ГЛАДНА СТАЧКА РАЙЧО РАДЕВ

ОБЯВЯВАМ

ГЛАДНА СТАЧКА

 В ЗНАК НА ПРОТЕСТ СРЕЩУ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УВОЛНЕНИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО
И АКЦИЯТА НА НАЧАЛНИКА НА РИО ПЕРНИК

ЗА МОЕТО ПОЛИТИЧЕСКО УВОЛНЕНИЕ

Днес 21.06.2012 г. от 14.00 ч. обявявам гладна стачка с присъствие на работното си място /ще изпълнявам служебните си задължения/, срещу политическите уволнения в образованието и акцията на началника на РИО Перник, Ваня Коконова за моето политическо  уволниние и за отмяна на настоящата тенденциозна проверка по „сигнал и становище“, поредна стъпка към моето политическо уволнение.

            Гладната ми стачка е протест против политическите уволнения в образованието и психическия тормоз, който ми наложи Началникът на РИО Перник от 14.02.2012г. и продължава и до днес, целящ моето политическо уволнение. В писмата, с изтекъл срок за отговор, до Бойко Борисов, министър председател (вх.№ 18.00-82/07.05.2012 г.) и Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката (вх.№0601-677/07.05-2012 г.) съм доказал, че началникът на РИО Перник провеждате акция за моето политическо уволнение. Писмото до премиера, което е аналогично и до министъра е публикувано в блога ми. Фактът, че началникът  не намери основание да ме уволни, говори, че този тормоз е неоснователен.

            Първата проверка (от 14 до 24.02.2012 г - по донос)   в акцията на началника на РИО Перник, г-жа Коконова, не успя да постигне целта си. След завръщането ми на 18.06.2012 г. от болничен отпуск, поради тревожно-депресивно заболяване, предизвикано от тази акция, вчера 20.06.2012 г. лично тя започна нова проверка (по нов, поръчан или непоръчан, донос срещу мен), заедно с двама експерти от РИО Перник (това, в което се превърна  РИО Перник ми прилича на репресиван апарат от близкото минало и на средновековен инквизиторски орган–за неудобните директори). Началникът лично влезе да провери учебния ми час по Етика и право и лична проведе писмена анкета с учениците. Недвусмислено е съвпадението на настоящата тенденциозност с тази от февруарската проверка. 
            Не ми остана друг вариант за гражданско противодейстивие, освен гладна стачка.

            Ще прекратя гладната си стачка при следните условия:

1.      Началникът на РИО Перник да отмени заповедта си за настоящата тенденциозна проверка по „сигнал и становище“;

2.      Началникът на РИО Перник да прекрати акцията си за моето политическо уволнение.

3.      Г-н Борисов и г-н Игнатов да отговорят на писмата ми, посочени по-горе и да предприемат действия за  прекратяване на политическите уволнения в системата на образованието.

Прилагам текста „Активната гражданска ангажираност“, от който желаещият може да разбере, защо трябва да бъдем активно анажирани граждани.

РАЙЧО РАДЕВ

Директор на Спортно училище „Олимпиец“ Перник

ФОНДАЦИЯ МИНЮ БАЛКАНСКИ

НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ ЗА OБРАЗОВАНИЕ

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ

МОРАЛ, ЕТИКА И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

АНГАЖИРАНОСТ И ИНИЦИАТИВНОСТ

16-17 Юни, 2012

Село Оряховица, община Стара Загора

Втора основна тема:

МОРАЛ, ЕТИКА И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЦЕННОСТИТЕ:

КАКВО Е ДА СИ АНГАЖИРАН ГРАЖДАНИН ДНЕС.

Райчо Радев

АКТИВНАТА ГРАЖДАНСКА АНГАЖИРАНОСТ

/лични проекции/

Въвеждането на гражданското образование през 1999 г. и създаването на ДОИ през 2000 г. е успех за българското образование, но адаптирането на неговото учебно съдържание и методиката на обучение към новите социални, икономически и политически условията на живот в страната ни не е постигнато.

Социалните предпоставки на гражданското образование и новият закон за образованието

Припомням критиката на Концепцията за закона за предучилищното и училищно образование, защото социалните предпоставки за неговото създаване са и предпоставки за нов подход към гражданското образование и условия за успешното формиране на личности с активна гражданска ангажираност.

Сериозният анализ на социалните предпоставки за необходимостта от нов закон за образованието не се състоя в Концепцията за закона, не се състоя и при изработването на проекта за закона. В концепцията най-важният период от историческото време на съвременна България се определя във връзка с оценката на приетият през 1991 година ЗНП, където се казва: „Той имаше задачата спешно да приведе образователната система в съответствие с променената обществена ситуация в държавата тогава“ Това „тогава” е твърде странно като „концептуално” понятие, защото нищо не казва (всеки го мисли по свой начин), а е натоварено с важно за образованието съдържание: началото на  смяна на формата на собственост – от държавна към частна, смяна на управлението на икономиката – от централизирано административна икономика към свободна, стоковопазарна конкуренция, смяна на политическото управление на страната - от тоталитарно управление на комунистическата партия към демокрация, смяна на идейни, светогледни и ценностни ориентации на хората – от идеологемите на комунизма към ценностите на съвременната цивилизация, а на това доскоро всички му казваха социална революция. Тази съществена промяна в обществото като система доведе до икономическа и социална диференциация, до смяна на социалната структура (90% бедни и 10% богати), до смяна на богатството – от административноуправленските привилегии на комунистическата номенклатура към финансовото богатство на същата, до смяна на етичните норми по злободневните проблеми и смяна на основните измерения на битието на българина на социалистическото живуркане с бедност, насилие, кражби, убийства, злоба, и др. В периода на управление на посткомунистическите правителства се развиха и утвърдиха тези съществени промени в социалните, икономическите и политическите отношения и наистина е необходима  революция в образованието, необходим е нов закон, но той не трябва да облича „нови дрешки” на стари идеи, каквото ни предлага същностната (нормоопределяща) част от концепцията. ЗНП от 1991 г. и последвалите промени в него частично отговори на икономическите и социалнополитическите потребности на българското общество в прехода, но това не бе достатъчно, защото той съхрани основните измерения в организацията и методиките на образованието от тоталитарната образователна система. Новата концепция на МОМН не ни предлага нещо ново в организацията и методиката на образованието в България. С претенцията за нов закон, тя само усъвършенства старата практика в управлението на образованието и преподавателска работа и поддържането на високата степен на несвобода на училището, учителя и ученика....

Нова философия на образованието е заявена като желана, но не е вписана в концепцията на проекта за закон, защото: в концепцията същностният анализ на процесите, свързани с образованието не се е състоял, необходимостта от нова философия е посочена, но не е заложена като методология в проекта и не присъства в нормите и правилата, не е канавата на новия закон и още повече няма визия за осигуряването на ресурси за реализация на формите на битие на тази нова философия.

Активната гражданска ангажираност на учителите по философия ще се прояви в подготовката на промените в ДОИ за обучението по предметите от КОО ОНГО и трансформирането им в ДОС, която промяна е предвидена в проектта на ЗУО. Тази активност вече се осъществява с участието на учители от философския цикъл в обсъжданията, както в комисията за проекта в МОМН, така и в интернет, а АПФ подготвя специално становище за обучението по гражданско образование.

Методологическа предпоставка за осмисляне на социалните взаимодействия е възможно да бъде и теорията за отчужденото битие на човека.

Свободата като наша най-висша ценност е ограничена и се простира в рамките на отчужденото ни битие. Несвободата е средата на човека.

След десетоноемврийския преврат „чарковете“ на мотора на историческото развитие на обществото ни се понаместиха и България се върна от измислените социалноикономически механими на социализма към естественоикономическото стоковопарично пазарно стопанство. И ако в условията на идеологическата тоталност не можеше да се каже ясно и открито какви са реалностите, то сега можем да посочим истината за фундамента на човешките отношения и да „не се будалкаме” с измислени идеологеми. Разбирането ни за отчужденото битие на човека може да бъде и методологическа основа за адекватно разсъждение за социалните взаимодействия, включително и за активната гражданска ангажираност, и за гражданското образование. То усмирява крайния волунтаризъм и крайния консерватизъм. Философите, социолозите, психолозите и др.п. са анатоми на обществото и затова нямат право „да се будалкат”.

В дългата си история човекът се е опитвал да преодолее отчуждението и никога не е успявал да го постигне реално. Разменната стойност е субстанцията на отчужденото битие на човека и предпоставката за всички други форми на отчуждение. Отчуждението е несвободата на човека. Неотменимостта на разменната стойност в битието на хората определя неотменимостта на отчуждението и в този смисъл отчуждението (несвободата) е съдба за човека, а неговата свобода се простира в рамките на отчуждението. Разменната стойност е скритата сила, която убива човешкото в човека и е източник на злото. В опита си да се пребори с тази сила, представяна в различни измерения, човек попада в света на илюзиите.

Илюзията е единствената възможност на човека да се „пребори” с отчуждението. Бягството от отчуждението в естетическите, религиозните, политическите и др.п. илюзии е определено от невъзможността да се преодолее отчуждението. Човек не произвежда за да разгръща творческите си способности, а разгръща творческите си способности за да произвежда предмети, които са предназначени непосредствено или опосредено за размяна (или са илюзорен опит за бягство от размяната). И в най-висшите изяви на духа се съдържа отчуждението – като феномен, като предмет на познание или като опит за бягство от него. Човекът е свободен да избира в коя от формите на отчуждението да битува и в коя илюзия да вярва.

Държавата е отчуждена воля на гражданина. Гражданинът като характеристика на човека се е появила с появата на държавата и няма да изчезне до съществуването на държавата, независимо от степените на свобода на гражданина от държавата и на държавата от гражданина - реалната свобода, а не илюзията за свобода. Гражданин е релационното свойство на човека само в отношението „човек – държава” или по-точно в отношението „гражданин  - държава”. Отчужденото битие на волята на гражданина е държавата. Отчуждаването на волята му не е негов избор, защото „битието на мъртвите определя битието на живите“, битието на предните поколения определя битието на следващите поколения. Гражданинът, съзнателно или несъзнателно, е предоставил (отчуждил) своята воля в държавата, а следващите поколения, съзнателно или несъзнателно, битуват в тази ситуация и сами отчуждават своята воля в държавата. Степените на свобода на гражданина от държавата и на държавата от гражданина са в обратно пропорционална зависимост – колкото по-свободна е държавата, толкова по-несвободен е гражданинът и обратно – колкото по-свободен е гражданинът, толкова по-несвободна е държавата. Това е съществената характеристика на двете крайности на държавата, реализирани в различни форми в историята – тоталитаризъм и демокрация, това е и съществената характеристика на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България. Държавата като система от институции, в които работят държавни служители (чиновници), с които взаимодейства гражданинът, има стремеж към запазване на по-висока степен на свобода спрямо гражданите и ако гражданите не ограничават свободата на държавата, то държавата ще сведе до минимум свободата на гражданите. В демократичното общество те могат да правят това чрез законите, чрез носителите на тяхната воля (депутатите), които изработват законите и ги приемат. Изразите „държавата е майка на гражданите” и „аз, гражданинът съм държавата” са равностойно несъстоятелни. Държавата по своята същност не е и не може да бъде майка на гражданите, а гражданинът не може да бъде държавата, защото по своята природа държавата е неговото друго, т.е. неговата отчуждената воля. Гражданинът постига своята свобода спрямо държавата като я отвоюва от държавата. В демократичните общества това отвоюване се осъществява чрез изборите и промяната на законите от избраните. В структурите на държавата „всмуканата“ от избраните огромна отчуждена воля на гражданите (избирателите) се превръща в огромна власт, която твърде често забравя своя произход и се обръща срещу гражданите. Затова гражданите трябва да водят постоянна (неорганизирана или организирана) борба за защита на своите права от държавата и чиновниците, т.е. да битуват като активни граждани.

Как да бъда свободен, след като съм отчуждил себе си в държавата? – като се боря срещу посегателствата на държавата към свободата на гражданина, към върховните цености на човешката цивилизация, които са отразени в международните документи за правата на човека. Ако нашата конституция е в противоречие с тези ценности, гражданите имат право да поискат промяна на конституцията. Да си спомним ентусиама на гражданите в борбата срещу „чл.Първи” на комунистическата конституция. Свидетели сме на опити за възраждане на „чл. Първи” в скрита форма. Ние, гражданите, сме длъжни да го предотвратим.

Що е то активна гражданска ангажираност?

Активността на човека е насочеността на действията на човека и включването им в дадена дейност, за постигането на дадена цел. Ако в поредица от действия на ученика присъства насоченост към изясняване на факти и събития, които са свързани с определена несправедливост в отношенията с даден учител, то тази насоченост е проява на активност за постигане на справедливост и защита на интересите на учениците.

Гражданска е активността тогава, когато насочеността на действията на човека са пряко или непряко ориентирани към държавата (неин орган, представител, институция, нейна политика и др. п.), или към структури на обществото, които нарушват или защитават интересите на човека, записани в закон или са ориентирани към промяна на закон.

Ангажираност е формална или неформална обвързаност на човек и неговото субективното преживяване на тази обвързаност към друг човек, група от хора, социална структура, институция, организация или кауза, заявена от човека емоционално или рационално, чрез действие или бездействие, чрез полагане на знак (подпис, гласуване и др. п.) или вклъчването в дейност на даден субект.

Гражданинът в съвременна България?

Съществуват две форми на ангажираност на гражданина – пасивна и активна. Пасивната форма на ангажираност може да се сведе само до плащане на данъците и изпълнението на някои други, формални задължения от страна на гражданина спрямо държавата, което може да е с по-ниска или по-висока степен на осъзнатост на гражданина. Активната форма на ангажираност на гражданина има своите различни измерения – от неорганизирано („махленско”) обсъждане на проблемите на обществото и държавата, през организираната защита на интересите на гражданите чрез структурите на гражданското общество (НПО и др. сдружения, регистрини по ЗЮЛНЦ), до партийно-политическо участие в управлението на държавата. В зависимост от мотивационната ситуация на отделния човек, той може да преминава от едната форма на ангажираност към друга форма, от една степен на активност към друга степен на активност. Традиционна за българина е пасивната форма на ангажираност – изчакването друг да извади кестените от огъня. Малцина са тези, които прегръщат активната форма на гражданска ангажираност и имат готовност да жертват нещо.

Мотивацията за активна гражданска ангажираност

В основата на активната гражданска ангажираност е разбирането за свободата и най-вече силата на личното желание да останеш верен на това свое разбиране, да го отстояваш. Свободата разбирана като дейност/действие определена само от предмета на тази дейност/действие, а не повлияна от външни фактори. Разбирането на свободата като дейност, определена само от предмета на тази дейност, което по същество е съдържателното измерение на свободата, подсказва и съществените характеристики на несвободата – дейност, която е определена от външни за предмета на тази дейност фактори. Когато си приел това разбиране за свободата, превърнал си я във висша ценност на своето съществуване, в смисъл на своето лично битие, ти ставаш активен и ангажиран в/с борбата срещу всички форми на несвобода.Това разбиране за свободата определя и твоето схващане за моралните категории – добро и зло, критерия за правилно и неправилно

Пример: предмет на осмисляне на настоящия текст е гражданската активност и в процеса на това осмисмисляне се съобразявам само с този предмет, а не например с факта, че тук присъства министъра на образованието и поради което да нагласявам своите изводи събразно негови схващания.

Гражданското образование и качествата на активния гражданин.

Формирането, изграждането, възпитаванито на активни граждани е цел на гражданското образование. Представяйки целите на гражданското образование по същество се представят характеристиките на активния гражданин.

Захари Захариев ги определя като ядро от „знания, умения, отношения, ценности и т.н.”, относно 4 компонента: „1. демокрация, власт и институции; 2. граждански права и задължения; 3. национална идентичност; 4. социална кохезия и различия”. Това понятие предполага „информираност, компетентност и отговорност”.

Ангел Грънчаров, сочейки целите на гражданското образование предлага друго схващане за качествата на активния гражданин, които трябва да се формират у ученика: „1.) Да разбира какво е да си гражданин, а също и да стана добър гражданин на своята страна; 2.) Да разбера какво съм длъжен да правя, бидейки гражданин на моята страна; 3.) Да се запозная с начините, по които функционира държавният живот в моята страна; 4.) Да възпитам у себе си, т.е. да се овладея от ценностите на свободата, демокрацията, на достойния за съвременния човек живот; 5.) Да разбера как ние, хората, можем да се “сработваме”, за да постигаме успешно и заедно някои жизнено-необходими и общочовешки цели; 6.) Да вникна в “механиката” на отношенията личност-общност; 7.) Да придобия едно по-развито гражданско съзнание, явяващо се предпоставка за моята ангажираност с проблемите на обществото, в което живея; 8.) Да се приобщя към ценностите на съвременната човешка цивилизация, към ценностите и на съвременната демократична култура на цивилизования свят.“

Когато Ейми Гутман говори, че цел на  гражданското образование е "култивирането на добродетели, знания и умения, необходими за участие в политическия живот" (1987), тя определя представата си за активния гражданин, защото същностната характеристика в съдържанието на понятието „политически живот”, на понятието „политика”, на политическото действие е неговата насоченост към промяна или запазване на социалното битие, на компоненти в социалното битие с присъщата публичност на това действие (довеждане на това действие до знанието на много хора) и търсенето на съдействие за неговото осъществяване.

Качествата на човека с активна гражданска ангажираност

Активната гражданска ангажираност на човека е интегрален резултат от основните светоотношения – гносеологическо, аксиологическо и практическо. Основните качества на човека, небходими за постигане на активна гражданска ангажираност са взаимно свързани и взаимноопределящи се, без да е необходима точно определена пропорционална зависимост между тях. Не е необходимо да си най-знаещият или най-компетентният в дадена област за да си активно граждански ангажиран с проблемите в тази област, но е необходимо да имаш знания и определено ниво на компетентност в тази област. Не е необходимо да си член на дадена общност за да си активно граждански ангажиран с проблемите на тази общност, но е необходимо да имаш съзнанието за валидността на проблемите на тази общност с прблемите на по-голямата общност или на съседната общност, на която ти си член. Не е необходимо да те ангажира пряко нарушението на дадена норма (морална или правна), но е достатъчно да си ангажиран с изискването да не се нарушават нормите.

Реализирането на активната гражданска ангажираност е в пряка зависимост от: обучението - институционално и самостоятелно, знанията, уменията, компетенциите, квалификцаията, морала, социалната позиция (в професионалната сфера, място в иерархията, място в социалните отношения)

Забележка: Като база на моите определения използвам определенията дадени в приложение 1 на Препоръка 2008 на европейския парламент и на съвета от 23 април 2008 година за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот, а като примери за илюстрация ще използвам събития от моята практика.

Институционално обучение – в училище, ВУЗ, колеж и др.п.

Осъществяването на институционално обучение (образоване) е важно за подготовката за активна гражданска ангажираност, защото се извършва в организирана и структурирана среда (училище) с учебни цели, време и ресурси, съзнателно включване на обучавания и дава възможност за систематизирано овладяване на част от културата на човешката цивилизация, като удостоверява резултата от това обучение и дава право за включване в трудова дейност. Без тази подготовка, без тази образованост е трудно да постигнеш желаното осмисляне на социалното си битие и да се включиш в социалните структури и движения, за да осъществиш социална промяна и да се реализираш като социално ангажирана личност.

Институционалното обучение по философия и социология в СУ „Климент Охридски“ ми даде необходимата систематизирана подготовка и формалното право в ІІІ курс да пожелая и една от гимназиите, а след това и младежкия дом в Перник удовлетвориха това мое желание през 1977 г. да създам и ръководя клуб по интереси – „Сократовски клуб”.Този клуб осмисли живота ми дълги години и ми даде възможност да осъществявам своята активна гражданска ангажираност, в условията на тотална идеологическа преса и да създам едно островче на свободната мисъл и действие. Това не мина без компромиси, без езоповски разговори, без обяснения по партийни комитети, без опити от идеолозите да бъда отстранен от клуба и накрая - клубът да бъде забранен през 1989 г.

Самостоятелно учене

Реализирането на активна гражданска ангажираност, без самостоятелно учене е невъзможно. Ученето в резултат на ежедневните дейности, свързани с работата, семейството или свободното време. То не е организирано или структурирано по отношение на целите, времето или помощта при ученето. Самостоятелното учене, в повечето случаи, е непреднамерено. Самостоятелното учене е не само подготовка за реализирането на активна гражданска ангажсираност. Самостоятелното учене е наложително и по време на осъществяването на дейностите, свързани с активната гражданска ангажираност.

В периода на 12 годишното съществуване на „Сократовския клуб” продължих своето самообучение по философия, социология, етика, естетика, педагогика, право и др., защото любознателната младост на членовете на клуба искаше да научава още и още. Сократовата провокация на тяхната духовност постави пред мен нови изисквания.

Знанията са информацията за съвкупност от факти, принципи, теории и практики, придобити в резултат от усвояване на тази информация в процеса на различни форми на учене. Активната гражданска ангажираност изисква значитилан обем от теоретични и фактологични знания. Знанията, които са пряко свързани с гражданското качество на човека са посочени от различни автори в различен контекст и предимно във връзка с гражданското образование. Социалната практика доказва, че добрата теоретична подготовка, богатството от знания в сферата на гражданската активност е необходима предпоставка, но не е достатъчна за активната гражданска ангажираност. Необходимите знания за постигане на активна гражданска ангажираност могат да се представят чрез изброяването на по-общите и по-конкретните понятия, без които е трудно осъществимо активното гражданско мислене: конституция, закон, власт, държава, институции, демокрация, тоталитаризъм, гражданин, права, задължения, национална идентичност, социална връзка и зависимост, социални различия, етнос, етнически различия, общочовешки ценности, национални ценности, нравствени ценности, социална свобода, национална свобода и др.

Търсенето на систематичност на съкупността от понятия в съзнанието на отделния човек е естествен процес. Този категориален, понятиен апарат е подреден в зависимост от трайни или временно актуализирани ценности в логическа последователнаст, в иерархична, субординацианна или координационна връзка и зависимост. Обикновенно тази подреденост е определена от общочавешки, национални, социалногрупови и др. п. ценности и могат да се типологизират. Понякога тази подреденост е твърде странна и неподдаваща се на типология. Знанията, които са предпоставка за активна гражданска ангажираност битуват в съзнанието на отделния човек успоредно или взаимносвързано с професионалните знания в зависимост от близостта на професията със социалното познание.

В качеството ми на директор на спортно училище ми се наложи да натрупам определени знания, да осмисля нормативната база на образованието, а и по специално на спортните училища и по-късно да реализирам активната си гражданска ангажираност. Публикувах във в. „Азбуки” множество статии за противоречия в нормативната база на образованието и на спортните училища, като се надявах тези противоречия да се отстранят. През 2003 г. формулирах 10 правила за матурите, в статията: „Матурите - проблеми от вчера и днес”. Предполагам, че моята публикация е помогнала за по-късното утвържданане на процедури по провеждане на матурите, които вклучиха тези правила. Предпалагам, че статията ми „Училищната документация при провеждане на писмените изпити” е повлияла за приемането на правилата за тяхното провеждане в наредбата за оценяването. Подобна роля изиграха и другите статии: „Училища и клубове – с общи интереси”, „Училищният архив”, „Учителят като боксова круша”, „Годишните документи на училището”, „Направи система – улесни работата”, „Формата на обучение”, „Кодекс на образованието, а не закон”. През 2000 г. изготвих правилник на училището, който бе одобрен от правния отдел на МОМН, като възможен модел за правилниците на другите спортни училища. През 2008 г. изработих проект на наредба за спортна подготовка в спортните училища и след интернет обсъждане с директорите на СУ от Русе и Хасково го предложих в МОМН и МФВС /ДАМС/, а през 2010 г. той стана предпоставка за приемането на ал. 10 от чл. 23 на ЗФВС като нормативно изискване за създаване на такава наредба. През 2009/10 г., по време на дебатите за приемане на Закона за физическото възпитание и спорта, в качеството ми на упълномощен от директорите на спортните училища в страната, участвах в дебатите по приемането на ЗФВС и инициирах приемането на адекватни на потребностите на спортните училища промени в чл.23, но най-вече относно наредбата за спортната подготовка в спортните училища. През 2011 г., направих 60 страници критика на концепцията на МОМН за нов Закон за предучилищното и училищното образование. Този текст лесно може да се открие в блог „Райчо Радев”, а може да се открие и в множество други сайтове и блогове. Не получих неодобрителни становища и от специалисти и от неспециалисти. Надявам се моят текст да е изиграл някаква роля в приземяването на проекта на ЗУО. Може би трябваше да си „трайкам” в „блатото“.

Давам тези примери не за да се хвля, отдавна съм се разделил с щеславието, а за да покажа, че е възможно същностно да променяме социума, но е необходимо много работа и активна гражданска ангажираност и преодоляване на страха от уволнение. Тази опасност ме е спохождала многократно, дори и в момента.

Уменията, познавателни (включващи прилагане на логическо, интуитивно и творческо мислене) и практически (включващи сръчност и употреба на методи, материали, уреди и инструменти) са способност за прилагане на знанията и използване на личния и на другите опит при изпълнение на задачи и решаване на проблеми. Базисните умения, необходими за съществуването в съвременното общество са: слушане, говорене, четене, писане и смятане (математика). Тези умения придобиват конкретни измерения при реализирането на активна гражданска ангажираност. Наложително е, чрез своето логическо, интиутивно и творческо мислене, активният гражданин да познае проблема или проблемите и да изгради стратегия за неговото решаване или поставяне на вниманието на компетентните институции. Да определи методите – действията и дейностите, чрез които е възможно да осъществи стратегията си.

Задължително е да е развил у себе си следните умения: да умее да изслушва другите спокойно, с уважение и толерантност, лесно да осмисля чутото и да извежда същественото; да умее да говори с отделен човек, с група хора и пред много хора (митинг), да излага тезите си логично, аргументирано, последователно и убедително, без запъвания и по същество; да умее да чете сравнително бързо и бързо да осмисля текстове от неговата професионална област и текстове, свързани с предмета на дейностите, реализиращи неговата гражданска активност; да умее да пише текстове, свързани с предмета на дейностите, реализиращи неговата гражданска активност: писма, становища, изказвания, призиви, обяви, обяснения, декларации, апели, обръщения, дори и текстове на проект за промяна на закон и др.п.; да умее бързо да съпоставя аргументи, тези и антитези; да умее да защитава свои станивища в публични спорове; да умее да убеждава другите в правилността на своята кауза, да намира съмишленици и да „запалва“ другите за изпълнение на необходимите изяви; да умее да общува със съмишлениците си с грижа за тяхното развитие; да умее да организира множество от хора за осъществяване на съвместни дейности и да ръководи тяхното изпълнение. Осъществяването на конкретни дейности изискват и по-специфични умения.

Посочените умения бяха наложителни в изпълнението не само на традиционните дейности в социалните структури, в които имах удоволствието да реализирам гражданската си активност, но и в изявите им извън тях. Те се реализираха в организирането от „Сократовския клуб” и провеждането на: „пешия поход” от Перник до китайското посолство в София против агресията във Виетнам, което се превърна в масова демонстрация по улиците на София и беше може би първата подобна изява в социалистическа България; „пешия поход” през 1981г. посветен на 1300 годишнината на България по стъпките на двете обиколки на Апостола на свободата Васил Левски, 1300 км. за 40 дни, които извървях, а сократовците ме придружаваха в определени отсечки; месеците на философската мисъл, в които се включваха проф. Николай Василев, проф. Иван Славов и много други изявени философи, а сократовците участваха със свои творчески разработки по философия, естетика, социология и др.п.; „пешия поход” от Перник до София в подкрапа на стачката на студентите, който се превърна в грандиозно шествие по улиците на София до софийския университет.

Компетентностите, като доказани способности за използване на знания, умения и личностни, социални и/или методологични дадености в работни или учебни ситуации и в професионално и личностно развитие, са решаващи за успешното изпълнение на дейностите, реализиращи активната гражданска ангажираност. Нивото на компетантност на гражданина определя и възможността за поемане на степента на отговорност и самостоятелност, а тази степен на самостоятелност и отговорност в дадени ситуации е решаваща за успеха на гражданските изяви.

Важно за българското образование, респ. за гражданското образование, е да не се подминава фактът, че европейската квалификационна рамка сред 8-те  ключови компетенции (комуникация на матерен език, комуникация на чужд език, базисни компетенции по математика, наука и технологии, дигитални компетенции, научаване как да се учи, междуличностни и граждански компетенции, предприемачество и изразяване на културата) поставя на приоритетно място групата "лични и професионални компетенции", а в нея на предни позиции, сред четирите най-важни компетенции са "междуличностни и граждански компетенции". Европейската директива е, че тези компетенции трябва да се придобиват на края на задължителното образование и обучение и да се поддържат чрез ученето през целия живот. Тази директива резонира в структурата на българските учебни планове и държавния образователен стандарт за обучението по предметите от КОО ОНГО. Проява на активна гражданска ангажираност би било, ако настоящата конференция приеме документ, в който да отрази нашата позиция за учебното съдържание, хорариумът и предметната обособеност, а защо не и методическата специфика на обучението по гражданско образование.

Моята компетентност е подлагана на изпитания многократно и особено в 12 годишната ми работа като директор на спортното училище. Успехът на каквато и да е дейност, професионална или свързана с гражданските интереси, е в пряка зависимост от компетентността на субекта на тази дейност.

Първи пример: от 1990 г. до 1993 г. ми се наложи да овладявам нови знания, умения и компетенции, в кочеството ми на председател на НС „Екогласност“ в Перник, в гражданското ни противопоставяне на инсталирането на металургичния комтлекс „Даниели“, който увековечаваше тровенето на перничани: запознах се с проекта, организирах експертизи на професори и доценти, конференции и пресконференции, митинги, събрания, срещи и успяхме само да забавим неговото инсталиране – след приватизацията на металургичния завод инсталацията бе монтирана.

Втори пример: От 1998г. до 2000 г. оцеляването на спортното училище в Перник беше не само професионална задача, но и проява на активната ми гражданска ангажираност. Ако то не се преобразува от СОУ Спортен профил в Спортно училище не само щеше да бъде закрито, но градът ни щеше да се лиши от определени възможности за развитие на спорта. Експертите в министерството и началникът на РИО Перник твъдяха, че няма необходимите предпоставки за неговото преобразуване и запазване. Проучих документацията, запознах се с нормативните документи, организирах няколко срещи при областния управител, написах изискващите се документи, обикалях управляващите институции и през 2000 г училището бе преобразувано и съхранено за поколенията.

Трети пример: МОМН и МФВС се противопоставиха на искането на директорите на спортните училища да се направят важни за нас промени в ЗФВС. Написах проект на наше предложение до комисията по образование в НС за промени в ЗФВС чл. 23, съгласувах го мнагократно по интернет с колегите, те ми изпратиха пълномощно да ги представлявам в дебатите, участвах в дебатите на няколко заседания на комисията, написах едно обръщение до депутатите, връчих им нашия проект за наредба за спортната подготовка и текст за проблемите на спортните училища, убедих председателя на комисията и по-голямата част от депутатите в нашата професионална правота и комисията прие, а по-късно и НС, по-голямата част от нашите предложения, едни, които ние искахме а МФВС не искаше (за наредба за спортната подготовка и др.) и други, които МФВС искаше, а ние не искахме (да бъдат освободени от длъжност настоящите директори чрез закона и да бъдат назначавани за директори на СУ само завършили НСА/ВИФ и др.п.).

Четвърти  пример: Същинската среда за гражданската активност са неправителствените организации, но освободени от печалбарството чрез имитиране на дейност, където човек може да реализира своята ангажираност на основата на своите компетенции. За да бъде успешна гражданската ми ангажираност в образованието създадох сдружението „Клуб 147 – директори на училища“, което защитава интересите на директорите, станах член на Съюза на работодателите, на АПФ, на Диалог за бъдещето и на МЕГО.

Морал

Моралът е основното измерение на мотивационната структура на човека с активна гражданска ангажираност, но устойчивостта на този морал е определена от философското осмисляне на личното си битие. Моралните категории и принципи са определящи за последователността на човека с активна гражданска ангажираност. Понятията добро, зло, справидливост, достойнство, чест, съвест, идеали.......... проникнали с положителните си измерения в духовната същност на този човек, превърнати в негово верую стават инструментът, с който той разкрива проблемите в общаството и пътят за гражданско въздействие за тяхното решаване. „Не следвай примера на другите, а следвай своя вътреше глас”, както би казал Сократ.

Твърде често, в крайни мотивационни ситуации, човекът с активна гражданска ангажираност останал сам, неразбран и „оплют” е поставен пред моралния избор да се откаже, да приеме изкушението, користта, кариерата, да изневери на своето разбиране за свобода, добро, справедливост и да се впусне по пътя на най-лекото съпротивление. Но тогава губиш смисъла на свободно човешко битие, потъваш в морето на отчуждението, на несвободата, губиш най-ценното – свободата си. И решаваш: „да става каквото ще, но оставам верен на себе си”. Последоватилната твърдост на тази морална позиция се корени в самооценката, че това, което правиш е най-близко до представата ти за същностна човешка реализация и има смисъл, защото съответства на твоя хуманистичен идеал, защото е за общото благо, за развитието на общностите, в които битуваш и най- вече, защото ще загубиш себеуважението си от факта, че не следваш убежденията си. Поводи за такова осмисляне на мотивацията за активна гражданска ангажираност дават реакциите на институциите, крепители на статуквото, които се противопоставят на неконюнктурните изяви на гражданската инициатива, независимо дали са преди или след 10 ноември 1989 г. Примерите за това са много:

Първи пример: Дейността на „Сократовския клуб” не се приемаше с добро око от партийните комитети, и по-точно идеологическите секретари, които по същество управляваха обществения живот. Привикван съм многократно да отговарям за изяви на клуба, под заплахата, че ще бъде закрит: за похода до китайското посолство; за неудобните на власта гости, които канех по време на месеците на философската мисъл; за похода по стъпките на Левски; за темите, които се обсъждаха – по-късно разбрах, че в клуба присъстват хора от ДС и наблюдават дейността ни;

Втори пример: Включих се активно в живота на спортното училище, защото аз, болнавото и неориентирано дете, станах човек благодарение на спортната гимнастика. Дейността ми, свързана с активната ми гражданска ангажираност, в качеството ми на директор на училището не само не се харесваше на началниците в МОМН, МФВС и РИО Перник, но се направиха всевъзможни опити през годините да бъда отстранен от длъжност – по същество инициативите идваха и от трите институции, а по едно време се включи и кметът на Перник, независимо коя партия беше на власт. Неудобен бях за следното: критикувах нормативната база на МОМН и МФВС и недомислените решения на експертите за спортните училища; отстоявах интересите на училището пред кмета и ОбС; аргументирано оспорвах констативни протоколи, които целяха уволнението ми; спечелих дело за наказание „предупреждение за уволнение“; инициирах промени в ЗФВС, които не бяха желани от МОМН и МФВС. В момента очаквам отговор от премиера, министъра на образованието и председателя на комисията по образование в НС на писмо /22 стр./ в което доказвам и ги призовавам да спрат акцията на началника на РИО Перник за моето политическо уволнение, поръчано от „силните на деня”.

Политика. Рано или късно, по един или друг повод, активният гражданин се включва в политиката, за да бъде по-ефективна неговата гражданска ангажираност, но не винаги за да се осъществи като политик. Включих се в промените на прехода като председател на „Екогласност“, окръжен координатор на СДС, съпредседател на АСП – след проф. Николай Василев и се отказах от политиката, когато стана недвусмислено ясно, че не може да има обрат на прехода към демокрация и стоковопорично, свободно пазарно стопанство. Отдадох се на образованието и спортно училище „Олемпиец“ Перник, което осмисля живота ми вече 12 години.

Социална позиция. Обхватът на влияние, формите на изява и ефективността на гражданските инициативи зависят от професионална сфера, място в иерархията, място в социалните отношения на човека с активна гражданска позиция. Това е само предпоставка, която се реализира в много случаи, но не е определящ фактор. В условията на съвременната медиина комуникация и интернет гражданската активност е възможно да прерасне в национално и международно движение от гражданската инициатива и на един отделен обикновен човек. Да си спомним примерът на Ян Палах и арабската пролет.

Пример: Тарек ал-Тайиб Мухаммад ибн Вуазизи (29 март 1984 - 4 януари 2011), известен като Мохамед Буазизи ... е туниски уличен продавач, който се самозапалва на 17 декември 2010 като протест за конфискуването на стоката му и унижението, което претърпял от разговор със служителка в общината. Този акт дава началото на въстанието в Тунис, улични протести с много жертви в цял Тунис срещу социалните и политически проблеми на страната. Гняв и насилие следват смъртта на Буазизи, както и свалянето на президента Бен Али след 23 години власт.

            Заключение:

Изграждането на гражданското общаство в България има нужда от множество индивидуални изяви на активна гражданска ангажираност, за да постигнем достойно човешко битие в Родината ни.