понеделник, 5 януари 2015 г.

СОКРАТОВЦИ ПО СТЪПКИТЕ НА ЛЕВСКИ /1981/

СОКРАТОВЦИ ПО СТЪПКИТЕ НА ЛЕВСКИ /1981/
По повод публикация на Емил Джасим си спомних походът на Сократовския клуб по стъпките на Васил Левски.
Ето текста на Емил:
"А колко пъти някой се опита сам за себе си или в публичното пространство да си представи Левски като човек и да разбере защо е толкова важен?! Тази сутрин жена ми ме попита дали мога с едно изречение да обясня защо Левски е важен. „Той е първият българин, който осъзнава, че българите могат да се освободят сами, но само при условие, че се организира стройна революционна структура, която организация отнема много време и работа." Това обаче хич не е секси за националистически настроените пораснали деца, които не искат да променят митичността на любимия си герой в детството.
Някога правило ли ви е впечатление, че стихотворението на Ботев „Обесването на Васил Левски" е публикувано, а вероятно и написано в края на 1875 г.? Две години след обесването на Левски останалите революционери разбират, че освобождението ще дойде не с революция, а с бавно и методично организиране на комитети по места, с търпеливо изграждане на така любимите на съвременните политици местни структури и с ангажиране на колкото се може повече хора в тази национална борба. Тъкмо тогава, когато БРЦК е в жестока криза и когато Ботев разбира, че тази революция е обречена.
Всяка година отбелязвам по някакъв начин обесването на Васил Левски - на този Левски, който със сигурност не иска да бъде обявен за светец, на този Левски, който си хапва маслини и който е бил съвсем нормален човек, който е бил доста по-разумен и деен от сънародниците си по неговото време. Човек, който е виждал далече напред във времето и е бил много по-светнат от сънародниците си какво иска за тях, защо го и иска и най-вече как да го постигне."
Ето моя коментар:
Трудно /невъзможно/ е да съпреживееш историята, но е възможно да почувстваш човешките усилия на нейните герои. 
1981 г. живеех в гр. Велико Търново и там „пренесох“ Сократовския клуб от гр. Перник. По повод на 1300 годишнината на България, с момчетата и момичетата от клуба решихме да се опитаме да преживеем усилията, да осмислим идеите и чувствата, които е преживял човекът Васил Иванов Кунчев. След като обсъдихме текстовете-проучвания на членове на клуба, съставихме маршрут от 1300 километра, който включи градове, сала и местности от първата и втората обиколка на Апостола. Тръгнахме от Велико Търново, обиколихме България и се върнахме във Велико Търново. Извървях пеш целия маршрут за 40 дни, а сократовците се включваха в повече или по-малко от етапите на прехода. Посетихме местата където е пребивавал. Особено е чувството да извървиш с мисълта за Левски 20, 30 или 50 км. /уморен, недоспал, а често и гладен/ през равнини, планини и гори, по равни пътища и кози пътеки, край овчарници и кошари, да влезеш в скривалището на Левски и да чуеш живия разказ и личните чувства към Апостола на хората от различни краища на България. Вярно е, че не е същото, каквото е било за него, човека Васил, отдал се за свободата на отечеството, но за нас беше чест и гордост да вървим по стъпките на Апостола на свободата и да си представяме как той е вървял пеш, на кон или с каруца и е създавал своята организация и е подготвял България за освобождение – уникална идея за страната ни и света.
Е, имах си неприятности с шефовете на ДКМС-то и БКП-то, ама ... Разбрах само, че така, на своя глава не се правело   
Райчо Радев 




Няма коментари:

Публикуване на коментар