ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО - ЧРЕЗ ИЛИ БЕЗ ЗАКОН !!!

ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО - ЧРЕЗ ИЛИ БЕЗ ЗАКОН !!!
В обяснителният текст на НМР /Националната мрежа на родителите/ към декларацията за незабавна промяна в образованието, публикувана в сайта на организацията се казва, че за тази промяна не е нужен нов закон. Подкрепям инициативата, но не е възможна коренна, незабавна и сега осъществена промяна в образованието без нов закон. Подобни сладки илюзии ще отложат промените за след "100 години" и ще се дават много жертви от новаторите по този труден и мъчителен път, какъвто е най-новият слечай с уволнението на Ангел Грънчаров от Пловдив, учител по философия.
Ето текста:

За незабавна промяна в образованието не е нужен нов закон. Достатъчно е да се прилага Конституцията непротиворечиво и всяко действие в образованието да се съобразява приоритетно със същността наобразованието като неотменимо гражданско право и с принципите на субсидиарността и демократичността при взимането на решения. Най-важната промяна може да бъде предприета незабавно и подкрепена от всички без оглед на партийна принадлежност и политически убеждения, а именно:

ОТХВЪРЛЯНЕ НА АВТОРИТАРНИЯ МОДЕЛ 
И УСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛУРАЛИЗЪМ

Няма един единствен „правилен” модел на образование. За да има развитие, трябва да съществува разнообразие. Ролята на държавата е да бъде гарант за равнопоставен достъп, а не гарант за развитие и качество. Развитието и качеството са плод на плуралистичната дейност на гражданското общество и професионалната общност.

Кой да осъществи тази "незабавна промяна в образованието", ако тази промяна не се заложи в закон ? С твърдението, че "за незабавната промяна в образованието не е нужен нов закон" се отрязват всички пътища за осъществяване на промяна в образованието НЕЗАБАВНО И СЕГА.
Как "да се прилага Конституцията" в сферата на образованието без други, конкретизиращи я закони ?  Конституцията, като основни правила има своето  реалното битие в правното пространство на България чрез всички други закони, които са съобразени, подчинени, определени и т.н.  с тези основни правила заложени в конституцията.
Държавата е организация, институция, система от институции, която/които се изгражда /т и функционира/т на основата на конкретни правила, заложени в закон, който е съобразен с конституцията. Как държавата да гарантира равнопоставен достъп, развитие и качество ако този равнопоставен достъп не е вменен, възложен на конкретната държавната институция /МОН/ да осъществи този равнопоставен достъп, а това вменяване, възлагане на това задължение се осъществява чрез заложени в закон правила, които конкретизират реализацията на конституционното право на равнопоставен достъп, развитие и качество, още повече и "непротиворечиво".
По-нататък са изложени насоките за развитие на образованието, които според мен трябва да се включат в новия закон за образованието:

Плурализъм означава образователните форми, учебното съдържание и учебните планове, сертифициращите и валидиращи системи и образователните стандарти да може да бъдат свободно създавани, избирани и доказвани от участниците в образователния процес.

Плурализмът в образованието е в основата на желаното от всички възстановяване на отговорността (решенията да се взимат от тези, които носят последствията от тях) на всички нива в образователната система:

— Възстановяване на родителската отговорност. Участието на родителите в управлението на училищата и реалното училищно самоуправление на общинско ниво е гаранция за качество на образованието и за прозрачност и ефективност на управлението.

— Възстановяване на учителската отговорност. Гарантиране на свободата на учителите да прилагат индивидуален подход (индивидуална учебна програма), динамична организация на учебния процес и иновации в образованието.

— Реабилитиране на ученика като човешко същество с достойнство и граждански права. Гарантиране на участието на ученика във взимането на решенията относно собственото му образование и на възможността за активен избор навсякъде, където ученикът е компетентен.

— Недискриминативно и прозрачно финансиране на образованието.Въвеждане на механизми за равнопоставено финансиране на основното и средното образование на всички ученици, независимо от избора на образователна форма и вид образование. Преход към система на финансиране на образованието, при която отговорността за изразходването на парите е у този, за чието образование се плаща.

Ето и самата декларация: