30.05.2014
Явор Ганчев
Благодаря за усилието, г-н
Радев. Моля да ми простите, ако това, което написах, е звучало като нещо,
отнесено към Вашата личност. Но пък предпочитам да сме наясно за нещата, за
които говорим, защото иначе само ще си говорим.
Смятам, че се фокусирате върху
нещата, които уж пречат да се случи промяната в образованието - например
липсата на гражданско обединение или на съществена промяна в законодателната
база. Не мисля, че е нужно и възможно гражданските организации в областта на
образованието да са обединени в една структура. Плурализмът в обществото го
изключва. Всеки е свободен както да се сдружава, така и да не се сдружава. И
продължавам да твърдя, че предпоставянето на законодателните промени като
условие за промяна в образованието всъщност оправдава отлагането на промените
за неопределено бъдеще.
Аз се фокусирам върху
възможностите. Твърдя, че никой няма нужда от специални правила в съвършен
закон, за да работи. Проблемът е в отказа от отговорност. И примерът, който
давате, с това как да сме сигурни дали учителят работи правилно, ако не е
записано в закона, че е правилно това, което той сам е решил, е много
показателен. Затова и твърдя, че се разминаваме в принципни постановки - аз твърдя,
че функцията на закона НЕ е да изброява правилните действия. Сега си имаме
точно такъв закон и правилници под него. Ние не се борим да заменим чуждото
правилно с нашето правилно, а се борим за плурализъм, всеки да определя за себе
си кое е добро и в негов интерес - не само учителите, а най-вече учениците и
техните родители.
ОТГОВОР НА НАПИСАНОТО ОТ ЯВОР ГАНЧЕВ В „ДИСКУСИЯТА
ПРОДЪЛЖАВА: ПРОМЯНА В ОБРАЗОВАНИЕТО - ЧРЕЗ ИЛИ БЕЗ ЗАКОН !!!“
За мотивите в дискусията
Написаното от Вас не възприемам като
личностно отношение, а като Ваше схващане за образованието и затова е
безсмислено да ми благодарите или да искате прошка. Това не ме вълнува, защото
мисленето на другия по темата на спора е
една възможност да провериш собствената си кинцепция, а и още повече егоцентризмът
и щеславието са лош съветник в осмислянето на темата на нашата дискусия. Времето
до края на моя живот е много по кратко, от времето до неговото начало, за да си
позволявам емоционални отклонения в мисленето по темата на моя живот
-образованието. Пак ще повторя: продължавам участието си в дискусията, защото
проблемите са изключително важни за България, засягат голяма група от хора и
виждам някаква надежда в техния ентусиазъм.
За да съм ясен за какво говоря и да не
се мисли, „че само ще
си говорим“ заявявам:
Фокусирам се върху
промените в законодателството на образованието и създаване на национален субект
на гражданското общество в образованието, не защото тяхната липса „уж
пречат да се случи промяната в образованието“, а защото наитина тяхната липса пречи за ускорено осъществяване
на наложителните промени в образованието.
За обединението на
гражданските организации в образованието
За разлика от Вас,
аз „мисля, че е
нужно и възможно гражданските организации в областта на образованието да са
обединени в една структура“. „Плурализмът в обществото НЕ ... изключва“. обединяването на граждански организации от една или
близки предметни области в национална структура. Според мен е наложително организационното
обединяване /ако е по ясно го наречете коалиране/ на гражданските организации в
сферата на образованието в една мощна социална структура, която да се изправи
равнопоставено на държавната институция /МОН/ и да постави, изисква и отстоява
необходимите промени в образованието. Ако това е невъзможно, както твърдите,
това не е в резултат от нарушаване на принципа на плурализма, а е резултат от
утвърдилия се егоцентричен манталитет на българина. Това организационно
обединение/коалиране предполага ръководствата на гражданските организации да се
откажат от традиционното българско заболяване „лидероманията“, от
приоритизирането на своята предметна област на дейност спрямо другите и да се
спазват допълнителни правила в отношенията между тези организации в името на
общи цели.
Не e вярно,
че в публикуваният от мене текст съм предпоставил законодателните промени като
условие за промени в образованието и че без това условие промени са невъзможни.
Промени в образованието са правени, правят се и ще се правят непрекъснато,
както от държавни така и от недържавни субекти, свързани или несвързани със
законодателни промени, създават се и функционират нови форми на организация на
образованието, за каквито бе докладвано на конференцията за свободното
образование.
За законодателството
и ускоряването на промените
Не е точно вашето
твърдение, че „предпоставянето
на законодателните промени като условие за промяна в образованието всъщност
оправдава отлагането на промените за неопределено бъдеще“, защото /според моето разбиране/
промените в законодателството е предпоставка за съществена, качествена, а ако е
по-ясно ще я нарека революционна промяна на образованието, за да бъде то в крак
с изискванията на съвремието. Никъде, никога и никой от съмишлениците на изеята
за ускоряване на промените чрез законодателството не е отричал и не е пренебрегвал
промените, които се реализират от ИПО на Явор Джонев, от НМР и другите
организации, които докладваха на конференцията, от Новото образование на Павел
Лазаров, от нововъведенията на Ангел Грънчаров и мн.др. Утвърждаването на нова,
адекватна на съвремието ни законодателна
база на образованието не само ще ускори, но ще изстреля с космическа скорост
българското образование.
Твърдението „Аз се фокусирам върху възможностите.“,
и последващият текст
предполага, че възможностите, заложени в действителноста са само тези които са
видяни от Аз-а. В действителноста са
заложени и много други възможности и една от тях е тази за ускоряване на
промените чрез законодателството.
За специалните
правила в съвършен закон
В известна степен е
некоректно написаното: „Твърдя, че никой няма нужда от специални правила в съвършен закон, за да
работи. Проблемът е в отказа от отговорност“. Първо, иронията е неуместна, защото тези, които сме
привърженици на идеята за ускоряване на промените чрез закнодателството винаги
са работили, работят и ще инициират и работят за утвърждаването на нови,
адекватни форми на образование; Второ: в публикуваните по дискусията текстове
няма да намерите текст, в който да се твърди, че са възможни съвършенни закони
и че се борим за „съвършен“ закон. Не е случайна сентенцията „Лош закон, но
закон“; Трето, не само хората от НМР поемат отговорности. Отговорност поемат
всички, които си позволяват да инициират и осъществяват нововъведения,
които системата не е признала и утвърдила.
За регламентиране
на правото на избор на начина на работа на учителя, а не на начина на работа
В следващото
изречение ми приписвате нещо, което аз не съм казал и то не съществува в моето
мислене по проблема: „И примерът, който давате, с това как
да сме сигурни дали учителят работи правилно, ако не е записано в закона, , е
много показателен.“ Може би не
съм се изразил достатъчно ясно или Вие не сте ме разбрали, но в текста, който
публикавах никъде не съм споменал да се включва в закона текст който да
регламентира оценка за това „дали учителят работи правилно“ и още повече не съм писал, че учителят
ще работи правилно, ако работи по точно определен и записан в закона начин.
Мисля и написах:“... в закона ще пише, че учителят „обучава... по
програми и правила, които сам определя“. Това означава, че този принцип на работа трябва да се включи като
съответно правило в закона за образованието.“ Т.е. законът да утвърди, че
учителят има право сам да определи, сам да реши, какъв да бъде начинът му на
работа и той сам решава, защото законът му позволява сам да решава и
следователно „е правилно това, което той /учителят/ сам е решил“.
За функциите на
закона
Съмнявам се „че се разминаваме в принципни
постановки“ относно функцията
на закона, ако изобщо допускате някакви функции на някакъв закон. От написаното
разбирам, че според Вас „функцията на закона НЕ е да изброява правилните
действия“ и че „сега си имаме точно такъв закон и правилници под него“ т.е. те изброяват правилните
действия. Вярно е, че законите, правилниците, наредбите и други документи в
образованието определят правата и правилата при осъществяване на дейностите, а
в множество случаи и действията на различните субекти в образованието.
Проблемът не е в повече или по-малко подробното регламентиране на правата и
правилата на дейностите и действията.Проблемът е при това регламентиране какви
са границите на правата на различните субекти и дали всички дейности в
образованието се нуждаят от регламентиране, и дали това са необходимите
дейности и действия на субектите в образованието
За плурализма и
правилното
Плурализмът трябва да бъде защитен от закона,
за да не се изроди в нарушаване на правото на другия. След като приемаме, че
живеем в цивилизовано общество и че правото на единия човек е също толкова
значимо, колкото и правото на другия човек, трябва да не допуснем плурализмът
да наруши тези права. Ако приемем Вашия принцип, вашето правило, че „всеки ... определя за себе си кое е
добро и в негов интерес“, възниква
следния въпрос: Кой и как ще осигури защитата
от агресията на единия човек /неговото добро и интерес/ от другия човек
/неговото добро и интерес? Дали учителят с неговото добро и неговите интереси, няма да навлезе и да
наруши, ощети, заграби и т.п. доброто и интереса на ученика. Дали родителят с
неговото добро и неговите интереси, няма да навлезе и да наруши, ощети, заграби
и т.п. деброто и интереса на ученика или пък на учителя. Кой, как и къде ще
определи границата, която не могат да прекрачат твоите добро и интереси с доброто
и интересите на другия.
Съществува ли
някаква форма на логическо противоречие в изказаното становище за плурализма, между
двете твърдения: „Ние не се
борим да заменим чуждото правилно с нашето правилно“ и „всеки
да определя за себе си кое е добро и в негов интерес“ След като няма „да заменим чуждото правилно с
нашето правилно“ защо
утвърждавате, че „всеки ... определя за себе си кое е добро и в негов
интерес“, което по същество
пак е правило, норма на поведение, защото в него се съдържа /имплицитно/ характеристиката
на право /и задължение/.
Райчо Радев
Няма коментари:
Публикуване на коментар