петък, 21 януари 2011 г.

Учителят като боксова круша

Учителят като боксова круша
Публикувам текст, който излезе в бр.9/2006 г. в. Азбуки "Учителят като боксова круша". Поводът е създаването на зала "антистрес" в строителната гимназия в Перник. Няма основания идеята на г-н Шейнин, че учениците се освобождават от стреса, ако удрят боксова круша, на която или до която има снимки на учителите /залепена на крушата или на стената до крушата/.



 УЧИТЕЛЯТ КАТО БОКСОВА КРУША
Зала "Антистрес" освобождава или стимулира агресията?

Публичността в националните телевизии на проекта за изграждане на зала „Антистрес” в строителния техникум в Перник предполага претенцията и желанието на авторите за общовалидност на това начинание. Това означава - залата за антистрес да се реализира във всяко училище. Когато едно действие има претенцията за всеобщност не може да се подминава безучастно от субектите , които определят възможността да се постигне тази всеобщност, още повече, когото  основанията за тази претенция са твърде съмнителни. Това са основанията поради които се чувствам ангажиран с този проблем.
Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак.
Основателен е въпросът: „Защо образователно-възпитателната практика не е въвела това биене - на снимките на учителите? „Нима е било много трудно да се пренесе в училищата практиката от японските фирми -„бой на чучелото на директор на фирмата”?!” „Нима е нямало оригинални умове, които да го превърнат в училищно ежедневие?”
            Защо това не е станало? Отговорът на този предпоставен въпрос към авторите засяга цялото общество и неговата култура, образованието като духовност и пряко директорите на училища като ръководители на духовна институция.
            Учителят е един от образите в традиционното българско мислене, който е неприкосновен, сакрално скътан в съкровищницата на нашето съзнание, където крием най скъпите за нас неща. Традицията в България повелява, че учителят е духовен баща, а учителката духовна майка и пред тях се стои с уважение и почит. Недопустимо е да помислиш, че може да удряш учител, а още повече да удариш с юмрук учител в лицето, независимо че това може да бъде и снимката на това лице. Поставяйки образът на учителя наравно с образите на управители на фирми,унищожаваш магията на духовното общуване между ученик и учител.
            Съществено за осмислянето и оценката на действията:„удряне с юмрук по лицето на човек” и „удряне с юмрук по снимка на лицето на този човек” е определянето на позицията на субекта на осмислянето и оценяването - наблюдател на тези две действия или изпълнител на двете действия /или едно от тях/, който  познава или не познава  човека, на когото е лицето и неговата снимка. Предмет на проекта „Зала за антистрес” е действието и оценката на действието „удряне с юмрук по снимката на учител”, а извършителят на това действие е ученик на този учител, т.е. случаят, при който удрящият и оценяващият са един и същи субект т.е. ученик, който удря снимка на на добре познатия свой учител.
Когато оценяващият и извършителят на действието „удряне с юмрук по снимка на учителя” са един и същи субект т.е. ученикът и когато той познава много добре учителя, неговото лице и неговата снимка, в психиката на този единен субект актът на удрянето на снимката той си представя като удряне на самия човек, вътре в себе си той слива образа на снимката с образа на човека, т.е. той „удря” самия човек. Ученикът е с пълното съзнание, че удряйки снимката - в посочения смисъл той има съзнанието, че удря учителя си. В този случай въобще не може да се говори за удряне на обобщен образ на учител. Проектът предвижда да се удря снимката на конкретен учител.
            Какви механизми се отключват в психиката на ученика, когато „удря” учителя си? В съзнанието /психиката/ на ученика се прерязват границите между желаното и нежеланото, допустимото и недопустимото, възможното и невъзможното, нормалното и ненормалното, а въображението „отприщва” бента на незаконното, престъпно поведение. Неукрепналата детска и юношеска психика, незатвърдената и непроверена личностната ценностна система размива в съзнанието на ученика границата между „действие на уж” и „действие наистина”, между ценностното отношение към учителя-снимка и ценностното отношение към учителя-реалност, а след като има институционалното одобрение от държавата на „действието на уж”  /съществуването на тази „зала за антистрес” означава, че тя е одобрена от директора на училището и МОН/, преодоляването на тази твърде крехка граница става лесно преодолима и преминаването от „действие на уж” към „действие наистина” става безпроблемно. Какво, кой и как ще фиксира в психиката на ученика границата между „действието на уж” и „действието наистина”, между образа на снимката на учителя и образа на реалния учител? Кой и как ще интериоризора фексира в съзнанието на ученика нормата, че ученикът няма законното право да удря когото и да било, а още повече учителя си.
Стимулирайки чрез „Зала антистрес” размиването на границата между „действието на уж” и „действието наистина” „активността” на учениците може да придобие непредвидими и страшни размери в случаите на неразкрити склонности за психопатно поведение.
Учителят не е виновен за стреса, отчуждението и агресията на ученика.
            Феномените на отчуждението се вписват в душата на детето (ученика) с първото вдишване на социално-икономическата атмосфера, независимо от неговото и това на родителите и възпитателите желание. В последствие се появяват илюзорните, а в определени случаи - извратени форми на „преодоляване” на отчуждението.
Стресът, отчуждението и агресията са неща, което ги има и ще го има, както има и ще има комплекси (едипов, за малоценност, за величие и т.н.). Стресът, като резултат от отчужденото битие на човека е общ феномен, а „изпускането на парата” като неосъзната агресия съпътства стоковопаричното общество. Преодоляването на тези негативни явления става във формата на социални илюзии. Социалният живот е създал механизми (познати и непознати, управлявани и неуправлявани), действащи на различни нива на социалното битие, които ограничават, потискат или пренасочват отрицателните последствия от тези явления. Активната намеса на директори и др. управляващи е твърде рисковано начинание, ако не е налице адекватно познание на причините, състоянието и последствията от намесата на човека в протичането на явлението, а още повече при наличието на многовариантност на формата на реализация на това социално явление. Всяко социално действие носи зад себе си „грозд” от причини. Съществуването на социалното явление е резултат от множество други социални феномени, причинени от множество субекти.
Не може да се заявява, че учителят е единственият субект на принудата на ученика. Изискванията към поведението на ученика, налагането /интериоризирането/ на общоприетите норми на поведение не е дело само на учителите и училището. Стресът и агресивността на учениците не може да се лекува само като се насочет някакви действия /като бой на ужким/ към един от субектите на това принудено битие на ученика - учителят.
Посоченото означава, че в залата „Антистрес” трябва „да се млъскат” образите на родителите, началниците на родителите, контрольорът в автобуса, полицаите, и т.н. и т.н.
 „Вместо да изпишеш вежди - вадиш очи”.
Фактът на съществуването и функционирането на залата изгражда погрешна представа на учениците за тяхната лична вина, дори създава предпоставки за изчезване на предсатава за за съществуването на лична вина – ученикът спокойно може да прехвърли своята вина на учителя или някой друг и да ходи в залата, за да го бие.
Насочването на агресивността на учениците към портретите на техните учители,не само стимулира агресивността на учениците, не само я насочва към един единствен субект – учителят, но и формира грешна представа у ученика за структурата и отговорностите на различните субекти в обществото, за неговото формиране като млад човек. Учителят е този, който приема отчужденият, агресивно настроен млад човек, оформен от множество други социални субекти. Със своята духовност, методическо умение и безсънните нощи учителят търси адекватния подход към сложната и специфична психика на битуващият в сложни и специфични социални ситуации ученик.
В резултат от усилията на учителя и като оценка за неговия труд, директорът да даде разрешение на ученика да пребива своя учител, па макар и само на портрет. Какво ще кажат авторите на проекта, когато ученик заяви на подсъдимата скамейка, че е стимулиран, подтикнат към пребиването на учителя си от зала „Антистрес”, защото му е било трудно да определи границата между действието в залата (удряне на образа, знака на учителя) и действието в реалността -удряне на учителя. Строгият учител ще знае, че „ще бъде бит непрекъснато”.
Освобождаването от агресия и желание за насилие не става чрез насилие виртуално насилие на образа на учителя. Ако авторите на проекта са изкушени последователи надревногръцката естетическа идея за катарзиса като пречистване от страх чрез изживяване на страх /освобождаване от стрес-страх и агресия/ то те са  сбъркали действието на сцената в театъра, което зрителят състрадава или се страхува, за да се пречисити от тези чувства, с действието /боя по снимката на учителя / в залата за антистрес, където ученикът не се освобождава от тези „чувства”, а напротив увеличава желанието за агресия.
Учителят е притеснен от много неща: ниска заплата и постоянната мисъл за невъзможността да осигури нормален бит на семейството си, добро образование на децата си, притиснат от разходи за храна, топлина, светлина, дрехи и мн. др. Проектът добавя и още едно притеснение – че учениците имат право да го бият, когато е взискателен към тях, па макар и на снимка. Учителят носи такава морална природа, че когато казват, че го бият виртуално, той изживява боя реално, а раните в душата не могат да се оправдаят с това, че е „бой на ужким”. В последните години учителите свикнаха на много неща. Свикнаха с обидите, готови са да понесат всичко, но не могат да приемат изгубената духовност, почтителност и уважение като човешки качества, които ще лишат младото поколение от нормално човешко битие, подчинено на общочовешките ценности.
Приемам нестандартните форми на педагогическо взаимодействие, но тогава, когато те са насочени към постигане на по ниска степен на отчужденост в живота на училището, за по-голяма степен на свобода в отношенията между ученика и учителя, когато са ориентирани към осмислането и от двете страни, когато цялото взаимодействие е насочено към формиране у ученика на качества, способности и умения, адекватни на бъдещото социално битие на този ученик като зрял човек.
В педагогическата работа е важно не действието, а осмислянето на действието. Важно е да се разбере какво ще носи в психиката си ученикът, когато си тръгне от залата, в която е „млатил учителя си” (неговия образ) в продължение на един или два часа. Може би удовлетворение от това, че си е отмъстил, че е „наказал” учителя си, който му е писал еднократно или системно (не)заслужена двойка или че чрез пребиването на учителя си, той си е отмъстил на всички, които са го принуждавали, унижавали или са породили у него по един или друг начин тази агресия.
Толкова ли са лоши учителите в училищата, че да синтезират в себе си източникът на злото за учениците и да стават обект на освобождване от озлоблението и стреса? Нима ценността на учителя е принизена до такава степен, а неговият авторитет е доведен до там, че да бъде превърнат в чучело за удряне, а ученикът да пребива учителя си, когато нещо „не му е на кеф”, па макар и на снимка?! При наличието на събития, които доказват, че у някои ученици се заличава границата между виртуалната реалост с действителността показва, че е възможно заличаването на границата между удряне на снимката на учителя и удрянето на реалния учител. Проектът стимулира мисленето, а може би и желание за пребиване на учители дори и у тези ученици, който въобще не са допускали подобна възможност.
В съзнанието на ученика субектът на неговия стрес е неопределен, защото източникът виновен за формирането на този стрес е неопределен. Той все още не притежава необходимото знание и опит, за да определи цялото реално множество от субекти, предизвикващи стреса, отчуждението, омразата и съответно агресията. Целенасочено ориентираната зала „Антистрес”, като предназначение, организация и реализиращи се дейности определя, че виновни за стреса, отчуждението и агресията на учениците са учителите и учлището. Залата демонстративно призовава: „Учителите са виновни за вашият стрес – удряйте тях.” Това е превърната неадекватна илюзорна ориентация на причината и следствието в социалната материя, на която илюзия се поддават авторите на проекта.
Принудата да се извърши действие, което не е желано, е в основата на стреса. Виновност за стреса на учениците носят множество субекти и социални събития, а учителят е един от това множество. И учителят, и другите социални субекти са поставени в ситуацията на принуждаващи ученика да изпълнява норми, утвърдени от обществото и държавата, норми, които определят устойчивостта на обществото, на държавата – на целият социален живот. Това е причината, поради която учителят е принуден да принуждава ученика да спазва норми на поведение. Тази принуда на учителя се изживява, декларира, институционализира във формата на дълг на учителя, любов към професията и учениците, осмисляне на потребността на времето и много други такива идейни формулировки.

Освобождаването (лекуването) на ученика от агресивността и други негативни качества и прояви може да става само с добре организирани свободни, непринудени дейности, в които ученикът чувства себе си свободен и непринуден. Това означава в образованието да се вкарат много пари от бюджета и не да се намаляват учителите (педагозите), които организират живота на ученика в училище и извън училище, а напротив да се намалява броя на учениците, с които работи един учител (педагог).
Това означава залата за антистрес да стане една нормална зала за спорт, в която учениците да изживеят себе си свободни в спортнто си занимание, под непринуденото, компетентно и ненатрапчиво ръководство на учител по спорт. Този учител по спорт да получава нормална заплата и групите за занимания да не са повече от 10 ученика. Учителят да познава добре спецификата на ученика и да проявява реална грижа за развитието на ученика и ученикът да има съзнанието, че учителят действително е мотивиран от тази грижа за неговото развитие.
Освобождаването от стреса (отчуждението, агресията и т.н.) не се постига с удрянето на образа на причинителя на стреса.
Първото условие за овладяването на стреса, отчуждението и агресията е да се приеме тяхното съществуване, че те са неотменни спътници в живота на човека и още повече - познаването на причините за тяхното съществуване, формите на тяхната реализация и спецификата на проявление при другите хора. Това става със съдействието на учителите, родителите и други институции, работещи за формиране на светоотношението на младите хора, както и със съдействието на заобикалящата ученика събитийност от случайни и не съвсем случайни ситуации.
Втората предпоставка е познаването на човека и самопознанието за себе си, знание за стреса и причините за пораждането му. Познание на феномените на стреса и как се реализират в теб.
Третата предпоставка е освобождаване от стреса чрез признаване на върховенството на външния свят, привеждане на себе си в хармония със света, личното духовно и физическо състояние да е в хармония с външните условия и предпоставки. Това не означава примирение, а напротив това предполага активно присъствие в света.
Действия, чрез които да се уравновеси вътрешният с външният свят са творческите дейности (освободени от принудата), спортът, хобитата. Това предполага залата за антистрес да се превърне в нормална спортна зала, в която се осъществява активна мускулна дейност и се изразходва енергия в спортни умения и надпревара, за да се сменят стресът и отчаянието с оптимизъм и увереност. Че с повече усилия могат да се изпълнят изискванията на учителите и не е необходим боят по снимките. Така ще се постигне социалният и духовният ефект от спортуването - след спорт си освежен, уравновесен, по уверен в себе си и адекватен на зададените норми от обществото.
„Напредничаво” ли е това, „нова мода възпитание”, а „ние, ретроградните” не можем да разберем тази „напредничавост на проекта”. Възниква въпросът: Не превръщаме ли нашите ученици в „опитни зайчета” в стремежа си да превземем някакъв илюзорен педагогически олимп.
            Мъдростта  в управлението на образованието се състои в умението да намериш мярата между правенето и неправенето, полезното и вредното, а впечатляването на началници и институции не е най-добрият съветник за директорската активност.





РАЙЧО РАДЕВ
Директор на  спортно училище
 „Олимпиец” Перник





Няма коментари:

Публикуване на коментар