СЪМНЕНИЕТО   Опит за определяне съдържанието на понятието.

СЪМНЕНИЕТО СЪЩЕСТВУВА ПРИ НАЛИЧИЕТО НА НАЙ-МАЛКО ДВЕ РАЗЛИЧНИ  МНЕНИЯ ЗА ПРЕДМЕТА.

ДВЕ РАЗЛИЧНИ МНЕНИЯ ЗА ЕДИН И СЪЩ ПРЕДМЕТ ВЗАИМНО СЕ СЪПЪТСТВАТ И НОСЯТ ЕДНОВРЕМЕННО ВСЯКО ЗА СЕБЕ СИ РЕЛАЦИОННОТО СВОЙСТВО “СЪПЪТСТВАЩО МНЕНИЕ”.

ДВЕТЕ МНЕНИЯ ЗА ЕДИН И СЪЩ ПРЕДМЕТ ИМАТ ОБЩО: ЕДИН И СЪЩ Е ПРЕДМЕТА, ЕДНИ И СЪЩИ СА И СВОЙСТВАТА НА ПРЕДМЕТА, ЕДНАКВИ СА И ЧАСТ ОТ ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА СВОЙСТВАТА НА ПРЕДМЕТА, ОПРЕДЕЛЕНИ СЪС СЪЖДЕНИЯТА, ВКЛЮЧЕНИ В ДВЕТЕ МНЕНИЯ, НО ИМАТ И  РАЗЛИЧНО: РАЗЛИЧНИ СА ЧАСТ ОТ ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА СВОЙСТВАТА НА ПРЕДМЕТА, КОИТО СА ОПРЕДЕЛЕНИ СЪС СЪЖДЕНИЯТА ВКЛЮЧЕНИ В  ДВЕТЕ МНЕНИЯ.

С ОБЩОТО МЕЖДУ ТЯХ Е ОПРЕДЕЛЕНА ТЯХНАТА СЪОТНЕСЕНОСТ - 

ТЕ СА КАТО СИАМСКИ БЛИЗНАЦИ – ЕДНОТО НЕ МОЖЕ БЕЗ РУГОТО,

Т.Е. ВСЯКО НОСИ В СЕБЕ СИ ДРУГОТО. ТОВА Е ТЯХНАТА ЕДНАКВОСТ.

АКО НЯМАХА ОБЩО, ТЕ НЯМАШЕ ДА СЕ СЪОТНАСЯТ.

С РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ ТЯХ Е  ОПРЕДЕЛЕНА ТЯХНАТА ДРУГОСТ:

ПЪРВОТО Е  ДРУГО ЗА ВТОРОТО, А  ВТОРОТО Е ДРУГО ЗА ПЪРВОТО

Т.Е. ВСЯКО НОСИ В СЕБЕ СИ СВОЯТА ДРУГОСТ СПРЯМО ДРУГОТО.

ПЪРВОТО Е СПЪТНИК НА ВТОРОТО, А ВТОРОТО Е СПЪТНИК НА ПЪРВОТО.

ДВЕТЕ МНЕНИЯ СЕ СЪПЪТСТВАТ, ВЗАИМНО СИ СТАВАТ СЪ-МНЕНИЯ:

ПЪРВОТО  МНЕНИЕ Е СЪ-ПЪТНИК /СЪ-МНЕНИЕ/ НА ВТОРОТО, А ВТОРОТО МНЕНИЕ Е СЪ-ПЪТНИК  /СЪ-МНЕНИЕ/ НА ПЪРВОТО.

ВСЯКО ОТ ТЯХ БИТУВА КАТО СЪМНЕНИЕ /СЪПЪТСТВАЩО/ НА ДРУГОТО.  

ВСЯКО ЕДНО ОТ ТЕЗИ МНЕНИЯ  Е СЪ-МНЕНИЕ НА ДРУГОТО.

ВСЯКО ОТ ТЯХ ЗА СЕБЕ СИ Е МНЕНИЕ, НО ЕДНАВРЕМЕННО С ТОВА Е И СЪПЪТСТВАЩО МНЕНИЕ /СЪ-МНЕНИЕ/.

СЪМНЕНИЕТО Е ДРУГОСТТА КАТО РЕЛАЦИОННА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РАЗЛИЧНИТЕ МНЕНИЯ ЗА ЕДИН И СЪЩ ПРЕДМЕТ.

НЕУВЕРЕНОСТТА /В РАЗЛИЧНИ ВАРИАНТИ/ Е ЕДИНСТВЕНАТА ХАРАКТЕРИСТИКА, С  КОЯТО ИЗВЕСТНИТЕ МИ ТЕКСТОВЕ ОПРЕДЕЛЯТ СЪМНЕНИЕТО. ТОВА НЕ Е ПРАВИЛНО. НЕУВЕРЕНОСТТА Е  ОСНОВНО ПСИХОЛОГИЧЕСКО ИЗМЕРЕНИЕ НА СУБЕКТА НА СЪМНЕНИЕТО, НО НЕ И НА САМОТО СЪМНЕНИЕ – ТЯ Е ХАРАКТЕРИСТИКА  НА СЪМНЯВАЩИЯ СЕ, А НЕ НА СЪМНЕНИЕТО.

ПРИМЕРИ ЗА ПОДОБНИ РЕЛАЦИОННИ ХАРАКТЕРИСТИКИ: СЪ-ЗНАНИЕ, СЪ-ДРУЖНИК,

РАЙЧО РАДЕВ