събота, 14 юли 2012 г.

ГЛАДНА СТАЧКА 25 ДНИ РАЙЧО РАДЕВ


До всички адреси в моята поща.
ЗДРАВЕЙТЕ, ПРИЯТЕЛИ И...,
 25 -ти ден гладната ми стачка продължава /вече е 15.07.2012 г./. Мотивите ми ще намерите в блог „Райчо Радев“. Благодаря на проф. Николай Василев, председател на клуб „Първи ноември“ и Румен Дечев, негов зам. председател, че ангажираха клуба с моята кауза. Благодаря за подкрепата на Представителите на интелигенцията, които изпратиха писмо да Министъра, Премиера и Президента /120 подписа/, на Асоциацията на преподавателите по филисифия – писмо изпратено до същите институции, на сдружение Морал, етика и гражданско образование и проф Минко Балкански, на колегета от Пловдив Ангел Грънчаров и всички от групата „Ние подкрепяме Райчо Радев“ и на сайтовете „Активно гражданско общество за Перник“ и „За Перник“. От канцеларията на Премиера разбрах, че писмата ми до него са изпратени в МОМН, за ставовище. Предполагам, че съдбата на писмата ми до Президента и  Комисията по образованието в НС е същата. Докога ли ще чакам отговор???!!! А може и да не дочакам ???!!! - „Какво тук значи някакава си личност“.
 Вчера изпратих писмо до Министър Игнатов:  "Г-н Игнатов,  Предлагам да се проведе среща с Вас по повод мое писмо до Вас с Ваш вх.№ 0601-677/07.05.2012 г., с изтекъл срок за отговор, декларация с Ваш вх. № 94-13182/28.06.2012 г.(или № 94-13/82/28.06.2012 г.) и гладната ми стачка.  Предлагам на тази среща да присъстват проф. Николай Василев, председател на клуб „ПЪРВИ НОЕМВРИ” и г-н Румен Дечев, зам. председател на клуба. Този клуб е ангажиран с провеждащата се от мен гладна стачка – 24-ти ден, за която гладна стачка сте информиран от посочената по-горе декларация.  Поради факта, че гладната ми стачка продължава дълго време, 24 дни, и става опасно за нормалния изход от нея се надявам да определите време, в което да се срещнем, по възможност за началото на следващата седмица.  Уведомявам Ви, че от понеделник , 16.07.2012 г. съм в отпуск, по графика за 2012 г. и ще чакам пред входа на министерството за Вашия отговор, показвайки на минаващите мотивите ми за гладната стачка.  Двамата сме бивши състезатели, Вие по бокс, а Аз по спортна гимнастика и знаем, какво значи дадена дума – 24 дни на вода, чай, сокове, нектари и айран."
25-ти ден гладната ми стачка продължава. И никакъв отзвук от държавата. Това доказва правотата на разбиранията ми, споделени с доклад пред националната конференция на МЕГО в Оряховица, института за образование на проф. Минко Балкански: "Отчужденото битие на волята на гражданина е държавата. Отчуждаването на волята му не е негов избор, защото „битието на мъртвите определя битието на живите“, битието на предните поколения определя битието на следващите поколения. Гражданинът, съзнателно или несъзнателно е предоставил / отчуждил/ своята воля в държавата, а следващите поколения, съзнателно или несъзнателно битуват в тази ситуация и сами отчуждават своята воля в държавата. Степните на свобода на гражданина от държавата и на държавата от гражданина са в обратно пропорционална зависимост – колкото по свободна е държавата, толкова по-несвободен е гражданинът и обратно – колкото е по-свободен гражданинът, толкова по-несвободна е държавата. Това е съществената характеристика на двете крайности на държавата, реализирани в различни форми в историята – тоталитаризъм и демокрация, това е и съществената характеристика на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България. Държавата като система от институции, в които работят държавни служители /чиновници/, с които взаимодейства гражданинът, има стремеж към запазване на по-висока степен на свобода спрямо гражданите и ако гражданите не ограничават свободата на държавата, то държавата ще сведе до минимум свободата на гражданите. В демократичното общество те могат да правят това чрез законите, чрез носителите на тяхната воля /депутатите/, които изработват законите и ги приемат. Изразите „държавата е майка на гражданите” и „аз, гражданинът съм държавата” са равностойно несъстоятелни. Държавата по своята същност не е и не може да боде майка на гражданите, а гражданинът не може да бъде държавата, защото по своята природа държавата е своето друго на гражданина, т.е. неговата отчуждената воля. Гражданинът постига своята свобода спрямо държавата като я отвоюва от държавата. В демократичните общества това отвоюване се осъществява чрез изборите и промяната на законите от избраните. В структурите на държавата „всмуканата“ от избраните огромна отчуждена воля на гражданите /избирателите/ се превръща в огромна власт, която твърде често забравя своя произход и се обръща срещу гражданите. Затова гражданите трябва да водят постоянна /неорганизирана или организирана/ борба за защита на своите права от държавата и чиновниците, т.е. да битуват като активни граждани." РАЙЧО РАДЕВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар