ДИСКУСИЯТА ПРОДЪЛЖАВА: ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО - ЧРЕЗ
ИЛИ БЕЗ ЗАКОН !!!
Представям моето разбиране за написаното от Явор
Ганчев.
За
съмнението във фундаменталната предубеденост
Явор Ганчев започва с отрицание на написаното от мен: „Две фундаментално неверни
твърдения има в горното“. Рязката
категоричност, че това са „фундаментално неверни твърдения“ ме плаши относно
толерантността в нашата дискусия и съобразяването с един от основните принципи
на спора между философски мислещи хора за съмнението в „несъмнените“ неща. Не
съм убеден, че той е „фундаментално“ прав.
Продължавам участието си в дискусията, защото
проблемите са изключително важни за България, засягат голяма група от хора и
виждам някаква надежда в техния ентусиазъм.
За
отношението между конституцията и другите закони
Първо:
пожелателност няма
След моето
изречение "Конституцията ... има своето
реалното битие в правното пространство на България чрез всички други
закони." Явор Ганчев пише: „Конституцията не е нещо пожелателно, тя
е основен закон с пряко действие (чл 5 ал 2).“ Не твърдя, че
конституцията е нещо пожелателно. Пожелателността като характеристика на
отношението между конституцията и законите не се съдържа в съждението "Конституцията
... има своето реалното битие ... чрез всички други закони." И друго: Вероятно
за правото има тълкувателно различие между „пряко“ и „непосредствено“ –Не съм
убеден, че двете понятия са тъждествени. В конституцията не е употребена думата „пряко“,
а е употребена думата „непосредствено“. Ето текста на чл.5 ал.1 и ал.2: „Чл. 5.
(1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.“
Правилата на конституцията имат „непосредствено
действие“, т.е. те са непосредствено включени в законите, поради което те не
могат да и противоречат и затова те имат своето битие в законите и ние търсиме
и разкриваме тяхното битие в и чрез законите.
Второ:
съгласие или непротиворечивост на законите спрямо конституцията
Вменявайки фундаментална невярност на моето твърдение
за конституцията и законите Явор Ганчев казва: „Другите закони трябва да са в съгласие
с нея, но в никакъв случай действието ѝ не може да зависи от тях (да я обезсилват).“
В моето съждение "Конституцията ... има своето
реалното битие ... чрез всички други закони." не се съдържа твърдението,
че законите определят конституцията и че конституцията „може да зависи от тях“,
както и твърдението, че законите могат „да я обезсилват“. В посоченото
съждение, относно отношенито на
зивисимост между конституцията и законите се съдържа непосредствената и
еднопосочна определеност на законите от конституцията и че конституцията като
най-общо правило има своето битие във и чрез правилата на конкретните закони,
така както по-високата степен на общо има своето битие в по ниската степен на
общо, или казано по друг начин - по-високата степен на общо се съдържа в
по-ниската степен на общо, така както плодът има своето битие в крушата,
ябълката, сливата и т.н. Това е предпоставката поради която понятията с
по-висока степен на общо имат по-малко съдържание и по-голям обем. Правилата на
конституцията съдържат най-висока степен на общо спрямо правилата в законите.
Ще обърна внимание, че понятието „съгласие“ едва ли е
най-подходящото за отношението между конституцията и законите. Точно е
определението в конституцията: „непротиворечие“.
За
гаранциите на държавата за равнопоставен достъп, развитие и качество
След моето риторично питане "Как държавата да гарантира
равнопоставен достъп, развитие и качество" игнорирайки
продължението на това питане /„ако този равнопоставен достъп не е вменен, възложен ...
чрез заложени в закон правила“/, Явор
Ганчев уточнява: „държавата не е задължена да гарантира нещо повече от равнопоставен
достъп, заради "безплатността" на средното образование. Тя не само
няма задължение, но няма и как да гарантира неща като развитие и качество....
Чл. 23 задължава държавата да гарантира свободата на развитието на
образованието, не развитието на образованието.“
Ето текста на чл.23: „Чл. 23. Държавата създава
условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги
подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно
наследство.“
Държавата е длъжна да осигури, да гарантира, а в
конституцията е определено и по-конкретно „да създава условия за свободно
развитие на ...образованието... и ги /го-РР/ подпомага.“ Държавата е задължена
да създава условия за свободно развитие на образованието и да го подпомага. С
това законодателят е вменил на държавата да гарантира „свободно развитие на ...
образованието“ като създава условия за това и го подпомага. Тук терминът „свободно развитие на образованието“ е
включен в неговата „тоталност“ – като система, институция, процес, личностно
изменение /предполага се развитие/ организация, функциониране и т.п. В този
смисъл държавата е задължена да създава условия и да подпомага не само
равнопоставеност на достъпа до образование, но и на формите на организация и
функционирането на образованието, респ.
на развитието и постигането на качество. Не е казано държавата да осъществява
развитието и качеството, а е задължена да създаде условия за свободно развитие
и качество, което е равнозначно и на тяхното гарантиране. Разбира се, че
понятията „развитие“ и „качество“ се нуждаят от изясняване, т.е. от определяне
на същностните характеристики в тяхното съдържание. В този смесъл държавата не
е и не може да бъде монополист на развитието и качеството в образованието,
което притеснява Явор Ганчев и прави крайния извод, че държавата е неспособна
да организира и постигне развитие и качество, което „крещи“ от изречението: „Никъде в живота никакво качество не е гарантирано от
държавна регулация, и обратно - областите, които
водят с качеството си са области на свободно, нерегулирано развитие; и
настоящата ситуация със 100% контролирано качество на образованието е
окончателното емпирично доказателство за възможностите на държавата да
гарантира качество.“ Както
и от изречението: „В обобщение, няма
конституционно право на развитие (някой да ти го развива) - има конституционно
гарантирана свобода на развитие (сам да си го развиеш). Същото и за качеството.“
В това съждение има известна неточност. Между терминът
„конституционно право на развитие“ и терминът „конституционно гарантирана
свобода на развитие“ по същество няма разлика. Същевременно не може да се слага
знак на равенство между „конституционно право на развитие“ и „някой да ти го
развива“ т.е. ползвайки това право държавата принудително да ти развива едно
или друго качество. Как ще се ползваш от правото си на развитие е твой избор:
предоставяш възможност на държавата да го осъществява или сам да си го
осъществяваш. Традиционно се реализира първата възможност /предоставяш правото
си на развитие на държавата/, а втората възможност /сам осъществяваш правото си
на развитие/ е почти равно на изключение.
Тази неточност присъства и в следния текст: „Това е фундаментален
идеологически въпрос. Аз не отричам правото на някой да иска държавата да го
развива вместо него самия. Отричам това да е конституционно право (това е
обективното ми възражение) и отричам това да е реалистично постижимо (това е
правото ми на идеологически предпочитания). Като оставим
настрана неяснотата в термина „фундаментален идеологичаски въпрос“, не може да
не отбележим, че е твърде съмнително да се слага знак за тъждество между
„конституционно право на развитие“ и „правото... държавата да го развива вместо
него самия“. Страхът е от превръщане в конституционно право на държавата ,
принудително да развива гражданите си. Такова нещо не се среща в конституцията.
Конституционното право на развитие не означава право на държавата, тя и само тя
да осъществява това развитие. Такова разбиране на конституционното право на
развитие не е определено от конституцията, но в преобладаваща степен то
съществува, присъства в ЗНП.
За
условията на дискусията
Малко тоталитарно звучи твърдението: „Докато не установим,
че говорим едно и също на един и същи език, няма как да продължим обсъждането.“
Обсъждането не е добре да се прекратява, защото в
дискусията се уточняват понятията, тезите, схващанията и т.п. и в този смисъл
„в спора се ражда истината“, нашето взаимно разбиране.
За
субекта на промяната и ролята на държавата
Въпросът е не да игнорираме държавата, а д я принудим
да осъществи промени в законовите правила, които да опредметят, да реализират,
да дадат битие на конституционното право на свободно образование. Вярно е, че
чиновниците, министерската и друга бюрокрация ще се съпротивлява неистово. Затова
съм съгласен със следващото изречение: „На въпроса - кой ще установи
незабавната промяна - отговарям: участниците в образованието, един по един и заедно
сдружени.“ Питам кои участници в образованието и при какви
правила ще работят. Ако ще отричаме каквито и да е правила и ако ще отричаме
държавата като специфична, овластена организация и премахнем отговорностите и
за образованието, то какво ще стане с тези които не приемат нашите идеи – ще ги
натикаме в концлагери ли?
За
свободата на словото и свободата в образованието
Съществува някаква неточност в съжденията за свободата
на словото, където се казва:
„Кой установи свободата на словото, след като беше премахната забраната на
цензурата? Тя се установи сама, защото е израз на суверенно гражданско право.“
Свободата на словото не се „устаниви сама, защото е
израз на суверенно гражданско право“, а се установи, защото държавата,
гарантирайки суверенното гражданско право на свобода на словото премахна
цензурата /под натиска на гражданите и техните организации, които воюваха и
отстояват това право/. Така може да стане, /а и не виждам друга възможност/ и
със извоюването и отстояването на свободата на образованието.
За
гарантиране на свободата на учителя от закона
Съгласен съм с казаното, което следва: „Светлин Наков обучава
своите студенти точно както трябва - по програми и правила, които сам определя.
И резултатът е очевиден. Това не изключва сертифициране и стандартизиране - но
изключва от процеса на стандартизация и сертифициране хора, които нямат нищо
общо с това - образователната администрация. Те трябва да са пасивни и
неутрални регистратори, а не двигатели на развитието и качеството.“
Кой определя, че учителят „обучава своите студенти
точно както трябва“? В случая Явор Ганчев се явява в ролята на МОН ?! Ще има ли
някъде определение-отговор на въпроса „Как трябва?“. Вероятно в закона ще пише,
че учителят „обучава... по програми и правила, които сам определя“. Това
означава, че този принцип на работа трябва да се включи като съответно правило
в закона за образованието. Трудно е, но не е невъзможно да се извоюва от
гражданските организации, правилото за този начин на организация на
образованието, да се включи в закона за образованието и да принуди всички да се
съобразяват с него и да осъществяват образователните си дейности съобразно тово
правило.
За
некоректния упрек
Първо: По мой адрес трудно може да се отнесе упрекът „Колко трябва да си
наивен, да не кажа нещо друго, че да очакваш от тази ситуация да произлезе
закон, който да цели нещо друго, освен бетониране на статуквото“, защото
написах и публикувах в блога си и бе препечатана в други сайтове 60 страници
критика на концепцията за новия образователен закон „МОМН ЛЪЖЕ СЕБЕ СИ, НАС ИЛИ
ГЕРБ“ и никога не съм се съмнявал в инстинктите на бюрократичната образователна
администрация за съхранение на статуквото. /Вж. Сайта на ИПО на Явор Джонев/.
В продължение на 15 години управление на Спортно
училище „Олимпиец“ Перник съм се нагледал и съм изстрадал чиновническата
инертност, а в определени случаи и некомпетентност на бюрократите от
министерството на образованието, както по време на промяна на статута на
училището, по време на решаване на възникнали проблеми при функционирането му,
така и по време на битките ми за наложителната промяна на нормативната уредба
на спортните училища.
За
субекта на промяната
Отговарям и на въпроса: „Кой ще напише и приеме
новия закон?“
Не е съвсем точно твърдението, че „Гражданите нямат
законодателна инициатива. Законите се пишат (и реално определят) от
изпълнителната власт и формално се гласуват от нейното мнозинство в парламента.
Реално законодателства изпълнителната власт. В образованието законодателства
образователната администрация - тази, която е отговорна за състоянието на
образованието.? Какъвто беше последният проект на ГЕРБ, какъвто несъмнено ще е
и проектът на това правителство, несъмнено роден в същите чиновнически глави.“
Промяната в Закона за образованието може да се
инициира и отстои от гражданските организации в образованието. Фактът, че
европейските изследвания потвърждават личните ми наблюдения, свързани и с
неприятни изживявания, че гражданското общество в България е с едни от
най-лошите показатели, а в това число и структурите и организациите на
гражданското общество в сферата на образованието. /Вж. В блог РАЙЧО РАДЕВ,
доклад на конференцията в с.Оряховица/
ГРАЖДАНСКИТЕ
ОРГАНИЗАЦИИ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИ В ЕДНА
ПРЕДСТАВИТЕЛНА СТРУКТУРА /каквато не съществува и всички
опити за това се провалиха/ може да стане инициатор на съществени промени в
законодателството в образованието.
Конкретен пример
на гражданска инициатива за законодателни промени е промяната в Закона за
спорта инициирана и извоювана от директорите на спортни училища. С подробности
може да се запознаете в публикуваният текст в блог РАЙЧО РАДЕВ.
Тук накратко само ще посоча следното: Преди
предстоящата промяна на Закона за спорта написах предложение от името на
директорите на спортни училища в България за промени в Закона за спорта, които
бяха жизнено важни за развитието на тези училища. Обсъждането по интернет на
предложението и промените в него продължи месеци. С изключение на държавното
спортно училище /тогава беше едно/ от всички останали СУ /20/ ми бе изпратено
становище за предложението и пълномощно да ги представлявам пред Комисията по
образование в НС, пред МОМН, пред ММС и др.п. внесох предложението в НС, МОМН,
ММС и др., активно участвах в дебатите в Комисията в НС, а в отделни случаи
канех и колеги от страната. Отразено е в стенограмите от заседанията на
комисията. Стигнах до крайно противопоставяне с двамата министри /МОМН и ММС/,
уточнявах нашата позиция с депутатите от комисията и накрая се приеха 80% от
нашите предложения. Създадох си множество неприятности, но предложението на
неформалната гражданска организация на директорите на спортни училища успя да
наложи своите идеи в законодателни
промени.
За
пътят на промените в образованието
Нови форми на организация на образованието, адекватни
на съвременните изисквания, извън държавата и в условията на настоящата
нормативна база могат да се осъществяват, но това ще става бавно, мъчително и с
много „жертви“. Това го показа и първата конференция на свободното образование,
организирана от НМР, с ентусиазма на участниците и главно на Явор Ганчев и Гаяне Минасян.
Наложителна е съществена промяна в законодателната
база на образованието, за да се постигне ускорен просперитет на България
Няма коментари:
Публикуване на коментар