ПИСМОТО, КОЕТО ЧАКА ОТГОВОР ОТ МИНИСТЪРА

МОМН.                                                                                   

вх.№ 0601-677                                                                     

07.05.2012 г.                                                                          

 ДО
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО
МЛАДЕЖТА И НАУКАТА

писмо

от раЙчо радев, директор на спортно училище „олимпиец” перник

г-н игнатов,

спрете акцията на началника на рио перник за моето политическо уволнение.

            Пиша настоящото писмо в качеството ми на гражданин на Република България, директор на Спортно училище „Олимпиец” в Перник, възмутен от политическата намеса в управлението на училището.

            Уведомявам Ви, че Ваня Коконова, началник на РИО Перник, ми предложи да прекратя трудовото си правоотношение като директор на училището, а на мое място да бъде назначен Румен Станишев, пом. директор по учебна дейност в същото училище. След моя отказ тя публично изложи тезата си пред Съвета за сътрудничество в училището /ССУ/, че трябва да бъда отстранен от длъжност и на мое място да бъде назначен Румен Станишев, а след това предприе поредица действия, насочени към изпълнение на нейните намерения. Професионално и нормативно основание за тази смяна на директора на СУ „Олимпиец” НЯМА. Оказа се, че най-важната разлика между мен и него е, че той е член на ГЕРБ, а аз не съм.

Анализът на събитията свързани с това намерение на Ваня Коконова и последвалите действия определят извода, че Началникът на РИО Перник изпълнява политическа поръчка за моето отстраняване от длъжност, подадена от влиятелни личности в държавата и управляващата партия ГЕРБ. Мога само да предполагам, кои са конкретните поръчители – влиятелни личности на областно и национално ниво. Възможно е в тази поръчка да участват и управляващи от министерството на образованието, младежта и науката /МОМН/, защото многократно съм критикувал нормативната база на МОМН, най-вече за спортните училища и направих 60 страници подробна критика на концепцията на МОМН за закона за училищното образование /ЗУО/, който текст се чете в страната и помага на неправителствените организации в критиката на проекта за ЗУО. Възможно е в тази поръчка да участва и министерството на физическото възпитание и спорта /МФВС/, защото с участието си в дебатите в Комисията по образование в НС, в качеството ми на представител на спортните училища в страната, успях да предизвикам включването на текстове в закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/, които МФВС не желаеше – за наредбата за спортна подготовка и др.п. – и успях да предизвикам отпадане на текстове, които МФВС желаеше – да се уволнят, чрез закона, настоящите директори на СУ, а за директори на СУ да бъдат назначавани само завършили НСА и др.п.

За намеренията на ГЕРБ Перник да постави на мое място Румен Станишев, съм получил информация от преки и косвени източници. Членове на ГЕРБ заявиха пред мен, че в ГЕРБ са вървели обсъждания за търсенето на работа на Румен Станишев, както и конкретно по повод назначаването му в СУ „Олимпиец”. Преди време това ми бе подсказано и от Ваня Коконова., когато ме увери, че ще помогна и на нея, ако назнача Румен Станишев за пом. директор по учебната дейност.

Ваня Коконова, в качеството на Началник на РИО Перник, назначи проверка по „анонимна” жалба от 14.02.2012 г. до 24.02.2012 г., която търси, но не намери „тежки дисциплинарни нарушения” и ме наказа със „Забележка” за „нарушения”, които според мен са неоснователни и недостатъчни за наказание по КТ.

След като не успя да намери достатъчно „тежки професионални нарушения” за уволнението ми Ваня Коконова предприе други действия, които да доведат до моето отстраняване от длъжност. На срещата и с членове на ССУ, проведена на 06.03.2012 г. тя де-факто заяви следното: търси и ще търси варианти за моето отстраняване от длъжност; иска да назначи Румен Станишев за директор на СУ „Олимпиец”; Райчо Радев е недостоен да бъде директор на СУ „Олимпиец”, защото има наказания в предходни години, а през 2002 г. оспори в съда наказването „предупреждение за уволнение”; Райчо Радев е причината да не и бъде увеличена нейната заплата и др.п. Тази категоричност на Ваня Коконова стресира колегите, а на мен ми подсказваше, че това силно желание да бъда уволнен е породено от страх за собственото ѝ бъдеще като началник, от страх от стоящи над нея началници. Никога не е искала моето отстраняване с такава страст и толкова неоснователни доводи и никога не е правила „срещи с колектива”, за да обработва колегите за моето уволнение.

На тази среща ми направи впечатление следното: след като заяви своето негативно отношение към мен и своята подкрепа за Румен Станишев, тя започна поединично да пита всеки от присъстващите за личното му мнение. Това е традиционен прийом, от „татово” време, придружен с внушаване на мнение под страх: началникът иска да кажеш директно и веднага това, което иска да чуе, а какво иска да чуе той предварително го е казал. Предпоставката за приложимостта на този прийом е следната: йерархията на чиноподчинението в мисленето на учителя поставя длъжността на Началника на инспектората на много висока позиция, а в посттоталитарните реминисценции на съзнанието образът на този началник битува с принципа „Каквото каже началникът, това става”. Естествено учителите да се стъписат пред мнението на човека, които е облечен в ореола на това възприятие и е с огромна власт в образованието за региона. В страха си за утрешния ден учителят се пита: Ами ако наистина Румен Станишев стане директор, а това ще стане, след като началникът на инспектората го иска?! Затова учителят казва това, което началникът иска да чуе. Пред себе си учителят няма да признае тази своя гузна позиция, защото има нужда от себеуважение и ще облече своята „наведена поза” пред началника в поредица от илюзии, себеоправдания и самозалъгвания.

На 12.04.2012 г, независимо, че бях в отпуска дойдох в училище да се включа в заседанието на ПС по въпросите за приема. При влизането на съвета десетминутното ми закъснение ме срещна на вратата на учителската стая с Ваня Коконова. Изненадана ме попита „Ти нали си в отпуска?”. Обясних, че ще се обсъжда приема, а това е много важно за училището. Малко след като влязохме Румен Станишев, който ме заместваше и водеше заседанието на ПС, даде думата на Ваня Коконова, която покани мен и Румен Станишев да напуснем заседанието на ПС – имала да говори нещо с членовете на ПС. След приключването на този таен, конспиративен разговор зададох на Ваня Коконова въпроса „Защо продължавате да търсите начин да ме отстраните от длъжност, след като сега нещата тръгнаха добре?”, а тя отговори: „Трябва да стане тази промяна. Само ти не искаш да разбереш, че такава промяна трябва да има”. От последвалото „заговорническо” мълчание на колегите от ПС ми стана ясно, че Ваня Коконова е потърсила тяхното съдействие за моето отстраняване от длъжност и назначаването на Румен Станишев на моето място. Неофициалният обет за мълчание относно тайния разговор ми даде да разбера, че колегите и началника са се „сговорили” именно за това. Формулата за „доброволното” включване на колегите в това „съзаклятничество” е една единствена: „Отстранете Радев и приемете Румен Станишев и ГЕРБ ще ви помага, както ви помогна за закупуване на нов автобус, за утвърждаване на маломерна паралелка в 6 клас и др.п.”

Станалите събития и разговори след тази среща ми подсказаха, че Ваня Коконова ще търси път за моето отстраняване от длъжност не само в професионалната ми работа. Предполагам, че ще бъдат включени и други структури и механизми на управлението, за да се изпълни поръчката на властимащите, на управляващата партия. За това ми говори и фактът, че след тази среща Румен Станишев придоби самочувствието на реален директор на училището и дори си позволи да направи неуспешен опит да ме отстрани от заседание на ПС на 20.04.2012 г., което разглеждаше проекта за квалификация на педагогическите специалисти. Той заяви пред членовете на ПС, че трябва да напусна педагогическият съвет, защото съм в отпуск. Вярно е, че от 05.04. 2012 г. до 04.05. 2012 г. съм в отпуска – по графика за отпуските за 2012 г., а за заместващ ме директор съм назначил Румен Станишев – с ограничени отговорности, но това не означава, че не нося отговорности за училището, вкл. и за проекти, които са дълготрайни.

Намеренията на Ваня Коконова се проявяват и във факта, че вече втори месец не ми дава разрешение за участие в национална конференция „Морал, етика и гражданско образование” на национален институт за образование в с. Оряховица, община Стара Загора, организирана от фондация „Миню Балкански” и сдружение МЕГО, финансирана от ЮНЕСКО, МОМН и Община Стара Загора, на която съм поканен от проф. Минко Балкански в качеството ми на член на организационния комитет.

Успешното реализиране на последните две мои инициативи /ремонт на стълбището и изяви в подкрепа на Стилиян Петров/, организирани и проведени с мое участие по време на отпуската ми, в условията на психически тормоз, говорят, че все още не съм „за изхвърляне”.

Очаквам Вашето съдействие и се надявам на отговор за следното:

1.      Да бъде прекратен психическият тормоз над мен и колегите, който става непоносим и е предпоставка за допускане на грешки в работата на училището;

2.      Да бъде прекратена акцията на Началника на РИО Перник за моето отстраняване от длъжност, вкл. и обработването на колегите за това;

3.      Да се прекрати практиката на политически уволнения на директори на училища, т.е. уволнения заради политически убеждения или с цел да бъде назначен представител на управляващата партия;

4.      Да бъдат отстранени възможностите РИО да бъде инструмент за политически уволнения на директори на училища;

5.      Да бъде разрешено участието ми в конференцията „МЕГО”;

В текста по-долу „Технология на политическото уволнение” доказвам написаното в това писмо-жалба и ще приложа документи и текстове, които ще могат да се намерят и на адрес: http://raichoradev.blogspot.com/

технология на политическото уволнение

анализ на процедурите, прийомите и конкретните действия

в акцията за моето политическо уволнение

Началото на процедурата на политическото уволнение се полага от писмо, жалба или сигнал, най-често анонимно, а понякога инициирана от поръчителя или изпълнителя на поръчката. В жалбата може да липсват каквито и да е истинни обвинения, но на нейна основа се търси и намира нещо за което да се „хване” изпълнителят на поръчката. След това се назначава проверка на жалбата, изготвя се констативен протокол с верни и/или полуверни констатации, издава се предписание за отстраняване на нарушенията, иска се обяснение на допуснатите нарушения и накрая се издава заповед за наказание. Ако нарушенията са малки наказанието е забележка или предупреждение за уволнение, а на следващ етап процедурата се повтаря, откриват се нови нарушения и накрая се издава заповед за уволнение. Всичко се представя в рамките на професионалната дейност на набелязания за уволнение. Може да бъде помолен сам да напусне, с уговорката, че така ще улесни работата на институцията и няма да създава проблеми на началниците. А може и да се прояви грижа към него, като му се предложи друга длъжност или пенсиониране.

Обяснението на тази технология ще започна със съкратено изложение на моето становище за проверката, направена от РИО Перник по анонимна жалба, от която „тръгна” процедурата..

АНАЛИЗ НА ОБВИНЕНИЯТА В ЖАЛБАТА

В този текст ще представя становището си относно обвиненията, посочени в жалбата и констатациите, отразени в констативния протокол от проверката.

Становище на директора на СУ „Олимпиец” Перник относно жалбата, по която бе проведена проверка от РИО Перник след 14.02.2012 г.

От 14.02.2012 г. до 24.02.2012 г. бе проведена проверка от РИО Перник по анонимна жалба. Жалбата ми бе прочетена от комисията. Подписи нямаше, а на 17.02.2012 г. Ваня Коконова, началник на РИО Перник ми обясни, че жалбата наистина не е подписана, но пише, че е от колектива.

В началото ще представя моите разсъждения по първото обвинение и съкратен вариант на всички останали обвинения, след това ще представя мотивите на жалбоподателите и на РИО Перник, и накрая ще представя писмените ми обяснения, поискани ми от РИО Перник, относно констативния протокол от проверката на РИО Перник

Първо обвинение:

Писал съм ненужни неща – формуляри /образци/ на документи, текстове за образованието, а тези неща не засягали пряко училището и са едно ненужно писане на документи.

Това обвинение ми дава правото да посоча фактите за личното ми участие в осмислянето на нормативната база на образованието в България и в частност на спортните училища. Те са резултат от самоанализа на конкретната ми работа в су „Олимпиец” и извеждането на съжденията до национално ниво. Движението на мисълта от емпирично конкретното училище до цялата система на образование е възможно, защото и в най-малкото училище в България, като в лайбницова монада се „съдържа” цялото образование в страната.

Тези факти говорят не само за професионалната ми подготовка и опитът ми в работата като директор, но и за основната предпоставка за негативното отношение на институциите.

1. През 2000 г. изготвих правилник на училището, които бе одобрен от правния отдел на МОМН.

През 2000 г., в резултат от такова „ненужно писане на документи”, след 2 години работа като директор на училището изработих подробен правилник за всички дейности в училището, нетрадиционен за системата и го предоставих на правния отдел на МОМН за оценка. С уговорката, че всяко училище трябва само да си направи правилник, в становището на отдела по същество се допуска този правилник да се ползва от други училища като модел: „… относно това, дали предложеният правилник може да се ползва като типов модел за другите спортни училища, няма пречка за това, но … всяко училище трябва да си приеме свой правилник…”. Този правилник бе използван като основа за изработването на правилника на спортното училище в Пловдив и др. През следващите години усъвършенствах този правилник, приемаше се от ПС и успешно работехме по него, защото той определя норми за осъществяване на всички дейности в училище. Добавяха се и нови елементи в него, в зависимост от промените в нормативната база на МОМН или на нови дейности в училището.

След излизането ми в отпуск този правилник е отменен от заместващия ме директор и заменен със значително по-малък и непълен правилник. След завръщането ми от отпуск неговата липса създаде затруднения, защото в малкия правилник липсваха редица норми-основания на изисквания за изпълнение на редица дейности в училището. Няколко примера: не е посочен редът за ползване на автобуса от спортните клубове; правилата на взаимодействие между спортните клубове и училището и мн. др.

Виж: Приложение 1

2. През 2003 г. формулирах 10 правила за матурите, в статията „Проблеми от вчера и днес” във в. Азбуки, бр. 3, 2003 г. Тези правила са в основата на  правилата, по които се провеждат матурите сега /от 2007 г./.

През 2002 г. спечелих дело срещу началника на РИО Перник и ми бе отменено наказание „предупреждение за уволнение”. Поради непълно изписване на датите за матурите бе допусната грешка в определянето на датата за матурата по БЕЛ в нашето училище. С разрешение от МОМН матурата бе проведена в друг ден. Наказан бях с предупреждение за уволнение, но съдът реши, че вината не е моя, а е на МОМН – в неточното изписване на графика за матурите.

През 2003 г., в резултат от такова „ненужно писане на документи”, след анализ на 10 годишна история на матурите, в статията във в. Азбуки, бр. 3, 2003 г. „Проблеми от вчера и днес” формулирах 10 правила, които на практика сега се реализират в организацията и провеждането на матурите. Нямам претенция, че управляващите са се съобразили с моите изводи и са променили нормативната база за матурите, но може би съм помогнал за осмислянето на проблема. Това е видно от съпоставката на сега въведените правила за провеждане на матурите и 10-те правила, които формулирах през 2003 г. Ето извадка от тази статия „Посочените тук проблеми, противоречия и усложнения могат да се избегнат в бъдеще, ако се спазят няколко основни правила: 1. Матурите са равнопоставени по статут; 2. Датите на матурите са несменяеми и подредени в календарната, а не в учебната година; 3. Матурите са обособена самостоятелна дейност на държавата; 4. Училищата само подпомагат държавата при провеждане на матурата; 5. Матурата е отделена от обучението: учителите, които са подготвяли учениците, не участват в провеждането и оценката на матурите на същите ученици; 6. Училището подготвя учениците, а държавата проверява резултата от тази подготовка; 7. Дипломата се издава от училищата, но получаването на дипломата се защитава пред държавата; 8. Времевото регламентиране на дейностите, свързани с матурите, да става в календарната година с пълно изписване на датите /ден, месец, година/; 9.Ясно и изчерпателно регламентиране на дейностите, които трябва да осъществи всеки субект, ангажиран с матурите; 10.  Всичко, свързано с матурите, да се регламентира от един отделен документ, различен от ежегодното указание.”

За доказателство виж Наредба №3/17.05.2004 г. за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити и Заповед РД09-1253/03.09.2011 г.

Виж: Приложение 2

3. През 2004 г. след обстоен анализ на отношенията между спортните училища и спортните клубове публикувах статията„Училища и клубове – с общи интереси”, в. Азбуки бр. 13/2004 г

Виж: Приложение 3

4. През 2005 г. сам направих цялостно подреждане и пълен опис на документацията на училището и отразих недостатъците и противоречията в нормативната база за архивите в статията „Училищният архив”, в. Азбуки бр. 41/2006 г., които са преодолени в новата нормативна база на архивите.

Във връзка с провеждането на изпити на ученици от минали години срещнах сериозни затруднения поради липсата на ясен и систематичен ред в подреждането на архива. Затова през 2005 г. във връзка с такова „ненужно писане на документи” сам направих цялостно подреждане и пълен опис на документацията на училището за 20 годишния период на неговото съществуване. По време на това подреждане и описване открих редица противоречия в нормативната база на архивите и по специално архивите на училищата /институциите/, поставени в новата ситуация на документооборота, в новата социалнополитическа и управленска структура на обществото. Открояващите се недостатъци и противоречията в нормативната база за архивите отразих в статията „Училищният архив”. Приятно ми беше да открия, че тези недостатъци са отстранени в новата нормативна база на архивите.

Виж: Приложение 4

5. През 2006 г. въведох нов начин на водене на книгата за контролна дейност на директора /книга-опис на протоколи и класьор с протоколи/, а от 2011 г. този принцип бе въведен в страната чрез чл. 7 от Наредба 4.

В периода на управленската ми работа в училището, в резултат от такова „ненужно писане на документи”, изработих, преработих и утвърдих свои образци на протоколи за отразяване на проверки на директора, а след като ги попълвах ги описвах в т.н. книга за контролната дейност на директора. От експерт на РИО Перник ми бе направена устна забележка, че така не се прави. Обещах, че в книгата ще вписвам кратко представяне на  информацията от протокола. Този принцип на работа съм споделил и на съвещание на директорите от пернишка област и срещнах одобрение. Приятно бях изненадан, когато видях, че този принцип на работа е въведен като нормативно изискване в чл. 7 от Наредба 4 на МОМН  за документите в образованието /ДВ бр.70/2011/.

Виж: Приложение 5

6. През 2006 г. публикувах статията „Учителят като боксова круша” в. Азбуки бр.9/2006.

Анализът на идеята на г-н Шейнин учениците да бият снимки на учителите си, залепени на боксова круша, ми спечели неговото неприязнено отношение, но и трезва преценка на много колеги от Перник и страната и този експеримент не бе одобрен като практика.

Виж: Приложение 6

7. През 2006 г. публикувах статията „Училищната документация при провеждане на писмените изпити” в. Азбуки бр. 36/2006.

През 2005 г. сам направих цялостно подреждане и пълен опис на протоколите и писмените работи от изпити по години и отразих недостатъците и противоречията в нормативната база за провеждането и документацията на писмените изпитвания в статията „Училищната документация при провеждане на писмените изпити” в. Азбуки бр.36/2006. Споделеният опит бе одобрен от колеги от страната и се оказа полезен за тях. . Част от моите идеи съответстват на промените в наредбата за оценяването.

Виж: Приложение 7

8. През 2007 г. търсейки систематично съвпадение на 4 основни документа в училище /план, правилник, контрол и доклад/ публикувах статията „Годишните документи на училището” в. Азбуки бр. 36/2007.

Обосновах, че тези 4 документа трябва да бъдат с еднаква структура, което ще подобри не само работата с документите, но и ще се постигне систематичност в дейностите в училището.

Виж: Приложение 8

9. През 2008 г. изработих проект на наредба за спортна подготовка в спортните училища и след интернет обсъждане с директорите на СУ от Русе и Хасково го предложих в МОМН и МФВС /ДАМС/, а през 2010 г. той стана предпоставка за приемането на ал. 10 от чл. 23 на ЗФВС като нормативно изискване за създаване на такава наредба.

В периода на управленската ми работа в училището, в резултат от такова „ненужно писане на документи”, изработих и многократно преработих, а след интернет обсъждане с директорите на СУ от Русе и Хасково предложих в МОМН и МФВС /ДАМС/ проект на наредба за спортната подготовка в спортните училища. Реакцията на горестоящите беше „Кои сте вие, та ще пишете наредба?” През 2010 г., по време на дебатите в Комисията по образованието в НС за промените в ЗФВС, раздадох този проект на депутатите от комисията и той стана предпоставка за приемането в чл.23 на ЗФВС на нормативно изискване за създаване на такава наредба.

Виж: Приложение 9

10. През 2008 г. формулирах схващането си за необходимостта от системност в работата на директора на училище и публикувах статията „Направи система – улесни работата” във в. Азбуки бр. 10/2008 г

Убеден съм, че когато се систематизират дейностите и съответните документи се правят и по-малко грешки. Виж: Приложение 10

11. През 2008 г. в статията „Формата на обучение” във в. Азбуки бр. 31/2008 г обосновах, че нормативната база допуска възможността, а тя съществува и като практика за следното:  в дневна форма на обучение да се провежда отделен изпит /например по предмета „Спортна подготовка”/, който по същество е изпит в самостоятелна форма на обучение.

Г-жа Алипиева, експерт в МОМН и шеф на спортните училища ни забрани да провеждаме изпит по спортна подготовка за ученици, които са в дневна форма на обучение, но нямат група за провеждане на спортната подготовка. Директорката на 57 СУ бе уволнена за това. В статията доказах, че г-жа Алипиева не е права.

Виж: Приложение 11

12. През 2008 г. формулирах идеята за изработване на кодекс на образованието, а не закон и публикувах във в. Азбуки бр. 47/2008 г. статията „Кодекс на образованието, а не закон”.

След такова „ненужно писане на документи” излезе статията „Кодекс на образованието, а не закон”, публикувана във в. Азбуки бр. 47/2008 г., в която обосновах необходимостта от изработване и приемане на кодекс на образованието, а не закон с множество подзаконови актове.. Ако се погледне публикуваният на 14.02.2012 г. и внесен в НС на 05.04.2012 г. проектозакон за предучилищното и училищното образование ще се види, че той по-скоро прилича на кодекс на образованието отколкото на обикновен закон. Необходимостта от подобен кодекс се потвърждава и от този 351 членен проект за закон за предучилищното и училищното образование с 50 допълнителни и преходни разпоредби

Виж: Приложение 12

13. През 2010 г. на едно от съвещанията на директорите от пернишка област формулирах своя идея за индикатори за качество в образованието. След това се наложи, ръководен от мене екип от 5 избрани директори да работим 2-3 месеца по тази тема, а аз превърнах нощите си в дни, за да изпълня задачата.

Това „ненужно писане на документи” даде своя резултат, който представихме на следващо съвещание на директорите на училища от пернишка област. Надявам се работният екип, а предполагам и другите колеги са удовлетворени от нашия безкористен труд за „ненужно писане на документи”, а вероятно е имало значение и в работата на РИО Перник.

Виж: Приложение 13

14. През 2009/10 г., по време на дебатите за приемане на Закона за физическото възпитание и спорта, в качеството ми на упълномощен от директорите на спортните училища в страната инициирах приемането на адекватни на потребностите промени в чл.23, но най-вече относно наредбата за спортната подготовка в спортните училища

Преди и по време на дебата за чл. 23 от ЗФВС съм подготвил, променил или обработил над 20 документа с важно значение, защото се предлагаха на депутатите в Комисията по образованието в НС. В продължение на месеци изготвях тези документи и ги съгласувах с директорите на СУ от страната. Тези документи имаха решаващо значение за утвърждаване на такива текстове в чл. 23, които да бъдат адекватни на потребностите на спортните училища и за развитието на спорта в България. Целеполагайки тази адекватност не се съобразявах нито с министър, нито със зам. министър, нито с експертите на министерствата, когато защитаваха текстове, противни на тази адекватност. Стигна се дотам, че спретнах един „наръч” документи и ги предоставих на министър-председателя Бойко Борисов /неговата канцелария/, а това предреши по-задълбоченото разглеждане на нашите предложения от страна на МФВС. Засегнал съм множество „важни” хора и неслучайно усетих тяхната неприязън, особено след окончателното приемане на закона, с текстове, които бяха полезни за спортните училища, но не бяха желани от тях. Та в това се състои моето „ненужно писане на документи”.

В този период имах случай да помоля за мнение Началника на РИО Перник и Експерта по ФВС в РИО Перник, относно спорен текст в проекта на ЗФВС, но ми бе отговорено, че не могат да ми помогнат и аз се отказах да търся такава помощ от тях.

Така, в качеството ми на упълномощен от директорите на спортните училища в страната инициирах приемането от Комисията по образование в НС, а впоследствие и от самото НС на норми, които са полезни за спортните училища, които по неизвестни за мен мотиви МФВС не искаше да включи в закона – най-вече относно наредбата за спортната подготовка в спортните училища, но те бяха включени. Остротата на споровете е отразена в стенограмите от заседанията на комисията по образование. Най-неприятното за министерството на спорта може би беше фактът, че след мое писмено обръщение към депутатите от комисията бе отхвърлено предложението на МФВС за уволнението на всички настоящи директори на спортни училища – чрез текст от закона. След това обръщение параграф 64 от проекта на МФВС отпадна.

Виж: Приложения14

15. През 2010 г. направих презентации на два урока по философия, които бяха обсъдени и добре приети от учителите по философия от пернишка област и страната.

Презентации по философия за обучение на ученици в ХІ клас не успях да открия. Убеден съм, че и философските схващания могат да се представят визуално, макар и да е твърде трудно. Показах една от моите презентации на събрание на Асоциацията на преподавателите по философия в София и тяхното одобрение ми даде кураж да продължа. РИО Перник организира съвещание на учителите по философия за обсъждане на моите презентации. Получих одобрение от колегите, а по-късно и техните уверения, че ползват моите презентации и са полезни за учениците.

За тези презентации проф. Николай Васивев ми пише ”„Продължавай, приятелю! Това, което видях, е много интересно. Сигурен съм, че точно по този начин интернет поколението ще попие по-леко и по-трайно определени философски и общонаучни знания.”

Виж: Приложения15

16. През 2011 г., по време на отпуската си отделих 2-3 месеца денонощна работа за „ненужно писане на документи” и направих 60 страници критика на концепцията на МОМН за нов Закон за предучилищното и училищното образование.

Заглавието на този текст отговаря на неговото съдържание: „МОМН лъже себе си, нас или ГЕРБ?”. Този текст лесно може да се открие в блог „Райчо Радев”, а може да се открие и в множество други сайтове и блогове. Не получих неодобрителни становища и от специалисти и от неспециалисти. Колега от Пловдив издаде тази критика на концепцията в брошура, която предоставих на учителите в нашето училище и на други колеги. Одобрителни бяха и отзивите на експертите от РИО Перник, които бяха прочели критиката. Колежка от София ме информира, че моят текст, заедно с други такива е предоставила на премиера Бойко Борисов, за да се запознае с реалностите. Надявам се моят текст да е изиграл някаква роля в приземяването на проекта на ЗУО. Същият текст, в два варианта, може да се намери на адрес http://www.progresivno.org/dashboard.action - сайта на Института за прогресивно образование в „Публикации за образованието”.

Може би трябваше да си „трайкам” в блатото.

Виж: Приложение16

Второ обвинение:

По време на зимния лагер на групите в Шумнатица и Априлци съм допуснал злоупотреба със средства на училището

Всички аргументи за това обвинение отпаднаха и в основанията за наказание „Забележка” те не присъстват. Пълният текст на анализа ми на това обвинение може да се прочете в приложенията.

Виж: Приложения 17

Трето обвинение:

Присъствието на учениците в училище е съществено намаляло след моето връщане от отпуска.

Всички аргументи за това обвинение отпаднаха и в основанията за наказание „Забележка” те не присъстват. Пълният текст на анализа ми на това обвинение може да се прочете в приложенията.

В констативния протокол е посочено друго обвинение относно отсъствията – за извинителните бележки. Обяснението ми за него се съдържа в писмените ми обяснения, представени по-долу.

Виж: Приложения 18

Четвърто обвинение:

Влизал съм в ненужни противоречия с горестоящите институции и техни представители, както и не съм се разбирал с нито един от кметовете на Перник.

Всички аргументи за това обвинение отпаднаха и в основанията за наказание „Забележка” те не присъстват. Пълният текст на анализа ми на това обвинение може да се прочете в приложенията.

Виж: Приложения 19

Пето обвинение:

Ощетил съм бюджета на училището с изплащането на обезщетение на съкратен учител.

Забележка: в констативния протокол не е „констатиран” подобен факт, а в мотивите за наказание „Забележка” такъв не присъства. Пълният текст на анализа ми на това обвинение може да се прочете в приложенията.

Загубих делото поради недоразуменията в една норма в правораздаването в образованието, свързана с ролята и значението на Списък Образец 1 при промяна на щатното разписания в училище. Вече има тълкувателно решение на върховния съд (№4/2011), че Списък Образец 1 не е определящият документ при промяна на щатното разписание в училище. Това тълкувание не съществуваше по време на делото, а именно липсата на това тълкувание бе причината да не спечелим делото.

Виж: Приложения 20

Шесто обвинение:

Ощетил съм бюджета на училището с голямата отпуска, която ми бе разпоредено да взема.

Всички аргументи за това обвинение отпаднаха и в основанията за наказание „Забележка” те не присъстват. Пълният текст на анализа ми на това обвинение може да се прочете в приложенията.

Виж: Приложения 21

мотивите за жалбата и мотивите за проверката

Малко предистория: От 25.06.2010 г. до 09.12.2011 г. бях в платен годишен отпуск. По време на отпуска бях заместван първо от Десислава Стойова, а след това от Румен Станишев. След завръщането ми от отпуска Румен Станишев заяви, че желае да бъде назначен от мен на длъжността „Помощник директор по учебна дейност” /ПДУД/. Каза, че с Ваня Коконова са се разбрали и той е запазил в щатното и образеца тази длъжност, за да мога след отпуската да го назнача на нея. Не познавах Румен Станишев и имах намерение да изчакам известно време и да получа повече информация за него. Ваня Коконова ме покани на разговор и ме посъветва да го назнача на тази длъжност, като ме увери, че ако го направя, значи правя добро и на нея. Предположих, че е помолена за това назначение от длъжностните лица, от които тя е зависима – областния управител или някой от народните представители. Тя не направи уточнения, но разбрах, че с нея е воден разговор за назначаването на Румен Станишев в спортното училище. Казах, че не го познавам и ще си направя проучването за него. След няколко дни учителите и част от непедагогическия персонал ме поканиха на разговор и ми обясниха, че желаят Румен Станишев да бъде назначен като ПДУД, защото е работил за интересите на училището и ще бъде полезен. Приех тяхното предложени и го назначих.

Мотивите на жалбоподателите

Съдържанието и стилът на жалбата определят персонално основният  жалбоподател, а именно гл. счетоводител на училището, а в някои от обвиненията вероятно са и съдействали шофьорът, председател на СБУ в училището и касиера на училището. Това предположение правя поради факта, че тримата са в основата на всички „акции” срещу мене, а то се потвърди и от споделеното с мен от шофьора, че е запознат със жалбата.

Главният счетоводител е добър професионалист. За това съдя по факта, че в нейната работа не са допуснати съществени пропуски, което се констатира от одита и от лицата, с които тя професионално взаимодейства. След отделянето на общежитието от училището /2009/ документооборота намаля и обемът от работа на гл. счетоводител намаля. Бюджетът на училището също намаля, както с отделянето на общежитието, така и поради намаляване на броя на учениците в училището – в момента са 114 ученика. При този обем от работа не е необходим цял щат за главен счетоводител. Тя може да се осъществява и от ½ щат главен счетоводител. Проучих и правната възможност за това. През 2010 г., имайки предвид, че тя е пред пенсия реших да се ориентираме към промяна на щата на главния счетоводител след нейното пенсиониране. Пенсионирането ѝ е осъществено 2011 г. от заместващия ме директор Десислава Стойова. Тя не е променила щата на главния счетоводител и е сключила нов договор – на пълен щат. Това, че е оставила на работа пенсиониралата се служителка е добре, но не е добре за бюджета на училището, че тя е запазила и целия щат, след като тази работа може да се извършва от ½ щат.

Мотивите на гл. счетоводител да съдейства за моето уволнение са определени от факта, че в заседание на ръководството на училището, в нейно присъствие заявих, че една от възможностите да осигурим средства в новия бюджет на училището, за основните дейности, свързани с издръжката на училището и  спортната подготовка на учениците е намаляването на щата на главния счетоводител. Впоследствие й предложих да подпишем допълнително споразумение за ½ щат. Тя не се съгласи. Категорична беше, че иска да бъде на цял щат. Изчаквах я да размисли и да се съгласи в полза на училището. Шофьорът ми обърна внимание, че си създавам допълнителни главоболия, които няма да доведат до нищо добро. Това, а и спецификата на нейния характер, ме накара да предположа, че тя ще търси всякаква възможност да запази цялата си заплата, включително и чрез отстраняването ми от работа.

Възможности за моето отстраняване тя е видяла в следните предпоставки:

1.Очаква подкрепа от страна на Ирена Соколова, народен представител от ГЕРБ.

Известно време се спекулираше, че главната счетоводителка е нейна леля, но установих, че това не е истина. Оказа се, че само са работили заедно в пернишкия профилакториум и от там се познават. Това познанство ѝ е давало основание да предполага, че Ирена Соколова ще окаже съдействие в акцията срещу мен. Вероятно я стимулира и предизборното обещание на Ирена Соколова, да съдейства за смяната ми с Румен Станишев, заявено на събрание в Перник, кв. Изток, ресторант „Валентино”.

2. Очаква одобрение за моето уволнение от страна на МОМН, защото е запозната с моите противопоставяния относно нормативната база на спортните училища.

Противоречията ми с експерти от МОМН са многократни, но винаги съм ги предизвиквал на принципна основа – за преобразуването на училището, за статута и оценката по спортна подготовка, за наредба за спортната подготовка, за статута на учителите по спорт, за групите в паралелката в спортните училища /СУ/, за професионалната подготовка в СУ, за учебния план на СУ и др. п. В края на краищата подобренията в нормативната база на спортните училища се ориентираха в посоката на моите текстове. Това най-ярко личи в промените в чл. 23 от Закона за физическото възпитание и спорта, където, в качеството ми на упълномощен от директорите на спортните училища в страната, инициирах приемането от Комисията по образование в НС, а впоследствие и от самото НС на норми, които са полезни за спортните училища. Предполагам, че моята критика на нормативната база и концепцията на МОМН за ЗУО мотивира МОМН за уволнението ми.

3. Очаква одобрение за моето уволнение от страна на РИО Перник, защото е запозната с противоречията ми с Началника на РИО Перник и експертите по повод на нормативни „недоразумения” за спортните училища и конкретни проверки от РИО, както и за наказанията ми.

4. Очаква одобрение за моето уволнение от страна на МФВС, защото знае, че имам противоречия с МФВС относно промените в чл. 23 от Закона за физическото възпитание и спорта.

5. Очаква подкрепа от страна на ГЕРБ. Знае, че ръководството на ГЕРБ в Перник настоява Румен Станишев да заеме мястото на сегашния директор на училището.

Шофьорът е мотивиран за моето отстраняване от факта, че заявих прекратяването на допълнителните му ежемесечни възнаграждения, които са му дадени от заместващите ме: веднъж 50 лв. от Десислава Стойова – за работа по поддръжка на стария автобус и още веднъж 50 лв. от Румен Станишев за ремонтни дейности в училището. Тези допълнителни възнаграждения не само са нецелесъобразни за училището, но са лишени и от реално основание. Те са лишени и от морално основание, защото шофьорът, в качеството му на председател на организацията на СБУ, знае много добре затрудненото финансово състояние на училището. Недоумявах защо са му дадени тези 100 лв. След като уточних, че тези 100 лв. получава нецелесъобразно, заявих, че от м. март той няма да ги получава, защото прави малко курсове на ден и в месеца, защото новият автобус не се нуждае от сериозни ремонти както стария автобус и защото месечните ремонти в сградата на училището са малко и че аз поемам сам и безвъзмездно да осъществявам ремонтните дейности в сградата на училището. В един следващ изострен разговор той ме заплаши със спретване на стачка и искане на моята оставка. Отговорих му, да правят каквото искат, но това, че са си раздавали нецелесъобразно пари, при положение, че няма пари за лагери, храна, екипировка на учениците е некоректно. Тези „тарикатлъци” са за сметка на издръжката на учениците.

Касиерката на училището, която е и личен състав и домакин, е добър професионалист, но в определени случаи, дори и когато не е права, не е в състояние да овладява емоционалните си реакции, за което са ми обръщали внимание и учителите и служители от РИО Перник и Община Перник. Неприязненото отношение на касиерката към мен избуява в отделни конкретни случаи. Тя е мотивирана за моето уволнение, защото изисквам стриктно спазване на работното време, изпълнение на служебните задължения в определения срок /за заповедите за отпуска, за допълнителните споразумения и др.п./, изисквам обобщена информация, за която е необходимо да работи, а тя го приема като излишна работа, и др.п. Тези мои изисквания тя възприема като лично, негативно отношение към нея.

Шофьорът и касиерката имат същите очаквания както посочените в мотивите на главния счетоводител.

За анонимността на жалбата

Комисията, в лицето на Румяна Гьорева, ме уведоми, че жалбата е от колектива, но не е придружена от подписи, т.е. тя е анонимна и ме увери, че РИО Перник е задължен да направи проверка по сигнала. Когато се разбра, че проверката е по жалба от колектива, много от колегите споделиха, без да ги питам, че с такава жалба те не са запознати и не са подписвали, включително и председателят на синдикалната организация на НУС в училището, в който членуват само учители.

За мотивите за проверката

Интересно е да се осмисли тенденцията в провеждането на проверката. Проверката е дейност и като всяка дейност има свой същностен предмет на дейност, но като всяка дейност в реалния живот тя може да бъде обременена и от външни въздействия, непроизлизащи от същността на този предмет на дейност. По редица поведенчески актове на членовете на комисията, по средствата и методите, които те използваха, може да се разпознае наличието на външни фактори, които не произлизат от същността на проверката. Възможни са три измерения на целите на проверката: търсене на вина на директора, търсене на невинност на директора и търсене на истината в дейността на директора. Доверявайки се на 12 годишната ми директорска практика и множество проверки, които са ми правени, нямам основание да приема, че тази проверка има за цел да установи невинност на директора, както и истинността на фактите в жалбата и че по повод на тази неоснователна жалба се е намесила волята на висшестояща институция или неин представител, а може би действа някаква много особена „омерта”.

За скритите мотиви в жалбата и отношението на РИО Перник

В основата на този тормоз, който изживях, както и притесненията на колектива на училището, по време на проверката по тази жалба е материалният интерес на малка група от непедагогическия персонал. Главната счетоводителка не може да приеме, че ще получава само ½ от заплатата си, независимо, че ясно знаеше финансовите затруднения на училището и че не е необходим цял щат за гл. счетоводител. Имаше подкрепата на шофьора на училището. Той ме познава и разбира, че няма да се подам и да му давам по 100 лв. месечно, за да съм в управленско спокойствие и професионално равновесие и това определя интереса му да бъда отстранен от длъжност. Той знае много добре финансовите затруднения на училището и независимо, че е публична личност /синдикален лидер/ се съобразяваше преди всичко със собствените си интереси. Касиер-домакина, която също познава добре финансовото състояние на училището и въпреки това е против моите намерения за промени.

Трудно ми е да разбера моралните им мотиви да настояват чрез жалбата да бъда отстранен от работа, за да вземат незаслужени пари от бюджета на училището, независимо, че поради такива разходи не можем да осигурим средства за съществени дейности в училището /екипи, лагери, храна, транспорт/, от които зависи имиджът на училището, приемът, успехът на нашите ученици. Категорично заявих, пред проверяващата комисия и колегите, че няма да отстъпя от намерението си да отстраня излишните разходи, а за да не го направя, комисията ще трябва да ми намери такива прегрешения, че да ме уволнят дисциплинарно. По-късно, от споделени мнения с интонационни особености разбрах, че РИО Перник няма нищо против да се стигне и до там. Това вече съвсем ме изненада.

Оказа се, че моето отстраняване от работа не е продиктувано само от реакцията срещу моите намерения за финансово оздравяване на училището. Оказа се, че тази реакция съвпада, а вероятно е и продиктувана от намерението на организацията в Перник на управляващата партия ГЕРБ да намери престижна длъжност на своя член Румен Станишев.

Странно ми беше, когато в първия ми разговор с началника на РИО Перник, по повод на жалбата, бях поканен да помисля сериозно, защото обвиненията в анонимната жалба са сериозни и дали не е по-добре да си разменим длъжностите с Румен Станишев - аз да стана ПДУД, а той да стане директор на училището. Това предложение не само е унизително, но и с много голяма степен на вероятност е равнозначно на уволнение. Началникът ми обясни, че не желае да остана без работа преди пенсионирането ми и е по-добре да приема предложението. Мотивът е, че това ще бъде в интерес на училището, ще спре напрежението и ако не се съглася вероятно ще продължи писането на жалби и ще трябва да се правят нови проверки, а РИО Перник няма толкова голям апарат, че да прави постоянни проверки. Поканен бях и от добронамерените експерти да приема това предложение, за да не остана без работа. Защо ли е това навиване??? Предположих, че по стар тоталитарен навик е направена поръчка „отгоре”, т.е. от началника на началника, т.е. от министъра или от областния управител или от народен представител.

Информирах за ставащото Петър Петров, народен представител от ГЕРБ, когото познавам, но той ми отговори, че не е запознат със случая и ще го провери. Той изрази своето неодобрение към подобен подход за смяна на директор на училище. По-късно Ваня Коконова ми обясни, че се е срещнала с Петър Петров и го е запознала с „факти”, които са му изяснили, че не съм от добрите директори. Един от тези „факти” е, че съм наказван 2002 г. за матурите. Не зная дали Ваня Коконова е уточнила, че съдът отмени това наказание, че през 2003 г. по повод на това наказание и в резултат от анализа на матурите за предходните 10 години формулирах посочените по-горе 10 правила, които сега са в основата на правилата за провеждане на матурите. Попитах я за статията, но се оказа се, че не я е чела. Интересно ми беше, че тя е търсила тъмни краски в моя образ. Защо се връща към стари, отпреди 10 години мои „прегрешения”, а не иска да види, че в настоящата ситуация съм прав, че искам да преустановя ненужното пилеене на средства за кухо работно време? Защо ли трябва да бъда представен като човек, достоен за уволнение? Защо ли???!!! Явно не е важно какви ще бъдат резултатите от проверката – важно е сам да се откажа от длъжността директор или да бъда отстранен. Защо ли???

Споделих с ръководството на училището предложението на началника на РИО Перник да направим размяна на длъжностите с Румен Станишев. Странен ми се видя упрекът на Румен Станишев, че ме е предупреждавал, че ще си имам сериозни проблеми ако настоявам за изпълнение на моите намерения, ако засегна гл. счетоводител и шофьора. Заяви ми, че ме е „спасявал” досега два пъти от тях, но сега вече е невъзможно, защото жалбата е подадена.

Сега разбирам, че тези „сериозни проблеми” са предпоставени от друго място и от други мотиви и че жалбата е само брънка от сценария за моето отстраняване от длъжност и назначаването на Румен Станишев.

Мнението на педагозите

На 01.03.2012 г. се проведе заседание на ПС, в което участва и главния счетоводител. Представен беше проектобюджетът на училището за 2012 г. Стана ясно и от нейните думи, че бюджетът е недостатъчен и че трябва да се търсят начини за намаляване на разходите. Запознах ПС с намеренията ми за отстраняване на нецелесъобразните разходи: 1. длъжността на гл. счетоводител да стане ½ , 2. да се прекратят допълнителните плащания на шофьора, като заявих, че безвъзмездно ще поема ремонтите в училището, 3. да се промени длъжностното изпълнение на дейностите по чистенето, охраната /пропускателния режим/, храненето на учениците и административното обслужване в дирекцията с цел намаляване на ФРЗ.

Учителите поставиха директно въпроса за намаляване на разходите за ФРЗ, за намаляване на щата в счетоводството, за намаляване на разходите за техническия изпълнител в дирекцията, за намаляване на разходите за материали и консумативи. Главният счетоводител не отговори на въпросите: защо тя не е освободена след пенсионирането, както е при учителите, а е останала на работа, при това на цял щат след като в счетоводството не са необходими два щата; защо са дадени тези 100 лв. допълнително заплащане на шофьора.

В изказванията на колегите намерих пълна подкрепа на намеренията ми за отстраняване на излишните разходи, което е отразено, макар и не съвсем точно в протокола от същото заседание.

            Странна ситуация

            Посочените тук същински интереси, които са мотивирали подаването на жалбата, представих на Ваня Коконова. Очаквах да ме подкрепи в усилията ми да осигуря средства за същинските дейности в училището като отстраня ненужните и нецелесъобразни разходи в училището във ФРЗ. Вместо това тя ми обърна внимание на стари мои „грехове” и че след връщането ми от отпуска съм създал напрежение в училището, а при Румен Станишев не е имало такова. Естествено е, че няма да има напрежение, защото не само, че не е предприел действия, но не е имал и намерение да предприеме действия за отстраняване на ненужните разходи във ФРЗ. Напрежението е създадено не от мен, а от ситуацията, която са създали заместващите ме, като са удовлетворили неоснователни претенции на малка група хора. Интересите на тази малка група се сблъскаха с професионалните и моралните ми принципи и това инициира напрежението. Тези интереси не само, че нямаха подкрепа от колектива, но и срещнаха категоричен отпор от ПС.

            Странното е в това, че началникът подкрепя интересите на тази малка група, свързани с нецелесъобразно получаване на пари, а отхвърля общия, същинският интерес на училището и не подкрепя моите усилия да преустановя това ненужно пилеене на пари при наличието на жизнено важни потребности от подобряване на условията за спортна подготовка, формулирани от един от учителите по спорт пред ПС в следния въпрос: Какво е това спортно училище, ако учениците не получават храна, екипировка, ако не ходят на лагери, ако не участват на състезания, а това предполага пари?!

 „другарски Съд” над директора, организиран от началника на рио

На 05.03.2012 г. получих Констативния протокол от проверката и в същия ден проведох разговор с  Ваня Коконова. Отхвърлих предложението и за размяна на длъжностите, т.е. доброволно да  се откажа от длъжността  „директор” и да стана пом. директор, а Румен Станишев да стане директор. Сам да се откажа от законно защитената на конкурс длъжност и да я предоставя на друг, което означава да сложа „кръст” на цялата си дейност досега, да приема, че „обвиненията” са основателни и правилни и да призная, че моите принципи нищо не струват.

Ваня Коконова поиска да се срещне с ръководството на училището и това на синдикатите, а на срещата да присъства и главния счетоводител. Оказва се, че личността на гл. счетоводител е много важна за нея – вероятно, защото е автор на жалбата и защото е „мнимата леля” на депутата Ирена Соколова. Обясних и, че в училището съм създал и функционира Съвет за сътрудничество в училището, в който участват по двама представители от синдикатите, треньорския съвет и ръководството на училището, а в съвета е включена и гл. счетоводителка. Уточнихме времето за сряда /07.03.2012 г./ от 14.00 ч., но по-късно тя пожела срещата да се проведе на 06.03.2012 г. /вторник/, защото другите участници били заети. На самата среща разбрах, че тези „другите” е само Венета Миланова, председател на общинската организация на СБУ, а Ваня Коконова уточни, че тя е поканила Венета Миланова.

            Все още не съм допускал, че на Ваня Коконова и е поставен ултиматум от управляващите от ГЕРБ да ме освободи от длъжност и да назначи на мое място Румен Станишев.

Ситуацията /сценарият продължава/

С присъствието, начина на водене на срещата и изказаните съждения Ваня Коконова насочи  колегите към критика на директора, а не към изясняване на тяхната позиция за оздравителните намерения на директора. Струваше ми се, че съобразяваше думите си с това, как ще звучат те в ушите на стоящи по-горе от нея. Обясни, че е поискала тази среща след като съм отказал да стана пом. директор на Румен Станишев. Обясни колко е недоволна от моята работа като директор, посочи, че многократно съм наказван от всички началници на РИО и че заради мен не е получила повишение на заплатата си. В изказването си направи твърде странното изявление, че все още не може да ме уволни, защото съм добър в документацията. Пред кого и защо се оправдаваше?

С тези си съображения Ваня Коконова казваше: ето ви по-добрия директор, това е Румен Станишев, аз него го одобрявам, а не Радев, затова засвидетелствайте своята вярност на Румен Станишев и критикувайте Радев. През глава „хукнаха” емоции и мисли: колко Румен Станишев е добър, и колко Радев е недостоен за директор. Отприщи се „бента на народното недоволство” срещу Радев. Ясно е, че за 12 години съвместна работа са преживени и хубави и лоши събития и директорът е предизвиквал и приятни и неприятни преживявания. Всеки си спомняше и бивало и небивало и хвърляше кал.

Знаех, че в управленското мислене на Ваня Коконова съществуват реминисценциите от „татово” време, но не съм очаквал да устрои това духовно и професионално аутодафе на моята личност и работа. Явно поръчката е била ултимативна.

В „подпалването и припалването на огъня” срещу мен активно се включи и специалистът по тези „работи” Венета Миланова, общински председател на СБУ. Убедих се, че именно за това е поканена от Ваня Коконова. Разбрах и защо малко преди събитието бе проведено „организационно” събрание на синдикалната организация в училището. На това събрание Венета Миланова е проявила добре познатото ми нейно „режисьорско” умение, разпределила е „ролите” и е уточнила „репликите” на „актьорите” така, че да се пренасочи разговора от намеренията на директора за финансово оздравяване на училището към критика на директора, на неговия стил на управление. По време на този „инквизиторски” съд тя говореше срещу мен повече от всички останали. Помислих си, че тя е пребивавала в СУ „Олимпиец” повече и от мен. Съмнявайки се в словесната дарба на своя синдикално подчинен тя го прекъсваше на втората дума и започваше да сипе „огън и жупел” срещу мен.

            Една добра дума не се каза за мен. И никой не смееше.

На тази среща ми направи впечатление следното: след като заяви своето негативно отношение към мен и своята подкрепа за Румен Станишев, Ваня Коконова започна поединично да пита всеки от присъстващите за личното му мнение. Това е традиционен прийом, от „татово” време, придружен с внушаване на мнение под страх: началникът иска да кажеш директно и веднага това, което иска да чуе, а какво иска да чуе той предварително го е казал. Предпоставката за приложимостта на този прийом е следната: йерархията на чиноподчинението в мисленето на учителя поставя длъжността на Началникът на инспектората на много висока позиция, а в посттотарлитарните реминисценции на съзнанието образът на този началник битува с принципа „Каквото каже началникът, това става”. Естествено учителите да се стъписат пред мнението на човека, които е облечен в ореола на това възприятие и е с огромна власт в образованието за региона. В страха си за утрешния ден учителят се пита: ами, ако наистина Румен Станишев стане директор, а това ще стане, след като началникът на инспектората го иска? Затова учителят казва това, което началникът иска да чуе. Пред себе си учителят няма да признае тази своя гузна позиция, защото има нужда от себеуважение и ще облече своята „наведена поза” пред началника в поредица от илюзии, себеоправдания и самозалъгвания.

Какви са мотивите на началника на РИО Перник ?:

Да постигне намерението си за моето отстраняване. Да ме унижи пред колегите, като ги манипулира срещу мен. Да даде възможност на подчинените ми да се гаврят с мене. Да ме принуди психически да не издържа и сам да се откажа. Неудобният да бъде смачкан. Ваня Коконова направи „наколенка”, на синдикатите и отиде към една от добре познатите форми на разправа с неудобните от „татово” време /съд от колектива/, защото не намери законово основание да ме отстрани. Тя пази себе си пред областния управител и депутатите, а вероятно и МОМН и е готова да стигне до най-драстични форми на въздействие за отстраняване, за да угоди на тези от които зависи оставането и на поста Началник на РИО. Готова е да подкрепи „тарикатите” и да унижава  директора пред учителите и непедагогическия персонал – това може да го направи само страхливец и духовно слаб човек. Тя като духовност не е достойна за моето уважение, но е удобна като манипулатор и маша за изпълнение на политическите поръчки на нейните началници. От емоционалното ѝ излъчване и неадекватното и поведение струеше желанието да изпълни нечия външна воля, тази чужда воля обливаше лицето, мимиките, жестовете и думите. Това още веднъж ми подсказваше, че не е лишено от основание предположението ми /с висока степен на сигурност/, че по-голямата част от направените ми проверки в 12 годишното ми управление са по поръка на горестоящи.

Вече не се съмнявах, че отстраняването ми е поръчка „отгоре”.

Искам да разбера истината за мотивите на колегите.

Омръзнал ли съм им? Грешки ли съм направил? Може би се надяват, че моето отстраняване ще осигури средства за училището и всичко ще тръгне по мед и масло. А най-вероятно колегите се надяват на благоразположението на ГЕРБ към своя човек и да осигурят не само допълнителни средства, но и други придобивки за училището. Вероятно имаха предвид, че по законен ред, но с „благословията” на ГЕРБ бяха отпуснати допълнително средства за закупуването на новия ни автобус, и беше разрешена паралелката в 6 клас с 10 ученика. Вероятно така управляващата партия подсказа на учителите, че ако директорът е човекът от ГЕРБ ще има „благинки” за училището и за тях, а ако остане Райчо Радев няма да има такива. И от друга страна, може би, защото като се меся в работата на началниците /РИО, МОМН, МФВС/ това води и до неприятности за учителите. Предполага се, че ако мен ме няма тези неприятности ще изчезнат.

Забележка: Никой от колегите не е толкова тъп, че да не разбере причината за ставащите събития: Райчо Радев е неудобен на властимащите, а Румен Станишев е член на партията на властимащите, затова Румен Станишев трябва да стане директор, а Райчо Радев да бъде отстранен от тази длъжност – това е повелята на Партията. Премисляйки своята позиция през призмата на това условие, всеки служител би забравил собствените си прегрешения и би потърсил „прегрешения” на Райчо Радев, дори и да са направени в полза на училището или в полза на самия служител – нали трябва да оправдае пред себе си подкрепата за началника на РИО. Е, уплашени, стресирани, притеснени, надяващи се, услужливи, сервилни учители могат да се намерят във всяко училище, защото тези състояния, нагласи, чувства, оценки и преоценки са резултат от отчужденото битие на човека, подсилени от кризата в България – икономическа, финансова, социална и духовна.

Конкретни изказвания

Учител: Г-жо Коконова, кой трябва да търси заместник за отпуската на служителя. На г-н Радев вие ли му търсихте заместник или той?  Аз не излязох в отпуск, защото не ми намери заместник.

Ваня Коконова отговори, че директорът трябва да търси заместник

            Аз – не коментирах, защото ми беше неприятно да се спекулира по този начин. Учителят знае много добре, че търсих заместник, но не успях да намеря. Търсих такъв и чрез експерта в РИО Перник, но и той не намери заместник за учителя. В базата данни за заместващи учители не открихме такъв.

            Съчките хвърлени от бабата в огъня на кладата се увеличаваха.

Служител: Г-н Радев правеше всевъзможни промени в ПМС 66 и тогава имах огромни трудности с изчисленията за половинки щатове на служителите.

Аз – не се обяснявах, че тогава /преди години/ поради липса на пари търсех оптималния вариант за разпределение на щатовете, за да ги адаптирам към необходимите дейности, защото това тя го знае много добре, и е вярно, че създаваше затруднения за нея да изчислява заплатите, но сега и е удобно да излее емоциите се срещу мен, защото „голямата началничка” това искаше да чуе. Обясних, само това, че всичко е правено съобразно кодекса на труда и другите нормативи документи. Това го знае и гл. счетоводителка, но си мълчи, защото съчките хвърлени от бабата в огъня на кладата се увеличаваха.

            Почти всички намериха своите „съчки” и ги „хвърляха в огъня”.

Колкото повече обвинения чуваше Ваня Коконова, толкова по-добре се чувстваше.

Какво постигна Началникът на РИО?

Вкорени напрежение в училището дълготрайно.

Пренасочи мисленето на колегите от проблемите на училището към обвинение на директора, чрез добре замислена манипулация, като впрегна СБУ за подкрепление. 

Доказа на колегите: че иска да бъде назначен за директор Румен Станишев на мястото на Райчо Радев; че е предложила на Райчо Радев да размени длъжността си с Румен Станишев: директорът да стане помощник, а помощникът – директор; че Райчо Радев е отказал да отстъпи длъжността „директор” на Румен Станишев; че „грешникът” Райчо Радев е причината тя, Ваня Коконова да не получи повишение на заплатата

Внуши на колегите, че ако назначи човекът на ГЕРБ ще се постигне следното: началниците „отгоре” ще бъдат удовлетворени; тя ще бъде удовлетворена, защото и нейните началници „отгоре” ще бъдат удовлетворени; проверките и напрежението в училището е по вина на Райчо Радев; РИО ще спре тези неприятни за колегите проверки, ако се махне Райчо Радев; ГЕРБ ще осигури редица придобивки за училището, както осигури закупуването на автобуса, ако за директор бъде назначен Румен Станишев.

Демонстрира следното: своята духовна и морална немощ; своето професионално падение – потърси подкрепа от подчинените на подчинения си за отстраняване на своя подчинен; не подкрепя търсенето на решение на финансовите затруднения на училището, а подкрепя засегнатите от мен „тарикати”; показа как ще действа РИО и в условията на новия закон за образованието и как РУО ще запази функцията си на инструмент за изпълнение на политически поръчки, защото правилата остават същите;

Какво не постигна началникът на РИО?

Не успя да ме изведе от равновесие и сам да се откажа от длъжността си. Заявих неколкократно, че за да ме отстрани трябва да намери законово основание за това. „Философското” ми търпение бе подложено на изпитание.

Какво предприе началникът на РИО след тази среща?

Към този момент аз съм в отпуска, по графика за 2012 г. – от 05.04.2012 г. до 04.05.2012 г.

На 12.04.2012 г. от 9 ч. бе насрочено заседание на ПС за приема. Реших, че приемът е важен проблем за училището и реших да присъствам, независимо, че съм в отпуска. Пристигнах към 9.10 ч и на вратата на учителската стая се засякохме с Ваня Коконова. Явно беше дошла да участва в заседанието на ПС. Попита ме не съм ли в отпуска и след отговора ми, че независимо, че съм в отпуска дойдох за съвета заради приема, влязохме в стаята. Заседанието течеше по установения ред. Когато Румен Станишев приключи с поредната точка от дневния ред даде думата на Ваня Коконова. Тя помоли аз и Румен Станишев да напуснем залата, защото искала да проведе разговор с членовете на ПС.

Стана ми ясно, че идва да разговаря с колегите да съдействат за моето отстраняване от длъжност. Не се излъгах. Когато Ваня Коконова излезе от съвета я попитах, защо продължава да търси варианти за моето отстраняване тя отговори: „Промяна трябва да има.” Попитах я, защо продължава да търси моето отстраняване, след като сега работим добре, тя заяви отново: „Промяна трябва да има, но само ти не разбираш това. Изкарай си отпуската и след това ще говорим.”

Стана ми ясно, че натискът отгоре е жесток и няма да спре докато не бъда отстранен от длъжност. Оказа се, че само аз не разбирам, че промяна трябва да има. Вероятно не разбирам, че промяната се иска отгоре, а не защото е необходима. Спомних си изявлението ѝ, че ще ѝ помогна, ако назнача Румен Станишев за ПДУД, спомних си и това, че областният управител, в мое присъствие, на тържеството за раздаване на дипломите, посочи като директор на  училището Румен Станишев и разбирам, че тя е жестоко притискана.

Убеден съм, че Ваня Коконова отново е пристъпила към прийома на поединичния разпит и предполагам, че по време на този „таен разговор” е било заявено категорично питането: За или Против Радев; За или Против Станишев. Манипулацията с внушаването на страх е в пълен ход. Вероятно е изготвен и някакъв документ за колективно искане за моето отстраняване от длъжност.

НЕДОСТОЙНО, Г-ЖО КОКОНОВА, КОЛКОТО И ДА ВИ ПРИТИСКАТ!

Напрежението нараства

Станалите събития и разговори след тази среща ми подсказаха, че Ваня Коконова ще търси път за моето отстраняване от длъжност не само в професионалната ми работа. Предполагам, че ще бъдат включени и други структури и механизми на управлението, за да се изпълни поръчката на властимащите, на управляващата партия. За това ми говори и фактът, че след тази среща Румен Станишев придоби самочувствието на реален директор на училището и дори си позволи да направи неуспешен опит да ме отстрани от заседание на ПС на 20.04.2012 г., което разглеждаше проекта за квалификация на педагогическите специалисти. Той заяви пред членовете на ПС, че трябва да напусна педагогическият съвет, защото съм в отпуск. Вярно е, че съм в отпуска – по графика за отпуските за 2012 г., а за заместващ ме директор съм назначил Румен Станишев – с ограничени отговорности, но това не означава, че не нося отговорности за училището, вкл. и за проекти, които са дълготрайни.

Нормалният ритъм на работа в училището бе нарушен от Ваня Коконова, началник на РИО Перник.

Писмените обяснения

В настоящия текст включвам и писмените ми обяснения за „нарушенията”, посочени в искането на обяснение, защото те също „говорят” за неуспешното търсене на обвинения. В това искане на обяснение е включено едно от  посочените по-горе обвинения в жалбата, /за злоупотреби по време на лагера/, което отпадна след обясненията и 4 „разкрити” по време на проверката „нарушения”, които не са необходимите и достатъчни основания за наказание по КТ, още повече, че предприех мерки за тяхното отстраняване по време на проверката или веднага след получаването на предписанията.

ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ

от директора на Спортно училище „Олимпиец” Перник

поискани от Началника на РИО Перник Ваня Коконова

с писмо изх.№ РД-08-03-263/05.03.2012 г.

относно информация в Констативен протокол № КД-03-02-003/24.02.2012 г.

по първа точка

Не е вярно, че не съм „осъществил контрол” и че съм „допуснал с бюджетни средства на СУ „Олимпиец” град Перник да бъде заплатен зимния лагер в база „Шумнатица” – Боровец на лице /студент/, което няма статут на ученик в училището и което към момента на проверката от РИО Перник на 14.02.2012 г. не е възстановило сумата от 120.00 лв. в СУ „Олимпиец”-град Перник”. Документалната грешка не е по вина на СУ „Олимпиец”

Контролът по изразходването на средствата на СУ „Олимпиец” се осъществява съобразно правилата установени в СФУК, а те са спазени и в цитирания случай. Видно от констатациите по т.3 от Констативния протокол е установено, че плащането на лагера е осъществено с установените от закона финансови документи. В една от копираните фактури е записано, че училището е заплатило „за база „Шумнатица” Боровец- за 29 ученика и 1 студент”, но този запис е резултат от спецификата на счетоводната програма на УОС. Обясненията от УОС бяха, че възрастните хора, които пребивават на лагера се изписват от програмата като „студент”. УОС представи документ удостоверяващ това. /прилагам копие от него/.

Училището не е заплатило „за 29 ученика и 1 студент”, а е заплатило за 29 ученика и 1 ръководител и този ръководител е Росица Янкова, главен учител в училището. Този т.н. „студент” Росица Янкова няма да заплаща посочените 120 лв., защото тя е участвала в лагера в качеството на ръководител на лагера и е със статута на учител по информатика и математика в СУ „Олимпиец” Перник. Тя е определена за ръководител на лагера съобразно правилника на училището и с решение на ПС.

            Видно от документите ръководители на лагера са 3 – Иглика Милентиева, Цветанка Кирилова и Росица Янкова. Разходите за 2 от тях се осигуряват от УОС, а за третия – от СУ „Олимпиец” и това е видно от посочените документи. /прилагам заповеди за ръководителите/

            В Констативния протокол са допуснати 2 грешки по отношение на статута и клубната принадлежност на Александра Накова. Александра Накова не е ученичка и не е от СК „Металург”. Това е видно и от цитираното обяснение на Иглика Милентиева. Тя е студент в НСА и състезател на СК „Кракра”.

            Александра Накова е ползвала таксата за лагера в „Шумнатица” на мястото на отсъстващия ученик Алекс Елисеев и както е посочено в приложеното обяснение на Иглика Милентиева тази такса ще бъде платена от СК „Кракра” на СУ „Олимпиец”. След лагера бе уточнена процедурата на плащане и вместо тя да бъде платена на УОС, а след това УОС да я върне на училището, таксата /112 лв./ бе платена в касата на СУ „Олимпиец”, след издаване на нарочна заповед за целта.  /прилагам копия от тази заповед и касовата бележка/

по втора точка

Не е вярно, че не съм осъществявал контрол на дежурството в коридорите. Такъв контрол съм осъществявал периодично, но не съм вписвал информацията от проверките си в съответен протокол. Контрол по дежурството на учителите се осъществява и чрез видеонаблюдението в коридорите.

По време на проверката по жалбата е проверено и дежурството в коридорите. Не съм поканен от комисията и затова не съм участвал в тази проверка. На 22.02.2012 г. комисията написа протокол от тази проверка /вх. № 124/22.02.2012 г./ и констатира отсъствия на дежурни в коридорите. Във връзка с констатациите издадох заповед №114/23.02.2012г за представяне на писмени обяснения от служителите, които не са изпълнявали служебните си задължения в посоченото в протокола време.

По точки 3 и 4 от протокола вх. № 124/22.02.2012 г. За дежурството в коридорите:

За причините за отсъствието на дежурните учители на 20.02.2012 г. /понеделник/ в междучасието, между ІІІ и ІV час и на 22.02.2012 г. /сряда/ в междучасието между ІІ и ІІІ час, от обясненията на отсъствалите учители установих следното:

За отсъствието на 20.02.2012 г. на дежурен учител на ІV етаж Зоя Стефанова – приложено обяснение с вх. №132/27.02-2012 г. „Във връзка с констативен протокол №124/22.02.2012г. Не дежурствах на 20.02.2012г. поради факта, че пропуснах да проверя дните си за дежурства за втория учебен срок”. След това проведох разговор със ЗС, на която заявих, че независимо, че е нов учител в училището е длъжна своевременно да се запознава ежедневно с новите документи, които се поставят на информационното табло и че при втори подобен случай ще бъда принуден да пристъпя към дисциплинарно наказание.

За отсъствието на 22.02.2012  на дежурен учител на ІV етаж Илонка Ненкова: – приложено обяснение с вх. №126/23.02-2012 г. „В протокола е посочено/т.1/, че не съм осъществила дежурството си в понеделник, а по график то е в сряда и съм дежурила, за което е свидетел Румен Станишев.” Уточнение: независимо от фактическата грешка, която е допусната от страна на Илонка Ненкова /в протокола на комисията не е сгрешена датата и денят на нейното дежурство/, нямам основание да се съмнявам в нейните твърдения, още повече, че посочва като свой свидетел Румен Станишев, ПДУД. Нямам основания да се съмнявам и в прецизността на проверяващите и в написаното от комисията – но не мога да твърдя, че е неистинно което и да е двете твърдения.

За отсъствието на 20.02.2012 и 22.02.2012  на дежурен учител на ІІІ етаж Елизабета Александрова: приложено обяснение с вх. №134/27.02.2012 г. „На 20.02 и 22.02.2012 г. в голямото междучасие м/у ІІІ и ІV час не бях дежурна в коридора на ІІІ  етаж на Спортно училище „Олимпиец”, тъй като бях в болничен отпуск.” Заместващ учител не е осигурен. По това време са дошли от ІV етаж 10 ученика от VІІ клас и са влезли в кабинета по английски език. Други ученици не е имало. Дежурството се е извършвало от Светлана Георгиева.

За отсъствието на 20.02.2012 на дежурен учител на ІІІ етаж Светлана Георгиева – приложено обяснение с вх. №133/27.02-2012 г. „На 20.02.2012г. в междучасието между 3 и 4 уч. час бях в библиотеката/аз съм на „добра воля” библиотекар/ и търсих нужната литература на учениците от 11кл. Георги и Николай Атанасови.” Библиотеката на училището, в която е влязла дежурната учителка с близнаците е първата стая на същия коридор и в нея се чува движението на учениците по коридора. В коридора са пристигнали от ІV етаж 10 ученика от VІІ клас и са влезли в кабинета по английски език. Други ученици в коридора не е имало.

На ІІІ етаж само 4 стаи са наши, от които първата е библиотеката, втората в момента се ползва за склад на работещите по проекта за санирането, а останалите 2 са учебни стаи. Тези учебни стаи се ползват само от учителките Елизабета Александрова /по английски език/ и Светлана Георгиева /по руски език и други предмети/, които са и дежурните учителки по графика. С това разположение на стаите на ІІІ етаж се запознаха и проверяващите от комисията при проверките на отсъствията.

В коридора на ІІІ етаж, по време на междучасие пребивават само тези ученици, които имат час при двете дежурни учителки. Обикновено учениците влизат в класните стаи и по време на междучасие.

За отсъствието на 22.02.2012 на дежурен учител на ІІІ етаж Светлана Георгиева – приложено обяснение с вх. №133/27.02-2012 г. „На 22.02.2012г. в междучасието между 2 и 3 час /10мин./ успях да сменя дневниците и да запиша учебен материал, след това веднага се върнах на работното си място.”  Учителката е отишла до учителската стая във времето, когато 10 ученика от ХІІ клас и 14 ученика от VІІІ клас са се придвижвали от ІV етаж на ІІІ етаж за часовете съответно по руски език и английски език. След получаването на нейното обяснение за случая и обърнах внимание, че напускането на дежурството е неправомерно и е по-добре да вписва информацията в дневника и в материалната книга след часовете, отколкото да напуска дежурството. Живка Крапчанска, която заместваше Елизабета Александрова е посрещнала учениците от VІІІ клас в кабинета по английски език. Тя не се е качвала до ІV етаж и не е взела дневника. Този факт се констатира от комисията, когато влязохме да проверят присъствието. Тази проверка е отразена в Констативния протокол.

предприети мерки

За отстраняване на пропуските е издадена приложената заповед № 126/09.03.2012г., в която е предвидена промяна на реда на дежурството на ІІІ етаж.

по трета точка

Не е вярно, че не съм осъществявал контрол на дежурството на входа на училището. Такъв контрол съм осъществявал периодично, но не съм вписвал информацията от проверките си в съответен протокол.

По време на проверката по жалбата е проверено и дежурството на входа. Не съм поканен от комисията и затова не съм участвал в тази проверка. На 22.02.2012 г. комисията написа протокол от тази проверка /вх. № 124/22.02.2012 г./ и констатира отсъствия на дежурни на входа. Във връзка с констатациите издадох приложената заповед №114/23.02.2012г за представяне на писмени обяснения от служителите, които не са изпълнявали служебните си задължения в посоченото в протокола време.

По точки 1 и 2 от протокола вх. № 124/22.02.2012 г За дежурството на входа:

Охраната на входа на училището се осъществява чрез СОТ, видеонаблюдение и дежурен служител на училището. Училището не разполага с необходимите средства за охрана от охранителна фирма, която струва около 10000 лв. годишно.

Дежурството на служителите от училището е във времето, когато е задължително да бъде отворена вратата на входа, а това са следните периоди: понеделник, сряда и петък – от 7,50 ч. до 15.30 ч., а вторник и четвъртък от 10,30 до 15,30 ч. Това дежурство за ІІ срок е уредено със заповеди на директора №092/03.02.2012 г., № 113/21.02.2012 г. и 118/01.03.2012 г. /приложени/

След прекратяване на договора с портиера  на училището /2011 г./ чистачките са поели ангажимент да осъществяват дежурство на входа и с Десислава Стойова, заместващ ме директор са подписали допълнителни споразумения за това. Две от чистачките са поели това задължение срещу увеличение на основните им заплати с 25 лв., а на третата чистачка, която е изпълнявала и ½ щат технически изпълнител заплатата не е променяна, защото е останала на старата си заплата. След завръщането ми от отпуска установих, че в периода на моята отпуска на техническия изпълнител са възлагани епизодични задачи. Тази несистемност в работата на техническия изпълнител и изпълнението на неговите задължения от различни лица в училището е довела до липсата на необходимата подреденост в класьора на заповедите на директора, до липса на опис на входяща и изходяща поща за 2-3 месеца и др.п. Наложително беше да се възстанови реалната работа на техническия изпълнител, за част от основните дейности на тази длъжност /опис на заповедите и входяща и изходяща поща/.

Редът на дежурството по определеният със заповед №092/03.02.2012 г. график беше нарушен за няколко дни след 13.02.2012 г., когато реално започна втория срок. На 13.02.2012г. се проведоха обсъждания между директора и служителите относно дежурството на входа, чистенето на училището, организацията на храненето на учениците и изпълнението на част от дейностите на техническия изпълнител, както и за съответното заплащане. Обсъжданията продължиха и на 14.02.2012 г. Поради провеждащите се уточнения на задълженията се появиха затруднения по изпълнението на дежурството на входа на 14.02.2012 г. Причината да няма дежурен служител на входа на училището на 14.02.2012 г./вторник/, в 9.30 часа е фактът, че по това време в училището не се осъществява учебен процес, а вратата на входа на училището трябва да бъде заключена до 10,30 часа. Вратата е оставена отключена заради работниците по ремонта, които съхраняваха ламарини и теракол в нашия вход. В периода от 10.30 ч. до 11.30 ч. не е имало дежурен на входа поради посочените по-горе проблемни обсъждания. След 11,30 ч. в портиерната е била Снежана Райчева.

На 17.02.2012 г. се проведе заседание на ръководството на училището и чистачките и се уточни преразпределението на задълженията, които бяха съобразени и с исканията на чистачките. Двете чистачки заявиха, че не желаят да дежурят на входа и се отказват от допълнителното им възнаграждение от 25 лв. към основната заплата. Предложих промяна, която удовлетворяваше исканията на чистачките, а дежурството на входа ще се осъществява от длъжност портиер, които ще съвместява изпълнението на част от задълженията на технически изпълнител и организатор хранене. Подписан бе протокол, който прилагам. Уточних, че договорените промени ще влязат в сила от м. 03.2012 г. С посочените по-горе заповеди бе утвърден временен график дежурството на входа от 03 до 21.02.2012 г., който бе променен от 21.02.2012 г. до 10.03.2012 г.. а именно  дежурството на входа след 21.02.2012 г. да се осъществява от СР – чистач-техн. изпълнител.

Относно записаното в протокола, че „на 22.02.2012 г., в 9.20 ч. и в 12.15 ч., на входа на СУ „Олимпиец” – град Перник няма охрана или лице, което да осъществява пропускателния режим в училището” ще представя обяснението на Снежана Райчева по този случай и нямам основания да се съмнявам, че е било така: обяснение с вх. №127/23.02.2012 г. „На 22.02.2012г. бях извикана в дирекцията и в 9.20ч. бях там когато дойдоха проверяващите и ме завариха. В 12.15ч. за момент съм била или до стола да разговарям за храната на децата, защото по това време раздавам купоните или до тоалетната защото на входа няма такава.”

предприети мерки

Търсех вариант на входа на училището да бъде назначен портиер, а не тази дейност да се изпълнява от чистачките. Затова и предприех посочените по-горе обсъждания с чистачките, а именно: от м.03.2012 г. дежурството, пропускателния режим на входа да се осъществява от лице, назначено на длъжността „портиер”. В изпълнение на тези мои намерения, имайки предвид предписанията и констатациите в констативния протокол включих в заповед № 126/09.03.2012г.  възстановяването на длъжността портиер. На тази длъжност ще бъде назначена Снежана Райчева, а дежурството на входа ще се осъществява в следното време: понеделник, сряда и петък – от 7.30 ч. до 15.30 ч.; вторник и четвъртък – от 10.30 ч. до 15.30 ч., а в случай на временно отсъствие на портиера, вратата на нашия вход да се заключва, като се поставя указателна табелка.

по четвърта точка

Нарушението в което съм обвинен е посочено в Констативния протокол: „в нарушение… директорът на училището не е осъществил контрол по дейността на класните ръководители и е допуснал от началото  на учебната 2011-2012 година до момента на настоящата проверка, част от отсъствията на учениците … да бъдат извинявани без оправдателен документ”. Извиняването на част от отсъствията на учениците без оправдателни документи е уредено от нормативната база образованието – ППЗНП, чл. 136 ал1 т.2.

Не е вярно, че не съм осъществявал контрол по дейността на класните ръководители. Осъществявал съм и продължавам да осъществявам такъв контрол. Един от сниманите от комисията протоколи от моя проверка /на 19.01.2012 г./ е за присъствие и отсъствие от час на класа. Контрол на работата на класните ръководители съм осъществявал периодично и за по-голямата част от проверките си съм вписвал информацията в съответен протокол.

От следващият текст в Констативния протокол става ясно, че заместващият ме директор Румен Станишев е отговорен за допуснатото нарушение за периода от 01.09.2011 г. до 09.12.2011 г. т.е. 75 учебни дни и е направил 2 проверки за присъствие и две проверки на дневниците с 10 неподписали се в протокола класни ръководители, а Райчо Радев – за периода от 12.12.2011 г. до 17.02.2012 г. т.е. 25 учебни дни и е направил 2 проверки за присъствие и една проверка на дневниците с 4 неподписали се в протокола класни ръководители. В констативния протокол не е посочено някой да е правил проверка на извинителните документи и да е правен протокол за проверка на извинителните документи от заместващите ме директори.

Това, което съм правил след отпуската е следното: по време на проверката на дневниците съм проверявал съхраняващите се в дневника извинителни документи и в известна степен достоверността им, както и видовете заболявания, които са посочени в тях. Ежедневното занимание на директора с тези документи е ненужно. Специална проверка на извинителните документи не съм правил, защото тази проверка предполага по-дълъг период от учебното време, а моята работа в училище след отпуската е 23 учебни дни – 9 преди, а 13 след коледната ваканция, а за втория срок е само 2 дни - до проверката. Същевременно този период беше свързан с нарушен учебен процес, във връзка с „грипната” и „дървената” ваканция и затруднения на учениците за придвижване, поради тежките метеорологични условия и затруднено представянето на извинителните документи.

Необходими уточнения относно извинените отсъствия.

1. Вероятно не е случаен фактът, че в ППЗНП е посочена възможност част от цитираната в констативния протокол част от извинените отсъствия да бъдат извинявани и без оправдателен документ. В Чл. 136 е записано: „(1) Ученикът може да отсъства от училище по уважителни причини: 1. при представяне на медицинска бележка или документ от спортния клуб, в който членува; 2. до 3 дни в една учебна година с уведомление от родителя; 3. до 7 дни в една учебна година с разрешение на директора на училището въз основа на писмена молба от родителя. ”. Докато в т.1 и т.3 на тази алинея изрично е посочено, че е необходим документ, то в т.2 такова изискване не е посочено, а се изисква само „уведомление”, без да е определено какъв е начинът на уведомяване.

Причините и мотивите за отсъствие на учениците са проблем в цялата страна, респ. в нашето училище. Както в другите училища, така и в нашето основанията за извиняване на отсъствията, вкл. и документите за тях са предоставени на преценката на класните ръководители, които „живеят” живота на тези деца и знаят техните проблеми и проблемите на техните родители. В настоящото социално битие на децата е невъзможно да се извиняват техните отсъствия от час само с документ. Това, което може да се изисква от класните ръководители е да осъществяват контакт с родителите и да уточняват отсъствията и местопребиваването на учениците по време на тези отсъствия.

2. Вероятно голяма част от цитираната в констативния протокол част от извинените отсъствия са извинени с документи от спортните клубове, но тези документи са пропуснати от проверяващите, защото не се съхраняват в дневниците. В спортните училища, респ. в нашето училище документът, с който се извиняват част от посочената част на извинените отсъствия е заявление /прилагам образец/ от спортния клуб за отсъствие на учениците за спортни мероприятия. Директорът контролира основателността на тези отсъствия, защото предварително се запознава със заявлението. В това заявление спортния клуб изписва имената на учениците от различни паралелки, но с една и съща клубна принадлежност. Този документ не се прилага към дневника. Класните ръководители извиняват отсъствията, съобразявайки се с този документ. В нормативната база на образованието в България ограничения в броя на извинените отсъствия с документ от спортния клуб не са посочени. Такова ограничение съществува само в т.2 /за 3 дни/ и т.3 /за 7 дни/ на ал.1 от чл. 136 от ППЗНП, но не и в т.1. Ето текста на тези точки: „(1) Ученикът може да отсъства от училище по уважителни причини: 1. при представяне на медицинска бележка или документ от спортния клуб, в който членува; 2. до 3 дни в една учебна година с уведомление от родителя; 3. до 7 дни в една учебна година с разрешение на директора на училището въз основа на писмена молба от родителя. ” В точка 1 няма ограничение, каквото изрично е посочено в т.2 и т.3.

3. За да осъществявам прецизен контрол на извинителните документи, преди години въведох специални класьори за извинителните бележки - за всяко извинено отсъствие, за всяка паралелка. Показах тези класьори на проверяващата комисия. Тогава класните ръководители категорично се противопоставиха на тези класьори с твърдението, че такова нещо не съществува в нито едно училище в страната, защото социалното време е такова, че ако се въведат тези класьори в страната, ще трябва в скоро време да се закрият много училища. По много причини извиняването на отсъствия, дори и над лимита, предвиден в ППЗНП, е традиция в съвременната българска образователна действителност. Не е случайно и активизирането на МОМН в борбата с отпадането на учениците, което има пряка връзка с отсъствията им от учебни занятия.

по пета точка

Не е нарушение фактът, че липсват част от подписите на проверяваните служители в протокола от проверката на 03.02.2012 г., защото срокът за запознаване с констатациите, отстраняване на пропуските и подписване не беше изтекъл до датата на проверката. Срокът за запознаване с констатациите, отстраняване на пропуските и подписване на протокола, традиционно е 7 работни дни. С подписа си служителите удостоверяват, че са запознати с пропуските и че същите са отстранени. Учебните дни след 03.02.2012 г. до проверката са само 2 дни, съответно: 06.02.2012 г. и 13.02.2012 г., а на 14.02.2012 г. в 9.20 ч. започна проверката.

В чл.7 ал.1 от Наредба №4 не е указано в кой момент трябва да се подпише проверяваният служител. Посочено е само, че „към книгата се прилага класьор, който е неразделна част от нея и в който се класират констативните протоколи от направените проверки, подписани от директора и проверявания служител.”

Не е фатално, че на заместващият ме директор Румен Станишев, при направени  две проверки на дневниците, не са се подписали 10 класни ръководители и че аз съм  направил една проверка на дневниците с 4 неподписали се класни ръководители /с неизтекъл срок за подпис на проверяваните служители/, а е по-важно дали са отстранени пропуските след нашите проверки. В Констативния протокол от проверката на РИО не е посочено съществуването на пропуски, които са констатирани при нашите проверки.

Предприети мерки за изпълнение на предписанията

В деня на получаване на задължителните предписания, на основание ППЗНП чл. 147 ал.1 т.1, във връзка с изпълнението на предписанията на Началника на РИО Перник, определени със заповед №КД-05-004/02.03.2012 г., наш вх.№161/09.03.2012 г. и констатациите в Констативен протокол № КД-03-02-003/24.02.2012 г., наш вх.№144/05.03.2012 г. и с цел подобряване на работата в училището издадох заповед № 126/09.03.2012г. със следното съдържание: Средствата, получени от СК в касата на СУ „Олимпиец”, които са предназначени за плащане на такса за участие на състезател на клуба в зимния лагер, да се използват за спортна подготовка; Учителите ежедневно да проверяват и се запознават с информацията в документите, които са поставени на таблата в учителската стая;  Заповедите на директора да се предоставят на длъжностните лица за запознаване с тях, след което да се подписват; Информацията от всички проверки на дейностите и документите в училище да се вписва в съответни протоколи. Длъжностните лица да се подписват в протоколите от проверки на висшестоящи контролни органи, директора, пом. директора по учебна дейност и пом. директора по спортна подготовка; Пом. директора по учебна дейност и пом. директора по спортна подготовка да не допускат липса на подписи на проверявания служител в протоколите от проверка на педагогическия персонал; Дежурните учители да спазват стриктно графика за дежурство; При отсъствие на дежурен учител ПДУД предлага, а директорът определя негов заместник; Дежурните учители на ІІІ етаж да се редуват за смяна на дневниците и вписването на взетия учебен материал в материалната книга; В случаите, когато библиотекарят е дежурен учител, обслужването на читателите /в междучасие/ да става само при наличие на другия дежурен учител на ІІІ етаж; Извиняването на отсъствията на учениците да се осъществява от класните ръководители съобразно разпоредбите на нормативната база на МОМН; Да се постави на информационното табло и стои постоянно извадка от ППЗНП за основанията за извиняване на отсъствията на учениците; Пом. директора по учебна дейност да представя на директора ежеседмична справка за вписванията на отсъствията на учениците; Класните ръководители да представят на ПДУД ежеседмична справка за основанията за извиняване на вписаните отсъствия на учениците: медицинска бележка, документ от спортния клуб, уведомление от родител; Проверката на дневниците да се придружава и от проверка на документите за извиняване на отсъствията на учениците; Да се възстанови длъжността „портиер на училището”, която да включва и изпълнението на дейностите по организация на храненето на учениците и част от дейностите на техническия изпълнител; Портиерът да заключва входната врата на училището, когато е наложително неговото временно отсъствие и да поставя указателна табелка.

Приложени бяха следните документи: документ удостоверяващ, че възрастните хора се изписват от програмата на УОС като „студент”;  заповеди за ръководителите на лагера – 3 броя; обяснение на Иглика Милентиева; заповед №114/23.02.2012г за представяне на писмени обяснения; обяснение от Зоя Стефанова с вх. №132/27.02-2012 г.; обяснение от Илонка Ненкова с вх. №126/23.02-2012 г.; заповед №111/20.02.2012 г. за плащане на такса; касовата бележка за платена такса в касата на СУ „Олимпиец”; обяснение от Елизабета Александрова с вх. №134/27.02.2012 г.; обяснение от Светлана Георгиева с вх. №133/27.02-2012 г; заповед № 126/09.03.2012г., в която са предвидени промени; заповеди на директора №092/03.02.2012 г., № 113/21.02.2012 г. и 118/01.03.2012 г. деж. за ІІ ср.; протокол от 17.02.2012 г. за заседание на ръководството на училището и чистачките; обяснение на Снежана Райчева с вх. №127/23.02.2012 г.

Забележка: това са 14 документа само към писмените обяснения. Допълнително ще включа: искането на обяснение и предписанията/

            Ще публикувам в блога си всички приложения, след като ги подготвя.

г-н игнатов,

спрете акцията на началника на рио перник за моето политическо уволнение!

райчо радев

Директор

на Спортно училище „Олимпиец” Перник