 години носи тревожните характеристики на суицидна национална стратегия.
          І. Управленските ресурси постепенно са концентрирани в ръцете на спонтанно самоорганизираща се шайка идеологически безцветни индивиди, чиято последна грижа е съдбата на отечеството и еволюционните перспективи пред нацията - агресивни издънки на мафиотизираната престъпност, резервни състезатели от бившата висша номенклатура, природно алчни примитиви, конюнктурно разбогатяващи балкански хитреци, корумпирани чиновници, платени политически статисти, „идеолози” със задгранични банкови сметки.
          Този процес само привидно напомня естествено разместване на контролиращите досадно забавилата се промяна политически и икономически субекти, формално е сходството му със закономерното „пулсиране” на социалните позиции на определени обществени слоеве. И няма нужда да ни го представят като част от напълно демократични процедури и едва ли не неизбежен резултат от „свободния избор” на народа. Време е да осъзнаем, че в хода на някакъв зловещ „кастинг” властовият елит на България е специално подбран и манипулативно наложен от външни кукловоди.
          ІІ. Обявяваното за държавен приоритет формиране и стабилизиране на икономически автономна (и следователно политически независима) средна класа разкрива фалшивата си стойност на фона на дългогодишната традиционна политика на унизително блокиране на доходите, липсата на модерен пазарен протекционизъм, монополните удари върху дребния и среден бизнес, картелните далавери, предизвестените фалити на малките фирми, задушаването на семейния бизнес.
          С никакви виртуално-фискални световни кризи и конюнктурни трудности не може да бъде обяснено (още по-малко оправдано) потискането на стопанската инициатива, поощряването на икономическата пасивност, неглижирането на рисковите инвестиции, обезценяването на предприемчивостта, Пропастта между нашите доходи и доходите на водещите европейски държави остава катастрофална. Голяма част от населението е целенасочено пауперизирана. Социално-икономическата стратегия стимулира безвъзвратния миграционен отлив и генетичното „обезкървяване”.
          ІІІ. Постепенно криминално прехвърляне на държавните активи в ръцете на икономически деграданти. Българските крупни собственици и бизнесмени са рекрутирани от описания по-горе властови елит и са негово великолепно копие. Единствената им грижа са луксозната парвенюшка екзистенция, изпразненото от човешки смисъл вегетиране, байганювската фукня с мутробарокови замъци и фалшив престиж, лъскавите лимузини, яхти, самолети и гърли.
          Дори да оставим настрана влиянието на погрешната стратегия от последните три години за излизане от кризата не чрез съживяване на потреблението, а чрез самоцелни бюджетни икономии, жизнено важното активизиране на националната икономика при подобни едноклетъчни „мениджъри” е Causa perduta. От тях не може да се очакват нито разумно реинвестиране на печалбите за поддръжка и реконструкция на производствените мощности, нито разширяване и модернизиране на производството, нито задължителното самонарастване на капитала, нито поне ефективна благотворителна дейност.
          ІV. Миниатюризиране на армията и свеждането й до няколко висши и средни военни училища, няколко издъхващи от мизерия поделения из страната, няколко корпуса за задгранично реагиране, няколко смени гвардейски постове и орда сляпо щъкащи из коридорите на министерството чиновници.
          Междувременно огромен обем скъпа и все още използваема военна техника е нарязана за скрап. Шашмите за непреодолимата „несъвместимост” и обожествените атлантически стандарти наложиха в процеса на „пестеливото” превъоръжаване с боклуци втора ръка бедна България да подхрани и да крепи и в бъдеще военната индустрия на богати партньори.
          V. Целенасочено разграждане и унищожаване на разузнавателните и контраразузнавателните структури. Замаскирано зад фалшивата мотивация за заклеймяване на зловещата политическа полиция, това национално предателство символизира покорното навеждане на новия ни „елит” пред новите му евроатлантически господари и де факто бе извършено в интерес на несмущаваните от никаква възможност за разследване и разобличаване хайдутизиране на България и ограбване на нейните активи (в разградения двор на унищожената Държавна сигурност, партийно укротената полиция и корумпираната съдебна система бандитите шетаха свободно).
          VІ. Дезинтегриране на националния идентитет чрез разрушаване на духовната спойка с Русия. Действията на компрадорската интелигенция, на безхаберните политици и на недоразбиращите народопсихологията „идеолози” режат един от корените на българския етнос, унищожават чувството за принадлежност към планетарна общност със сходни език, религия, история, традиции, манталитет. Късането на „генетичните” връзки със „своите” и паническите (и подлогарски, за съжаление) напъни за реално фалшиво и нежизнено обвързване с „несвои” води до социална квазишизофрения.
          И нека заплюнчените русофоби замълчат поне за миг. Не съм нито „фил”, нито „фоб” (освен, условно казано, българофил). Просто нещата трябва да се диференцират. И аз съм за диверсификация на енергийните източници. И аз съм против енергийната зависимост. Не желая да сме васали никому. Не искам да сме колония на Русия (и на Америка, разбира се!). Аз съм просветният министър, който промени статута на руския език, задължително изучаван в училищата едва ли не като втори официален, т. е. като език на метрополията. Ненавиждам имперските замашки. Когато руските и българските интереси се разминават, подкрепям твърдата защита на българските интереси.
          Но това са две различни неща. Политиката и икономиката са едно, моралът и културата – друго. Не бива да се бърка Путин с Пушкин. Не могат да се противопоставят Шукшин на Стайнбек и Боб Дилън на Висоцки. Америка и Русия са велики нации, с огромен принос към развитието на човечеството. Уважението към техните постижения не само не предполага, но и категорично изключва сблъсък, конфронтация, омраза, съскаща „фобия” или „филия”.
          България впрочем лежи в зоната на хибридния тип цивилизация. Тя е попила характеристики от двата основни типа цивилизация – „Изток” и „Запад”. Ето защо единствено техният действен синтез осигурява стабилна национална идентичност и социалнопсихологическо равновесие.
          VІІ. Решаването на острите и все по-тревожни етнически проблеми е безкрайно затруднено от налитащите облаци правозащитни скакалци, но и без това е изцяло пренебрегнато от страна на паразитиращата покрай някои от тези проблеми власт. Резултатът – букет етнически партии, капсулирани етнически общности със свои системи за регулиране и контрол (турски говорещи санджаци и асоциализирани цигански резервати), пропаст между различните стандарти на живот, демографски дисбаланс и пр.
          VІІІ. Малоумно заиграване с фарсово проточилото се отваряне на досиетата. Излишно и със съмнителна полза набъркване на митрополитите в аранжирания и контролиран от тоталитарните институции и лица „агентурен” цирк. Безгрижно и безотговорно е сринат авторитетът на Българската православна църква, която (с всичките си недостатъци и грешки) е засега единствената сериозна преграда пред опасното ислямизиране и единствен сериозен гарант за запазването на българския ген и българския дух.
          Изброените осем индикации за пълзящото национално самоубийство вероятно не изчерпват щрихите на цялостната картина. Достатъчно е да припомня унищожението на науката и образованието, гарантиращо угасването на националния дух в блатото на опростачените тълпи.
          Това едва ли е зловеща „световна конспирация”! Повече ми напомня на епидемичен идиотизъм1 Което е още по-страшно!

Няма коментари:

Публикуване на коментар