До всички адреси в моята поща.
ЗДРАВЕЙТЕ, ПРИЯТЕЛИ И...,
25 -ти ден гладната
ми стачка продължава /вече е 15.07.2012
г./. Мотивите ми ще намерите
в блог „Райчо Радев“. Благодаря на проф. Николай Василев, председател на клуб „Първи ноември“ и Румен Дечев, негов
зам. председател, че ангажираха клуба с моята кауза. Благодаря за подкрепата на Представителите на интелигенцията, които
изпратиха писмо да Министъра, Премиера и Президента /120 подписа/, на Асоциацията
на преподавателите по филисифия – писмо изпратено до същите институции, на
сдружение Морал, етика и гражданско образование и проф Минко Балкански, на
колегета от Пловдив Ангел Грънчаров и всички от групата „Ние подкрепяме Райчо
Радев“ и на сайтовете „Активно гражданско общество за Перник“ и „За Перник“. От
канцеларията на Премиера разбрах, че писмата ми до него са изпратени в МОМН, за
ставовище. Предполагам, че съдбата на писмата ми до Президента и Комисията по образованието в НС е същата.
Докога ли ще чакам отговор???!!! А може и да не дочакам ???!!! - „Какво тук
значи някакава си личност“.
Вчера изпратих писмо до Министър Игнатов: "Г-н Игнатов, Предлагам да се проведе
среща с Вас по повод мое писмо до Вас с Ваш вх.№ 0601-677/07.05.2012 г., с
изтекъл срок за отговор, декларация с Ваш вх. № 94-13182/28.06.2012 г.(или №
94-13/82/28.06.2012 г.) и гладната ми стачка. Предлагам на тази среща да
присъстват проф. Николай Василев, председател на клуб „ПЪРВИ НОЕМВРИ” и г-н
Румен Дечев, зам. председател на клуба. Този клуб е ангажиран с провеждащата се
от мен гладна стачка – 24-ти ден, за която гладна стачка сте информиран от
посочената по-горе декларация. Поради факта, че гладната ми стачка продължава
дълго време, 24 дни, и става опасно за нормалния изход от нея се надявам да
определите време, в което да се срещнем, по възможност за началото на
следващата седмица. Уведомявам Ви, че от понеделник , 16.07.2012
г. съм в отпуск, по графика за 2012 г. и ще чакам пред входа на министерството
за Вашия отговор, показвайки на минаващите мотивите ми за гладната стачка. Двамата сме бивши състезатели, Вие по бокс, а
Аз по спортна гимнастика и знаем, какво значи дадена дума – 24 дни на вода,
чай, сокове, нектари и айран."
25-ти ден гладната ми стачка продължава.
И никакъв отзвук от държавата. Това доказва правотата на разбиранията ми,
споделени с доклад пред националната конференция на МЕГО в Оряховица, института
за образование на проф. Минко Балкански: "Отчужденото битие на волята на
гражданина е държавата. Отчуждаването на волята му не е негов избор, защото
„битието на мъртвите определя битието на живите“, битието на предните поколения
определя битието на следващите поколения. Гражданинът, съзнателно или
несъзнателно е предоставил / отчуждил/ своята воля в държавата, а следващите
поколения, съзнателно или несъзнателно битуват в тази ситуация и сами
отчуждават своята воля в държавата. Степните на свобода на гражданина от
държавата и на държавата от гражданина са в обратно пропорционална зависимост –
колкото по свободна е държавата, толкова по-несвободен е гражданинът и обратно
– колкото е по-свободен гражданинът, толкова по-несвободна е държавата. Това е
съществената характеристика на двете крайности на държавата, реализирани в
различни форми в историята – тоталитаризъм и демокрация, това е и съществената
характеристика на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България. Държавата
като система от институции, в които работят държавни служители /чиновници/, с
които взаимодейства гражданинът, има стремеж към запазване на по-висока степен
на свобода спрямо гражданите и ако гражданите не ограничават свободата на
държавата, то държавата ще сведе до минимум свободата на гражданите. В
демократичното общество те могат да правят това чрез законите, чрез носителите на
тяхната воля /депутатите/, които изработват законите и ги приемат. Изразите
„държавата е майка на гражданите” и „аз, гражданинът съм държавата” са
равностойно несъстоятелни. Държавата по своята същност не е и не може да боде
майка на гражданите, а гражданинът не може да бъде държавата, защото по своята
природа държавата е своето друго на гражданина, т.е. неговата отчуждената воля.
Гражданинът постига своята свобода спрямо държавата като я отвоюва от
държавата. В демократичните общества това отвоюване се осъществява чрез
изборите и промяната на законите от избраните. В структурите на държавата
„всмуканата“ от избраните огромна отчуждена воля на гражданите /избирателите/
се превръща в огромна власт, която твърде често забравя своя произход и се
обръща срещу гражданите. Затова гражданите трябва да водят постоянна
/неорганизирана или организирана/ борба за защита на своите права от държавата
и чиновниците, т.е. да битуват като активни граждани." РАЙЧО РАДЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар