Начало > Архив > 2013 > 01
- Януари 2013 > Финландия търси равнопоставеност в
образованието
УЧИЛИЩА БЕЗ ОЦЕНКИ И
БЕЗ ПОВТАРЯНЕ
Финландия търси
равнопоставеност в образованието
четвъртък 17ти януари 2013, от Филип
Декан
През
ноември родители на ученици и учители от Сена-Сен Дени организираха четвъртата
Нощ на училищата в департамента. Целта бе да привлекат вниманието върху
териториалните неравенства в образованието. В това отношение от няколко години
Финландия е образец заради отличните резултати, които показва в международните
анкети-тестове, отчитащи усвоеното от учениците.
ЗА ДА
влезете в началното училище на град Раума, разположен на брега на Ботническия
залив във Финландия, не преминавате нито през портал, нито през ограда, а само
покрай голям паркинг за велосипеди и игрални площадки. От гимнастическия до
музикалния салон всичко е замислено така, че да е уютно за деца. За учебен час
от четиридесет и пет минути учителката по английски провежда пет различни
занимания. Още в първите секунди тя приковава вниманието на всички деца с
помощта на топка, която се предава от ръка на ръка към всеки, който взема
думата. Този похват не е непознат в класните стаи и на други страни, но при
средно 12,4 ученици на един финландски учител – едно от най-добрите съотношения
за началното училище в Европа – тук той е особено ефикасен.
В
средата на август, още преди края на жътвата, две майки — Фани Солейаву и
Фабиен Моази, за втора година придружиха децата си при откриването на учебната
година. Като френски преподавателки на разположение, за да имат възможност да
бъдат със съпрузите си, те не си представяха, че изборът на местното училище
вместо на френското учебно заведение, ще преобърне подхода им към
образованието. „Тримата ми синове стават свестни хора, добавя Клер
Ерпен, решена да остане далеч от Франция. Тук уважават тяхната
различност. Те уважават другите. Учителите умеят да ги окуражават и да
разкриват най-доброто у тях.“ Дислексия, отпадане от училище,
даровитост – общи ситуации, с които тези семейства са се сблъсквали, но които
френската система трудно взема под внимание.
За
някои хора ще е трудно да повярват на това, което те описват. Училище без
нервно напрежение, без съревнование между учениците, без конкуренция между
училищата, без инспектори, без повтаряне на класове, дори без оценки през
първите години, което дава най-добрите резултати в света.
Тестовете
по Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) към Организацията
за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предизвикват голяма тревога в
Германия или в Обединеното кралство, докато във Франция или САЩ за тях все още
малко се говори, макар че тези страни не са по-добре класирани. Въпреки
инвестициите си в образованието, тези големи държави са някъде по средата на
класацията на ОИСР по отношение на способностите на петнадесетгодишните за
разбиране на писмен текст, по математика и природни науки [1]. Ако оставим настрана методологическата
строгост, чиято цел е да се отстранят културните своеобразия, тези оценявания
представляват интерес с това, че не отразяват овладяването на някаква програма,
а на съвкупност от полезни компетентности за разбирането на света и решаването
на проблеми в контекст, близък до всекидневния живот.
Тези
тестове-анкети разкриха, че Финландия може да служи за модел, макар и
неочакван. В анкетата от 2009 г., която като предишните три (2000, 2003, 2006)
включваше шестдесет и пет страни, тя се явява в челната група на общите
резултати, заедно с Южна Корея и няколко азиатски града — партньори на ОИСР
(Шанхай, Хонконг и Сингапур). Финландия е също така страната (заедно с Южна
Корея), чиито резултати са най-хомогенни и в която съотношението между
социално-икономическата среда, от която произлиза ученикът, и постиженията му в
училището, се оказва най-незначително. Впрочем 93% от младите получават диплома
за средно образование, срещу само 80% средно при западните нации [2].
Вярно е също, че страната се отличава с едни от най-слабите социални
неравенства сред членовете на ОИСР.
Резултатите
от PISA привлякоха нов вид туристи. След едно посещение през август 2011 г.
тогавашният френски министър на образованието Люк Шател каза: „Тук
видях редица работещи рецепти, които са преносими“, като например „голямата
автономност на учебните заведения“ [3]. Година по-късно британското списание Socialist
Review приветства системата „без оценки“, при която „всяко
дете получава всекидневно здравословен обяд“ [4]. Независимо дали произлиза от
либералната френска десница, или от английския троцкизъм, всеки чуждестранен
наблюдател идва тук да потърси някое нововъведение, което освен всичко друго ще
оправдае собствения му проект.
Най-често
международната преса не познава специфичните условия на произхода на „модела“ (вж.
статията „Политическа битка, водена от родителите“),
на който са посветени редица увлекателни трудове [5]. При все това тук понятието
децентрализация не означава областите да се конкурират, говоренето за заетостта
на учителите не се свежда до увеличаване на часовете за тяхното присъствие в
сградата на училището, а въвеждането на по-умерени разходи не маскира желанието
да се въведат частни спонсори. „Забравете PISA!, заявява Юка
Саряла, един от деятелите на училищната реформа, въведена през 70-те години на
XX век. Разбира се, ние се гордеем с това признание за нашия труд. Но
трябва системата ни да се разглежда в нейната цялост, а не да се клъвват
отделни аспекти.“
Финландският
успех се корени в политическата традиция на северните страни, свързана повече с
конкретните действия на държавата-закрилница, отколкото с някаква доктрина.
Поканен на 10 декември 2010 г. да разкрие педагогическата рецепта в едно
предаване на американската телевизионна верига PBS, проф. Паси Салберг отговаря
с широка усмивка: „Знаете ли, у нас обучението е безплатно за всички,
от подготвителните класове до университета!“ На основата на такива
предпоставки е трудно да се правят сравнения с американския модел…
Недоверие към оценките
ВЪВ
Финландия не само обучението е безплатно. До 16-годишна възраст всички пособия
са за сметка на общността, както и училищното подпомагане и училищният стол,
здравните разходи и транспорта до учебното заведение. В основната си част
финансирането идва от триста тридесет и шестте общини, но държавата хармонизира
средствата. Макар да участва само с 1% в училищния бюджет на най-богатата
община Еспо (близо до Хелзинки), тя осигурява средно 33% от ресурсите [6], а в бедните общини и до 60%.
Правителството също така възпрепятства отварянето на частни училища. През 70-те
години те почти изчезват (по-малко от 2% от учащите, срещу 17% във Франция), с
изключение на училищата за алтернативна педагогика от типа на „Щайнер“ или
„Френе“.
Тази
унифицирана обществена услуга не е особено скъпа, напротив. Спрямо същата
покупателна способност Финландия харчи по-малко на ученик от начален и среден
курс в сравнение със средните стойности в западните страни и много по-малко от
САЩ или Обединеното кралство [7].
Акцентът е поставен върху качеството на преподаването, броя и образованието на
учителите. Преподавателската професия е високо ценена и много желана,
независимо от това, че изисква продължително образование (най-малко пет години
в университета, обикновено повече) и че заплатите следват в общи линии средните
за западните страни [8]: значително по-високи от френските в
началото на кариерата (36% по-високи за началното училище и 27% – за средното),
в края на кариерата те ги доближават. Само един от десет кандидати за работа в
образованието постига целта си. Впрочем от учителите се очаква толкова силна
ангажираност, че не е рядкост някои от тях да доверят на родителите телефонния
си номер и електронния си адрес. Значителна част от образованието (най-малко
една година) е посветена на педагогиката – на начина, по който да бъде
преподавано, а не на учебното съдържание.
Заместник-директорката
на началното училище в Раума, Ула Рохиола, дефинира мисията си по следния
начин: „Нашият дълг е да интегрирамевсички деца. Всяко от
тях е важно!“ Всеки недостатък, всяко различие, всяка трудност, била
тя социална, емоционална или учебна, трябва да намери отговор. „Ако се
чувствате удобно в групата и учите в съответствие с вашето ниво, няма да имате
чувството за неуспех, уточнява тя. Един по-бърз ученик може през
цялото време на обучението си да живее с по-бавния си другар, ако всекидневно
се вземат под внимание нуждите на всеки от тях.“
Докато
международният модел въвежда показатели, свързани с постижения, проверки и
класирания, финландските педагози защитават друг вид употреба на оценяването.
То трябва да бъде способ за пренастройване на средствата и методите в служба на
развитието на учителите и на децата, но никога способ за контрол и конкуренция.
Ето защо оценяванията се извършват в малки участъци, а не в национален мащаб.
Всеки знае собствените си резултати, но не и тези на другите училища. Редица
общини заведоха дела срещу вестниците, които искаха да публикуват класации. И
дори когато съдилищата не приеха обвиненията на администрацията, голяма част от
пресата предпочете да запази мълчание.
„През
90-те години беше насърчена конкуренцията между училищата. Един депутат
консерватор от Хелзинки дори ги прикани да си правят реклама. Днес се разбра,
че това беше грешка“, обяснява Сусе Хухта, учител по финландски в Хелзинки. С премахването на
географското разпределение на учениците търсенето (впрочем твърде ограничено)
на най-реномираните училища се превръща в значимо явление в столицата, където
30% от децата в седми клас (на 13 години) не посещават своето квартално
училище. Според Туомас Куртила, директор на Лигата на родителите, това търсене
просто следва бързото нарастване на неравенствата и общественото развитие във
Финландия: „Нашата образователна политика рискува да се превърне само в
една витрина, докато социалните ни политики западат. Днешните успехи са
изградени през 70-те и 80-те години. Утрешният успех се строи днес. Все още
много деца не надхвърлят задължителното образование. Оптимист съм, но трябва да
сме нащрек пред растящите различия.“ „Искат от училището да отговори на всички
проблеми на обществото – нещо, което то трудно може да направи“, допълва
Петри Похьонен, заместник-директор в Националното бюро по образованието.
След
като дълго време е ръководил училище, след това образователната служба в
съседния на Хелзинки град Вантаа, Ееро Веетенен обобщава едно широко споделяно
от финландските учители чувство: „Трябва да помним, че децата не са в
училище, за да преминават разни тестове. Те идват, за да се учат да живеят, за
да намерят собствения си път. Може ли животът да бъде измерван?“ В
най-високо класираната според международните рейтинги страна се отнасят с
голямо недоверие към класациите.
LE
MONDE DIPLOMATIQUE
Превод Миряна Янакиева
От най-ранна
възраст
СЛЕД предучилищния или подготвителния клас, където
се влиза на шестгодишна възраст, финландската система организира деветте
години на задължително образование в една-единствена система, наречена
„фундаментално училище“, от първи до девети клас. Три четвърти от училищата
са с по под триста ученици, рядкост са тези с повече от петстотин. До шести
клас учениците имат един учител „по всичко“, който е с тях няколко години
(средно три). След това щафетата се поема от учителите „по предмети“ или
„специалисти“. Учебният ден започва в 8.00 ч. и завършва на обяд за
най-малките и в 14.00, дори 15.00 ч., за големите.
Подпомагането на семействата започва доста преди
училищната възраст. От най-ранни години детето се следи от здравните и
социалните служби. По този начин се цели да се уловят евентуални затруднения
при ученето, за да може да им се отговори, преди децата да тръгнат на
училище. След това се включва „комитетът за благополучие на
учениците“, който се събира обикновено всяка седмица. Учители, психолог,
социален асистент, медицинска сестра и директор проучват заедно
най-подходящия начин на реагиране за всяка ситуация, ако е нужно, съвместно
със семейството или след като то е било посетено. Само относно учебния план
законът предвижда три нива на подпомагане. При преходни затруднения началният
учител или преподавателят по даден предмет се заема сам преди или след
часовете, като работи индивидуално с ученика. Ако трудността е по-сериозна,
той може да се обърне към специализиран учител или друг вид посредник. За
повтарящите се трудности специализираният учител изработва оригинална
програма и работи по нея или по време на часовете, или с малка група в друга
класна стая. Тази постоянна помощ позволява да се избегне повтарянето на
класа, което е скъпо, неефективно, обезсърчаващо и дискриминиращо (1). За да
се отговори на неотдавнашното постъпване на чужденци, бяха създадени
специални програми със засилено изучаване на финландски език. Всеки ученик
има по два часа седмично по роден език.
В началното училище на Раума, освен редовните
учители, още петима души участват в подпомагането на учениците. Двама от тях
са на заплата в Агенцията по заетостта и един млад човек е на граждански
договор. Към това трябва да се прибавят двама възпитатели за четиристотин
шестдесет и един ученици, на които те имат задачата да помагат да бъдат
по-самостоятелни и да се ориентират професионално. „Всички професии
са еднакво ценени, подчертава Кристина Волмари, отговорник за
международните връзки в Националното бюро по образованието. Има силно
търсене на много професионални профили.“ Впрочем има множество
възможни преходи между общите и професионалните профили, чак до магистърското
ниво. Може би защото заплатите на квалифицираните работници са също много
привлекателни?
Ф. Д.
(1) Във Франция шест от десет ученици повтарят поне
веднъж от подготвителния до последния клас на гимназията.
|
Бележки под линия
[1]
ОИСР, Резултати от PISA за 2009 г., в шест тома, изд. ОИСР, Париж,
2011.
[2]
Статистика на ОИСР за 2010 г.
[3] „En
visite en Finlande, Chatel prépare la rentrée et 2012“ (На посещение във
Финландия Шател се подготвя за началото на учебната година и за 2012 г.), Les
Echos, Париж, 19 август 2011.
[4]
Terry Wrigley, „Growing up in Goveland: How Politicians Are Wrecking Schools“,Socialist
Review, Лондон, юли-август 2012.
[5] Paul
Robert, La Finlande: un modèle éducatif pour la France? Les secrets de
la réussite (Финландия – един учебен модел за Франция? Тайните на
успеха), изд. ESF, 2008; Pasi Sahlberg, Finnish Lessons: What Can the
World Learn from Educational Change in Finland? (Финландските поуки:
какво може да научи светът от образователната промяна във Финландия?), Teachers
College Press, Ню-Йорк, 2011; Hannele Niemi, Auli Toom, Arto Kallioniemi, Miracle
of Education: The Principles and Practices of Teaching and Learning in Finnish
Schools (Чудото на образованието – принципите и практиките на
преподаването и обучението във финландските училища), Sense Publishers,
Ротердам, 2012.
[6]
Данни на Националното бюро по образованието, независима агенция за контрол на
програмите и оценка на преподаването в началното и средното училище.
[7]
ОИСР, Поглед към образованието за 2010 г.
[8] Пак
там.
Няма коментари:
Публикуване на коментар