Самостоятелна форма на обучение

Самостоятелна форма на обучение
Публикувам статия, която излезе във в. Азбуки, бр. 31/2008 г. под заглавие „Формата на обучение”. Поводът за написването и бе следната забрана от страна на експерт от МОМН, формулирана на съвещание на директорите на спортни училища /СУ/: да не се използва самостоятелна форма на обучение по предмета „Спортна подготовка” в СУ, ако ученикът се обучава в дневна форма. За неизпълнението на това изискване и други подобни, преди това съвещание, директорът на 57 СУ бе отстранен от работа. Спецификата на работата в СУ и непрецизната нормативна база определят потребността от ползването на самостоятелната форма на обучение по спортна подготовка в СУ.

Самостоятелна форма на обучение

Възможно ли е да се осъществява самостоятелна форма на обучение по един предмет? Самостоятелна форма на обучение по един предмет от учебния план /спортна подготовка/ буди недоумение в управляващите образованието, но е законна. Обучението по един предмет в самостоятелна форма не противоречи на нормативната база на българското образование.

Понятието “форма на обучение” по своето съдържание е съвкупност от характеристики на начина на обучение по учебен предмет, а обемът му включва учебните предмети, при които обучението има тези характеристики. В обема на това понятие не се включва класът и степента на образование, защото завършването на клас и степен на образование не е зависимо от формата на обучение, съгласно чл. 87 /ППЗНП/, където е записано

“Завършването на клас и степен на образование ... в различните форми на обучение ... се удостоверяват с едни и същи по вид документи”. Завършването на клас не е обвързано с формата на обучение по предметите, предвидени по учебен план за този клас, както и с условието ”обучението по всички предмети от този клас да бъде с една и съща форма”. За завършването на клас е важно успешното обучение по предмета, т.е. оценката по предмет да е различна от Слаб /2, а не начинът /формата/ на това обучение.

Случаи от практиката

Самостоятелна форма на обучение по един предмет от учебния план се практикува в българското образование във всеки случай, когато броят на обучаваните по даден предмет ученици е недостатъчен за формиране на група – най-често по чужди езици, която обикновено не се нарича самостоятелна форма на обучение. Не е случаен следният факт: ученик, преминал от дневна в самостоятелна форма на обучение след първия срок и има оценка по предмет, който се изучава само първия срок същата оценка може да се оформи като годишна и не е необходимо да се явява на изпит по същия предмет в самостоятелна форма.

Нормативната база

Определението за дневна форма на обучение е дадено в ППЗНП чл. 80: “Дневната форма е присъствена форма, която се провежда между 7 и 19 часа в учебните дни”. Определението за самостоятелна форма на обучение е дадено в ППЗНП чл. 84 ал.1: “Самостоятелната форма на обучение е неприсъствена форма, при която учениците се подготвят самостоятелно и се явяват на ИЗПИТИ по ПРЕДМЕТИ съгласно училищният учебен план”. Съществените характеристики, съставящи съдържанието на термина “форма на обучение” са: начин на взаимодействие на ученика с учебния материал и учителя, времето на това взаимодействие и начинът на оценяване на резултата от това взаимодействие. 1. При дневната форма взаимодействието на ученика с учителя е задължително, ежеседмично, съобразно учебния план и седмичното разписание на часовете, взаимодействието на ученика с учебния материал се осъществява в училището, при съдействието на учител, по време на всеки учебен час през срока и годината, а оценяването на резултата от това взаимодействие е многократно, чрез текущи срочни и годишни оценки. 2. При самостоятелната форма взаимодействието на ученика с учителя е в периода на сесии и то само на консултации, а взаимодействието на ученика с учебния материал се осъществява извън училището, самостоятелно /без задължително съдействие на учител/, а оценяването на резултата от това взаимодействие е еднократно, чрез изпити в сесии. Всяка форма на обучение, която съдържа характеристиките от т.1 е дневна, а всяка форма на обучение, която съдържа характеристиките от т.2 е самостоятелна, независимо дали е наречена така или не е. От цитираният чл.84 ал.1 НЕ СЛЕДВА, че самостоятелна е само тази форма на обучение при която ученикът задължително се явява на изпити ПО ВСИЧКИ ПРЕДМЕТИ, определени в училищния учебен план. Не следва също така, че ученикът НЕ МОЖЕ да се обучава в самостоятелна форма само по един предмет.

Не съществува специален текст, който да забранява самостоятелната форма на обучение по един предмет. Не съществува и текст, който имплицитно да съдържа тази забрана. Това не е случайно, защото обучението и оценяването на учениците по общообразователен предмет, за който не е сформирана група /традиционно по чужд език/ би станало незаконно, а то е типична самостоятелна форма на обучение по един предмет.

Не е важно какво е искал да определи законодателят, а е важно какво е определил и как се вписва това определение в цялата нормативна база, свързана с него, от което следва, че не е важно какво желаят изпълнителите на правилата, а как могат нещата да битуват според правилата.

РАЙЧО РАДЕВ ДИРЕКТОР НА СПОРТНО УЧИЛИЩЕ “ОЛИМПИЕЦ” ПЕРНИК